№ 34752
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20211110134493 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: адрес, с която е предявен иск с
правно основание чл. 500 КЗ против Д. С. Д., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес в гр. Т., община Т. (съгласно служебно изготвена справка НБД
– л. 44).
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в
сила от 07.08.2018 г.) искове на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по
смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от
застрахователното покритие по сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича
от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на законовите
предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното
застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч.т.д № 1206/2014 г., II
т.о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк
смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е
приложима към исковете на физически лица – потребители на
застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа
енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за
платежните услуги и системи и др. Така изрично и Определение №
179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., Определение № 95 от
05.02.2010 г. по ч.т.д. № 70/2010 г. на ВКС, II т.о. и др. За този извод е без
значение обстоятелството, дали ответникът е страна по договора за
застраховка или водач на застрахования автомобил, тъй като съгласно
изричната норма на чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Следователно всяко лице, което управлява
описания в полицата автомобил, е „застрахован“ по смисъла на закона и
застрахователния договор независимо от това, дали договорът е сключен
конкретно с него. Същевременно регресните права на ищеца спрямо
ответника произтичат именно от сключения договор за застраховка, доколкото
нормата на чл. 500 КЗ урежда единствено законовите хипотези, в които те
възникват, но не и основанието за възникване на материалното право, което е
платеното обезщетение по застрахователното правоотношение.
Съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено
лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор,
както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се
ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона
за защита на потребителите. При сравнение съдържанието на горепосочената
норма и тази на § 1, т. 1 ДР на КЗ (отм.) се установява, че те са с идентично
съдържание и законодателят е вложил еднакъв смисъл в понятието „Ползвател
на застрахователни услуги“ и понятието „Потребител на застрахователни
услуги“ (така и определение № 349/07.07.2016 г. по ч. т.д. № 1433/2016 г. на
ВКС, II ТО). С т. 6 от ТР №1/2015 г. по тълк. дело №1/2014 г. на ОСТК на ВКС
е прието, че подсъдността по чл. 113 ГПК се прилага по отношение на
предявения пряк иск по чл. 226 КЗ (отм.) от пострадалия (или третото
ползващо се лице) срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Видно е от мотивите на тълкувателния акт, понятието
„потребител на застрахователни услуги“ е разширено извън кръга на лицата,
които са застраховани и са страна по договора за застраховка. В случай че
застрахованият е физическо лице, което ползва застрахователните услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност или физическото лице като страна по договора действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност, то се касае за потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, вр. чл. 2, б. „б“ от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Съдържанието на визираната по-горе
правна уредба, съотнесено към обстоятелството, че искът по чл. 500, ал. . 1, т.
1 и ал. 2 КЗ е срещу виновния водач на МПС, сочи, че искът е предявен срещу
лице ползвател на застрахователни услуги, респективно, същият има
качеството потребител. Въпреки че регресното право на застрахователя
възниква по силата на закона, то е във връзка със сключен договор за
застраховка, покриваща отговорността на застрахования делинквент - настоящ
ответник и последният следва да се ползва от предоставената му
потребителска защита, включително от подсъдността по чл. 113 ГПК. Според
2
тази специална подсъдност исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя (така и:
Определение № 14785 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 10486 / 2023 г. на Софийски
градски съд; Определение № 6350 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 4776 / 2023 г. на
Софийски градски съд; Определение № 893 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 656 /
2023 г. на Софийски градски съд; Определение № 5459 от 10.06.2022г. по гр.д.
№ 4850 / 2022 г. на Софийски градски съд и др.).
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи
подсъдност на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК,
за предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл.119,
ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде
прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд
по настоящ адрес на ответника, а именно Районен съд Т..
Така мотивиран на основание чл. 118, ал. 1 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 34493/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 119 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3