Присъда по дело №81/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 24
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20222310200081
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Елхово, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
СъдебниГеорги Стоянов Георгиев
заседатели:НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
и прокурора Ан. Г. С.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200081 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият *** /****, роден на ********** година в
град Измир, Република Турция, живущ в град Буджа, област Измир, улица
„545“ №63, ет.4, ап.11, Република Турция, гражданин на Република Турция, с
начално образование, разведен, шофьор, неосъждан, с турски паспорт №****,
издаден на 06.04.2020 година в Република Турция, с турски персонален номер
****, за ВИНОВЕН в това, че на 17.02.2022 година, около 00.15 часа, в
района на ГКПП- Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Входящи
товарни автомобили“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице- граничен
полицай на ГКПП- Лесово- Н.Г.- служител в ГПУ - Елхово при Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, от неистински официален документ-
турско свидетелство за управление на моторно превозно средство с №AN
160621 на името на **** роден на ********** година в Турция, на който бил
предаден вид, че е издаден на 05.09.2019 година от надлежните органи на
Република Турция, като от него не може да се търси наказателна отговорност
за самото му съставяне и предмет на деянието е свидетелство за управление
на превозно средство, поради което и на основание чл. 316, вр. чл.308, ал.2,
вр. ал.1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
1
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият ***
/****, ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на ДП разноски в размер на 264.10
лева в приход на републиканския бюджет по сметка на РД „ГП“ гр. Елхово,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият ***
/****, ДА ЗАПЛАТИ направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 69.85 лева в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС- Елхово, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Направените по делото разноски за устен превод във фазата на ДП в
размер на 60.00 лева, на основание чл. 189, ал.2 от НПК остават за сметка на
органа, който ги е направил – РД „ГП“– Елхово.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - свидетелство за
управление на МПС №AN 160621 на името на **** роден на **********
година в Турция, представляващо неистински документ, приложено в
запечатан плик на л.27 от делото, да остане приложено по делото и да се
съхранява в срока за съхранение на делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в 15- дневен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 24 от 30.03.2022 година, постановена по
НОХД № 81/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимият **** /****/, роден на
06.11.1978 година в град Измир, Република Турция, живущ в град ***, област
Измир, улица „***“ №63, ет.4, ап.11, Република Турция, гражданин на
Република Турция, с начално образование, разведен, шофьор, неосъждан, с
турски паспорт №U****, издаден на 06.04.2020 година в Република Турция, с
турски персонален номер ****, е повдигнато обвинение по чл. 316, вр. чл.
308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 17.02.2022 година, около 00.15 часа, в
района на ГКПП- Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Входящи
товарни автомобили“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице- граничен
полицай на ГКПП- Лесово- Николай Гребенски- служител в ГПУ - Елхово
при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, от неистински
официален документ- турско свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №AN *** на името на ****, роден на 06.11.1978 година в
Турция, на който бил предаден вид, че е издаден на 05.09.2019 година от
надлежните органи на Република Турция, като от него не може да се търси
наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е
свидетелство за управление на превозно средство.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за
доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предлага
на подсъдимия да бъдат наложено наказания при условията на чл.54 от НК, а
именно шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимият,
който е бил редовно призован за датата на съдебното заседание, и с участието
на служебен защитник, който не оспорва, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 316, вр. чл.
308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Пледира при определяне на наказанието за
извършеното от подсъдимия престъпление да бъде взето предвид
процесуалното поведение на подсъдимия, който е направил пълни
самопризнания, като по този начин е съдействал на разследването.
Защитникът предлага налагане на наказание лишаване от свобода за
предложения от прокурора срок, а именно шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
1
Подсъдимият **** /****/ е роден на 06.11.1978 година в град
Измир, Република Турция, живеел в град ***, област Измир, Република
Турция.
Подсъдимият притежавал надлежно издадено в Република Турция
свидетелство за управление на моторно превозно средство, което обаче му
било отнето от турските власти през месец декември 2021 година поради
извършено от него нарушение- управление на моторно превозно средство
след употреба на алкохол. След отнемането на СУМПС подсъдимият **** не
притежавал такова, поради което решил да се снабди с неистинско СУМПС,
което да използва, във връзка с работата си като международен шофьор. От
свои колеги подсъдимият разбрал, че може бързо да се снабди с неистинско
свидетелство за управление на моторно превозно средство срещу парично
заплащане в град Истанбул, Република Турция. При посещение там през м.
януари 2022 година подсъдимият предоставил на свой познат копие от
СУМПС, което му било отнето и срещу заплащане на сумата от 50 евро се
снабдил с неистински документ- турско свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №AN *** на името на ****, роден на 06.11.1978
година в Турция. На същият този документ- свидетелство за управление на
моторно превозно средство, бил придаден вид, че е издаден на 05.09.2019
година от надлежните органи на Република Турция. След като се снабдил с
документа, подсъдимият **** започнал да използва същия.
На 16.02.2022 година с товарен автомобил, марка „Renault“ с турски
рег. №****, с прикачено към него ремарке с peг. №35AVG048, подсъдимият
**** и турският гражданин Хасан Каракая предприели пътуване от Република
Турция към Република Българи, в изпълнение на задълженията им като
водачи на товарния автомобил към турското търговско дружество
„Юроекспрес Тадгжимъджилък" град Измир. На територията на Република
Турция товарния автомобил се управлявал от подсъдимият ****. След като
преминали турския граничен пункт, подсъдимият **** съобщил на своя
колега Хасан Каракая, че шофира с фалшиво свидетелство за управление на
моторно превозно средство, като обяснил, че неговото било иззето от
турските власти. По този повод, управлението на автомобил предприел Хасак
Каракая. На 17.02.2022 година, около 00.15 часа подсъдимият **** и колегата
му Хасан Каракая, с управлявания от последния товарен автомобил, марка
„Renault“ с турски рег. №****, с прикачено към него ремарке с peг.
№35AVG048, се явили в района на ГКПП- Лесово, община Елхово, област
Ямбол, на трасе „Входящи товарни автомобили“ за влизане в Република
България. В същото това време, на трасе „Входящи товарни автомобили“ на
ГКПП - Лесово, от Република Турция в Република България, служебните си
задължения изпълнявал свидетелят Николай Гребенски, граничен полицай,
служител в ГПУ- Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция“-
Елхово, който извършвал гранична проверка. При извършената проверка пред
св. Гребенски подсъдимият **** се представил като втори водач на товарния
автомобил, като на св.Гребенски подсъдимият представил писмено
2
пълномощно, от което било видно, че същият е упълномощен да управлява
като водач посочения товарен автомобил. Пред св.Гребенски подсъдимият
**** представил валиден паспорт, удостоверяващ правото му на влизане в
страната ни. След извършена паспортна проверка, св.Гребенски поискал от
втория водач на товарния автомобил- подсъдимият **** да му предостави
свидетелството си за управление на моторното превозно средство. Пред
длъжностното лице- св.Николай Гребенски, подсъдимият съзнателно
представил неистинският официален документ- турско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № AN *** на името на CESUR
DIRL1K, роден на 06.11.1978 година в Турция. Поради възникнали съмнения
относно истинността на горепосоченото свидетелство за управление на
моторно превозно средство, св.Гребенски представил ползвания от
подсъдимият документ- турско свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №AN *** на името на ****, роден на 06.11.1978 година в
Турция, на експерт от ГПУ- Елхово. След извършване на експертната справка
се установило, че представеният от **** документ е изцяло неистински и не е
издаден от надлежните органи на Република Турция.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно– техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда
като обективно и компетентно, се установява, че изследвания документ-
турско свидетелство за управление на моторно превозно средство с №AN ***
на името на ****, роден на 06.11.1978 година в Турция, е неистински
документ. Същият този документ не е изготвен на оригинална бланка,
основните защити и реквизити, заложен при производството и отпечатването
му липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ-ро вр. ал.1, т.2 от НПК,
показанията на свидетелите Гребенски и Петков, дадени в хода на съдебното
следствие, заключението на вещото лице Н. Грозев по назначената и
изслушана в съдебно заседание съдебно- техническа експертиза, както и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК-
Справка за съдимост на подсъдимия, Експертна справка № 19/2022г.,
Протокол за доброволно предаване на СУМПС от 17.02.2022г., Протокол №3
от 18.02.2022г. за извършена техническа експертиза.
Между обясненията на подсъдимият и показанията на разпитаните
по делото свидетели Гребенски и Петков съдът не констатира противоречия.
Показанията на свидетелите са правдиви, логични и последователни, поради
което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
3
обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото,
в които се съдържа самопризнание за извършеното деяния и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията
на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и
правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият **** /****/ е осъществил от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй
като на 17.02.2022 година, около 00.15 часа, в района на ГКПП- Лесово,
община Елхово, област Ямбол, на трасе „Входящи товарни автомобили“,
съзнателно се ползвал пред длъжностно лице- граничен полицай на ГКПП-
Лесово- Николай Гребенски- служител в ГПУ - Елхово при Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, от неистински официален документ-
турско свидетелство за управление на моторно превозно средство с №AN ***
на името на ****, роден на 06.11.1978 година в Турция, на който бил предаден
вид, че е издаден на 05.09.2019 година от надлежните органи на Република
Турция, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото
му съставяне и предмет на деянието е свидетелство за управление на превозно
средство.
Налице са съставомерни деяния по посочените текстове от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият **** /****/ се е ползвал от
неистинският документ, представляващ турско свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №AN *** на името на ****, роден на 06.11.1978
година в Турция. Използваният от подсъдимия документ е официален такъв
по смисъла на чл. 93, т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от длъжностно лице
в кръга на службата му по съответен ред и форма. Неистински, съгласно
определението, дадено в разпоредбата на чл.93, т.6 от НК, е този документ, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило. Видно от
доказателствата по делото инкриминирания документ е неистински, тъй като
същият не е издаден от надлежните органи на Република Турция. На същият
само е придаден вид, че е издаден на 05.09.2019 година от надлежните органи
на Република Турция. Предметът на деянието е турско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с №AN *** на името на ****, роден
на 06.11.1978 година в Турция, поради което и деянието, с оглед този си
предмет следва да се квалифицира като такова по чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Ползването на документа е извършено от подсъдимият чрез
неговото представяне пред граничния полицейски служител- граничен
4
полицай - служител в ГПУ-Елхово при РД „ГП“ – Елхово.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл. Същият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Напълно е съзнавал
факта, че използва неистински официален документ- турско свидетелство за
управление на моторно превозно средство с №AN *** на името на ****, роден
на 06.11.1978 година в Турция, който не е издаден на 05.09.2019 година от
надлежните органи на Република Турция, предвид начина, по който
подсъдимият се е снабдил с документа, но независимо от това го е използвал
пред граничния полицейски служител за да докаже правоспособността си на
водач на моторно превозно средство.
За съставянето на документа не може да се търси наказателна
отговорност от подсъдимият, тъй като безспорно от материалите по делото,
същият не е съставил инкриминирания неистински официален документ.
При определяне на вида и размера на наказанието, следващо се на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
която е висока, предвид динамиката на този вид престъпления понастоящем в
страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е висока,
предвид на това, че същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално
поведение в хода на ДП, като е съдействал за разкриване на обективната
истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства- необременено съдебно минало, критично
отношение към деянията, направените от подсъдимият самопризнания в хода
на ДП, съдът му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия. Последният
към момента на извършване на деянието не е бил осъждан за престъпление от
общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода
и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказания лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови приложеното в запечатан плик на л.27 от ДП,
веществено доказателство- свидетелство за управление на МПС №AN *** на
името на ****, роден на 06.11.1978 година в Турция, представляващо
неистински официален документ, да остане приложено по делото и да се
съхранява в срока за съхранение на делото.
5
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да
заплати направените в хода на ДП разноски в размер на 264.10 лева в приход
на републиканския бюджет по сметка на РД „ГП“ гр. Елхово, както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
69.85 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Елхово,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Направените по делото разноски за устен превод във фазата на ДП в
размер на 60.00 лева, на основание чл. 189, ал.2 от НПК съдът постанови да
остават за сметка на органа, който ги е направил – РД „ГП“– Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.


Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни