ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
гр.
Велико Търново, 01.04.2021 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VII
- ми адм. състав, в закрито
съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 145/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията/ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 1057/12.03.2021г. в
АСВТ, подадена от И.М.Г. ***.
Оспорва се мълчалив
отказ на кмета на Община Велико Търново да се произнесе по Заявление с вх.№ 94-ИИ-221-10/27.08.2020г.,
депозирано за одобрение на проект на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор 00583.31.14 в
местността „До село” в землището на с. Арбанаси, общ. Велико Търново, състоящ
се в промяна в предназначението на имота от земеделска земя на урбанизирана
територия и отреждането й „за паркинг”.
Жалбоподателят изтъква, че с Писмо изх. №
94-ИИ-221-10#4/28.10.2020г. производството по същото заявление е било спряно,
на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Този акт на кмета е отменен с Определение
№ 444/02.12.2020г. по АД № 666/2020г. от състав на АСВТ и преписката по
Заявлението е върната за продължаване на действията по административното
производство. Сам жалбоподателят изпратил препис на съдебния акт до общината и
приканил към изпълнение на дата 11.01.2021г. Въпреки това АО не се произнесъл.
Вместо това Г. получил Писмо с рег. № 94-ИИ-7997-2#2/26.01.2021г., с което е
уведомен, че заповед по чл.129, ал.2 от ЗУТ не е издадена, а от него се иска да
бъде инициирано провеждане на нова порцедура по чл.84, ал.1 от Закона за
културното наследство по отношение на посочения ПИ. Оспорващият твърди, че
такова съгласуване вече е налично по преписката и сочи Становище №
33-7171-52/08.08.2018г. на МК и Писмо от 17.08.2020г. на НИНКН, според което
такава процедура не се налага да бъде провеждана, т.к. ПИ с посочения
идентификатор не попада в защитена територия. С тези съображения като счита, че
срокът за произнасяне по чл.129, ал.2 от ЗУТ по подаденото заявление изтекъл и производството не е спряно, нито има
ново уведомление за отстраняване на нередовности, жалбоподателят оспорва
мълчалив отказ на кмета на общината. Иска
от съда отмяната на МО и определяне на срок за поризнасяне на АО.
След като се запозна с твърденията на
жалбоподателя и приложените по административната преписка писмени доказателства/постъпили
с вх. № 1196/19.03.2021г./, съдът прие от правна страна следното:
Според чл. 129, ал. 2 от ЗУТ подробният
устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете
с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън
границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите
за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след
приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен
съвет.
В случая от административната преписка се
установява, че общинският експертен съвет /ОЕСУТ/ не е приемал проекта за
подробен устройствен план- ПЗ. Поради това за кмета на Община В. Търново не е
започнал да тече 14-дневния срок за приключване на производството с издаването
на заповед по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Няма данни проектът за ПУП да е внасян за
обсъждане от ОЕСУТ и не се твърди такова в жалбата. При липса на произнасяне на ОЕСУТ, не е започнал да тече срока по чл.
129, ал. 2 ЗУТ за произнасяне на компетентния административен орган, поради
което не е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Решението на
ОЕСУТ, като един предварителен акт на помощен на общината орган поставя
началото на теченето на срока по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ за произнасяне по
направеното искане за одобряване на ПУП –ПЗ. Непроизнасянето в този срок
съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 214, т. 1, предл. второ от ЗУТ, а
срокът за подаване на жалба против отказ на административен орган, било то
изричен или мълчалив, е уреден в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е 14-дневен. Позоваването
на жалбоподателя на чл.149, ал.2 от АПК е неправилно, т.к. ЗУТ е специален
закон.
В случая ОЕСУТ не е приемал проекта на ПУП-ПЗ,
т.к. водещият производството орган е приел наличие на нередовности на подаденото заявление, за което е уведомил
жалбоподателя с Писмо с изх. № 94-ИИ-7997-2#2/26.01.2021г. Кметът на общината приема, че са
налице противоречиви становища от МК и НИНКН по отношение статута на процесния
имот. Така в Становище № 33-7171-52/08.08.2018г. на МК се сочи, че ПИ с
идентификатор № 00583.31.14 по КККР на с. Арбанаси е разположен в границите на
Охранителна зона на „Историческо селище Арбанаси”, обявено с Протокол №
4/08.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата. А
в Писмо изх. № 9400-4060/17.08.2020г. на НИНКН е въведено твърдение, че същият
този имот не попада в защитена територия за опазване на културното наследство и
не ес налага съгласувателна процедура по реда на ЗКН. Поради противоречивите по
съдържание становища кметът на общината е предприел служебно действия за
установяване на действителния статут на територията. В тази връзка в Община В.
Търново е получено Писмо с рег. индекс 94-ИИ-221-10#8/26.01.2021г. от директора
на Националния институт за недвижимо културно наследство, в което изрично е
посочено, че ПИ с идентификатор № 00583.31.14 по КККР на с. Арбанаси попада в охранителната зона на групова
недвижима културна ценност. В тази връзка кметът е указал на заявителя, че
произнасянето по процесното Заявление от 27.08.2020г. е възможно след
представяне от негова страна на становище, с което проектното предложение е
съгласувано от компетентния орган по реда и при условията ан Закона за
културното наследство. Писмото е връчено на адресата на 01.02.2021г. Не се
твърди в жалбата и не се прилагат доказателстватова указание да е изпълнено.
При тези съображения настоящият състав на съда
приема, че кметът на община В. Търново не е бил длъжен да се произнесе с акт
нито за одобряването на проекта, нито да постанови отказ за това, след като не
е налице окончателно произнасяне на експертния съвет.
С оглед горното, жалбата е процесуално
недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК и следва да се остави без
разглеждане, а образуваното производство – да се прекрати.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
159,т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1057/12.03.2021г. в
АСВТ, подадена от И.М.Г. *** срещу мълчалив
отказ на кмета на Община Велико Търново да се произнесе по Заявление с вх.№
94-ИИ-221-10/27.08.2020г. за одобрение на проект на ПУП-ПЗ за ПИ с
идентификатор 00583.31.14 в местността „До село” в землището на с. Арбанаси,
общ. Велико Търново, състоящ се в промяна в предназначението на имота от
земеделска земя на урбанизирана територия и отреждането й „за паркинг”.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 145/2021г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя
и на кмета на Община В. Търново.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: