№ 424
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Райна Мартинова
Членове:Нели С. Маринова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508961 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20059984/08.03.2021 г. по гр. д. № 38113/2019 г. по описа на СРС,
57 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Н.И.“ ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че Н.С. Т.
и Д. ИВ. Т. дължат на дружеството да заплатят на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от
2368,36 лева, представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект – апартамент № 132, в гр. София, ж.к. ****,
абонатен № 145871 за периода от 01.02.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 2368,36 лева, считано от 14.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 233,96 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 1661,91 лева (главница
за периода от 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г.) и за периода 14.09.2016 г. – 05.02.2019 г.
като искът е отхвърлен за разликата над 2368,36 лева до пълния предявен размер от
3240,99 лева и за периода от 01.05.2015 г. – 01.02.2016 г. като погасено по давност,
иска за разликата над 233,96 лева до пълния предявен размер от 462,76 лева като
неоснователен, както и исковете с по чл. 79 и 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
41,59 лева – главницата за възнаграждение за извършено дялово разпределение на
топлинна енергия в топлосналдената сграда за периода от 01.05.2015 г. ди 30.04.2018 г.
и сумата от 7,32 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 41,59
1
лева за периода от 01.03.2016 г. – 05.02.2019 г. като неоснователни.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск за сумите 2368,36
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия и сумата 233,96 лева –
лихва за забава, е подадена въззивна жалба вх. № 25082871/14.05.2021 г. от Н. СТ. Т. и
Д. ИВ. Т.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивниците поддържат, че съдът не е обсъдил
наведените в отговора на исковата молба доводи относно липсата на право на ищеца да
претендира исковите суми, тъй като не е установено правото на собственост върху
топлонсабдения имот за исковия период. Неправилно било прието, че между страните
има валидно сключено облигационно правоотношение. Не били представени и
доказателства, че общите условия били публикувани и приложими към твърдяното
правоотношение. Поддържат, че по делото не било установено, че до топлоснабдения
имот е доставена топлинна енергия в количества и обем, за които да се дължи
заплащане. От друга страна, имало явна некоректност при формиране на
задължението, както и не били ангажирани доказателства относно начинът на
формиране на конкретните суми за сградната институция. Моли обжалваното решение
да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25115613/09.07.2021
г., подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който се излагат доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 38113/2019 г. по описа на СРС, 57 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Н. СТ. Т. и Д. ИВ. Т., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 9030/2019 г. по описа на СРС, 57 състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 078129. Поддържа, че съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
2
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че
ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите
общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента
изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се
намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.и.“ ООД. Поддържа, че ответникът не
е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия
до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 078129. В исковата молба се сочи също, че
за периода от м. 05.2015-м. 04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена
в общ размер на 3240,99 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 41,59
лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че
за периода от 14.09.2016 г. до 05.02.2019 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане
на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 462,76
лева и 7,32 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение
за периода от 01.03.2016 г. до 05.02.2019 г. Твърди, че по гр.д. № 9030/2019 г. по описа
на СРС, 57 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за
установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в
исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Н. СТ. Т. и Д. ИВ.
Т., с който заявяват, че оспорват предявения иск. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с „Т.С.“ ЕАД в процесния период. Налице била явна некоретност при
формиране на задължението. Не бил ясен начинът на определяне на конкретните суми
за сградна инсталация. При условията на евентуалност правят възражение за
погасителна давност. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 9030/2019 г. по
описа на СРС, 57 състав. По заявление от 14.02.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Н.
СТ. Т. и Д. ИВ. Т. да заплатят солидарно на кредитора 3204,99 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до изплащане на вземането,
3
мораторна лихва в размер на 462,76 лева за периода от 14.09.2019 г. – 05.02.2019 г.,
сумата от 41,59 лева, представляващи цена на извършена услуга за дялово
разпределение на вземането, мораторна лихва в размер на 7,32 лева за периода от
01.03.2016 г. до 05.02.2019 г. и направените по делото разноски. В срока по чл.414, ал.2
от ГПК длъжниците са подали възражение срещу заповедта. В изпълнение на
указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза от които се
установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Установява се от представените по делото Нотариален акт № 159, т. III, рег. №
8892, д. № 656/2001 г. на Нотариус Р.Д., че Д. ИВ. Т. и Н.С. Т. са придобили правото на
собственост върху недвижим имот в гр. София, ж.к. ****, както и че за този имот е
открита партида на абонатен № 078129.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и при проверка в
счетоводството на ищеца са изготвени заключения на съдебно-техническа и съдебно –
счетоводна експертизи.
От заключението на съдебно -техническата експертиза се установява, че
постъпилата топлинна енергия в сградата на адрес гр. София, ж.к. **** се измерва с
определеното от Закона за енергетиката средства за търговско измерване – общ
топломер. Топлозахранването в сградата се осъществявало от две абонатни станции –
по една за всяка от зоните. Топлинната енергия за двете зони се измервала с един общ
топломер, като от отчетената от него топлинна енергия се изваждали топлинните
загуби, изчислени за всяко съоръжение поотделно. Общият топломер се отчитал по
електронен път в началото на всеки месец чрез уред с четяща глава, който снемал
показанието на топлинна енергия в 00.00 часа на първо число от съответния месец.
Вещото лице посочва, че от тази стойност са изваждани технологичните разходи, като
те са определени съобразно чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-344/2007 г. Установява се, че
в процесния имот е имало един радиатор с монтиран разпределител и една щранг лира
без уред в банята, за която била изчислена отдадена топлинна енергия, изчислена в
съответствие с т. 6.5, т.е. експлоатация по максимален специфичен разход на сградата.
Енергията за отопление била изчислена по отчетените дялови единици от един
топлинен уред плюс за изчислената по МСРС енергия. Установява се, че в имота има
два водомера за топла вода, които са отчитани всяка година, като количеството топла
вода, умножено по разхода за топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода за
4
исковия период и действащата към този момент цена. Вещото лице посочва, че
изчисленията на енергия за сградна инсталация са извършени по т. 6.1.1. от методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда етажна собственост към
Наредба № 16-344/2007 г. по формула като за процесния имот тя е определена при
отопляем обем 154 куб. м. Изготвяни били изравнителни сметки. Вещото лице
установява, че сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния
период с начислен ДДС са сумите, начислени от „Т.С.“ ЕАД и коригирани с тези от
сумите изчислени при дялово разпределение на топлинна енергия са в общ размер на
3235,27 лева.
Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, че за процесния период липсват данни за извършени плащания по партида
за абонатен № 078129. Установява, че в счетоводството на ищеца се установяват
задължения в размер на 3228,89 лева – стойност на топлинна енергия, и 41,41 лева –
стойност на услуга дялово разпределение, а размерът на лихвата за забава за исковия
период е в размер на 461,03 лева съответно 4,25 лева. Вещото лице установява, че за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. стойността на топлинната енергия е в размер
на 2368,36 лева и лихвата за забава за периода от 14.09.2016 г. – 05.02.2019 г. – 251,87
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. №
9030/2019 г. по описа на СРС, 57 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и да
има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да се
5
основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивниците, че не е възникнало
облигационно правоотношение между тях и топлоснабдителното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество.
Следователно и доколкото по делото се установява, че ответниците са
придобили правото на собственост по време на брака си собствеността върху
недвижим имот, за който е имало открита партида с абонатен № 078129 и доколкото
не се установява (не са въведени и твърдения), че са се разпоредили с него в исковия
период, то за тях е възникнало и задължението в качеството им на собственици да
заплатят доставената до имота топлинна енергия.
От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза
се установява, че в процесния период до имота, съсобствен на ответниците е доставена
топлинна енергия, която е отчетена съобразно предвидените в приложимите
подзаконови нормативни актове правила, като е отчетено, че в имота има едно
монтирана отоплително тяло с разпределител, една щранг лира и топлинната енергия е
отчетена само за подгряване на вода, както и за сградна инсталация. С
първоинстанционното решение, което е влязло в сила в необжалваната му част
районният съд е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност на
част от вземането за доставена топлинна енергия, като правилно е определен, както
дължимия размер, така и периодът, за който е дължима сумата.
6
С въззивната жалба не са въведени самостоятелни доводи относно неправилност
на решението в частта, с което е уважен предявения иск по чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, като настоящият състав приема, че становището на
въззивниците за недължимостта му се извежда от съображенията за недължимост на
главното вземане за топлинна енергия. Доколкото вземането за стойността на топлинна
енергия е възникнало за ищеца, то и по изложените в пърноинстанционното
производство мотиви ответниците са изпаднали в забава за плащането му.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 57 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20059984/08.03.2021 г. по гр.д. № 38113/2019 г.
по описа на СРС, 57 състав в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на „Н.и.“ ООД-трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7