№ 2
гр. Нова Загора, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20252220200474 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. Н. П. с ЕГН ********** и адрес: общ.
********, чрез адвокат Д. Д. от АК-Сливен, против НП № 25-0306-001174 от
27.10.2025 г. издадено от началник на РУ – Нова Загора към от ОДМВР
Сливен, с което:
1. На основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а“ от ЗДвП.
3. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от ЗДвП.
4. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 2 от
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Д. счита, че НП е
1
незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна. Позовава се на
процесуални нарушения при издаването му.
Ответникът – началник на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен не
се явява и не се представлява. В писмено становище постъпило по делото,
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 03.10.2025 г. около 04:30 часа в Община Нова Загора по път И-66 км
18.600 Б. П. е управлявал в посока за град Нова Загора лек автомобил марка и
модел "БМВ 520Д" с регистрационен номер ******, собственост на Н.И. П.,
като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с пътните
условия (мокра пътна настилка), в следствие на което загубил контрол над
автомобила и напуснал пътното платно в дясно по посоката си на движение и
се блъснал със своята предна част в пътен знак В24 и пътен знак Т2, след
което се блъснал и в крайпътна канавка.
При реализираното ПТП с материални щети не останал на мястото на
произшествието, за да окаже съдействие за установяване на причинените
вреди и не уведомил съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието.
След настъпилото произшествие той е установен и е изпробван за
алкохол с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер
АГЗ№-0096 в РУ-Сливен в 10:20 часа, като цифровата индикация на уреда
отчела 0.59 промила. Изпробван е и за употреба на наркотични вещества и
техните аналози, като резултата бил отрицателен. На същият бил издаден
талон за изследване с номер 117793.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН, серия
GA № 4548758 от 03.10.2025 г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетелите Б. и М., тъй като същите се явяват логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като
съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението.
Съдът кредитира и свидетелските показания на св. П., св. И.И. и св. Т.И.,
които посочват, че сутринта в дома си са видели наказаното лице да
употребява бира.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
2
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението
по са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните
процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията
за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите на адв. Д., че от свидетелските показания се
е установило, че е повреден един стълб, на който са били поставени два знака,
а не два знака, както е записано в НП и АУАН. Тази неточност не може да се
приеме като съществено процесуално нарушение, водеща до отмяна на НП.
Мястото е описано точно и ясно и не нарушава правото на защита на
наказаното лице.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно
предоставените доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин,
съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да управлява автомобила с такава
скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;
водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г.,
ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не
само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички
други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните
условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото
състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като
намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото
опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при
пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава
опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре.
Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно, а не
3
изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на
скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори.
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че П. е
управлявал автомобила при влошени метеорологични условия (мокра
настилка), като не е извършил нужната преценка да съобрази скоростта си с
атмосферните условия, поради което е реализирал и ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е предвидено
наказание глоба във фиксиран размер от 300 лева, поради което настоящият
състав счита, че наказанието по т. 1 от НП е наложено законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда какви са задълженията на водач на
моторно превозно средство, участник в ПТП. Всеки водач, участник в ПТП,
има задължението да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието (чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДвП), а останалите задължения на
водачите са диференцирани в зависимост от това дали при ПТП има
пострадали хора или са причинени само материални щети, а в последния
случай водачите имат различни задължения в зависимост от това дали между
участниците в ПТП има или липсва съгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП.
По отношение на нарушението по т.2 е приложима нормата на чл. 123,
ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДВП, създаваща задължение за водач, който е участник в
ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. В случая безспорно се
установява от доказателствата по делото, че Б. П. не е спазил задължението си
за да установи последиците от ПТП и не е оказал съдействие за установяване
на вредите, жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, а го е
напуснал. За това нарушение правилно е наложен фиксирания в закона размер
на наказанието на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно 3 месеца
лишаване от управление на МПС и глоба от 200 лева.
За да е осъществено нарушението по т. 3 от НП по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП трябва: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са
настъпили само имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е
напускал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол
на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни
дадените указания.
Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към
момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи
от обективна страна; да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието
си и да е искал настъпването на обществено-опасните последици или макар и
да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предотврати
/доколкото административно-наказателната отговорност може да бъде
4
ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на
нарушителя/.
Видно от свидетелските показания и фактическата обстановка се
установява, че П. е самокатастрофирал, като е бил единствения участник в
настъпилото ПТП, поради което състава на 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП не
може да бъде осъществен от обективна страна, тъй като няма несъгласие
между участниците в настъпилото ПТП, поради което НП в тази част следва
да се отмени.
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 2 от ЗДВП, всеки участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници
в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от
последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието. От фактическата обстановка
се установява, че П. е напуснал местопроизшествието, но с тези си действия е
извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, създаващ
задължение за водач, който е участник в ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. В случая безспорно се установява от доказателствата по
делото, че жалбоподателя не е спазил задължението си за да установи
последиците от ПТП и не е оказал съдействие за установяване на вредите,
жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, а го е напуснал, поради
което с това си действие е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от
ЗДвП, за което правилно е бил санкциониран по т. 2 от НП и не е извършил
вмененото му нарушение по т. 4, поради което в тази част НП следва да се
отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0306-001174 от 27.10.2025 г. издадено от началник
на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, в ЧАСТТА по т. 3 и т. 4, с което
на Б. Н. П. с ЕГН ********** и адрес: общ. ******** на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА № 25-0306-001174 от 27.10.2025 г. издадено от
началник на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
5
страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6