№ 11829
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110150997 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от БНП П.П.Ф. срещу ЦВ. СП. М. с искане
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
40353,53 лева – вземания по издадена заповед за изпълнение. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. Прави искания за назначаване на
експертизи, искане по чл. 183, ал. 1 ГПК, както и оспорване автентичността
на документ по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК.
По направените доказателствени и други искания:
По отношение допустимостта на исковете: СРС, 177-ми състав е сезиран с
първоначално обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД и
последващо, евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.
9 ЗПК, във вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД.
Настоящият съдебен състав при проверка на редовността и допустимостта
на исковата молба и с оглед направения отвод за недопустимост на
евентуалните искове намира, че са налице основанията по чл. 130 ГПК, като
исковата молба следва да бъде върната в частта по предявените евентуални
осъдителни искове.
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1
1
ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“. В случая не е
налице друго основание на предявените евентуални осъдителни искове, а
същото каквото е в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 35630/2018 г. по описа на СРС,
II Г. О., 156-ти състав. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК,
във вр. чл. 126 ГПК. Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един
и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите
страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. Целта на е установена забрана за едновременно разглеждане от
съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките
на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения,
съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право
или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с
противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е
образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно,
след като констатира недопустимостта на предявения иск. Тоест,
разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на
пресъдено нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1522/2010 г., IV г. о., ГК. В случая е без значение обстоятелството, че
формално по главните искове петитумът на ищеца за установителни искове,
тъй като същите са предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се цели да
се установят вземанията инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е
изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен е резултатът при
постановяване на осъдително съдебно решение, което също представлява
изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като производството по
предявените установителни искове, при условията на чл. 422 ГПК не е
приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са предявени
между същите страни, на същото основание и същото искане, то последните
се явяват процесуално недопустими.
За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че
обстоятелството дали вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не
обуславя различно основание на иска – така Решение № 15/09.05.2017г. по т.
д. № 60034/2016г. на ВКС, I г.о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во т.о. по т.
д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053 /2016 г. на ВКС,
ГК, II г. о. „…не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор
и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите
последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението –
главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи
изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните.“. Тоест, предсрочната изискуемост касае
единствено за изгубване от длъжника на предимството на срока – арг. чл. 71,
ал. 1 ЗЗД. Извод в противна насока не би могъл да се направи и от
възприетото в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I
2
т. о. В тази насока настоящият съдебен състав е съобразил и постановките на
Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК.
По отношение представените с исковата молба документи същите следва
да се приемат като доказателства по делото. Исканията на ответника за
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза са основателни и
следва да се допуснат, като по отношение на съдебно-счетоводната
експертиза съдът ще постави служебно допълнителни задачи. Искането на
ответника по чл. 193, ал. 1 ГПК също е основателно, като в тази връзка на
ищеца следва да бъдат дадени съответните указания. Искането за представяне
на пълномощно от ищеца по отношение на лицето Габриела Христова
Димитрова е неоснователно, тъй като съдът приема, че със самото
предявяване на исковата молба, ищецът се позовава на сключен между
страните договор, т.е. потвърждава извършените от Димитрова действия.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06
юни 2022 г. от 11:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126, ал. 1 ГПК искова
молба с вх. № 2000325/07.01.2019 г., подадена от „БНП П.П.Ф.“ С. А.,
дружество регистрирано по законите на Френската република срещу ЦВ. СП.
М., ЕГН: ********** в частта по отношение последващо обективно,
евентуално съединените осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК,
във вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД за присъждане на сумите от
40353,53 лева – вземания по издадена заповед за изпълнение, състоящи се от
22783,46 лева – главница, представляваща предоставена сума по договор за
потребителски кредит PLUS-11377499 от 28.07.2015 г, ведно със законната
лихва от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 15613,03
лева – договора лихва за периода от 05.11.2016 г. до 05.08.2025 г. и 1957,04
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2016 г. до
16.02.2021 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 50997/2021 г.
по описа на СРС, II Г. О. в тази му част.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства
както са описани в нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи доказателства за представителна власт на лицето
Габриела Христова Димитрова.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕТО на съдебна компютърно-техническа
експертиза, вещото лице по която след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши проверка там, където е необходимо да отговори на
поставените в отговора на исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Николай Хранов; София, п.к. 1680,
ж.к.”Бели брези”, бл.31, ет.2, ап.3, тел. ********** при депозит от 300 лева,
3
вносими от бюджета на съда.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕТО на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и
извърши проверка в счетоводството на ищеца да отговори на поставените с
отговора на исковата молба задачи, както и на следните поставени от съда
задачи: 1. Извършвани ли са каквито и да било плащания от ответника на
ищеца във връзка с процесния договор и ако да – в какъв размер? 2. Каква би
била стойността на остатъка от предоставената сума по кредита, ако всички
направени плащания служеха единствено за погасяване на тази предоставена
сума? 3 Да изчисли размера на възнаградителната лихва за периода от
28.07.2015 г. (датата на сключване на договора) до 05.12.2016 г. (датата на
обявяване на предсрочната изискуемост по договора).
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.З.С. моб. тел. ..........,
************@*****.*** при депозит от 400 лева, вносими от бюджета на
съда.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото да
заяви дали ще се ползва от представения по делото препис от договор за
потребителски кредит PLUS-11377499 от 28.07.2015 г.
УКАЗВА на ищеца в случай, че заяви, че ще се ползва от този документ
да представи същия в оригинал в срок до приключване на първото по делото
редовно проведено открито съдебно заседание, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на тези указания, това доказателство ще бъде изключено от
доказателствената съвкупност.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от БНП П.П.Ф. срещу СТ.В.Т. с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 40353,53 лева – вземания по издадена заповед за изпълнение, състоящи се
от 22783,46 лева – главница, представляваща предоставена сума по договор за
потребителски кредит PLUS-11377499 от 28.07.2015 г., ведно със законната
лихва от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 15613,03
лева – договора лихва за периода от 05.11.2016 г. до 05.08.2025 г. и 1957,04
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2016 г. до
16.02.2021 г. Ищецът твърди, че на 28.07.2015 г. страните сключили договор
за потребителски заем по силата на който предоставил на ответника сумата от
23000 лева. Сумата била предадена с уговорката да бъде върната на 120
месечни вноски в размер на 450,30 лв. – всяка. Длъжникът преустановил
плащанията на 05.11.2016 г. като към тази дата били погасени 14 месечни
вноски. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
процесните суми. Претендира разноските в заповедното и в настоящото
производство. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за
същата сума.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на
облигационно отношение между страните. Счита, че процесният договор бил
нищожен поради противоречие с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като излага подробни
юридически съждения в тази насока.
Предявени са установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПК. В
тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит,
4
съответствието му с разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК и предоставянето на
сумата. Представени са доказателства и са направени доказателствени
искания за установяване на тези факти. С оглед становището си ответникът не
е длъжен да доказва факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в частта с която исковата
молба е върната и производството е прекратено, имаща характер на
разпореждане, в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски градски
съд с частна жалба, а в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5