Решение по дело №43/2018 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Диана Борисова Маринова
Дело: 20181300900043
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 13

                                               

                                                               19.04.2019

Гр. В**

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ВОС    гражданска    колегия

В   открито съдебно  заседание  на   двадесети    март

Две   хиляди    и     деветнадесета    година     в     състав: 

 

                                                Председател:  Д*** М**

                                                       Членове:  

                                                           

При    секретаря  А** А**

и   в   присъствието   на    прокурора      

като  разгледа  докладваното  от Съдията  М***

търговско   дело   № 43  по  описа  за  2018г.

и  за   да  се произнесе,   взе  предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „О** Б** Б**“ АД гр.С** против „В** О**“ ЕООД в несъстоятелност, гр.В** с правно основание чл.694  от ТЗ  с цена на иска 546.54лв.  

Поддържа се в исковата молба, че по отношение на ответното дружество ищецът е кредитор като по ТД №1/2018г. на ВОС е открито производство по несъстоятелност с Решение под №20/16.04.2018г. Поддържа се, че банката ищец има вземане спрямо ответното дружество на базата на 4 броя фактури, издадени от охранителна фирма „Ю**“ ООД и заплатени от банката във връзка с охрана на ипотекиран в полза на банката недвижим имот, находящ се в гр.В** на бул.“Я** Х**“ №67. Поддържа се, че вземането е възникнало на основание Протокол от 11.04.2018г. за опис на недвижим имот на същия адрес за назначаване на пазач – банката, чрез охранителна фирма „Ю**“, сключен договор за охрана и извършени от банката плащания за периода май-юли 2018г.

Банката е предявила допълнително възникналото си вземане на основание чл.685, ал.2, във вр. с чл.688 от ТЗ, което не е било прието от синдика, назначен в производството на „В** О**“ ЕООД /н/. Банката  е подала възражение по чл.690 от ТЗ, което с определение то 21.11.2018г. на ВОС по ТД №1/2018г. по описа на същия съд, е отхвърлено.

Ищецът поддържа, че неоснователно ВОС е приел, че посоченото вземане не задължава длъжника, тъй като касае договорни отношения, по които той не участва.

Поискано е да се признае за установено съществуването на вземане на банката против „В** О**“ ЕООД /н/ в общ размер на 546.54лв.

Ответната страна, чрез синдика адв.Д** П** Ш** е подала писмено становище, в което поддържа, че предявения иск е неоснователен, тъй като по делото не са представени доказателства за упълномощаване на фирма „Ю**“ ООД да извършва действия от името и за сметка на банката.

Окръжният съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Искът се основава на разпоредбата на чл.694, ал.2 от ТЗ, като не се спори между страните, че ищецът е предявил вземане в производството по несъстоятелност на „В**О**“ ЕООД /н/ гр.В** в размер на 546.54лв., което не е било прието от синдика, поради което ищецът е подал възражение пред съда по несъстоятелността срещу неприето от синдика вземане. Възражението не е било прието от съда по несъстоятелността при одобряване на списъка на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност.

На това основание искът се явява допустим, тъй като са спазени условията за предявяването му, посочени в чл.694, ал.2 от ТЗ.

По същество съдът приема, че искът е неоснователен.

В производството по несъстоятелност на „В** О**“ ЕООД /н/, предмет на ТД №1/2018г. по описа на ВОС, ищецът „ОББ“ АД гр.С** е предявила допълнително възникнало вземане, общо в размер на исковата сума от 546.54лв., като синдикът в производството по несъстоятелност го е включил в списъка на неприетите вземания  с мотиви, че не е доказано основанието на вземането и че не е установено задължение в посочения размер на  дружеството в несъстоятелност.

Ищецът е подал възражение по чл.690 от ТЗ против списъка, с който вземането му не е било прието, в което се посочва, че по отношение на собствен на длъжника имот, находящ се в гр.В** на бул. „Я**Х**“ №67 е бил извършен опис от ЧСИ П*** И** по изп.дело №2644/2017г. с Протокол за опис №376/11.04.2018г. Във връзка с този опис за пазач на имота е назначена „ОББ“ АД чрез охранителна фирма „Ю**“ ООД, за което е изготвен Протокол за назначаване на пазач №384/11.04.2018г. Във възражението се посочва, че между банката и „Ю**“ ООД е сключен възмезден договор за осъществяване на охрана на имотите и заплатените от банката месечни възнаграждения за охрана представляват предявеното вземане.

С Определение №43/21.11.2018г., постановено по ТД №1/2018г. по описа на ВОС, съдът е оставил без уважение възражението на „ОББ“ АД срещу неприето вземане в размер на 546.54лв. с мотив, че с протокола за опис ЧСИ е назначил за пазач на имота управителя на „В** О**“ ЕООД /н/, а така също, че това дружество не е страна по договори, които са сключени между „ОББ“ АД и „Ю**“ ООД.

По делото е представен препис от протокол за опис на недвижим имот от ЧСИ П** И** по изп.дело №2644/2017г., в който са описани имотите, находящи се на административен адрес гр.В**, ул.“Я**Х**“ №67. Протоколът е съставен в присъствието на взискателя, вещо лице, служител на полицията, като в него е записано, че за пазач ЧСИ назначава собственика „В***О**“ ЕООД.  Представен е и друг протокол от същата дата, под №384, съставен от ЧСИ по същото изпълнително дело, в който е отразено, че ЧСИ П**И** се произнася по писмена молба на „ОББ“ АД за назначаване на пазач на имота в гр.В** ул.“Я**Х**“ №67. Протоколът е изготвен в присъствието на ЧСИ и представител на „ОББ“ АД, като в него за пазач е назначена банката чрез „Ю**“ ООД, представлявано от РУМЕН Й***Й**, на когото са връчени шест броя ключове.

Ищецът е представил фактури за превеждани суми на „Ю**“ ООД, от които е видно, че банката  е извършила плащания към „Ю**“, без да е посочено основанието, а на част на фактурите като основание за това плащане е посочено „охрана – „Т**“ ЕООД“.

Договор, сключен между ищеца и „Ю**“ ООД за извършване на охрана на описания в исковата молба обект не е представен по делото.

От така установените обстоятелства Окръжният съд приема, че предявеният иск е недоказан, тъй като не се установи съществуващо вземане на ищеца „О**Б** Б**“ АД против длъжника в производството по несъстоятелност „В**О**“ ЕООД/н/ в претендирания размер 546.54лв.

Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса на основание чл.694, ал.7 от ТЗ в размер на 50.00лв./петдесет лева/

По изложените съображения Окръжния съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „О**Б** Б**“ АД, ЕИК:**, гр.С**против „В** О**“ ЕООД/н/ с ЕИК:*****, гр.В** за признаване за установено съществуването на неприето в производството по несъстоятелност предмет на ТД № 1/2018г.по описа на ВОС вземане на „О** Б** Б**“ АД срещу „В** О**“ ЕООД/н/ вземане в общ размер на 546.54лв.

ОСЪЖДА „О** Б** Б**“ АД, ЕИК:***, гр.С** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по делото в размер на 50.00лв.

 

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

               

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: