№ 19431
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110130693 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу С. Н. Н. по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът, конституиран в производство
на основание чл. 227 от ГПК с определение от 11.03.2025 г., в качеството си на наследник по
закон на неговата майка П А Н.а, починала на ......... г., дължи на ищеца сумите 2865,87 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С, надпартерен апартамент, аб.№ ......, за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 632,02 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 11.11.2024 г., 20,25 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,23 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за период от 16.12.2021 г. до 11.11.2024 г., за които
срещу неговия праводател е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 69737/2024 г. по описа на СРС, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с праводателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е
1
собственик на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които
е изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната
страна е в забава и без покана.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който признава иска по чл. 237 от ГПК. Прави искане за постановяване на
решение по чл. 237 от ГПК. Оспорва разноските на ищеца, като заявява, че не е дал повод за
завеждане на делото.
В становище от 14.08.2025 г, ищецът признава, че е получил плащане на всички
дължими суми в заповедното производство като претендира разноски за юрисконсулт в
минимален размер в производството по исковете по чл. 422 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД, не взема становище.
Съдът намира, че доколкото по делото е проведено съдебно дирене и всички
релевантни факти са установени, не са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Независимо, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК признанието на ответника, че искът е
основателен към приключване на съдебното дирене, не се подкрепя от събраните
доказателства – вземането е погасено чрез плащане.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 21.11.2024 г. г. срещу П А
Н.а, за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч.
гр. дело № 69737/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 03.12.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за
посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на упълномощен от П А Н.а адвокат на 17.01.2025
г., като срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение от наследника
на починалата на ......... г. година Н.а, в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което с
определение от 11.03.2025 г. последният е конституиран на основание чл. 227 от ГПК на
мястото на починалата П А Н.а и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
2
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от С. Н. Н. в хода на процеса (на 18.07.2025 г.), поради което фактът на погасяване на
възникналите в негова тежест задължения е установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо,
че исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответникът, независимо от факта, че е конституиран в производството на основание чл. 227
от ГПК, е дал повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото са
неоснователни, а защото са погасени чрез плащане извършено на 18.07.2025 г., след
депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на ответника на 18.06.2025 г. (в
този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело №
3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Ищецът в производството е заявил с исковата молба и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на
50 лева.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу С. Н. Н., ЕГН **********, конституиран в производство на
основание чл. 227 от ГПК с определение от 11.03.2025 г., в качеството си на наследник по
закон на неговата майка П А Н.а, починала на ......... г., с адрес в гр. С, ап. 6, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 2865,87 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С, надпартерен апартамент, аб.№ ......, за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 632,02 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 11.11.2024 г., 20,25 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,23 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за период от 16.12.2021 г. до 11.11.2024 г., за които
срещу неговия праводател е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 69737/2024 г. по описа на СРС, 87 състав, както погасени чрез
плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК, сумата от 50 лева –
разноски за юрисконсулт в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4