Р Е Ш Е Н И
Е
№……………
гр.Плевен, 19.05.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1360 по описа за 2015 г., на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с цена на иска 4396,60 лв.
Производството по делото е образувано след разделянето на
производството по *** с което са изпълнени дадените задължителни указания от ***
С посоченото определение е отделен предявения иск от ищцата Р.Д.Д. против *** с правно основание чл.128 КТ за заплащане
на сумата от 4396,60 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013г. до 18.07.2014г.
В исковата молба и в постъпилите уточнения на същата
ищцата Р.Д.Д., ЕГН**********,*** твърди, че е била съкратена на 16.03.2013г.,
като след приключване на съдебния спор била възстановена на 18.07.2014г., за
което време се е самоосигурявала. Претендира неполученото трудово
възнаграждение през този период. Твърди се, че поради влошено здравословно
състояние се е налагало да закупува лекарства, което също било включено. Налице
били обвинения в лъжа, измами, злоупотреби и други некоректни действия. Моли да
бъде допусната *** и свидетели за установяване на твърдяните обстоятелства.
Постъпила е молба- уточнение от ищцата Р.Д.
във връзка с оставяне на исковата й молба без движение, с което е направила
уточнение, че претендираната с исковата молба сума от 4396,60лв. се отнася за неполучено трудово
възнаграждение за след дата
16.09.2013г., т.е. за периода след възстановяването и на работа с решение на
съда след отмяна на незаконното й уволнение, т.е. за период от десет месеца.
Моли, ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 4396,60 лв.,
представляващо неполучено трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013г. до
18.07.2014г. Претендира направените деловодни разноски.
В срокът
по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция.
Признава, че с влязло в законна сила *** е отменено *** признато е за незаконно
и е отменено уволнението на основание чл.328, ал. 1, т.2, предл.2 от КТ на Р.Д.
Динонола ***, възстановена е на длъжността «санитар» в Отделение за диспенсерно
наблюдение на болни с психични заболявания с консулативно-диагностични и дневен
стационар.Съгласно решението на *** е осъдена да заплати на Р.Д.Д. сумата от
2638,08лв., съставляваща обезщетение за времето, пред което същата е останала
без работа в резултат на незоконното уволнение, дължимо за периода от
16.03.2013г.-16.09.2013г.. С *** не е допуснато касационно обжалване на
посоченото ***. Признава, че съгласно заповед ******, Р.Д.Д. е възстановена на
заемана преди уволнението длъжност «санитар» в Отделение за диспенсерно
наблюдение на болни с психични заболявания. Не оспорва, че съгласно
изпълнителен лист от 28.7.2014г. на ***, издаден в полза на Р.Д.Д., на лицето
са изплатени сумите по листа, включително и сумата 2638,08лв., съставляваща
обезщетение за времето, пред което същата е останала без работа в резултат на
незоконното уволнение, дължимо за периода от 16.03.2013г.-16.09.2013г. Оспорва
изцяло предявения по настоящето производство иск, както по основание, така и по
размер и моли да бъде прието, че същия е неоснователен по следните съображения:
Видно от посочения в исковата молба период от 17.09.2013г. до 18.04.2014г., се
претендира заплащане на сумата от 4396,60лв. представляваща трудово
възнаграждение. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 225. (Изм.
и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) от КТ:"При незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца." Твърди, че в
процесния случай работодателят е заплатил сумата от 2638,08лв., съставляваща
обезщетение за времето, пред което ищцата е била останала без работа в резултат
на незоконното уволнение, дължимо за периода от 16.03.2013г.-16.09.2013г.,
тоест за регламентирания в закона максимален 6-месечен срок. Твърди, че
вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение на служителя за времето през, което е останал без работа. Счита,
че тази вреда по естеството си представлява пропусната полза, но закона
ограничава размера на вредата подлежаща на обезщетяване. Твърди, че
работодателят дължи обезщетение за времето през, което работника е останал без
работа, но за не-повече от 6 месеца, тоест размера е не повече от 6 брутни
заплати. Счита, че ограничаването на отговорността на работодателя за незаконно
уволнение до 6 месечни брутни заплати означава също така, че работникът и
служителят не може да търси други по вид или по-големи по размер вреди, дори
реално да ги е претърпял. Твърди, че освен това, за периода до възстановяването
на лицето са заплатени осигурителни вноски за *** в размер на 871,00лв., както
и за *** в размер на 340,17лв. Предвид изложеното, моли да бъде прието, че в процесния случай,
не е налице вредоносно правонарушение, подлежащо на обезщетение от страна на
работодателя. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищцата Р.Д. работи при
ответника на длъжност «санитар». Същото се установява и от *** постановено по ***
с което е отменено постановеното по *** по описа на *** и е отменено
уволнението на ищцата, извършено със ***., ищцата е възстановена на заеманата
преди уволнението работа «санитар» и ответника е осъден да й изплати
обезщетение за оставането й без работа за периода от 16.03.2013г. до
16.09.2013г. в размер на 2638,08 лв.
Не е спорно между
страните, че ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност,
считано от 18.07.2014г.
Видно от декларация от Р.Д., от
11.05.2015г., ищцата не е работила по трудово правоотношение в периода от
17.09.2013г. до 18.07.2014г.
Представени са и други неотносими
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Правната квалификация на предявената претенция/ чл.128 КТ/ е дадена със
задължителните указания на ***, в ***
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на полагания
от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението
да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените
срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му заедно със
законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса разрешение. В този
смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи
точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай не се установи наличието на трудово правоотношение
между страните за процесния период от 17.09.2013г. до 18.07.2014г. Процесния период е потвърден от ищцата и
процесуалния й представител в открито съдебно заседание на 11.05.2015г. С *** на ищцата изрично е указана
доказателствената тежест да докаже, че през процесния период е била в трудово
правоотношение с ответника по делото. На основание чл.146, ал.2 ГПК на ищцата е
указано, че не сочи доказателства, че през процесния период е била в трудово
правоотношение с ответника по делото.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен в предявения си размер от 4396,60 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Р.Д.Д., ЕГН**********,***
против ***, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 за заплащане на сумата
от 4396,60 лева трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013г. до
18.07.2014г.като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Р.Д.Д., ЕГН**********,*** против ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 350,00 лева,
представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от 25.05.2015 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: