Р Е Ш Е Н И Е
№…........./28.06.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7789 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й.К.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „Армеец”, ЕИК121076907 със седалище и адрес ***, р-он
Средец, ул.“Стефан Караджа“№2 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10лева, частичен иск от целият в размер на
467,60лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“, полица
№0306Х0414994/05.09.2018г. за претърпените имуществени вреди на л.а. „М.А.“ с
рег. № ****, настъпили на 03.09.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр.
Варна, кв. Младост, на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ и изразяващи се в
увреждане на предна лява врата, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 10.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а. „л.а.
„М.А.“ с рег. № ****. С ответника е сключен договор за имуществена застраховка
«Каско », клауза „Пълно“ полица №0306Х0414994/05.09.2018г., със срок на
действие на застрахователното покритие 10.09.2018г.- 09.09.2019г. и размер на
застрахователната премия 895,06лева, платена на четири вноски. На 02.09.2019г.
ищецът паркирал л.а. в гр. Варна, кв. Младост, на паркинга на магазин „Мосю
Бриколаж“. На 03.09.2019г. около 09.00часа, отивайки до л.а. ищецът установил,
че предна лява врата на същия е увередена. На 04.09.2019г. уведомил застрахователя
за събитието, който образувал щета №13019030106864. и изготвил опис -
претенция. Във връзка с настъпилите увреждания ищецът получил Уведомление от
застрахователя, с което бил уведомен за отказа на ЗАД да изплати застр.
обезщетение, позовавайки се на т.16.2 от ОУ към застраховка „Каско“. Твърди, че
отказът е неоснователен, предвид, че увреждането не е било налично при
сключване на застраховката. Сочи, че за възстановяване на увреждането реално
нужната стойност е 467,60лева. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
обезщетение в този размер, действително необходим по възстановяване автомобила
в състоянието от преди, като сумата заявява в частичен размер, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2020г.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди, че липсва основание за заплащане на застр. обезщетение в
претендирания размер. При сключване на процесния договор е извършен оглед на
автомобила и е изготвен Протокол № 0658205 и снимков материал. След подаване на
уведомлението за щета от ищеца, е констатирано че повредите по вратата са
идентични с констатираните преди влизане на застрахователния договор в сила. В
тази връзка сочи, че на основание т.16 и т.16.2 от Общите условия,
застрахователят не дължи обезщетение за щети по МПС, настъпили преди влизане в
сила на застрахователното покритие. С оглед на посоченото се заявява, че на
ищеца е отказано заплащане на обезщетение. По отношение на размера на исковата
претенция, ответникът счита, че същият е завишен и не отговаря на повредите по
автомобила. В условията на евентуалност сочи, че иска за лихва е погасен по
давност. Претендират се направените в производството съдебно-деловодни
разноски. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в
уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период се е
намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното дружество, по
което е изправна страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно
събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ
е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на
ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора и в
частност, че отказът му да плати застрахователно обезщетение е правомерен, в
т.ч. че е налице изключен застрахователен риск; че искa за лихва е погасен по давност.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактите, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка на л.а. „М.А.“ с рег. № ****, имуществена застраховка «Каско»,
клауза „Пълно“ полица №0306Х0414994/05.09.2018г., със срок на действие на
застрахователното покритие 10.09.2018г.- 09.09.2019г; че по повод настъпилото
застрахователно събитие на 03.09.2019г., ответникът е образувал щета
№13019030106864. и изготвил опис- претенция; че ответникът е отказал да изплати
застр. обещетение, позовавайки се на т.16.2 от ОУ към застраховка „Каско“.
Между страните не съществува спор, че ищецът е собственик на процесния
автомобил, а от ангажираните писмени доказателства - уведомление и опис по щета
се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило събитие на
03.09.2019г., при което автомобилът му, докато е бил на паркинг е бил увреден.
Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция № №13019030106864/
04.09.2019г., в която е описан увреден детайл по автомобила - предна лява врата.
Застрахователят е приключил щетата на 05.09.2019г. с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение. Съображенията за това са били, че е налице изкл.
застрахователен риск, доколкото е констатирано увреждане по автомобила, което е
било налично към момента на сключване на застрахователния д-р.
Спорните между страните въпроси касаят налице ли е изключен риск и размер
на дължимото обезщетение.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано
и прието заключение на допусната САТЕ, изготвено от ВЛ Ал.В.. Съобразно това
заключение и с оглед характера на уврежданията, експертът е заявил, че е
възможно същите да са получени докато автомобилът е в паркирано състояние и да
са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. От разясненията дадени в
о.с.з. се установи, че предходното увреждане е различно по степен и по вид,
както и че е получено по различен механизъм, като са налице две различни щети. Нужната
стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни цени на труд
и материали е 438,89лева.
С оглед направеното оспорване от ответната страна по делото е назначена
повторна експертиза, изготвена от ВЛ Д.В.. Според този експерт вратата на
процесния автомобил е имала увреждане към момента на сключване на
застраховката, различно от претендираното. В о.с.з. експертът поясни, че двете
щети са съществували независимо една от друга и са причинени от различни
събития – едната щета е в долната част на вратата, а другата в горната й част. Нужната
стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни цени на труд
и материали е 412,40лева.
Съдът кредитира така изготвеното второ заключение в цялост, като
неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност.
В настоящия случай, отказът на застрахователя е основан на възражения
за изключен риск, като същият конкретно се позовава на раздел IV “изключени рискове“ и т.16.2 от ОУ към застраховка „Каско“, а
именно че застрахователят не дължи обезщетение при налично увреждане по
детайлите на МПС, констатирано при огледа на л.а. Предвид приетото по делото
заключение на експерта не се установи, така заявеното изключение, поради което това
възражение на ответника се явява абсолютно
неоснователно.
Съгласно
чл. 408, ал.1 КЗ основанията за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение се определят със закон и те са регламентирани изрично: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие
и 4. в други случаи, предвидени със закон. Според възприетото от съдебна
практика разрешение, в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, чието съдържание е
идентично с това на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, правно релевантно за отказа да се
плати обезщетение е само това задължение на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя. И за да може да се приложи тази норма, нужно
е да бъде установено, че е налице пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретното задължение, визирано в общите условия към
застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото. В случая, не се е твърдяло конкретно
задължение на застрахования по договора, което той да не е изпълнил. Събраните
по делото и коментирани горе доказателства налагат извод, че в случая
застрахователят не е имал основание да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение.
В заключение искът е доказан в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза се установи, че не е налице. От заключението на
в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за възстановяване на
вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 412,40лева. Принципът
на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ-
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет
от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. В тази
връзка следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, обективирана в решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото
имущество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането, т.е това е сумата от 412,40лева.
Исковата претенция следва да бъде уважена като частична до този размер и
отхвърлена за разликата до пълния заявен от 467,60лева. Сумата от 10лева частичен иск от целия в размер на
412,40лева следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, така както е поискано. Възражението на ответника за
изтекла давност по отношение на акцесорния иск е неоснователно и като такова не
следва да бъде уважено.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който се претендират такива от 50лева- платена ДТ, 200лева - депозит на вещо
лице и 300лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор
за правна помощ от 02.02.2021г. Предвид изхода на спора и съобразно уважената
част на исковата претенция, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо претендираните в размер на 550лева, такива в размер на 484,84лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане в полза на
ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част на иска. Представен
е списък за заплатен депозит за вещо лице – 200лева и юк.възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева. Съобразно отхвърлената част на исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 35,54лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”,
ЕИК121076907 със седалище и адрес ***, р-он Средец,
ул.“Стефан Караджа“№2 с адрес гр. Варна, ул. „Дрян” бл.10 да заплати на Й.К.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 10лева, частичен иск от целият в размер на 412,40лева,
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско», клауза „Пълно“, полица №0306Х0414994/05.09.2018г. за
претърпените имуществени вреди на л.а. „М.А.“ с рег. № ****, настъпили на
03.09.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, кв. Младост, на
паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ и изразяващи се в увреждане на предна лява
врата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдения
размер от 412,40лева до пълния заявен
размер от 467,60лева, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД „Армеец”, ЕИК121076907 със
седалище и адрес ***, пл.“Позитано“№5 ДА
ЗАПЛАТИ на Й.К.А., ЕГН ********** сумата от 484,84лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.К.А., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец”,
ЕИК121076907 сумата от 35,54лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: