№ 12346
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110103986 по описа за 2022 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД против Г. С. КР., ЕГН **********.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е
допустимо, но по същество е частично неоснователно, по следните
съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените
в заявлението суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
40002857912, сключен на 23.01.2021 г. между Профи Кредит България ЕООД
и Г. С. КР., ЕГН **********.
На основание сключения договор се претендира заплащане на
незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер
на 81,39 лева и незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Флекси в размер на 190,91 лева.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 81,39 лв. -
незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и за
сумата от 190,91 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Флекси, следва да се отхвърли по следните съображения:
В заявлението е посочено, че с подписване на договора заемателя е
поискал и закупил допълнителни услуги, възнаграждението за които е
уговорено в договор и става изискуемо с неговото подписване.
От представения по делото договор за кредит се установява, че
размерът на предоставената главница е за сумата от 300,00 лв. с лихвен
процент на ден от 0,11 % и годишен лихвен процент от 40,90 %. Установен е
размерът на възнаграждението за допълнителни услуги в размер на сумата от
общо 300,00 лв. и размер на вноската по тези задължения от 27,27 лв.
Съдът намира, че сумата от 81,39 лв. - незаплатено възнаграждение за
1
закупена и използвана услуга Фаст и сумата от 190,91 лева - незаплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, не следва да бъдат
присъждани, доколкото се основава на постигнати между страните уговорки,
които са нищожни.
Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от
правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се
ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално
неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението
служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това
правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС,
формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива
93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу
Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени
с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente
Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam
Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва, че
ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде
гарантирана само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол
относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се
в разглеждания договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank
Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C‑472/11, от друга страна се приема,
че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно
неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички
последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е
информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на
посочената клауза. В случая в националното законодателство такава
възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно
която съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск, като при условията на състезателно начало страните могат да
обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с евентуалната
неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за
договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона
или с добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК
задължава съдът да следи служебно в производството по издаване на заповед
за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът съобрази и задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено
становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
Същевременно с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от
2019 г., в сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2
3 ГПК се установява служебно задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се
установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът
дължи и възнаграждение за допълнителни услуги, са нищожни и не пораждат
права и задължения за страните. Доколкото договорът за заем е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Така установените клаузи са нищожни, поради
противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава
размерът на кредита без яснота относно насрещната престация, която
получава длъжника. На следващо място, тези такси противоречат и
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК –
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. Таванът на годишния процент на разходите, който е предвиден с
императивна разпоредба на закона, би бил превишен, ако в договора има
уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен
размер на отпусната главница от 300 лв., е предвидено задължение за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на общо
300,00 лв. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в
размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва.
Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено
плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на
кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите.
Клаузите, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит и възможността за отлагане и погасяване на погасителни вноски, т.е.
такива свързани с усвояване на заемната сума и изпълнение на поетото
договорно задължение, представляват разходи свързани с усвояване и
управление на кредита. Нещо повече – възползването от услугите, посочени в
т. 15.2 и 15.3 от Общите условия, не е обусловено единствено от заплащане на
уговореното възнаграждение, а и от възникването на подробно установени
предпоставки за приложение на всяка една допълнителна услуга.
На следващо място съдът намира, че вземанията на заявителя от 30,00
3
лв. – такси за извънсъдебно събиране, са възникнали на основание
недействителни договорни клаузи. Доколкото договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на
чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване
на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за
извънсъдебно събиране, при определени условия след настъпване на падеж на
главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de
facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното
съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, против
Г. С. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 520, вх. А, ет.
2, ап. 4, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение
за сумата от 81,39 лв. - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст, за сумата от 190,91 лева - незаплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Флекси и за сумата от 30,00 лева – такси за
извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта за разноските,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
4
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5