№ 35426
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110128377 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба
при депозит в размер на 500 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице ......, тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението по съдебно-
счетоводната експертиза въз основа на документите по делото и след проверка в
счетоводството на ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.11.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
М. Г. Г. е предявила срещу „Т......“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит за общо ползване № ... г. поради противоречието му със закона, а в
условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
1
за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7.1. от договора, предвиждаща задължение
за заплащане на застрахователни премии и клаузата на чл. 9.1. от договора, предвиждаща
задължение за заплащане на възнаградителна лихва, като накърняващи добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 24.08.2023 г. сключила Договор за потребителски кредит за
общо ползване № ********** с ответника, по силата на който ответникът отпуснал заемна
сума в размер на 5300 лв., която кредитополучателят следвало да погаси на 36 равни
месечни погасителни вноски, всяка по 343,79 лв. На същия ден страните сключили и
договор за застраховка „Bank пакет 3 сметка“ и застраховка „Bank пакет 3 кредита +
сметка“, покриващ рискове по застрахователна програма „Защита на кредита“ и
застрахователна програма „Защита на сметките“, при общ размер на застрахователните
премии от 1752,48 лв. (сбор от сумата от 359,65 лв. – застрахователна премия по застраховка
„Bank пакет 3 сметка“ и сумата от 1 392,83 лв. – застрахователна премия по застраховка
„Bank пакет 3 кредита + сметка“). В договора бил посочен и общ размер на кредита от 12
376,62 лв., включващ главница от 7052,48 лв. (сбор от реално отпуснатия кредит и
застрахователните премии) и възнаградителна лихва от 5324,14 лв. Уговорени били общ
размер на ГПР – 49,53% и размер на възнаградителната лихва – 41,09%. Твърди се, че към
настоящия момент ищцата е заплатила по договора сума в общ размер на 6000 лв. и
продължава да изплаща регулярно сумите съгласно погасителния план. Оспорва договора за
потребителски кредит като нищожен поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК. Посочва, че в договора не е разписана методиката относно начина на
изчисляване на ГПР, респ. относно това кои точно разходи по договора формират неговия
размер. Счита, че посочването единствено на цифровото изражение на ГПР не е достатъчно
за спазване на законовите изисквания за яснота и разбираемост на условията по кредита.
Твърди, че общият размер на застрахователните премии по договора за застраховка не е
включен в ГПР по кредита, въпреки че премиите представляват общ разход по кредита за
потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Застрахователните премии били прибавени
като част от размера на отпуснатата главница по кредита, което им придавало характер на
скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че ако премиите по застраховката бъдат
включени в размера на ГПР, последният би надвишил петкратния размер на законната лихва
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че посочването на по-нисък от действителния размер
на ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да
се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.
Подчертава, че клаузата на чл. 7.1. от договора за заплащане на застрахователни премии е
предварително изготвена от кредитора, поради което потребителят не е имал възможност да
влияе върху нейното съдържание. Счита, че сключването на договора за застраховка
представлява задължително условие за отпускане на процесния кредит, поради което
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е следвало размерът на застрахователните премии по
договора за застраховка да бъдат включени в общия размер на ГПР. При условията на
евентуалност оспорва като нищожни клаузата на чл. 7.1. от договора, предвиждаща
задължение за заплащане на застрахователни премии и клаузата на чл. 9.1. от договора,
предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, поради това, че
2
накърняват добрите нрави. Счита клаузата за заплащане на застрахователни премии за
уговорена в противоречие с добрите нрави, тъй като е неравноправна - уговорена е във вреда
на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С включването
на застрахователните премии в общия размер на реално отпуснатата главница се целяло
потребителят да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги по кредита, без същите
да са включени в ГПР. Твърди, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва
противоречи с добрите нрави, тъй като уговореният размер на лихвата надхвърля
трикратния размер на законната лихва, което е морално неоправдано. Счита, че същата
следва да бъде прогласена изцяло за нищожна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК за точно посочване в договора на размера на ГПР и общата дължима от
потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид
допусканията. Поддържа, че, в случай че ГПР по кредита надвишава установения в закона
максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение следва да намери чл. 19, ал. 5 ЗПК, според която
разпоредба недействителна би била единствено клаузата на договора, уреждаща ГПР.
Твърди, че това как е изчислен ГПР и кои разходи се включват в изчисляването му е
информация, която кредиторът не е задължен да предоставя на потребителя поради липсата
на такова изискване в закона, а и защото посочената информация не може да бъде
предоставена по ясен и разбираем за потребителя начин. Твърди, че максималният размер на
разходите, който може да се прилага за потребителските кредити, е до 5 пъти размера на
законната лихва, с оглед на което клаузата за възнаградителна лихва се явява действителна и
не следва да се счита за уговорена в противоречие на добрите нрави. Поддържа, че
предоставената на ищеца допълнителна услуга за застраховка не е задължително условие за
получаването на кредит, поради което не представлява разход по договора и размерът на
застрахователните премии по договора за застраховка не следва да бъде включван в общия
размер на ГПР. Твърди се, че ищцата изрично е заявила желание чрез попълване на
заявление-декларация да бъде сключена застраховка. Ето защо счита, че клаузата на чл. 7.1.
от договора не е сключена във вреда на потребителя, а при наличие на пълно и информирано
съгласие от негова страна за сключване на застрахователни договор. Поддържа, че тази
клауза отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между
правата и задълженията на банката и кредитополучателя, като в случая става въпрос за
предоставена по желание на потребителя услуга. Не оспорва, че застрахователните премии
не са взети предвид при изчисляване на общия размер на ГПР. Твърди, че ищцата е погасила
задълженията си по договора за кредит чрез плащане в общ размер на 7255,76 лв.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
3
доказване сключването на договор за потребителски кредит с ответника с твърдяното
съдържание; наличието на договорни клаузи, предвиждащи задължение за
кредитополучателя да заплаща застрахователни премии и възнаградителна лихва в
твърдените размери.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи действителността на процесния договор и на оспорените договорни клаузи чрез
установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора
съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени
и не противоречат на добрите нрави.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4