Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
13.11.2020 |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Четвърти ноември |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
424 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 3862617/29.07.2020
год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя И.В.В., в качеството му на законен представител на „М.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Б., е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21
ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И.В.В., в качеството му на законен представител на „М.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Б. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К №3862617/29.07.2020 год. на ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, а се представлява от адв. И.А. ***. Последният взема становище, че
атакувания ЕФ е незаконосъобразен и неправилен. Подчертава се, че наложената
глоба противоречи на императивните разпоредби на чл.6 и чл.7 от ЗАНН и не са
изпълнени от наказващия орган задължителните административнопроцесуални
действия за установяване на извършителя. Моли се да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно
призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана
по същество се явява неоснователна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба,
изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното
от фактическа срана:
На 29.07.2020 год. в 12:35 часа на ПП І-1 /Е-79/, км.159+000
извън населено място, с посока на движение към гр.В., техническо средство – стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело лек автомобил “Р.М.” с рег.№ ХХХ,
със скорост от 129 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян,
като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация
от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен №
11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната
дейност също се извършва автоматично, посредством 3G
мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на
скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда
необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа.
Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на законния
представител на „М.” ЕООД, в случая това е жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АНХ дело № 910/2020 г. по описа на Районен съд
гр.В., Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3862617/29.07.2020 год.,
Договор за наем на автомобил с рег.№ СВ 1247 ВМ, ксерокопие от Пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие от 02.09.2020 г., Снимка №
11743ВС/0161139 от 29.07.2020 г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на
вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни за
собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХ, Протокол от
проверка № 64-С-ИСИС/16.10.2019 г. на Началник отдел „ИСИС” към Българския
институт по метрология, писмо под вх.№ 20-00-80-2/31.10.2019 г. на ИД
Председател на Български институт по метрология, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система
под рег.№ 967р-3819 от 29.07.2020 г., снимков материал на разположението
на ATCC „ARH CAM S1” № 11743bc, Известие за
доставяне от 03.09.2020 г., Куриерска пратка на „С.“ от 03.09.2020 г., Справка
от Началник Сектор „ПП“ гр.В. под рег.№ 967000-11204 от 03.11.2020 г., ведно с
копие на разпечатка от Търговския регистър и 1 брой Справки от Търговския
регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, относно актуалното
състояние на „М.“ ЕООД към 29.07.2020 г.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 03.09.2020 год., видно от приложеното по
делото и прието като писмено доказателство известие за доставяне, съответно
жалбата е входирана пред ответника на 08.09.2020 г., респективно е била
изпратена на 03.09.2020 г., видно от приложената по делото Куриерска пратка на
„Спиди”. Същият не се възползвал от правото си на възражения по Електронния фиш
по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен съд.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките
на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Изложената
до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по
делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и
приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0161139 с техническо
средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал,
съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно
средство от Категория В за населеното място е
В конкретния
случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на
чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016
г. на Министъра на вътрешните работи образец.
В този
мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът
за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и
електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление,
въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите
между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по
съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от
изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна
природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто
етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред
извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в
закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на
който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на
учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса
на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като
възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя
основание, се явяват неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и
застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението
на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите,
логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода,
че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на
нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване
на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и
би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване
на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно
не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне
ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на
нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното
постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие
на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията
контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател
на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя
тълкуване на закона.
От
материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата
– 29.07.2020 г. в 12:35 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на лек автомобил марка “Р.М.” с рег.№ ХХХ със скорост от 129 км/ч над
максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото
ограничение било въведено и е посочено отклонение от 39 км/ч.
Най-напред
следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на
извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е
извършено на км.159+000 – извън населено място с посока на движение към гр.В.,
но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че
не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест,
отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване
по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на
съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно
положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на
електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от
същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй
като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което
принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието
на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова,
тъй като с посочените GPS –
координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно
съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.
На
следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на
движение на процесния товарен автомобил се явява обоснована, като в хода на
съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са
представили Протокол от проверка
№ 64-С-ИСИС/16.10.2019 г. на Началник отдел „ИСИС” към Българския институт по
метрология, писмо под вх.№ 20-00-80-2/31.10.2019 г. на ИД Председател на
Български институт по метрология, от която е видно че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, е извършена проверка през м.октомври
на 2019 г., за което е издаден протокол от посочената проверка. Отразено е, че
периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година. По делото е
представено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на преносимата
система за контрол на скоростта на моторни-превозни средства, с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2027 г. при дата на издаване
на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че
на 29.07.2020 г. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч
нарушителя е реализирал превишение на скоростта.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП,
за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на нарушенията с АКТ,
съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието
на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на
заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е
установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка
от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика
между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно
такова. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че
при заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде
съставен АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото
тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно,
че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се
отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането
на нарушението с техническо средство.
Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно
нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на
нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода
на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен,
че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни
обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на
МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за
контролните органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават
местата, на които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това
настоящият съдебен състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.
Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на
ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. След като е електронно изявление, записано
върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са
посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че
такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на
електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на
този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е
спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189,
ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е
нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита
установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита
издаден и самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на
нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че
да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените,
обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с
посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава
от 90 км/ч, установена – 129 км/ч и превишение на разрешената скорост с 39 км/ч,
настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се твърди, че
е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице тогава,
когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи извод
какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена
правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта
на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното
техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав
приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи
отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е
намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в
полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не влияе
върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на деянието и
на санкционната норма.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с
превишена скорост автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е
преминало изискуемата проверка. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС
е признал възможността за поставяне на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства
е позволено (чл.165, ал.2, т.7
от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства
могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на
субективен фактор. В конкретният случай
скоростта на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от
оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол
на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. Същият само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа и
охранява безспорно техническото средство. Задължение на служителя е да
документира с дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо
средство и в тази насока е приложената снимка на л.19 от делото. На л.12 от
делото е приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет
процесния автомобила и че в четирите
края на снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено
ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от Български институт по метрология и приложението към удостоверението,
преносимата система ARH CAM S1 е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието
на преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив
/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на
устройството/. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към
посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на изображението на
една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч
е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения
снимков материал на л.12, при пресичането на четирите маркера в средата е
конкретизирано, че в 12:35 часа на 29.07.2020 г. е регистрирано нарушение от
МПС с рег.№ ХХХ, което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това действие
от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези,
които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък
от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за
измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен
фиш, е законодателно призната с новата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното
средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от
човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки,
които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат
контролирани, обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно
регламентирани в чл. 9 от посочената по-горе наредба и инструкцията за
експлоатация на процесното средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и
липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има
едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се
материализира информацията на хартиен носител.Наред
с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение
в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри. Част от
тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на
скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от
сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в
която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В
конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е
гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от
приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи
конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира
процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката,
в която се сочи, че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол Протокол за използване на стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение тип ARH CAM S1
от 29.07.2020 г. по чл.10 от
посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като
часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на
клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен,
посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване,
регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано
средството за измерване. Предвид всичко
изложено съдът приема, че използването
на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай по отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално
и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение
на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение,
дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е
определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за
постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по
Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че
единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват
нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен
фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С
приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема, че тези
средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, тази липса
на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част Тълкувателното
решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между разпоредбите на
Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се
отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време
на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено
по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било със
стационарно преносим уред временно
разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното
възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба,
визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се
оповестяват, чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус
контролирания участък не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това
не е било необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год.
Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 29.07.2020 г.,
т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване
вече не е необходимо.
Следващият съществен момент се явява
този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се
съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било
известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената
по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ
– В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по–горе фактическа
обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП,
може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето
би могло да бъде субект на административната отговорност. Съгласно разпоредбата
на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното-превозно средство. От приложената по
делото справка на л.16 за регистрация на МПС безспорно се установява, че
процесното МПС е собственост на „О.” ЕООД и е с ползвател „М.” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Б., чиито законен представител, съгласно
приложените 2 броя справки от Търговския регистър на л.10-12 от делото е
жалбоподателя И.В.В.. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че
Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията се
издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а
първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Разпоредбата на чл.188 ал.2
от ЗДвП предвижда две алтернативни хипотези за ангажиране отговорност,
съответно на представляващия юридическото лице, собственост на моторното
превозно средство или на посоченото от него физическо лице управлявало автомобила.
До издаване на електронен фиш на законен представител би се стигнало в случай,
че същия не би могъл да посочи физическото лице, управлявало автомобила.
Безспорно жалбоподателя се е подписал, но не се е възползвал от възможността в
срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП да представи пред ОД на МВР гр.В. писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението. След като последния не е
посочил лице, на което е предоставил управлението на автомобила правилно е била
ангажирана неговата отговорност. Не са налице формални предпоставки за отмяна
на Електронния фиш, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено
с МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител, какъвто в конкретния случай е
жалбоподателя или на лицето, посочено от него, на което той е предоставил
управлението му. Тази разпоредба е специална и нейното приложение обосновава
вписването в електронния фиш на представляващия юридическото лице като
нарушител, респективно санкционирането му с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. В електронния фиш, предмет на настоящето дело са вписани
данните на търговското дружество, включително и идентификацията му чрез ЕИК,
като е отбелязано името на управителя и също е посочено, че той като физическо
лице е административнонаказателно отговорен. На следващо място следва да се
посочи, че електронния фиш е изпратен именно на адреса на съответното
дружество, чрез неговия управител, какъвто се явява жалбоподателя, като същият
не е упражнил правото си по чл.189 ал.5 , вр. с чл.188 ал.2 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира за основателно
да акцентува, че действително от доказателствата по делото е видно, че към 29.07.2020
г. собственик на процесния автомобил е „О.” ЕООД, а негов ползвател е „М.” ЕООД
и както е посочено в Електронния фиш се представлява от жалбоподателя. В конкретния
случай собственикът е предоставил превозното средство за ползване по силата на
Лизингов договор за продажбата му на дружеството. Нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.188 от ЗДвП, която урежда
алтернативност в субекта на отговорността, а именно собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство. Това тълкуване е съобразено
и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на
действителния извършител на конкретното нарушение, посредством подписване на
Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП да бъде наложено наказание и да бъде
санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а не
да се санкционира собственика, респективно ползвателя на автомобила, без същия
да е извършил административното нарушение. Именно с цел да бъде избегнато
ангажиране отговорността на Лизингодателя за нарушения, които са извършени от
Лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице –
Лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила
Лизингодателя се е възползвал от предоставената правна възможност в
Свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен Лизингополучателя
– ползвател на автомобила и процедурата по установяване на действителния
нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана да бъде съкратена, като
издадения Електронен фиш се издава на ползвателя на автомобила. Правилно
процесния Електронен фиш е издаден на управителя на дружеството ползвател „М.”
ЕООД и ако същият е считал, че този Електронен фиш не следва да бъде връчен на
него, е трябвало своевременно да направи възражение или да го препрати на
Лизингодателя, който е собственик на автомобила. Такива данни липсват, а и не се
твърдят подобни действия. При условие, че в информационната система има официално
регистрирани данни за лице, на което е предоставено ползването на превозното
средство, налице са законовите предпоставки Електронния фиш да бъде издаден
именно срещу него. В този контекст в конкретния случай са налице данни, че в
информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства в Р
България са били налични данни както за
собственика на процесното превозно средство, така и за регистрирания ползвател
на същото. След като данните за ползвателя на превозното средство са били
налични, то фактически обосновано на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП Електронния
фиш е издаден на ползвателя. Както вече беше подчертано възможност да се
освободи от отговорността, която е вменена въз основа на декларирани и регистрирани
в администрацията данни е била посредством съответната декларация да се посочи
лицето реално което е осъществило деянието и което трябва да понесе
отговорността за него. Неупражняването на това право на нарушителя предоставено
от закона само по себе си не може да доведе до отмяна на Електронния фиш и това твърдение да бъде осъществено на
въззивното производство със сочене на конкретни данни за извършителя на нарушението.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се
дължат направените от него по делото разноски за адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 3862617
от 29.07.2020 год. на ОД на МВР гр.В..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: