№ 862
гр. Бургас, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. И.
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501558 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Бургас срещу Решение №
1406 от 13.06.2025 г. по гр. д. № 5979/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта,
с която Община Бургас е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на К. А.
М. сумата от 3 000 лв. като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства в резултат от
непозволено увреждане, настъпило на 26.11.2022 г. поради неизправност на
шахта, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, на тротоарната площадка
пред бл. 68, вх.8, ведно със законната лихва от 26.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно в обжалваната част.
Според страната направените от първоинстанционния съд изводи не
кореспондират със събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Първоинстанционният съд не бил обсъдил наведените с отговора на исковата
молба възраженията относно недопустимостта на исковата молба. Поддържа
се, че Община Бургас не е процесуално легитимирана да отговаря по иска.
Сочи се, че процесната шахта се намира извън уличната регулации и
представлявала площадкова канализация. Съгласно чл. 24, ал. 10 от Закона за
водите (ЗВ) канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадните
води от имотите на потребителите до ревизионната канализационни шахта за
1
присъединяване към уличните канализационни мрежи, били частна
собственост. Ето защо според въззивника площадковата канализация, която
отвежда битовите отпадни води от сградната канализационни инсталация към
колектора на водоснабдителното дружество, е частна собственост и се
стопанисва от живущите в прилежащата сграда на бл. 68 в ж.к. „Славейков”.
Общината нямала ангажимент да поддържа в безопасен вид съоръжение,
находящо се извън уличната регулация. Поддръжката на процесната шахта
следвало да се осигурява от етажната собственост. Писмените доказателства
по делото сочели, че процесната шахта е създавала неудобства и се е нуждаела
от ремонт, включително поради спукана канализационна тръба. Община
Бургас била уведомила „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за тази тръба,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № 4от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползването на водоснабдителните и канализационни системи, задължение за
поддръжка на подземните канализационни съоръжения имало именно това
дружество. Извършената в тази връзка проверка от експлоатационното
дружество и видео диагностика на място установили запушване при
съществуващата площадкова канализационна инсталация и че причина за
запушването й са битови отпадъци от домакинствата и наслоени в тръбите
мазнини и инертни материали. Услугата по почистването и профилактика на
съоръжението трябвало да се извърши от и с техника на водоснабдителното
дружество за сметка на етажните собственици. Отговорността за качественото
изпълнение на поддръжката, включително правилното и безопасно монтиране
на капака на ревизионната шахта, били на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД. В жалбата се развиват съображения, че дори да се приеме, че капакът на
ревизионната шахта представлява съоръжение на техническата
инфраструктура и Община Бургас е негов собственик, то извършването на
ремонта на съоръжението продължава да е задължение на експлоатационното
дружество, от което произтичала и отговорността му за некачественото
извършване на необходимите ремонти. За неправилен се сочи и изводът на
съда за наличието на причинно-следствена връзка между вредата и деликта.
Неправилно съдът бил отхвърлил възражението за съпричиняване от страна
на ищеца. Освен това жалбоподателят счита, че противно на приетото от съда,
ищецът не е доказал по категоричен начин твърденията си за нанесените му
вреди – преживян стрес, безпокойство, тревожност и неудобство в процеса на
възстановяване. По делото не била установена психическа травма у ищеца,
нямало данни да е взимал някакви лекарства, да е претърпял някакви
оперативни манипулации и/или терапии, да е бил нетрудоспособен вследствие
настъпилите увреждания. Неимуществените вреди били формулирани твърде
общо и без конкретизация. Сочи се, че присъденото обезщетение от 3 000 лв. е
прекомерно и с оглед характера на телесното увреждане – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с кратка продължителност на
възстановителния процес при липсата на психични увреждания вследствие
инцидента. Предвид горното въззивникът е на мнение, че присъденото
обезщетение следва да бъде редуцирано до по-нисък размер, съответен на
интензитета на неимуществените вреди от претърпените травми. Иска се в
2
обжалваната част решението да бъде обезсилено и производството –
прекратено, евентуално да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се деловодните разноски. Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. М., чрез адв. В.
К. от Адвокатска колегия – Бургас, в който оплакванията се сочат за изцяло
неоснователни. Според въззиваемия актът на районния съд е обоснован, като
правилно е приложен материалният и процесуален закон. Страната намира, че
съдът се е съобразил със събраните гласни доказателства, депозирани от лица
без заинтересованост от изхода на спора, установяващи факта на падането на
ищеца в находящата се на тротоарната площадка необезопасена шахта.
Според въззиваемия съдът е преценил и другите събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изтъква се, че общинските
пътища, в това число всички пречиствателни съоръжения и шахти,
представляват публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитира се и чл. 11 от Закона за
общинската собственост (ЗОС), според който имоти и вещи общинска
собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, както и чл. 31 ЗП,
според който ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Ето защо в случая ремонтът и обезопасяването на
шахтата на тротоарната площадка пред бл. 68 в ж.к. „Славейков“ и пътната
настилка около нея били задължение на Община Бургас. За правилен се сочи и
изводът на районния съд, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД при доказаното бездействие
на нейните органи и служебни лица. Изразява се съгласие и с извода на съда,
че няма доказано съпричиняване на противоправния резултат чрез
противоправно бездействие от страна на ответника или виновно поведение на
лицата, на които общината е възложила поддържането на улиците и
тротоарите в изправно състояние. Моли се съдът да потвърди решението в
обжалваната част. Претендират се разноските. Не се ангажират нови
доказателства.
В настоящата инстанция страните поддържат жалбата, съответно
отговора.
Третите лица помагачи на страната на ответника – ЗАЕД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, не са взели
становище по жалбата.
Съдът намира подадената жалба и отговор за редовни и допустими,
поради което няма пречка да бъдат разгледани по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Съдът намира, че първоинстанционното решение не е недопустимо
поради липса на пасивна процесуална легитимация на Община Бургас, както
твърди въззивникът. Процесуалната легитимация, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, се
определя само и единствено въз основа на фактическите и правни твърдения в
3
исковата молба и петитума на същата, тоест от заявеното от ищеца спорно
материално право. То обуславя кои са надлежните страни по делото определя
както процесуалната легитимация на ищеца (т.е. принадлежността на правото
на иск, което право принадлежи на лицето, претендиращо да е носител на
спорното материално право), така и процесуалната легитимация на ответника
(която се определя от твърденията на ищеца досежно лицето, което оспорва
или нарушава предявеното от ищеца за защита спорно материално право). Без
значение при преценка процесуалната легитимация на страните и
допустимостта на иска е какво е действителното правно положение: дали
ищецът действително е носител на претендираното спорно материално право
или не, дали ответникът действително нарушава предявеното за защита
материално право на ищеца и т.н. За разлика от процесуалната легитимация на
страните, която се определя от твърденията на ищеца и обуславя
допустимостта на иска материалноправната легитимация определя кой е
действителният носител на спорното материално право и кой на задължението
и обуславя основателността на иска. Тоест, процесуално легитимирани страни
в исковия процес са лицата, които претендират да притежават материалното
право, засегнато от правния спор, а материално легитимирани са
действителните носители на спорното материално право и на
съответстващото му задължение. В случая ищецът твърди, че Община Бургас
носи отговорност за претърпените от него вреди, поради което искът е
допустим.
Съдът счита, че исковата молба е редовна – в нея достатъчно подробно е
описано препятствието (шахтата), така че да бъде идентифицирано по
безспорен начин.
В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши
служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В исковата молба се твърди, че на 26.11.2022 г. около 10 – 10:30 ч.
ищецът излязъл от дома си в бл. 14 в ж. к. „Славейков“ в гр. Бургас. Стъпил
върху металния капак на шахта на тротоара пред блок 68, вх. 8, при което
паднал в шахтата. При удара в ръба на шахтата усетил силен удар в задната
част на тази и кръста. С големи усилия успял да се изправи, превивайки се от
болка. Лекар му поставил диагнозата „травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“. Ищецът бил хоспитализиран,
извършени му били изследвания и хирургична интервенция. Изписали го на
02.12.202 г., като му издали болничен лист за 30 дни и му преписали
медикаменти, които трябвало да приема в следващите три месеца. На
07.12.2022 г. посетил Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ –
Бургас, където било установено счупване на трансверзалните израстъци на
прешлени на гръбначния стълб, причинили затруднено движение на снагата за
срок от 3-6 седмици при обичаен ход на заздравителния процес. Ищецът
4
твърди, че е изпитал силни болки и дискомфорт както непосредствено след
травмата, така и по време на оздравителния процес. Счита, че Община Бургас
е отговорна за причинените му вреди, тъй като не е обезопасила шахтата,
която есе намира в общински терен. Иска се ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 26.11.2022 г. до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба се излагат същите съображения като
изложените във въззивната жалба и обобщени по-горе.
В обжалваното решение районният съд е приел, че искът е с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД. Посочил е, че шахтата, като част от
канализационната мрежа на града, представлява съоръжение на техническата
инфраструктура, което съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, ал. 1, т. 7 от
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА) е собственост на общината, на територията на която се намира.
Освен това съдът е приел, че шахтата е пътно съоръжение по смисъла на § 1, т.
3 ЗП, а съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Цитиран е и чл. 167, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), според който лицата, които
стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да го отстраняват във
възможно най-кратък срок. Съдът е посочил, че съгласно чл. 22, ал. 2 ЗВ
частна общинска собственост са канализационните мрежи и съображения,
отвеждащи отпадъчните води от общинските имоти до ревизионната
канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни
мрежи, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ публична общинска собственост са
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, с
изключение на тези, които са включени в имуществото на търговските
дружества. Според съда действително съществуването на водопроводните
шахти е технически необходимо за осъществяването на дейността на ВиК
дружеството, действащо на тази територия, като в тях се монтират както
водомерите, така и спирателните кранове, които но собствеността на шахтата е
на собственика на пътя, а не на ВиК дружеството, стопанисващо
водопреносната мрежа. В решението е прието, че общината не е обезопасила
процесната шахта чрез своите служители, поради което следва да се ангажира
отговорността й по чл. 49 ЗЗД. Съдът е отхвърлил възражението, че ищецът е
бил със затъмнени очила, поради което е съпричинил вредите. Изтъкнато е, че
шахтата е била необезопасена, така че и без очила ищецът е нямало как да
избегне опасността. Липсвали данни и за поведение на ищеца, с което да е
задълбочил негативния ефект от травмата. Съдът е обсъдил събраните
писмени и свидетелски показания и е достигнал до извод, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на
3000 лв. Отхвърлил е иска за останалата част до пълния предявен размер от
5000 лв. Присъдил е законната лихва от датата на непозволеното увреждане.
Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от районния съд, поради което само ще бъде обобщена в
решението:
5
По делото е представен протокол от 26.03.2019 г. на Общото събрание на
собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. Бургас, ж.к.
Славейков, бл. 68, вх. 8. Взето е решение да бъдат набавени няколко оферти за
подмяна на канализационна тръба пред входа, както и отправяне на искане до
Община Бургас за премахване на дърво, чиято коренова система е довела до
разрушаване на канализационната система.
Представено е писмо от Община Бургас от 24.10.2019 г., адресирано до
етажните собственици, видно от което същите са уведомени, че е необходимо
да се извърши подмладяваща резитба, както и да се установи дали проблемът
с ВиК съоръжението е предизвикано от дървото, за което водоснабдителното
дружество ще бъде надлежно уведомено, а в случай, че становището му е
отрицателно, ще бъде предложено на етажните собственици да потърсят
техническо решение за ремонт на настилката без премахване на дървото.
Представена е епикриза, издадена от Неврохирургично отделение към
„УМБАЛ – Бургас“ АД – гр. Бургас, която удостоверява, че ищецът е
постъпил в отделението на 29.11.2022 г. и е изписан на 02.12.2022 г. с
диагноза: „травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб“. Установява се, че на ищеца били извършени образни и
инванзивни изследвания, била проведена консултация с анестезиолог и
кардиолог, като след обсъждане на клиничното състояние на пациента и
данните от КАТ било взето решение за хирургична интервенция. Чрез
лумбална игла било въведено невролитично вещество, поставена била и
стерилна превръзка, като ищецът бил изписан без усложнения, афебрилен и с
подобрение. Насочен бил общопрактикуващия лекар за проследяване и
продължение на лечението в амбулаторни условия при необходимост, при
уточнена терапия за дома. Указано му било да избягва физическо напрежение,
възбуждащи и стимулиращи храни и напитки.
Представено е съдебно-медицинска удостоверение, издадено от д-р
Стефани Шкетиева, която при преглед на ищеца на 07.12.2022 г. е
удостоверила силни болки в таза и счупване на трансверзалните израстъци на
Th12, VL1 – прешлени на гръбначния стълб. Посочено е, че е причинено
трайно затруднение движението на снага за срок от 3-6 седмици, при обичаен
ход на оздравителния период.
Представено е писмо от 10.10.2024 г., изпратено от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, в което е посочено, че във връзка с постъпили сигнали за
бл. 68 в ж. к. „Славейков“ е извършена видео-диагностика на място, като е
установено запушване при съществуващата площадкова канализационна
инсталация. В писмото е посочено още, че разходите за поддържане на
площадкови и дворни канализации са за сметка на собствениците им на
основание чл. 24, т. 10 ЗВ, а услугите по почистване и профилактика на такива
съоръжения с техника на дружеството се извършва срещу заплащане по
действащите към момента цени за услуги на населението.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от
вещото лице Руска Илиева се установява, че процесната шахта е вкопана в
земята, под нивото на терена, под тротоарната площадка, изградена в
6
поземлен имот с идентификатор 07079.602.325, на разстояние 4.60 м., пред
вход № 8, блок № 68, кв.44, кв. „Славейков“, гр. Бургас. Вещото лице е
посочило, че процесната шахта е ревизионна, като дъното на шахтата е
бетоново, оформено с кюнета (открит канал), чрез който се осигурява добър
хидравличен режим и непрекъснатост на водния поток в нея и достъп през
отвора. Тялото на шахтата над кюнетата е цилиндрично, от бетон с диаметър
0.80М. и дълбочина 1,35 м. Завършва с видима гривна с диаметър 0,86 м.
свързана устойчиво и изравнена с тротоарната площадка. В отвора на
гривната е монтиран чугунен капак с надпис „АСО“ с диаметър 0,70 м. с
отвори за вентилация. Липсват данни за поставянето му. Посочено е, че
предназначението на капака е да затвори ревизионната шахта на
канализационната система и да осигури безпрепятствено преминаване на
живущите в блока и пешеходците по тротоарната площадка. Котата на капака
на шахтата е равна при проектиране на котата на тротоарната площадка.
Повърхността на капака и горното видима повърхност на гривната се явяват и
като част от тротоарната площадка, изградена в поземлен имот с
идентификатор 07079.602.325. Посочено е, че предназначението на
процесната ревизионна шахта е за наблюдение, контрол и текущо техническо
обслужване и ремонт, почистване и промиване в случай на запушване на
сградната канализационна инсталация и канализационното отклонение на
вход № 8 и вход № 7 на блок № 68, кв. 44, ж. к. „Славейков“, гр. Бургас.
Посочено, че съгласно данните в КККР на гр. Бургас поземления имот, в който
попада процесната ревизионна шахта, е частна общинска собственост, като
няма данни за съставен акт за общинска собственост за този поземлен имот.
Вещото лице е посочило, че канализационното отклонения са част от общите
мрежи на канализационните система и се изграждат и поддържат от
операторите, като не е налице документация за възстановяване на процесната
шахта.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза. Вещото лице д-р
Eлена Генова сочи, че от приложената по делото медицинска документация
може да се заключи, че ищецът е претърпял травма на 26.11.2022 г. при
стъпване върху метален капак на тротоарна шахта пред бл. 68, вх. 8 в ж.к.
„Славейков“, гр. Бургас, и пропадане в нея, в резултат на което е получил с
фрактури (счупвания) на трансверзални (напречни) израстъци на Th12, VL1,
вляво, а оттам и до описаната диагноза „травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел“. Посочено е, че фрактурите на напречните израстъци
на поясните прешлени най-често са в резултат на падане, директен удар в
поясната област или могат да бъдат причинени от силна мускулна контракция.
Това травматично увреждане е обусловило трайно затруднение на движението
на снагата за срок от 3-6 седмици. Вещото лице е обосновало извод, че
описаното от ищеца травматично увреждане отговаря да е получено по
описания в исковата молба начин, като с оглед на характера му същото е
довело до ограничаване на двигателната способност. Посочено е, че по делото
няма данни за настъпили усложнения след изписване на ищеца от болничното
заведение на 02.12.2022 г.
Видно от представения по делото болничен лист, поради претърпяната
7
травма ищецът е бил в отпуск от 29.11.2022 до 01.01.2023 г.
По делото са събрани гласни показания, посредством разпити на двама
водени от ищцовата страна свидетели, без родство и дела със страните по
делото. Свидетелят Любомир Бялков разказва, че с ищеца са съседи и живеят
един срещу друг. Заявява, че на 26.11.2022 г. бил излязъл навън, за да изхвърли
боклука, а когато се връщал видял ищеца да идва към него, като двамата се
намирали на разстояние от около 10-15 метра. Видял как ищецът пропада в
шахтата пред входа и извикал за помощ. Свидетелят се притекъл на помощ.
Заявява, че ищецът бил стресиран и бил с изкривена физиономия от болка.
Двамата седнали на пейката пред входа пред бл. 68, след което свидетелят му
помогнал да се върне у дома, а на следващия ден го приели в болница. Сочи,
че около шахтата нямало никакви обозначения или ленти. Уточнява, че при
пропадането в шахтата, капакът паднал вътре.
Свидетелката Веселина Шопова разказва, че с ищеца са приятели.
Разказва, че на 26.11.2022 г. ищецът трябвало да отиде до магазина, за да
вземе кори за баница, яйца и други продукти. Сочи, че се върнал приведен,
пребледнял и изплашен. Не му стигал въздуха, а тя в началото помислила, че е
получил инсулт или инфаркт. След като го огледала видяла, че ищецът имал
на гърба си синина под плешките. Извикали такси и отишли до болница,
където му направили рентгенова снимка. Лекарката, която направила
снимката настоявала да се консултират с неврохирург, но такъв в болницата
нямало. Свидетелката се обадила и в друга болница, където също я
уведомили, че нямат неврохирург. Тогава двамата се прибрали и свидетелката
превързала гърба на ищеца със счукан кромид лук. Завила го с пояс, за да се
обездвижи и почти два дни не мърдал. В понеделник свидетелката завела
ищеца при личния му лекар, който му дал направление за специалист. Двамата
посетили д-р Тодоров в МБАЛ – Бургас, където му били направени
изследвания и му съобщили, че трябва да постъпи в болницата. На 29-ти
ноември приели ищеца в болницата и му били извършени инванзивни
изследвания, вследствие на които се установило, че има фрактура на
израстъците на прешлените, като ищецът бил насочен към консултация с
кардиолог и анестезиолог. На 1-ви декември му била извършена хирургична
интервенция, а бил изписан на 2-ри декември. Свидетелката разказва, че след
изписването, ищецът не могъл да се навежда сам, да се облича и съблича.
Същият се чувствал изневервен и притеснен, че свидетелката трябвало да се
грижи за неговата хигиена. Емоционално бил сринат. Сочи, че му бил издаден
болничен за 30 дни и му били изписани лекарства, а след това започнал да пие
болкоуспокояващи. Заявява, че когато е лошо времето или малко се
пренатовари, пиел болкоуспокояващи и противовъзпалителни. Свидетелката
разказва още, че на 26-ти ноември отишла да види мястото на инцидента, като
й направило впечатление, че капакът на шахтата бил потънал вътре. Същата
била дълбока около 1- 1.10 метра. На следващия ден видяла на мястото двама
полицаи, които били заградили шахтата с падналия капак. Последната
останала да стои отворена и заградена 3-4 дни, след което дошли работници
без униформи, които я замазали отстрани с цимент.
Районният съд е извършил оглед на 2 бр. снимки в оригинал,
8
представени от ищеца и за които съдът е констатирал, че са идентични с
представените фотокопия към исковата молба. При прегледа на първото
изображение се установява наличие на шахта, разположена върху тротоар без
поставен капак, а на второто изображение – отново шахта, разположена в
непосредствена близост до жилищен вход с поставен капак, върху който са
закрепени 3 бр. кола във вертикално положение, които помежду си са
захванати със сигнална лента.
В присъствието на страните е извършен оглед на 1 бр. компакт диск,
марка „Емтек“, представен от ищеца с исковата молба. При
възпроизвеждането му се установява, че на същия е запазено видео
изображение от камера, която отразява помещение с вероятно предназначение
жилищен вход, като камерата снима отвътре навън. След стартиране на записа
се установява, че същият продължава 22 секунди, като съгласно данните
посочени в записа действието се развива между 09:53:49 часа и 09:53:59 часа
на дата 26.11.2022 г. На него се вижда как пред входа преминава възрастен
мъж, носещ очила, обут с дънков панталон, затворени обувки и зимно яке,
който с левия си крак стъпва върху шахта, разположена пред входа, капакът на
която е видимо леко наклонен на една страна. При стъпването върху капака на
шахтата, мъжът пропада в нея до нивото на кръста, като левия му крак
пропада в шахтата, а десният остава отвън. Налице е съприкосновение между
тялото на мъж в областта на кръста и ръба на шахтата. С помощта на двете си
длани, мъжът успява да се изправи и излиза извън обсега на камерата.
От правна гледна точка настоящият състав намира следното:
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал иска по чл. 49
ГПК, тъй като се твърди, че вредите са причинени вследствие на
неизпълнение на задължение от страна на Община Бургас чрез своите
служители да обезопаси процесната шахта. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за
увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с
действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто
надзор е тя (Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354 / 2012 г. на ВКС).
Отговорност на това основание е налице, когато при ползване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а самата
тя представлява опасност (Решение № 879 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 974/
2009 г. на ВКС). Очевидно настоящият случай не е такъв.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с работата физически лица. За да е
основателен искът, е нужно да се докажат следните предпоставки:
противоправно поведение на изпълнител, ангажиран от ответника; вреди;
причинно-следствена връзка между поведението и вредите; вредите да са
настъпи при или по повод възлагане на работа. Вината на изпълнителя се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Както вече бе посочено, процесната шахта се намира върху тротоара.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична
общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху
целия му обхват. Според чл. 5, ал. 2 ЗП обхватът на пътя е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му
страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с
нормите за проектиране на пътищата. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП „земно
платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени:
платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите;
тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 29, вр. чл. 31 ЗП лицата, които
стопанисват пътищата, са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските
пътища се осъществява от общините. В допълнение, конкретно задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на
съответната общината и с нормата на чл. 48, т. 2, б. „б“ от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно която организирането на
дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните
съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за
движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е на общината.
Създадена е и подзаконова нормативна уредба, преди всичко Наредба №
РД-0220-8 от 17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
канализационни системи. Съгласно чл. 25 и чл. 26 от Наредба № РД-0220-8 от
17.05.2013 г. (в редакцията към 26.11.2022 г.) ревизионните шахти се
проектират устойчиви на външни натоварвания (земен натиск, натоварване от
транспортни средства) входните отвори на тези, проектирани под улици се
предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и
следва да се осигурени срещу пропадане и вандализъм. Според чл. 162, т. 1 от
Наредба № РД-0220-8 от 17.05.2013 г. при техническата експлоатация на
канализационните мрежи се извършват периодично в съответствие с плана за
експлоатация и поддържане следните дейности: капаците, стъпалата или
стълбите и дънните части на ревизионните шахти и ревизионните отвори се
почистват от замърсявания, като при необходимост се извършва ремонт,
възстановяване и обновяване на шахтите, както и подмяна на стъпалата или
стълбите.
Горепосоченото показва, че задължение да поддържа процесната шахта,
така че тя да не създава затруднения и опасности при придвижване на
пешеходците, е на общината. В този смисъл е и практиката на ВКС. Например
в Определение № 468/25.05.2018 г. по гр.д. № 943/2018 г. на ВКС, IV г.о., се
приема: „Наличието на шахта с нарушена конструкция представлява
10
неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задълженията на общината и съобразно приетото в
практиката на ВКС от гледна точка на деликтната отговорност
посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира
отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД.“
Отделно от изложеното съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗВ публична
общинска собственост са водоснабдителните системи или части от тях,
включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване,
съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за
потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13,
ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в
урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните
уреди в имотите на потребителите. Според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗВ
публична общинска собственост са и уличните канализационни мрежи и
дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите
канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които
обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези
по чл. 13, ал. 1, т. 7.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че общината не може
да се освободи от отговорност, като твърди, че отговорни за поддръжката на
шахтите са само В и К операторите. Съгласно чл. 198п ЗВ възлагането на
дейностите по чл. 198о, ал. 1 ЗВ (стопанисването, поддържането и
експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето
на В и К услуги на потребителите срещу заплащане) се извършва чрез
сключване на договор между председателя на асоциацията по В и К съгласно
решение на общото и събрание или кмета на общината съгласно решение на
общинския съвет и В и К оператора, действащ на съответната обособена
територия към датата на влизане в сила на този закон. Това означава, че
общината може да действа и като възложител на работата по отношение на В
и К операторите. Спорен би била само хипотезата, когато е налице договор,
сключен от В и К асоциация. Според чл. 198б, т. 2 ЗВ асоциацията по В и К се
създава, когато собствеността на В и К системите в границите на обособената
територия е разпределена между държавата и общините или между няколко
общини. Според чл. 198в, ал. 1 ЗВ асоциацията по В и К е юридическо лице
със седалище и адрес в областната администрация на съответната обособена
територия. Следва да се посочи, че съгласно чл. 198в, ал. 4, т. 2 ЗВ договорът
по чл. 198п, ал. 1 ЗВ се сключва от името и за сметка на членовете на
асоциацията, които са собственици на съответните В и К системи и
съоръжения. Ето защо според настоящия състав и в тази хипотеза общината е
възложител, а и В и К операторите са изпълнители по чл. 49 ЗЗД.
Нормативните актове предвиждат отговорности както на В и К
операторите, на които е възложена поддръжка, така и на общините. Съгласно
чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи В и К операторите са длъжни да поддържат
11
водоснабдителната и канализационната система в съответствие с
техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с
изискванията за опазване на околната среда. Съгласно чл. 191 ЗВ и кметът на
общината контролира изграждането, поддържането и правилната
експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и
изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи
по чл. 19, т. 4 ЗВ. Според чл. 141, ал. 1 ЗВ собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения са длъжни да осигурят:
поддържането им в техническа изправност. Изложеното обуславя изводи, че
дори и при наличие на възлагане с договор по чл. 198о, ал. 1 ЗВ общината не
може да се дезинтересира от дейността по поддръжка на В и К системите, на
които е собственик.
Всичко изложено обяснява и защо има съдебна практика, включително
на настоящия съд, според която е възможно да се ангажира и отговорността на
В и К оператора. В практиката се приема, че изпълнителят отговаря за преките
и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Отговорността на
възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил
работата – на свои работници или на подизпълнител, както и ако
подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или
служители. В тези случаи гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя се обуславя не от противоправно и виновно поведение на негов
служител при или по повод изпълнение на възложената работа, а от
противоправно поведение на служител на изпълнителя по договора.
Отговорността на първоначалния възложител би могла да се изключи ако се
установи, че съгласно сключения договор, организацията на възложената
работа, ръководството и контролът й изцяло се осъществяват от
предприятието – изпълнител (и превъзложител). Ако тези действия са
осъществявани съвместно и от двете предприятия, отговорността за
непозволено увреждане е и на двете (вж. т. 3 от Постановление №
17/18.11.1963 г. на Пленума на Върховния съд). Съдебната практика е
установена, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение
срещу лицата, възложили работата (по чл. 49 ЗЗД) и срещу прекия причинител
на вредите (по чл. 45 ЗЗД), като по отношение на деликтната солидарна
отговорност са приложими разпоредбите на чл. 121 – 127 ЗЗД. Задължението
за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу
всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане в общ
или отделни процеси. Съответно, регресната отговорност на изпълнителя
пред възложителя (чл. 54 ЗЗД), който е изплатил обезщетение на пострадалия,
възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по
договора за изработка – кои работи са възложени и кога и как са изпълнени.
Вж. Решение № 60292/21.02.2022 г. по гр.д. № 3992/2020 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 465/28.12.2012 г. по гр.д. № 1157/2011 г. на ВКС, IV г.о., и др.
Именно поради това, макар и да не е обяснено, в Определение №
391/07.09.2022 г. по гр.д. № 4913/2021 г. на ВКС, I г.о., се приема, че наличието
на друга съдебна практика, при която отговорност носи не общината, а В и К
12
операторът, не обосновава извод, че въпросът за отговорността се разрешава
противоречиво от съдилищата.
Настоящият състав не намира никакво основание поддържането на
шахтите, които са собственост на общината, да се възлага на етажните
собственици в намиращите се наблизо сгради. Съгласно цитирания от
въззивника чл. 24, т. 10 ЗВ частна собственост са канализационните мрежи и
съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от имотите на потребителите до
ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните
канализационни мрежи. Касае се само за една малка част от канализационната
мрежа, към която не спада самата ревизионна шахта, която е предмет на
настоящото дело.
Горепосочените аргументи водят до единственият възможен извод, че
Община Бургас е отговорна за обезопасяването на процесната шахта. По
делото се установи по безспорен начин от събраните гласни (разпит на
свидетели, които са видели процесната шахта) и веществени доказателства
(снимки), че капакът на процесната шахта е пропаднал. Причина за това е
липсата на поддръжка от страна на Община Бургас, която е била длъжна чрез
служителите си или В и К дружеството, с което е сключен договор, да
осъществява поддръжката на шахтите в състояние, което да не позволява
пропадането им при преминаване на пешеходци върху тях. В случай че е било
установено, че шахтата е опасна, е следвало най-малко около нея да бъдат
поставени предупредителни знаци.
Съдът намира, че е доказана претърпяната от ищеца вреда. Неправилно е
тълкуването от страна на въззивника на факта, че медицинските документи не
са съставени непосредствено след настъпване на твърдения инцидент. По
делото са налице и свидетелски показания, в които съдът не намира основание
да се усъмни, които позволяват да се направи извод, че ищецът е получил
травмите именно по посочения в исковата молба начин. Няма нито едно
доказателство по делото, което да поставя под съмнение това. Съдът не
споделя довода на въззивника, че липсата на видими наранявания по
крайниците и торса на въззиваемия, каквито обичайно настъпвали при
пропадане в шахта, сочи за неправдоподобност на изложената от последния
версия. Конкретните наранявания зависят от конкретния случай.
Няма основание да се приеме, че ищецът е съпричинил вредите, което
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могло да доведе до намаляване или изключване
на отговорността на ответника. В случая не може да става дума за липса на
внимание от страна на ищеца, тъй като той не е знаел, а и не е бил длъжен да
знае, че процесната шахта може да пропадне, ако стъпи на нея. Нормално е да
се предположи, че всяка шахта е обезопасена и върху нея може да се стъпва.
Този извод не се променя и от факта, че инцидентът е настъпил в тъмната част
на денонощието. Няма доказателства и за твърдението на въззивника, че
вредите биха били по-малки, ако ищецът бе потърсил незабавна лекарска
помощ. Напротив, от свидетелските показания става ясно, че ищецът се е
опитал да потърси помощ незабавно, но не е успял да открие специалист.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че искът е основателен.
13
Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди. Тези обстоятелства не само следва да се посочат от съдилищата, но
трябва да се отчита и значението им за размера на вредите. Според трайната
практика на ВКС (Решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/2021 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г. на ВКС, II
г.о., Решение № 248/02.08.2018 г. по т.д. № 1565/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.)
при телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени
вреди от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено увреждането, допълнителното
влошаване на състоянието на здравето, причинените душевни страдания,
осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства. Следва да се вземе
предвид и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество, както и конкретните икономически условия
към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди следва
в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на
неоснователно обогатяване. От значение за размера на обезщетението е и
съдебната практика, формирана по сходни случаи.
Като съобрази обстоятелствата по делото, настоящият съд намира
следното по отношение на размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Към момента на настъпване на инцидента ищецът е бил на 62 г.
Механизмът на увреждането – пропадане в шахта, сам по себе си е способен
да причини голям стрес. Уврежданията са засегнали нервната система на
ищеца. Причинено е затруднение при движението за срок от 3 до 6 седмици.
Ищецът е изпитвал болки и страдания както по време на инцидента, така и по
време на оздравителния период. Нуждаел се е и от чужда помощ, което му е
създало неудобства. Ищецът е бил хоспитализира, макар и за кратък период от
време. Бил е неработоспособен за срок от 30 години. Няма данни за настъпили
усложнения в състоянието му. Като се вземе предвид икономическата
обстановка през 2022 г., както и съдебната практика, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение в случая е най-малко 3000 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че въззивната жалба е
неоснователна. Правилно е присъдена и законна лихва върху обезщетението
от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. Тъй като
липсва въззивна жалба от страна на ищеца и решението е влязло в сила в
отхвърлителната част, съдът може единствено да потвърди решението до
размера на сумата от 3000 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата
страна, която е направила искане, но не е представила списък с разноски и
доказателства за сторени разноски, поради което такива не се присъждат.
14
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1406 от 13.06.2025 г. по гр. д. №
5979/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която Община Бургас е
осъдена да заплати на К. А. М. сумата от 3 000 лв. като обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства в
резултат от непозволено увреждане, настъпило на 26.11.2022 г. поради
неизправност на шахта, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, на
тротоарната площадка пред бл. 68, вх.8, ведно със законната лихва от
26.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на ЗАЕД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД като трети
лица помагачи на страната на Община Бургас.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15