№ 302
гр. Габрово, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100843 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, предявена срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 7, вх. В, ет. 1, ап. 1, за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата 1213.75 лева – представляваща
изплатено обезщетение по щета № 21110236/16.08.2021 г. за вредите, причинени от
настъпило на 16.07.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба Гаранционен фонд твърди, че при настъпило на 16.07.2021 г.
ПТП бил увреден паркиран лек автомобил „Рено Лагуна“, peг. № ЕВ2093ВВ,
собственост на Д.З.Й.. Вина за настъпилото ПТП имал М. К. К., който при
управлението на “Линдер - мотокар“, без регистрационни табели, извършвал
разтоварни дейности, като при движение напред предизвикал произшествието.
Собственикът на посочения “Линдер - мотокар“ не бил страна по застраховка
„Гражданска отговорност”, поради което и ищецът изплатил обезщетение, с който
факт се суброгирал в правата на увреденото лице срещу делинквента, който въпреки
отправената му покана не заплатил регресната сума.
Ответникът, М. К. К., в депозиран в срока на чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
1
ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Излага
подробни съображения, че процесният инцидент не представлява ПТП по смисъла на
ЗДвП, съответно не попада в обхвата на чл. 477, ал. 1 КЗ и поради това не
представлява покрит риск по застраховка "Гражданска отговорност". В изпълнение на
трудовите си задължения и в мястото на работа извършвал разтоварни дейности пред
склад под наем на фирмата, в която работи, находящ се в посочения недвижим имот -
частна собственост. Достъпът до склада и вътре в имота бил забранен за външни лица,
имало и забранителна табела. Водачът на лекия автомобил „Рено Лагуна"
неправомерно бил навлязъл в частния имот и го паркирал дълбоко навътре пред склада
зад извършващия дейностите мотокар, поради което станал причина за
произшествието. По отношение на ответника събитието било случайно и не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването му. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно
поведение от собственика на автомобила, който неправомерно навлязъл и паркирал
автомобила в частния имот на неустановено за това място.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Страните не спорят и с определение от 22.11.2024 год. като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че на
16.07.2021 г. при управлението на “Линдер - мотокар“, без регистрационни табели и
извършвайки разтоварни дейности, ответникът увредил паркиран лек автомобил „Рено
Лагуна“, peг. № ЕВ2093ВВ, като ищецът е заплатил на собственика му сума в размер
на 1213.75 лева в обезщетение на причинените на автомобила щети.
Видно от протокол № 1749747 за ПТП от 16.07.2021 г., съставен от мл. к-р
сектор „ПП“ при ОДМВР – Габрово, на посочената дата, около 10.00 часа, в гр.
Габрово, кв. Войново, ул. Винпрома № 1, е настъпило ПТП между паркиран лек
автомобил „Рено Лагуна“, peг. № ЕВ2093ВВ и мотокар Linder Moterial Handing,
управляван от ответника М. К. К., като в протокола е отразено, че при извършване на
товаро разтоварителна дейност при движение напред реализира ПТП, удряйки
паркирания пред него лек автомобил, в резултат на който са му причинени
имуществени щети по задна броня, ляв стоп и др. Съгласно отразеното в протокола
собственик на лек автомобил „Рено Лагуна“, peг. № ЕВ2093ВВ е Д.З.Й..
За причиненото ПТП, на ответника М. К. К., е съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № 21-0892-000517 от 30.07.2021 г., влязло в сила. На ответника М. К. К.
е съставен и акт за установено административно нарушение и издадено наказателно
постановление № 22-0892-000179/17.03.2022 г., касаещ нарушението управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което с решение на ГРС по нахд №
2
327/2022 г., е отменено.
Въз основа на уведомление от Д.З.Й. до Гаранционен фонд, е образувана
преписка по щета № 21110236/16.08.2021 г. (доклад по щетата), остойностени са
претендираните вреди (техническа експертиза на ищеца от 21.08.2021 г.) по лек
автомобил „Рено Лагуна“, peг. № ЕВ2093ВВ, като е определено обезщетение в размер
на 1213.75 лева, изплатено на Д.З.Й. чрез банков превод.
С авизо по платежно нареждане от 27.08.2021 г., Гаранционен фонд, е наредил
на Д.З.Й. да бъде платена сумата 1213.75 лева по щета № 21110236/21 г.. Авизото като
писмено доказателство не е оспорено от ответника, поради което и съдът приема
фактът на извършеното плащане в полза на посочения субект, за доказан, като не се
твърдят и установяват факти, че даденото на банката нареждане за плащане е
изменено и/или оттеглено, поради което съдът е приел фактът за извършеното
плащане за безспорен.
Съгласно представена справка от информационната система на ищеца, към
датата 17.08.2021 г. по отношение на мотокар с рама № H2X391W01801 не е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
До ответника М. К. К. е отправена регресна покана, изх. № ГФ 07-00-29-
81/10.01.2023 г., като пощенското известие за доставяне не е представено, с която е
поканен да заплати регресната сума от 1250.75 лева, с включени ликвидационни
разноски, в срок от 1-месец от получаване на поканата.
От заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите
доказателства по делото, се установява, че на 16.07.2021 г. около 10.00 часа, лек
автомобил „Рено Лагуна", с peг. № ЕВ2093ВВ бил паркиран във вътрешния двор на ЕТ
„МИГ - М. Стойчев", намиращ се в гр. Габрово, кв. Войново, на ул. "Винпрома" № 1.
Автомобилът бил паркиран в зоната на склад, с предна част към него. Настилката на
двора била асфалтова, суха, времето било ясно. В същия момент М. К. К., служител
при работодателя ЕТ „МИГ - М. Стойчев", управлявал мотокар Linder Moterial
Handing, без регистрационен номер, извършвайки товаро-разтоварна дейност. След
вземане с вилиците палети от камион, при движението напред, М. К. не възприел
паркирания автомобил, при което мотокарът ударил с палетите и вилиците задната
част на лекия автомобил. Ударът бил кос, с преимуществено въздействие в лявата
задна част на автомобила. Според заключението установените увреждания по лек
автомобил „Рено Лагуна", с peг. № ЕВ2093ВВ, са резултат на произтеклото
произшествие на 16.07.2021 г.. Тези увреждания от техническа гледна точка са в пряка
причинно следствена връзка с механизма на възникване и протичане на
произшествието. Съгласно заключението възстановяването на автомобила с нови
части, по пазарни цени, съгласно калкулации EurotaxSchwacke и отчитане остатъчна
3
стойност на автомобила (отчитане на „овехтяването"), при ремонтни дейности със
средна стойност на заплащане на един ремонтен час 8 лева, е на стойност 1213.75 лева
без ДДС.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Григор Груцов и Борислав Великов, показанията на които
безпротиворечиво установяват, че извършвайки товаро-разтоварна дейност с мотокар
ответникът М. К. К. не възприел паркирания в близост до склада лек автомобил, при
което настъпил удар между мотокара и лекия автомобил. И двамата свидетели са
категорични, че лекият автомобил бил паркиран навътре в имота в зоната, където се
разтоварват тировете и където е забранено за външни лица. Съгласно показанията за
клиентите в началото на склада след портала имало обособена рампа откъдето се
взема поръчаната стока. В частта относно механизма на настъпилото ПТП показанията
на свидетелите са взети предвид при изготвяне на заключението по съдебно-
автотехническата експертиза.
Останалите писмени доказателства, съдът не обсъжда, тъй като или са
неотносими, или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от
предмета на доказване, с оглед релевирания правен спор.
Относно иска с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: изплатено на
пострадал от ПТП обезщетение от Гаранционния фонд; основателност на извършеното
плащане на обезщетение - наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на
ГФ по чл. 557, ал. 1 КЗ; деликтна отговорност на причинителя на щетите по чл. 45, ал.
1 ЗЗД, при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна
връзка и вина.
Съдът намира, че в конкретния случай отговорността на ответника следва да
бъде ангажирана.
Ищецът е изплатил чрез банков превод сумата от 1213.75 лева като
обезщетение за вреди от ПТП, настъпили в правната сфера на лице, собственик на
увредения автомобил. Не се спори по делото, че получилото плащането лице - Д.З.Й. е
собственик на увредения автомобил „Рено Лагуна", с peг. № ЕВ 2093 ВВ.
Налице са и условията за изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд по
чл. 557, ал.1, т. 2, б. ”а” КЗ. По делото няма данни ответникът да е имал качеството на
застраховано лице по сключен от него или от друго лице договор за задължителна
застраховка ”Гражданска отговорност” относно управлявания от него мотокар Linder
Moterial Handing, което обстоятелство е отразено в представения констативен
протокол. Ето защо, налице е предвидена в закона предпоставка за извършване на
плащане от Гаранционен фонд - чл. 557, ал.1, т. 2, б. ”а” КЗ.
4
Възражението на ответника, че процесният инцидент не представлява ПТП по
смисъла на ЗДвП, съответно не попада в обхвата на чл. 477, ал. 1 КЗ и в този смисъл
не представлява покрит риск по застраховка "Гражданска отговорност", е
неоснователно. Съгласно приетото в решение № 5 от 24.03.2017 г. по т. д. № 2787/2015
г. на ВКС, II т.о. обект на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ и сега действащия
аналогичен текст на 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите включват притежаването и ползването на всички превозни средства,
които са предназначени за движение по суша, задвижвани със собствен двигател, както
и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника с мощност на двигателя над 10 kW, включително
ремаркетата и полуремаркетата – аргумент от чл. 264, ал. 1 КЗ /отм./ и сега
действащия аналогичен текст на чл. 481, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./ и сега действащия аналогичен текст на чл. 481,
ал. 1 КЗ не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени
за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, без водачът да е застрахован
по реда на КЗ. Посочената правна норма не може да бъде тълкувана в смисъл, че от
обхвата на застрахователното покритие са изключени неимуществените и
имуществените вреди, причинени на трети лица при управление на МПС извън
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП.
Изключенията за плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са
предвидени в разпоредбата на чл. 268 КЗ /отм./ и сега действащия аналогичен текст на
чл. 494 КЗ, в която горепосочените вреди не са включени.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство, а когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезщетенията се заплащат от
Гаранционния фонд. В горепосочените правни норми не е поставено изискване за
плащане на обезщетенията единствено в случай, че пътнотранспортното произшествие
е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа.
5
В разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на
понятието „пътнотранспортно произшествие“ – събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. По смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП пътно превозно средство е
съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или
товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и
самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на
ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към
пътищата се приравняват и улиците. Определенията за пътно превозно средство и път
по смисъла на цитираните правни норми не обуславят извод за изключване на
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и респективно на Гаранционния фонд в случаите,
когато произшествието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед
определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, тъй като виновният водач е длъжен да
обезщети пострадалите лица за причинените от него имуществени и неимуществени
вреди в резултат на причиненото от него произшествие при управление на пътно
превозно средство, както на участък от пътната мрежа, така и на земен участък,
различен от път, с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Поради
функционално обусловената отговорност на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съответно на
Гаранционния фонд в хипотезите на чл. 288 КЗ /отм./ и сега действащия аналогичен
текст на чл. 557 КЗ от отговорността на делинквента, в практиката на ВКС се приема,
че за покрИ.е на отговорността на Гаранционния фонд на водача за причинени на
трети лица вреди при пътно-транспортно произшествие, е без значение дали пътно-
транспортното произшествие е станало на път – част от пътната мрежа или на земен
участък, различен от път съгласно определението по § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП.
Основание за този извод дават също легалните дефиниции на понятието „водач“ по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и на понятието „самоходна машина“ по смисъла на
§ 6, т. 16 от ДР на ЗДвП: за „водач“ е определено всяко лице, което управлява пътно
превозно средство, без да е указано върху каква територия; „самоходна машина“ е
дефинирана като определено съоръжение или машина, предназначена за извършване
на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по
изключение, например електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска
техника по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ. Действителната пригодност на
самоходните машини за всекидневната им употреба е за движение по терени, които са
изключени от дефиницията за „път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Поради това
не може да бъде изключена отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на
6
обезщетение за вредите, причинени на трети лица в резултат на управление на
самоходна машина на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в
§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, ако останалите предпоставки са налице.
Разпоредбите на чл. 288, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ /отм./, сега чл. 557, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, които разпоредби са с аналогично съдържание, не поставят изискване за наличие
на застрахователно покритие и заплащане на обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите събитието да е настъпило
на място, представляващо участък от пътната мрежа. Събитие, възникнало в процеса
на движение на самоходно шаси, по земен участък, различен от път с оглед
определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, представлява пътно-транспортно
произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Гаранционният фонд покрива
отговорността на водача на самоходно шаси, за причинени на трети лица вреди при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на територията на Република България,
ако събитието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението,
дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, при наличието на всички останали предпоставки.
Следва да се отбележи, че фактът налице ли е влязло в сила наказателно
постановление спрямо участниците в ПТП не е от значение за настоящото
производство. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. За наказателните постановления и решенията, с които са
отменени или оставени в сила, няма аналогичен текст, поради което представените,
влязли в сила решения за отмяна на наказателните постановления спрямо участниците
в ПТП не обвързват гражданския съд, който сам и независимо се произнася по въпроса
за деликтната отговорност на ответника, съответно за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат.
От събраните доказателства, се установява и фактическия състав на деликта. В
резултат на поведение на М. К. К., осъществено при управлението на мотокар Linder
Moterial Handing, в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП - всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, са настъпили неблагоприятните изменения в правната сфера на
собственика на лек автомобил „Рено Лагуна", с peг. № ЕВ 2093 ВВ – щети по задна
7
част, които се изразяват в намаляване на неговата стойност и го правят частично и
временно негоден за употребата му по предназначение. Стойността на вредите,
определена от частите и необходимия труд за привеждане на вещта в състоянието, в
което се е намирала преди сблъсъка, съгласно действащата към датата на ПТП
методика на ищеца, е 1213.75 лева.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно
доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й, а такива не са
ангажирани.
Участието на ответника и нанасянето на вреди по лек автомобил „Рено Лагуна",
с peг. № ЕВ 2093 ВВ - собственост на Д.З.Й., е удостоверено чрез констативния
протокол - в тази му част той е официален документ и се ползва с материална
доказателствена сила. Причинените по автомобила щети са констатирани в протокола
за ПТП и при огледа, извършен от ищеца, като според заключението на
автотехническата експертиза те съответстват на механизма на процесното ПТП,
поради което следва да се приеме, че са в причинна връзка с него.
Обемът на регресното право се определя от действително заплатеното от ищеца
обезщетение на увреденото лице – 1213.75 лева, като пазарната стойност на щетите не
е оспорена от ответника. Неоснователно е възражението на ответника, че
претендираните вреди не съответстват на причинените от ПТП, тъй като с
кредитираното заключение на автотехническата експертиза, се установи, както
съответствието на описаните от ищеца повреди с механизма на ПТП, отразен в
констативния протокол - неоспорен от ответника, така и стойностният адекват на
вредите, изчислен, съгласно прилаганата от Гаранционен фонд методика.
При извод за доказаност на исковата претенция по основание и за пълния
предявен размер, съдът следва да разгледа възражението на ответника за
съпричиняване на щетите от водача на увредения автомобил – Д.З.Й..
Възражението е основателно.
За да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите, е достатъчно
поведението на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“, peг. № ЕВ2093ВВ, обективно
да е част от причинно-следствената верига, довела до щетите, като не се изисква това
поведение да е виновно и противоправно. В конкретния случай, от приетите в
производството доказателства, се установява, че водачът на лек автомобил „Рено
Лагуна“, peг. № ЕВ2093ВВ Й. неправомерно е навлязла и паркирала автомобила
навътре в частния имот в зоната на разтоварва на тирове и където е забранено за
външни лица.
Именно поради така допуснатото нарушение, водачът на мотокара не е успял да
възприеме паркирания автомобил включително и да спре, което е довело до
8
осъществения контакт с паркираното на неправилно място МПС, от който контакт са
причинени и щетите, обезщетени от ищеца. При това положение, съдът приема, че
приносът на двамата водачи за настъпилото ПТП е еднакъв, което означава, че е
налице съпричиняване на вредите от 50 %, с който процент следва да бъде намалена
отговорността на ответника.
Ето защо, искът следва да бъде уважен за 50 % от предявения размер, а именно
за сумата от 606.88 лева, който съответства на обема вреди, причинени от поведението
на ответника и до който обем ищецът е бил правно задължен да престира обезщетение,
като за разликата до пълния предявен размер от 1213.75 лева, искът следва да се
отхвърли.
Върху установената дължима главница, ответникът дължи и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1792 по описа за 2023 г. на
ГРС – 20.11.2023 год. до окончателното изплащане – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от иска. Ищецът е доказал
извършени в заповедното производството разноски в размер от 25 лева,
представляващи заплатена държавна такса, от която сума, следва да му се присъдят
12.50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. За настоящото производство ищецът е
доказал извършени разноски в общ размер на 699 лева, формиран от заплатени
държавни такси в размер на 49 лева, 500 лева – възнаграждение за вещо лице и 150
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37
ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, от която сума
следва да му се присъдят 349.50 лева, на основание чл.78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК.
Ответникът е доказал извършени разноски в размер на 450 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, от която сума следва да му се присъдят
225 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Гаранционен фонд, с адрес:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
9
Габрово, ул. „**********” № 7, вх. В, ет. 1, ап. 1, иск с правна квалификация чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
606.88 лева (шестстотин и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
изплатено обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил „Рено Лагуна“, peг. №
ЕВ2093ВВ от настъпило на 16.07.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.11.2023 г. до окончателното й погасяване, за която сума в
производството по частно гр. д. № 1792 по описа за 2023 г. на ГРС, е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения
размер от 1213.75 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
7, вх. В, ет. 1, ап. 1 да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 12.50 лева (дванадесет лева и
петдесет стотинки) – разноски за производството по частно гр. дело № 1792/2023 г. на
ГРС и сумата 349.50 лева (триста четиридесет и девет лева и петдесет стотинки) -
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 да
заплати на М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 7, вх.
В, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 225 лева (двеста двадесет и пет
лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10