Номер 221331.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина П. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело №
20203100501801 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 89408/ 03.12.2019 г. от ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адв. Т.С., против
Решение № 4835/11.11.2019 г., /поправено и допълнено по реда на чл. 247, съотв. чл. 250
ГПК с определение № 15813/03.12.2019 г., респ. с решение № 2724/26.06.2020 г./,
постановено по гр.д. № 5443/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав, с която се атакува
решението в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на Р. И. Й. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Варна, ул. „Ф.Тотю“ № 24, ап. 2 сумата от 5 500 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС”, обективирана в
застрахователна полица № **********, в резултат на настъпило на 23.04.2015 г.
застрахователно събитие - кражба на застрахованото МПС, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 208 КЗ (отм.).
Депозирана е и въззивна жалба с вх.№ 87648/26.11.2019г. от Р.И.Й., чрез адв. Й.А. от
ВАК, против Решение № 4835/11.11.2019 г., /поправено и допълнено по реда на чл. 247,
съотв. чл. 250 ГПК с определение № 15813/03.12.2019 г., респ. с решение № 2724/26.06.2020
г./, постановено по гр.д. № 5443/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, с която се атакува
решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление гр.София,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата за разликата над присъдените 5 500
лева, до претендираните 6 134.79 лева.
В жалбата си въззивникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, излага становище за
недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
нарушение на принципа на диспозитивното начало, като излага че е налице несъответствие
между петитума на исковата молба и диспозитива на обжалваното решение, доколкото
претенцията на ищеца включвала освен главница в размер на 4 674.89 лева, също и законна
лихва върху обезщетението в размер на 1459.90 лева, а не една претенция за
застрахователно обезщетение в общия размер на посочените две. /В тази връзка и след
дадени от първоинстанционния съд указания, както жалбоподателят ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, така и другата страна Р. И. Й. са обективирали искане по чл. 250 ГПК
за допълване на решението в частта за претенцията за лихва, по което ВРС се е
произнесъл с допълнително решение № 2724/26.06.2020 г., с което е присъдил сумата от 1
364.86 лева, като е отхвърлил претенцията за разликата до 1459.90 лева./
Застрахователното дружество оспорва изводите на районния съд досежно
нищожността на клаузата в процесния договор за „Каско на МПС“, предвиждаща
задължение на застрахования да представи при кражба и двете на части на свидетелството за
регистрация на МПС, като необосновани и твърди наличие на основание за отказ от негова
страна да изплати обезщетение при неизпълнение на посоченото задължение. В тази връзка
се позовава на разпоредбите на чл. 18, ал.1, т. 6.2.2. и чл. 17, ал.2 от ОУ към процесния
договор. Сочи, че неизпълнението на задължението по чл. 17, ал.2 от ОУ за съхраняване и на
двете части от свидетелството за регистрация на МПС, прилежащи ключове и документи
извън самото МПС, е от естеството да способства окончателното настъпване на
застрахователното събитие (кражба/грабеж), тъй като осуетява възможността за
предотвратяването му от контролните органи, пред които водачът се легитимира именно с
част II-ра от свидетелството за регистрация. Като се позовава на Решение № 8/05.01.2018г.,
постановено по в. т. д. № 518/2017 г. по описа па Апелативен съд -гр. Варна, излага, че
застрахователят не носи тежестта за установяване на причинната връзка между факта на
неизпълнение на задължението и факта на настъпване на събитието. Отделно, сочи че
първоинстанционният съд не е съобразил уговорената между страните застрахователна сума
в размер на 10 000 лева, както и размера на неизплатените от ищеца застрахователни
премии, които следва да бъдат приспаднати. По изложените съображения, моли за отмяна на
решението изцяло, както и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна Р. И. Й. , /също и жалбоподател по подадената от него въззивна
жалба вх.№ 87648/26.11.2019г./, представлявана от адв. Й.А., в депозирания в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба по съображения, че не е
налице основание за отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение. Като се позовава
на цитираните в отговора решения по приложение на разпоредбата чл. 211, т.2 КЗ /отм./,
постановени по реда на чл. 290 ГПК от ВКС, застрахованият твърди, че неизпълнението на
задължението да не оставя част II-ра от свидетелството за регистрация в автомобила, не
може да се разглежда като причина за отказ за изплащане на обезщетение, а единствено като
основание за намаляване на същото по реда на чл. 207, ал.2 КЗ /отм./. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение в осъдителната му част и присъждане на разноски.
В подадената от Р. И. Й. въззивна жалба същият излага доводи, сходни с тези в
депозирания отговор досежно основателността на претенциите, като отделно аргументира
основанията си за уважаването им в пълния претендиран размер, за което се позовава и на
данните от проведената по делото САТЕ. Моли за присъждане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 674.89 лева, ведно с мораторна
лихва за периода 20.05.2016 г. – 05.04.2019 г. в размер на 1459.90 лева., както и разноски за
двете инстанции. /Във връзка с това искане е и обективираното искане от страната за
допълване на решението в частта за претенцията за лихва, по което ВРС се е произнесъл с
допълнително решение № 2724/26.06.2020 г., с което е присъдил сумата от 1 364.86 лева,
като е отхвърлил претенцията за разликата до 1459.90 лева./
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД
депозира писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Т.Стоянова, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и твърди, че акцесорната претенция за лихва следва да
се отхвърли, тъй като застрахователят не е изпадал в забава. Счита, че е налице
неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./ за представяне на
поисканите от застрахователя документи. Оспорва и размера на претенцията за лихва.
Искането е за отхвърляне на последната и присъждане на разноски.
Жалбите са редовни и допустими, подадени от лица, легитимирани с правен интерес
от обжалване акта на ВРС, в съответните части.
Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1801/2020г. на 02.09.2020г. от 13.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________