№ 39766
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110125684 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 25684 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за втори път висящо пред Софийския районен съд във връзка с
Решение № 209 от 02.04.2024 г. по гр.д. № 5426/2023 г. по описа на ВКС, III г.о., с което е
отменено влязло в сила Решение № 86045 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 8715/2018 г. по описа
на СРС, 143 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Р., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „................“ № 5, ет. 1, ап. 6, против Б. П. И., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „..............“ № 103, ет. 3, ап. 5, за установяване по отношение на
ответника, че Б. П. И. дължи на Н. Д. Р. сумата от 1 065 лв., представляваща обезщетение за
1
ползване на частта на ищеца от имот на адрес: гр. София, ул. „..............“ № 103, ет. 3, ап. 5,
дължима по споразумение от 19.04.2005 г., изменено с договор за наем от 25.09.2012 г., за
периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., сумата от 73,59 лв. – лихва за забава за периода от
24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. №
80117/2017 г. по описа на СРС, 143 състав. По повод на подадено възражение и дадени от
съда указания предявява исковата си претенция. Твърди, че е съсобственик заедно с
ответницата и сестра й А.П.И. на недвижим имоти, находящи се в гр. София, ул. „..............“
№ 103, а именно: два апартамента и два гаража. Първоначално е било постигнато съгласие
имотите да се отдават под наем, а впоследствие ответницата изявила желание да ползва
процесния имот заедно със сестра си и да заплащат наем на ищеца, за което било подписано
споразумение от 19.04.2005 г. Ответницата и сестра заплащали наем за периода от месец
май 2005 г. до месец октомври 2006 г., след което преустановили плащането. Ищецът
поканил ответницата да заплати дължимия наем. По време на проведена среща през месец
септември 2012 г. и в резултат на постигнато споразумение между страните на 25.09.2012 г.
бил подписан договор, по силата на който страните се договорили за изплащане на
дължимите към ищеца суми за наем и възлагането на работа на същият като адвокат. Излага
твърдения, че през периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г. ответницата продължила
ползването на имота, а за изпадането в забава дължала и лихва за забава. С исковата молба
са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Б. П. И., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че по
силата на съдебно решение е призната за собственик заедно със сестра на 16,5/96 идеални
части от дворно място, находящо се в гр. София, ул. „..............“ № 103, представляващо
парцел VIII-14 от кв. 23, местността ГТЦ – Зона В-17 по плана на гр. София, цялото с площ
от 412 кв.м. , заедно с построената в него жилищна сграда, като ответниците по
образуваното дело били осъдени да предадат владението. В производството по делото
ответницата и сестра били представлявани от ищеца в качеството му на адвокат. Също
така твърди, че на 24.02.2004 г. бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален
акт, по силата на който договор ответницата и сестра дарили на ищеца идеална част от
съсобствения си недвижим имот. Оспорва сключването на договор за наем, както и
дължимостта на посоченото в споразумението обезщетение в претендирания размер.
Оспорва начина на изчисляване на претендираното обезщетение. Навежда доводи, че
п.сключеното между страните споразумение от 19.04.2005 г. е ненаименуван договор и
същият е нищожен. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите
претенции, претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са
представени писмени доказателства.
2
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от Н. Д. Р., против Б. П. И. за установяване по
отношение на ответника, че Б. П. И. дължи на Н. Д. Р. сумата от 1 065 лв., представляваща
обезщетение за ползване на частта на ищеца от имот на адрес: гр. София, ул. „..............“ №
103, ет. 3, ап. 5, дължима по споразумение от 19.04.2005 г., изменено с договор за наем от
25.09.2012 г., за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., сумата от 73,59 лв. – лихва за забава
за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Така предявените искови претенции е с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Направено е искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като ищецът
следва да докаже наличие на валидно възникнало договорно отношение между страните,
размера на дължимото обезщетение, изпадане в забава на ответницата, а ответницата следва
да докаже фактите, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че
могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва
да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение,
а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9
от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответницата писмени
доказателства, следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. На
следващо място с оглед характера на производството следва да бъде изискано и заповедното
производство.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 25684/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
3
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 23.10.2025 г., 12.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от Н. Д. Р., против Б. П. И. за установяване по
отношение на ответника, че Б. П. И. дължи на Н. Д. Р. сумата от 1 065 лв., представляваща
обезщетение за ползване на частта на ищеца от имот на адрес: гр. София, ул. „..............“ №
103, ет. 3, ап. 5, дължима по споразумение от 19.04.2005 г., изменено с договор за наем от
25.09.2012 г., за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., сумата от 73,59 лв. – лихва за забава
за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Б. П. И., с който се оспорват исковите претенции, излагат се подробни
съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема, че между страните няма безспорни обстоятелства и права.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличие на валидно
възникнало договорно отношение между страните, размера на дължимото обезщетение,
изпадане в забава на ответницата, а ответницата следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответницата писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 80117/2017 г. по описа на СРС, 143 състав.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищците, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
4
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5