№ 1652
гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело
частен характер № 20245220201092 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Тъжителят Ц. С. Д. - редовно уведомена от предходното съдебно заседание,
явява се лично. Явява се и нейната майка и законен представител М. Д..
Явява се повереника адв. Р. К. – редовно призован и надлежно
упълномощен.
Подсъдимата С. А. И. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, явява се лично. Явява се и защитника адв. П. - Г., надлежно
упълномощена.
Подсъдимата Г. С. А. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, явява се лично.
Явява се защитникът адв. Недялка Я. – редовно призована и надлежно
упълномощена.
Вещото лице П. М. – редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпила допълнителна експертиза на вещото лице.
Свидетелят Е. Х. – редовно призована, явява се лично и със своя баща
Н.Х.
АДВ. КОЛИБАНИКОВ – Да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛКАТА Ц. Д. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П.-Г. – Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Я. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА С. И. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Г. А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
ТАКАВА НЕ СЕ ПОСТИГНА
Сне се самоличността на свидетеля в присъствие на бащата Н.Х. както
следва:
Е. Н. Х. – 14 г., живуща в с. Б., българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, ученичка в 8 клас, без родство с подсъдимите.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетеля по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.
119 от НПК.
СВИДЕТЕЛКАТА Х. – Не желая да присъства психолог.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Е. Х. – Стана
разправия и аз не разбрах точно. И. и Ц. се скараха, не разбрах защо. С. влезна
в стаята и хвана Ц. за врата и от там аз се обърнах на другата страна, защото аз
не можех да гледам такива неща, и от там вече не знам какво е станало. В този
момент не помня Г. А., къде беше точно. В този момент я видях пред вратата,
но преди това не знам. Аз се изплаших от това, което се случва пред моите
очи. Аз съм чувствителна. Аз не мога да гледам такива неща, аз затова се
обърнах и не мога да гледам. Стреснах се от случката просто. Не помня Ц.,
какво правеше, мисля че се опитваше да се измъкне, аз се обърнах в
следващия момент. Б. беше до мен на леглото и на вратата имаше тълпа от
хора, целият ансамбъл се събраха. Трябваше да се обърна настрани за да
гледам, но аз се обърнах на другата страна. Това което се случваше мисля, че
ми се падаше отдясно. Б. беше отдясно до мен на леглото. Не разбрах как
приключи това хващане за шията, мисля че С. излезе от стаята. Никой от
присъстващите не се намеси да го спре това нещо. След случая Ц. си тръгна,
2
тя се обади на майка й и си тръгна, аз не съм успяла да говоря с нея. Не съм
получила информация от други момичета стоейки на близо и да получа
информация затова как се е чувствала Ц.. Ръководителката на групата беше
пред вратата. Леля М. беше пред вратата. Тя не се намеси да спре това нещо,
беше пред вратата. Не съм я видяла да влезе в стаята и да се намеси. Леля М.
не знам дали е имала поглед дали е видяла, беше пред вратата, но не се
намеси. Това се случи преди две години някъде. Другите момичета и момчета,
които присъстваха повечето се притесниха. Ние сме малки деца на самият
конкурс и реално всички се притеснихме тогава, изплашихме се. Г. А. беше
дошла да ни гледа, нямаше участие в самата група. С. също не участваше.
Самото легло беше близо до вратата и тя с влизането ме избута и аз паднах на
леглото. Аз бях обърната на дясно, тя отиде към Ц. и аз се обърнах защото се
стреснах. Аз видях, че я хваща за гушата. Не помня с коя ръка мисля, че беше
с двете ръце, беше за секунди това и след което се обърнах. Никой преди
делото не ми е оказвал влияние. Последно И. я видях преди няколко месеца.
С И. си говорихме общи теми, но не сме говорили нищо общо за съда или за
делото. Ц. беше легнала на леглото, когато С. я хвана, т.е. беше се навела над
нея. Избутаха ме при влизането. Дадените показания няма да ги променя, ако
бъда разпитана в синя стая или пред съдия. Това е истината което казвам, това
съм видяла. Ц. беше в поза на леглото легнала с цялото си тяло. Аз не бях на
същото легло, Ц. беше на друго легло. Аз имах видимост, ако се обърна
надясно щях да видя, но аз бях избутана при което видях какво се случва и
след това се обърнах. От момента, в който бях избутана, до момент в който
видях С. да хване Ц. след хващането се обърнах на другата страна, само това
съм видяла.
След съгласието на страните свидетелката Х. беше освободена от
съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на допълнителната експертиза изготвена
от д-р М..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА
ЕКСПЕРТИЗА ИЗГОТВЕНА ОТ Д-Р М. СЪС СНЕТА ПО ДЕЛОТО
САМОЛИЧНОСТ.
3
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М. – Поддържам представеното заключение.
Оцветяването на кожата след като снимката е направена в 12,43 часа и в 16.44
часа, когато е направен прегледа до 17.30 часа при доктор А. тези синини и
оцветявания не могат да изчезнат. Аз съм записал това което съм отразил в
първоначалната експертиза, кои са евентуалните увреждания в тази
анатомична област, но тук в конкретния случай на приложената снимка,
уврежданията са получени еди как си и така нататък – описани са. Още отгоре
в началния абзац –причинено кръвонасядане на шията в средно долната и
долна дясна повърхност с петнист характер, като се остава с впечатление за
наличие на дребно охлузване. Това е в резултат на изследване на снимката,
която е изследвана в техническата експертиза. Тук говорим за кръвонасядане,
което е видно на приложената снимка, не за зачервяване. Зачервяването е
бързо преходно, описано е в първоначалната експертиза, то се повява
непосредствено след травмата, може да продължи да се вижда няколко минути
или часа след това и изчезва – това е хиперемията, а тук става дума за
кръвонасядане. Те са различни по механизъм на получаване и различни по
морфология. Зачервяването няма нарушаване на стената на кръвоносните
съдове, а има само тяхното разширяване - този участък става по-червен. При
кръвонасядането стената на съдовете е нарушена, кръвния елемент излиза от
кръвоносния съд, то остава, търпи еволюция и може да се задържи да се
вижда 10-12 дни, а в някой случаи и повече. Така, че това са различни неща.
Би трябвало да е видимо, тук трябва да говорим за цЕ.сочен преглед и
изследване на съответната област. Колко часа след увреждането се получава
такова кръвонасядане – различно в зависимост от дълбочината му, от обема на
изтеклата кръв. Кръвонасядане може да се вижда още в първите часове, след
като има хиперемия може да има лек травматичен отток и започва да се вижда
кръвонасядане. Първоначално в традиционния случай той има ярко чернен
цвят, след това леко посинява от там идва гражданското име синина, като
добива морав цвят и се променя във времето като еволюция. В медицината
всяко изследване е цЕ.сочено, ако изследването се провежда от клиничен
специалист той търси патологични процеси - в областта на гърлото, в областта
на шията, в областта на зъбите и т. н., затова казвам всяко изследване е
цЕ.сочено. Не е случайно, че хора с кръвонасядане могат да се движат по
улиците без да правят впечатление. Трябва първо този който гледа да търси
цЕ.сочено, има ли някакви изменения или няма изменения и второ да има
4
съответната подготовка да ги познае, т. е. да ги отличи от нормалното или
вариациите на нормалното. Затова аз не мога възприятия на други колеги да
коментирам - възможно ли е, или не е възможно. Промяната на цветовете не
става за минути, има времеви граници в които става. Ако вашият въпрос е
дали при прегледа при д-р П. това нещо, което се вижда на снимката да се е
виждало, моят отговор е - да, би трябвало да се виждало. Не мога да кажа по
снимката с какъв размер е това кръвонасядане. Това са специфични методи,
чисто технически не знам дали е възможно, но чисто медицински аз по
снимката не мога да измеря и да определя размери - няма такъв медицински
метод. Тук има два термина - единият е стискане в областта на шията, а другия
е душене. За душене говорим тогава, когато е възпрепятствано външното
дишане, т. е. механичното въздействие води до потискане на горните
дихателни пътища и външното дишане е затруднено. Другото е тогава, когато
има стискане в областта на меките тъкани. По отношение на отпечатък не
може да има, отпечатъка е кръвонасядането. Описал съм го и в заключението,
тогава когато освен меката възглавничка на пръстите на ноктите може да има
и охлузване. Това са двете увреждания, които се очакват по този механизъм.
Трябва да се отбележи, че този процес протича динамично, в смисъл такъв, че
този към който е насочено такова действие целящо стискане в областта на
шията, чувствайки застрашеност той извършва активни движения. Никой не
стои така и да чака някой да го души при което действалия предмет - пръстите
се разместват по кожата при движението на главата, шията, въртене, опити за
освобождаване и т.н., поради което формата, както и големината на
съответното увреждане може да варира, но то не е отпечатък. С коя ръка е
извършено - тези данни се събират със свидетелски показания. Говори се в
делото за дясна ръка, обяснил съм, че може да се получи това увреждане с
дясната ръка. Това е, което може да се извлече от тази снимка. Отпечатъци не
може да има. Не е задължително да има следи от пръстите, зависи силата в коя
точка е, първо как е концентрирана, в коя точка е по- изразена, каква е месната
анатомия в съответната област. Така, че това не е задължително да има от
двете страни особено когато се касае за един по- кратък от време инцидент.
Ние нямаме размер на кръвонасядането. Според самото зачервяване и според
това което се вижда на снимката, аз обясних какво е кръвонасядане - силата
трябва да бъде такава, че да предизвиква разкъсване на малки кръвоносни
съдове в областта на кожата. Дали може това кръвонасядане да се получи със
5
стискане с две ръце -тук трябва да се ползват всички материали от делото, за
да се отговори, това не е чисто медицински въпрос. Медицински въпрос е, че
тази зона има такова въздействие, не можем на базата на никаквата
медицинска документация и само на техническата експертиза да определим
размерите на това увреждане. Вижда се анатомичната зона, в която е
разположено то, отделно от това самата снимка като разрешителна
способност не може да се сравни с конкретния оглед на живо лице, когато го
оглеждаш, за да видиш детайлите, да видиш от другата страна и да дадеш
такова заключение, поради което на този въпрос аз няма да отговоря. Аз не
съм имал задача да правя идентификация, имах задача да изследвам по
техническата експертиза снимка и да кажа какъв е вида на увреждането, сега
ако ме питате преди два месеца като съм я гледал дали съм видял и бенка, това
не мога да кажа. Това което ме е интересувало аз съм го описал. Не е въпрос
към медицинската експертиза дали на тази снимка е шията на тъжителката.
Това нещо лесно може да се установи.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме въпроси към вещото лице, да се
приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА допълнителното заключение на СМЕ изготвено от вещото
лице д-р М..
ОПРЕДЕЛЯ да се изплати от бюджета на Районен съд – Пазарджик
възнаграждение в размер на 100 лева за изслушаната и обсъдена в днешното
съдебно заседание експертиза на д-р М..
АДВ. КОЛИБАНИКОВ – Нямам доказателствени искания, да се
приключи делото.
АДВ. Я. – Нямаме доказателствени искания, да се приключи делото
АДВ. П.-Г.- Нямам доказателствени искания, да се приключи
делото.
ПОДСЪДИМИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме искания, да се приключи
делото.
По д-вата и на осн. чл. 283, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал следните
документи: лист за преглед на пациент и амбулаторен лист от 28.07.2024 г.
СМУ № 285/24 г. на д-р П., справка за съдимост на Г. А. и на С. И.,
характеристични справки на Г. А. и С. И. изпратени от РУ на МВР – П.,
справка на РЗОК – Пазарджик съобразно удостоверение издадено на адв. Я. и
приложенията към тази справка, писмо на РЗОК с приложените два броя
справки, писмо на РЦ 112-Кърджали, писмо на РД „Охрана“ – Пловдив, писмо
от Център за обществена подкрепа Зора – П. ведно с приложенията, КП на
помощник нотариус М. К. ведно с приложените снимки, докладна записка на
РУ – П., молба от Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров“ на с. Б..
АДВ. Я. – Моля да бъде изискана от МБАЛ- П. от спешния център
разпечатка от електронната програма за преглед на пациент П.С. извършен на
дата 28.07.2024 г. в 16:30 часа от д-р Г. извършила прегледа, в който е описано
находки и споделеното от П.С., че била бита от майката на друго дете в
ансамбъла, ударена с ръка, не е губила съзнание и самия лекар е подал сигнал
на 112. Искаме го и за Ц. с оглед на това, че по едно и също време двете са
посетили бърза помощ, т. е. на 28.07.2024 г. приблизителен час 16:30 часа, за
което д-р А., който е прегледал Ц. и е издал амбулаторен лист, който е
приобщен към делото е описал неговите находки, но в случая, тъй като е доста
подробен график и с първоначална снета анамнеза, считаме че ще бъде с
оглед събраните днес нови доказателства, имам предвид СМЕ и новите
твърдения от д-р М. да дадат малко по- голяма яснота относно описаните
травматични увреждания в днешната приета допълнителна СМЕ.
АДВ. П.-Г. - Поддържам искането.
ПОДСЪДИМИТЕ /ПОТОДЕЛНО/ - Да се уважи искането.
АДВ.КОЛИБАНИКОВ– Считам, че направеното доказателствено искане
за това П. Стойкосвска посетила ли е спешното отделение, но Уни Хоспитал
или не е няма да внесе никаква яснота в настоящия наказателен процес, тъй
като тъжбата е повдигната от Ц. С. Д. и в нея са описани наранявания, които
Ц. е получила. В тъжбата изобщо не се повдига обвинение, нито от самата
П.С., нито пък срещу някой друг от участниците в наказателния процес. Тези
доказателствени искания няма да дадат яснота и категорично се
противопоставям. Това е един начин да се разводнява процеса.
АДВ. П.-Г. - Моля да вземете предвид, че с това искане искаме да
7
се потвърдят и показанията на д-р А., който казва, че д-р Г. е подала сигнал
към 112, с оглед на което моля да бъде уважено.
СЪДЪТ счита, че искането което се прави от защитниците няма да
допринесе за изясняване на фактическата обстановка по делото, в частност
няма да допринесе и за преценка обективността на показанията на свидетеля
д-р А., без значение дали П.С. е имала оплаквания и да е пострадала от трето
лице и какви са били тези наранявания, и дали е подаден сигнал във връзка с
тези наранявания и оплаквания.
АДВ. П. – Г. - Моля да вземете предвид, че става въпрос за един и същи
инцидент и тук се прави опит да се положат на съдебно производство моите
подзащитни, тъй като тук става въпрос за един инцидент и когато не е
констатирано явно нараняването на П. изнася същите факти, че е бита от
някаква майка от дете на ансамбъла. Аз смятам, че това ще внесе до голяма
степен за разкриване на замисъла на двете сестри. Затова моля да обмислете
вашето решение и да допуснете това доказателствено искане, защото самата
свидетелка П.С. това нещо не го каза в показанията си, умишлено явно го е
скрила.
СЪДЪТ счита, че разсъжденията които се правят от адв. П.- Г. на
практика касаят достоверността показанията на свидетелката П.С.. Вярно е, че
същата е сестра на тъжителката, нейните показания обаче следва да бъдат
обсъждани съвкупно с целия доказателствен материал несъмнено, като се
вземе предвид и обстоятелството, че е сестра на тъжителката. От друга страна
отново следва да се посочи, че тя не е инициирала по никакъв начин
оплаквания било до полицията, а още по- малко до съда за нанесени леки
телесни увреждания. Инициативата е на Ц. Д. и съответно тежестта на
доказване на частното обвинение е именно на тъжителя.
Предвид на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането, което се направи от адв. Я. и се
подкрепи от адв. П. и подсъдимите да се изиска информацията, която беше
посочена по- горе от Уни Хоспитал - П..
СЪДЪТ дава 10 минути почивка с оглед обсъждане на помирение.
Съдебното заседание продължава в 11:30 часа.
8
ПОМИРЕНИЕ НЕ СЕ ПОСТИГНА
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЮЛЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. КОЛИБАНИКОВ – Моля с постановената от вас присъда да
признаете С. А. И. от с. Б., общ. П. и Г. С. А. от същото село за виновни за
това, че на 27.07.2024 г. в съучастие са причинили на Ц. С. Д. лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Ако вие приемете тезата ми ще Ви
помоля да присъдите на Ц. Д. направените от нея съдебно деловодни
разноски. Излагам пред вас съображенията си в следния смисъл:
По делото бяха разпитани множество свидетели, като ще се опитам
съвсем на кратко да коментирам техните показания и то само в тази част,
която касае изясняване на фактическата обстановка, досежно има ли
осъществен състав на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и какво е
участието на всяка една от подсъдимите в изпълнителното деяние на
престъплението.
По делото беше разпитан д-р Б. П., а именно относно издаденото от него
СМУ приложено по делото като доказателство № 285/2024 г. В самото СМУ
при прегледа извършен на 29.07.2024 г. в 12:15 часа д-р П. е установил лек
отток в лявата странична част на шията на тъжителката с размери 4/ 3 см без
промяна в цвета на кожата. Показанията които даде същият с оглед
изминалото време той се опита да изясни, какво е имал предвид в СМУ, но
същият нямаше конкретен спомен за самият преглед. Така, че с неговите
показания не се внесе яснотата, която се търсеше с искането на неговия разпит
от страна на колегите - защитници на подсъдимите.
По делото беше разпитан д-р А., който е на работа в МБАЛ Уни
Хоспитал гр. П.. Същият обяснява, кога е отишла тъжителката на преглед
28.07.2024 в 17.30 часа. Същият твърди, че не е констатирал зачервяване от
външната страна на гърлото, нямало рани, следи от пръсти, кръвонасядания,
отток, подутини на лимфни възли и т. н. По състоянието на детето, доктора
9
смятал, че е минал едва ли не един час от случилото се, защото детето било
цитирам „уплашено, с ускорен пулс, тревожна“, извикал д-р Д., която е била
дежурен лекар. Д-р Д. казва, че „белези за насилие по тялото и на кожата
нямаше от направения преглед“. Тъжителката лично спомена при разпита на
д-р Д., че тя изобщо не я е преглеждала.
Следващият свидетел който беше разпитан е свидетелката П.С., която е
сестра на тъжителката Ц. Д.. Изключително фин и притеснителен човек,
същата разказа в най- големи подробности какво се е случило. Аз ще наблегна
само на съществената част, когато са се събрали в една стая тя със сестра й Ц.
Д. и други деца, и когато в тази стая е връхлетяла подсъдимата С. И., бутнала
едно от децата което е било по пътя й и се е нахвърлила върху сестра й.
Установява се, че подсъдимата е хванала тъжителката за шията с дясната си
ръка, така както е седяла на леглото в краката на сестра си и бутайки я назад,
държейки я за шията я е натиснала върху краката на свидетелката С..
Тъжителката се опитвала да се освободи, но подсъдимата с лявата си ръка е
натискала дясното и рамо. Тя е имало свободна ръка – едната и ръка е била
свободна – лявата ръка, с която тя първоначално се опитвала да се отбранява.
В следващият момент напред е пристъпила подсъдимата Г. А., хванала е
тъжителката за китката на лявата ръка и по този начин С. е имала
възможността да притиска за шията тъжителката. Това бяха показанията в
същността си на свидетелката С.. Описва в показанията си, кои са били
свидетелите в близост до тях, а именно С. Г., П.М., Й. М.. Свидетелката
твърди, че е била изключително изплашена, защото тя е възприела
непосредствено агонията на сестра си, която е правила опит да се освободи и
да диша, защото процеса на дишането е бил затруднен именно затова, че с
цялата си тежест подсъдимата се е била отпуснала в областта на шията и. Тук
бих искал да кажа, че ако поне една от ръцете на Д. беше свободна, както тя
заяви в процеса, тренира чудо и самбо и като един здрав и млад човек би
могла и сама да успее да се освободи, но когато едната и ръка се държи от Г.
А., а другата и ръка се притиска от подсъдимата И., тъжителката е имала
много малки възможности да се съпротивлява и да се бори за оцеляване.
Следващият свидетел, който беше разпитан е Й. М.. Считам, че нейните
показания следва да бъдат кредитирани затова, че тя непосредствено е
възприела развиващата се ситуация. Ще цитирам част от показанията - „С.
влезе, започна да вика, бутна едно момиче Е., отиде и хвана Ц. за гушата и
10
започна да я стиска. Ц. се опита да се измъкне, бутна я и после не знам какво
стана, защото излезнах“. Тя е била на вратата и е виждала, какво се случва,
възприела е състоянието на Ц. и след случая. Свидетелката казва „Ц. не беше
добре. Попитала я е как се чувства и тъжителката е казала, че я боли врата“.
Притеснила се е много когато е видяла какво се случва, а в същото време
ръководителката им М. К., която също е била там до нея на вратата не е
направила нищо, за да се намеси и да предотврати разпрата на двете
подсъдими с едно момиче. Обръщам вниманието Ви на това, че реално
погледнато проблемите, които са се случили тази вечер са причинени не от
децата, проблемите са причинени от възрастните които са били там. Аз мисля,
че Г. А. като майка на едно от децата е трябвало тя да е миротвореца при
някаква възникнала кавга между тийнейджърите. Същата се оказа, че тя е
съдействала на другия възрастен човек на фона на тези деца.
Следващият свидетел, който беше разпитан е И. Ч., реално погледнато
това е дъщерята на Г. А., но същата не е била в помещението където е станал
самият инцидент. Тя в показанията говори за разпрата, която е възникнала
между нея и свидетелката П.С. и поради тази причина няма да коментирам
показанията на свидетелката.
Свидетелката Р. Г., която заедно с М. К. била ръководител на певческата
група, също няма да коментирам подробно, защото тя не е била в
помещението където се е случил самият инцидент, а говори за стаята където са
били В. Ч. и П.С. и за инцидента който е бил между тях. В тази връзка беше
поставена свидетелката Г. в очна ставка с М. К., която може да се каже, че е
някакъв шеф във връзка с разминаване по един въпрос, сбили ли са се двете
сестри, сбили ли са се И. и П., който също няма да навлизам в подробности,
тъй като не носи светлина за основния въпрос който изследвам пред вас.
По отношение на показанията на свидетелката К., моля да не ги
кредитирате, защото се оказва, че това е ръководителя на групата, и ако тя се
беше намесила навреме нямаше да се стигне до този инцидент. Самата
свидетелка казва “В крайна сметка се сбиха двете сестри Ц. и П. и се обадиха
на майка си“ – това е било според свидетелката К. целият проблем. „На
всички деца дадох успокоително, защото казаха че ги е страх, то беше
хълцане…“. Всички свидетели изключая К., Г., казват че са били
изключително притеснени от това което се е случило. Те са били изплашени,
11
защото са видели и възприели ситуацията като застрашаваща за живота на Ц.
Д..
Това бяха свидетелите, които бяха разпитани в съдебно заседание от
29.01.2025 г. В следващото съдебно заседание на 13.03.2025 г. беше
изслушано вещото лице д-р М., който каза, че в първото си заключение
цитирам - „Поради изложеното не може да се подкрепи травматичния
характер на описаното в СМУ увреждане и връзката му с процесния
инцидент“, т. е. според доктора от това му заключение уврежданията, които
са описани в СМУ издадено от д-р П. и инцидента не са в причинно
следствена връзка. Допуска доктора, че е напълно възможно да е имало
въздействие в шийната област у тъжителката, довело до хиперения
(зачервяване), което е бързо, преходно и то да не е налично при посещението в
спешно отделение. След като представихме снимка на шията на тъжителката
след инцидента, и въз основа на изготвената СТЕ, д-р П. промени в известна
степен първоначалното си твърдение и същият заявява в заключението си
което потвърди. В конкретния случай видимите на приложената снимка
увреждания са получени от стискане в шийната област, могат да се получат от
палеца на дясната ръка при активни движения и съпротива от страна на
пострадалата и дълго време тези белези да останат, както е видно от
материалите по делото. Според доктора в долната и средната част на шията в
дясно и леко назад се вижда участък на мораво синкаво кръвонасядане с
неправилна овална към продълговата форма. Д-р М. каза днес и нещо което
ми направи впечатление във връзка с въпросите задавани от колегите. Той
каза,че когато не специалист поглежда към нещо което твърди някой на самия
преглед, е нормално той да не види очевадните за специалиста неща. По този
начин той отговори на въпросите, защо д-р А. не е видял видимото, че същото
не е направил и д-р Д..
По делото представихме служебна бележка № 341 от 06.11.2024 г. от
център „Зора“ от което е видно, че Ц. Д. е посетила този център „Зора“ и е
търсила помощ от психолог във връзка с претърпения от нея инцидент и
последствията, които са останали в нея от този инцидент, а именно
тревожност, безпокойство, страх. Ще обърна вниманието Ви на показанията
на свидетелката П.М.. Те бяха дадени в съдебно заседание проведено на
25.06.2025 г. Свидетелката казва така цитирам - „Ц. също дойде в нашата стая
и от там дойде С.. С. хвана Ц. с лявата ръка за гушата и започна да я души. С.
12
я бутна на леглото върху краката на П., хвана я за гушата и я избута и от там
започна да я души. След това дойде Г. и хвана Ц. за дясната ръка да я държи.
После се опита да я хване и за лявата, но не успя, защото С. и пречеше. После
П. стана, опита се да ги разтърве, но не можа“. Свидетелката дава данни и за
поведението на един друг свидетел, който също беше разпитан. Същата казва
„С. беше до С. и я потупваше и казваше „спри ще я удушиш, пусни я“, но тя
не я пусна“. Свидетелката дава информация за състоянието на Ц. след
случилото се, а именно била е изключително изплашена, не можела сама да се
защити, защото всичко станало много бързо. С. влязла в стаята и я нападнала.
Тъжителката била изплашена, разплакала се. Нейната сестра П. също
плакала, защото била изплашена от случилото се. Свидетелката допълва, че
„Г. само държеше Ц. за дясната ръка и това се е случило докато С. е душала
Ц.“.
В следващото съдебно заседание проведено на 25.09.2025 г. беше
разпитан въпросният свидетел С. Г., въпреки че е бил там непосредствено до
случващото се, се постара много да не каже нищо по времето докато беше
разпитван. Същият казва „Ц. беше легнала върху леглото и С. беше върху нея,
после С. изведнъж станала, извикала нещо което не разбрал, а Г. трябвало да е
някъде зад него на вратата. Не е потупвал С. по гърба, нищо не и е казал. Не
бил видял С. да хваща Ц. за гушата“. Според свидетеля тя просто си е била
легнала върху Ц. Д.. За съжаление един млад човек, който е бил там на
мястото, явно му е повлияно по някакъв начин и един пряк очевидец се
въздържа от това да каже каква е истината която е възприел.
Следващият свидетел който беше разпитан е Р. П.. Свидетелят говори
повече за ситуацията, която се е развила за другата стая и почти не е възприел,
какво се случва в другата стая, където е станал инцидента, но той е чул
коментара на свидетелката Й. М.. Тя е била при него в стаята, отишла е в
стаята на инцидента и се е върнала цялата разтреперана и му е казала „С.
хвана Ц. за гушата, не можах да влезна, имаше много деца“.
Следващият свидетел Б. разпитана в същото съдебно заседание ще
цитирам само показанията, които се отнасят до инцидента. Свидетелката
твърди „С. се приближи към Ц., хвана я за гушата. С. беше в гръб и я бутна на
леглото. След това всичко се разви много бързо, събра се тълпа около тях и
бяха разтървани. Г. А. беше в близост до леглото, не можех да видя какво
13
прави от многото хора“. Това е още един свидетел, който дава информация за
участието на Г. А. в инцидента. Свидетелката също дава информация за
състоянието на Ц. след инцидента – „Тя беше много притеснена, плачеше и
нещо което е възприела от физическото състояние на Ц.. Имаше червенини по
врата. Бях в шок, че това нещо може да се случи на участие, където сме
отишли да се забавляваме“. По нататък свидетелката отново дава показания
за Г. цитирам – „Беше първоначално до вратата и водеше спор за очилата на
дъщеря си, след това се приближи до леглото, не съм я видял какво прави“.
Последните показания, които бяха дадени в настоящия процес, бяха
показанията на свидетелката Х., която беше разпитана днес. Това е момичето
за което други свидетели казват П.С., момичето което е бутнато от
връхлитащата в стаята С.. Тя е паднала на леглото и е видяла, че С. е хванала
Ц. за врата – „Извих глава настрани, за да не гледам, до мен беше Б.“.
Свидетелката също каза, че от ситуацията е била изключително уплашена, но
тя не е имала психика, за да остане да продължи да гледа това което С. прави с
тъжителката.
Това беше един сравнително бърз прочит на показанията на свидетелите
по- кратко няма как да стане това, бяха изключително много свидетели които
бяха разпитани. Вие г-н съдия трябва да си отговорите на въпроси, които
стоят и пред нас, за да решите какъв съдебен акт ще постановите. Дали има,
или няма документи, които удостоверяват едно телесно увреждане. Това има
значение за степенна на обезщетението, което би получил конкретния
тъжител, но от всички тези показания на свидетелите безспорно се установява,
че подсъдимата С. И. е държала за шията тъжителката, стискала я е,
облегнала е цялото си тяло именно върху шията на момичето, то не е могло да
стане от краката на сестра си от които е била притисната. Ако това момиче е
имало две свободни ръце, то е щяло да направи необходимото да се отбранява,
най- малкото ще се опита да махне ръката от шията си. Ще се опита да издере
лицето и ръцете на нападателя, но едната ръка е държана от Г., друга ръка е
притискала самата С.. Ако Г. не се беше намесила, то нямаше да има този
ефект, който се е получил по отношение на тъжителката. С действията си Г. е
дала възможност на С. да осъществи намерението си. Има умисъл в тези
действия и аз считам, че отговорът е категоричен – да, както по отношение на
подсъдимата Г., така и по отношение на С.. Съвсем съзнателно и цЕ.сочено С.
е връхлетяла в стаята на момичета, изблъскала е свидетелката, която спомнех
14
и с няколко крачки е била до леглото на тъжителката, за да се саморазправя с
нея. Тя е искала това нещо, искала е според нейния критерии да въведе
справедливост в действията си. Тя е била подпомогната от подсъдимата Г. и аз
не съм съгласен, че за Г. няма доказателства за нейното участие в
причиняването на тази телесна повреда. Част от свидетелите са малолетни,
непълнолетни, но така или иначе в своята чистота те говорят за своите
възприятия и затова, как от ъгъла в който са се намирали в стаята те са
подведени на случващото се. Има някакви минимални разминавания в техните
показания, но те са именно заради това, че всяка една от тях, всеки един от тях
е бил на различно място в стаята, погледнал е в различен момент от
случващото се, което не е било безкрайно дълго, и добре че, защото ако С.
беше успяла да стиска по-дълго време тъжителката в областта на шията и да
затруднява дишането и, то е било твърде възможно днес да бъдем в един друг
процес.
По отношение на предявения граждански иск считам, че така както е
предявен да бъде заплатен солидарно от двете подсъдими, той по какъв начин
би възмездил психическата и физическата вреда, която е нанесена на
тъжителката. Физическото увреждане не е било значително, че да застраши по
някакъв начин здравето, но така или иначе такова физическо увреждане е
имало. Свидетелите казват „Да, тя една седмица не излизаше, боляло я е
шията, имала е белези“. По- големият ефект от извършеното престъпление е
психологически и затова Ц. е потърсила съдействие от психолог посещавайки
центъра „Зора“. С оглед на изложено моля да постановите вашия съдебен акт
и да признаете двете подсъдими за виновни за извършеното от тях деяние и да
постановите направените съдебно деловодни разноски от доверителката ми.
Моля за вашия съдебен акт.
АДВ. П. – Г. - Моля да признаете моята подзащита за невиновна, като я
оправдаете по посоченото в тъжбата деяние. Съображенията ми за това са
следните:
На първо място от всички гласни доказателства по делото не се
установява по безспорен и категоричен начин, че тя е извършила на
посочената дата инкриминираното деяние. Моля да не кредитирате
показанията на свидетелите П.С., Й. М., Б. П., Р. П., П.М. и на Е. Х., тъй като
при внимателен прочит на всеки един от тях се установява, че е налице
15
съществено разминаване по отношение механизма на увреждането, както и
защитното поведение на Ц.. Една част от тях твърдят, че тя се е опитала да се
защити да отблъсне С.. Друга част от тях изнасят факта, че тя е била легнала и
едва ли не чакала С. да я души с двете ръце.
На следващо място моля да вземете предвид, че показанията на
свидетелите, които посочих преди малко не отговарят на обективната истина,
тъй като те са депозирани изцяло в интерес на частния тъжител и целят да не
се установи обективната истина, а по- скоро да се подкрепи тезата на
тъжителката, която не успя успешно да докаже в настоящето дело. Стигаме
до извода, че тези техни показания не се подкрепят от никакви други
доказателства, с което се поражда основателно съмнение дали действително са
достоверни предвид множеството несъответствие между всички относно най -
вече на механизма на нараняването.
Моля да кредитирате показанията на свидетелите Р. Г., М. К., С. Г., И.,
както и на съдебните доктори от спешен център д-р А. и д-р Д.. От
свидетелските показания на Г., К., Гачев и И. се установява, че е имало
скандал, но той е започнал между двете сестри Ц. и П.. Не се установява моята
подзащитна да е извършила твърдяното деяние.
По отношение показанията на д –р А. и д-р Д. моля да вземете предвид,
че това са първите медицински лица, които са констатирали по шията на
тъжителката, че не се забелязват никакви следи от душене. Буди недоумение
също така поведението на самата тъжителка, както и на нейните родители, а
именно няма житейска логика през нощта между 27/28-ми, когато са забрани
от хижа „Добра вода“ те не са посетили веднага най- близкия спешен център
МБАЛ- Пазарджик, а са посетили спешен център П., едва на следващия ден
следобед между 17.00-18.00 часа. Също така буди и недоумение, че снимката е
направена в 12.00 часа на обяд на 28-ми с показано кръвонасядане, което
според показанията на д-р М. в днешното съдебно заседание то е трайно и
видимо, като би трябвало да бъде и забелязано, както от спешните медици в
болница П., така и от д-р П., който вече е тесен специалист на следващия ден.
Интересното е, че това кръвонасядане по снимката е констатирано в дясната
част на шията, но ние не знаем тази снимка дали действително е от шията на
тъжителката, тъй като в момента само се предполага. Това губи смисъл да
коментирам дали действително е от нейната шия. На следващия ден
16
тъжителката на 29 –ти юли е посетила съдебна медицина в Пазарджик, където
д-р П. е констатирал оток в лявата част на шията а по снимката д-р М. е
констатирал кръвонасядане в дясната част. Не мога да обясня на какво се
дължи това несходство, отделно от изслушването на д-р М. в предходното
съдебно заседание и от изготвената от него СМЕ се установява, че не може да
има отток при душене. Такъв отток се получава само при удар за който удар
не съобщава тъжителката, а съобщава само за душене. Отделно допълнително
дава и заключение, че не е налице причинно следствена връзка между
нанесените по – скоро твърдените от тъжителката наранявания и деянието.
Моля да вземете предвид, че при така очертаната обстановка и
съвкупния анализ от правна страна, се установява че моята подзащитна нито
от субективна, нито от обективна страна е извършила деянието по чл. 130,
ал. 2 от НК. В случая от приложените по делото доказателства, както гласни,
така и писмени липсват преки доказателства, както и не са налице косвени
такива, че действително моята подзащитна е извършила инкриминираното
деяние, които по категоричен и несъмнен начин съгласно нормата на чл. 303,
ал. 2 от НПК да обосноват обвинителната теза спрямо нея, особено в насоката
тя да е автор на деянието. С оглед на това моля да постановите оправдателна
присъда, като ни бъдат присъдени разноски. Представям договор за правна
защита. С оглед на всичко изложено моля да оправдаете моята подзащитна на
осн. чл. 304 от НПК по така предявеното обвинение като отхвърлите като
неоснователен гражданският иск.
АДВ. Я. – Аз ще започна от така наречената първа случка, която може
би може да приемете като мотив за извършване на повдигнатото обвинение,
т.е. скандала, който е възникнал при изпращането на М. да вземе слушалките
на тъжителката от нейната сестра. В дадените обяснения от свидетелката П.С.,
които тя както каза процесуалния представител на тъжителката доста
подробно описва, какво се е случило в този момент, а именно тя е поискала
слушалките докато все още П. е при Ц. и се заминават с реплики дали ще даде
Ц. слушалките на П. или не. П.С. влиза в стаята, започва скандал между двете
сестри относно тези слушалки. Преките очевидци, двамата свидетели Р. и
съответно г-жа Г., те казват, че е възникнал скандала между двете сестри. П. е
посегнала да вземе слушалките от Ц., сборичкали са се, паднали са на леглото
на Ц.. Дали са си разминали удари никой не е видял, но в същото време И. Ч.
казва, че те двамата с Р. са се спуснали да разделят двете сестри и тогава П.С.
17
замахнала да удари съответно И. е бутнала очилата и е ударила Ц.. От тук
нататък чули скандала, който е станал в тази стая, моята подзащитна Г.
разбира, че дъщеря й плаче, тръгва да разбере защо детето и плаче. В същото
време двете сестри напускат съответната стаята и отиват в стаята на П.. И.
разказва на майката, впоследствие разказва и на лелята И., какво се е случило.
В своите си обяснения дадени пред съда самата И. каза, че много пъти П. я е
обиждала преди тази дата. От този момент, тази обида е предизвикала нейната
реакция. След което в своите обяснения дадени пред съда Г. категорично
заяви, че познава и двете деца и тъжителката не веднъж тези деца са оставали
да нощуват в техния дом, давала им е средства за закуска, когато те не са
имали такива, отнасяла се е добре с тях като със свое дете. Каква ще бъде
причината и мотива тя да я държи за ръцете и да постави някой друг трето
лице да и нанася телесни увреждания. Това е един въпрос на който следва да
си отговорим. На следващо място С. И. сочена като извършител на деянието –
душене, тя е леля на И., тя също добре познава и двете сестри, коментирала е с
тях, били са в добри отношения. Това се твърди и от тъжителката, и от П.. В
случая си задаваме въпроса, защо е повдигнато съответното обвинение за
извършване на леко телесно увреждане по чл. 130, ал. 2 от НК. Защо тези
хора, които се познават толкова добре са стигнали до тук и да си отговорим
сами на представените и приети доказателства. Тъжителката описва, че най-
напред при нея е отишла Г., говорила, викала, тръгнала да излиза, на вратата я
срещнала С. също направила забележка на П. и двете са се разправяли с П., а
не с Ц.. Излизайки С. е бутнала Е. Х., след което е казала, че следващият път
ще се разправя, ще им разчекне устата и тогава вече самата Ц. в гръб, когато
те са излизали, тогава тя е задала въпрос и е провокирала тяхното връщане.
Върнала се е С., за да и обясни какво точно е искала да каже, приближила се е
до нея, така е описано и в самата тъжба. На следващо място свидетелката П.
също твърди, че направо от вратата, влизайки С. се е насочила към Ц. и я е
хванала за гушата. Тук умишлено се пропуска момент, в който е имало
словесна саморазправа от страна на двете подсъдими и след което те са
тръгнали да напускат стаята и са били провокирани от тъжителката за да се
върне. И тук е момента от свидетелските показания на самата С., кои деца са
били в самото помещение и кои са били отвън. Самата тя цитира, че самата Й.
М. е била в стаята, стояла на прозореца, а М. твърди, че е била отвън в
коридора зад хората, които са били зад врата и въпреки това тя има видимост в
18
лявата част, където било леглото. Къде е било леглото, като С. казва, че
леглото е било единично и до самата стена. Останалите свидетели твърдят, че
леглото е било в дясната част и е било спалня. Каква е била фактическата
обстановка, кой, къде е стоял и кой, какво е можел да види от там където е
стоял. П. твърди, че С. я е душила, а с лявата ръка е натискала дясното рамо на
тъжителката, в същото време Г. е била до нея и била хванала лявата ръка. В
следващите обяснения дадени от М. същата казва, че тя е виждала как С. е
хванала с дясната ръка, но в същото време Г. е била до вратата пред нея.
Следващата свидетелката П. тя вече казва след като вече са дадени
обясненията от двете подсъдими, тя променя че С. е държала Ц. с лявата ръка,
а не си спомня Г. къде е стояла, но била хванала Ц. за дясната ръка. Това
разминаване, кой, къде е стоял, кой, какво е видял, как интерпретира видяното
от него, стигаме до момента до оценката на психологичното състояние на тези
деца, доколко те могат да разбират случващото се пред тях и да го
пресъздадат. Най- очевидни бяха действията на Р. и на Б., тяхното състояние в
съдебната зала, тяхното поведение беше такова все едно са на урок и не са си
научили урока да се стремят, да повторят на това, което те са научили наизуст,
и което им е било разказано и те трябва да го кажат. Задавайки си въпрос и
анализирайки по техните показания и създавайки един психологичен портрет
на всяко едно от тези деца, тези деца се страхуват, но не от Г. и С., те се
страхуват да не бъдат изоставени, защото видно семействата на тези деца са
разведени или са самотни родители. Оставяйки ги лятната ваканция при баба и
дядо и не обръщайки внимание да играят с други деца, те се страхуват Ц. да не
настрои останалите деца срещу тях. Това е ясно и от самия доклад, който е
предоставен от психоложката, с която е разговаряла с Ц.. В него тя самата е
направила извода, че преди 5 г. Ц. е претърпяла психологична травма, която
впоследствие я е накарала да бъде лидер. В днешното съдебно заседание аз
поисках да бъде представено доказателство във връзка с извършените
медицински прегледи. Поисках го, защото е налице уговаряне между сестрите
и майката на Ц., защото П. е пълнолетна и ако тя подаде жалба за един удар, от
правна страна няма да получи ефекта, който се цели с днешното съдено
заседание с този процес, т. е. да има осъдителна присъда за две невинни
обвиняеми хора, което не са извършили вмененото им повдигнато обвинение.
На следващо място отчитайки показанията на психолога, тя не е изготвила
индивидуална оценка за психическото състояние на тъжителката. Тя казва „Аз
19
не можех да се свържа с майката и в посредством с бабата. Едва след няколко
дни се свързах с майката“. Представените в съдебно заседание заявление
ясно е написал ЕГН, адрес с различни почерци. Тук също възниква въпроса
кога, към коя датата са съставени тези документи, кой ги е съставил, извода
може да бъде единствено и само за целта на настоящия процес. На следващо
място медицинските документи безспорно доказват, че няма извършено
насилие над това дете, нито от моята подзащитни, нито от С., единствено е
имало словесни предупреждения или кавга между двете и П., а не с Ц.. Ц.,
която е решила да защити своята сестра е предизвикала реакцията на двете
подзащитни. Считам, че по никакъв начин от медицинските документи не се
доказва извършеното деяние дори и в днес приетата СМЕ на д-р П. М.. Той
също твърди, че деянието душене е извършено единствено с дясната ръка. Е.
Х. днес разпитаната свидетелка не напразно я попитах дали ще иска да бъде
разпитана в синя стая и страхували се от присъстващите в зала. Същата преди
съдебно заседание ми сподели, че предпочита да бъде разпитана в синя стая, а
не в това заседание. Защо си зададох този въпрос? Разговаряйки си с
подзащитната ми тя си спомни, че преди 3 г. или 4 г. същото момиче е имало
конфликт с Ц.. Тук мога да си направя и извода, защо това дете учи в гр.
Пловдив, защо е далеч от своите родители. На следващо място психологичния
портрет на тези деца да не присъства психолог, присъстват техните родители,
но видимо майката на Й. през цялото време нейното поведение не беше на
загрижен родител, непрекъснато се подхилкваше, което не прави чест на един
родител, който е загрижен за психическото състояние на детето си.
Разминаванията относно описанията на обстановката от която страна е било
леглото, стената, извършено ли е деянието, всичко това беше цитирано на
изложеното в тъжбата от страна на тъжителката.
Всички свидетелски показания анализирайки ги в първата част, когато
те говорят в свободен разказ дават едно обяснение, впоследствие след
въпросите дават противоречиви данни за мястото кой, къде стоял и какво е
направил. Моля съда да не кредитира дадени обяснения от свидетелите, а
съвсем обективно да прецени дали са извършени вменените деяние на
подзащитната ми и същевременно, моля съда да постанови оправдателна
присъда за подзащитната ми, тъй като липсват безспорните доказателства тя
да е държала, която й да е ръка на тъжителката. Моля също така да ни бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
20
Искам да вмъкна, че няколко пъти поисках от съда да се вземе
информация относно РУ – П., информация относно води ли се на отчет Ц. в
ДПС. Да, води се на отчет. Вие ми отказахте, но аз се снабдих с тази
информация. Тя се води на отчет, единият път е регистрирана заедно с Й. М.
като крадци от магазин КИК в гр. П., а вторият път е регистрирана като
лъжец, участник в лъжа на друго престъпление на което е била пряк свидетел.
С това исках да обобщим психологичния портрет на тъжителката, което
коренно противоречи на изложеното и на поведението в съответния процес.
Също така той кореспондира с представения от нас видеоматериал, а именно,
ако тя е била разстроена, ако тя е била душена едва ли ще качи видеоклипа в
тик-ток на 27-ми вечерта. Едва ли на 06-ти август ще танцува и ще се снима и
следващият клип не си спомням дали беше на 11-ти август или на 09-ти,
когато флиртува по мрежата със съответното момче. Това не е поведение на
изплашен човек, на човек който е претърпял съответното душене. Считам, че
по никакъв начин не се доказа извършеното престъпление, което е повдигнато
срещу моята подзащитна и съответно другата обвиняема С. И., за което моля
да постановите оправдателна присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА С. И. - Поддържам
казаното от моят защитник и искам оправдателна присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА С. И. –Не съм извършила
съответното нещо, ако съм извършила нещо ще си го призная, не мога да си
кривя душата.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА Г. А. - Аз също
искам оправдателна присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА Г. А. - Не съм извършила
никакво деяние. Не съм държала Ц. за ръцете.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 13:15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21