Присъда по дело №5256/2019 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда от 23.03.2021 г. по н.о.х.д. № 5256/2019 г. на СГС, НО, 19 състав

 

Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 513 ЗМК 127/2019 г. по описа на СДВР, по пр. пр. № 9730/2019 г. по описа на СГП, срещу К.Н.К. за това, че на 26.02.2019 г., около 23:55 часа, в гр. София, ж.к. „Левски – Г“, ул. „Поручик Георги Куюмджиев“, срещу блок 30, причинил средна телесна повреда на полицейски орган – на А.А.Х. – назначен със заповед № 513з-2269/09.04.2015 г. на длъжността старши полицай (водач на патрулен автомобил в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ – СДВР, със специфично наименование на заеманата длъжност „младши инспектор“), при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред (за времето от 19:00 часа на 26.02.2019 г. до 07:00 часа на 27.02.2019 г. св. А.А.Х. бил назначен като АП-61 към 05 РУ – СДВР), като на горепосочената дата и място подс. К. му нанесъл удар с лакът в областта на гърдите, вследствие на който св. А.Х. паднал назад и наранил лявата си ръка, вследствие на което му било причинено счупване на лъчевата кост на лявата ръка в долния (китковия) й край, което довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 (тридесет) дни – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК.

В съдебно заседание, проведено на 19.01.2021 г., представителят на СГП е поискал по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК да бъде допуснато изменение на обстоятелствената част на обвинението в частта, касаеща твърденията за причинена на А.А.Х. телесна повреда, явяваща се в навяхване на лявата киткова става вместо първоначално заявеното счупване на лъчевата кост на лявата ръка в долния й китков край вследствие на изслушаната в хода на съдебното следствие комплексна съдебномедицинска експертиза, като искането е било оставено без уважение. С протоколно определение от 23.03.2021 г. е отменено протоколното определение от 19.01.2021 г., с което е оставено без уважение искането за допускане на изменение на обвинението, като същото е допуснато относно обстоятелствената част на последното, а именно от причинено счупване на лъчева кост на лява ръка в долния китков край, довело до затруднение в движенията на ляв горен крайник, в причинено навяхване на лявата киткова става – дисторзио артикулацио радио карпалис синистри. Допуснато е изменение и в правната квалификация на обвинението от чл. 131, ал. 2, т. 4, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от НК в чл. 131, ал. 2, т. 3, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение срещу подс. К.К., което счита, че се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал. Поддържа, че най-съществени доказателствени източници са показанията на свидетелите А.Х. и М.М. – преки очевидци на процесните събития, като от тях се установява, че подс. К. умишлено е блъснал пострадалия Х., вследствие на което последният е паднал и е навехнал ръката си, като увреждането на св. Х. по своя медико-биологичен характер отговаря на критериите за причинена лека телесна повреда, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочва, че от изложеното от двамата свидетели се установява също, че след това св. Х. подгонил подсъдимия въпреки болката в ръката му, след което се спънал и паднал отново, но този път на десния си крак, което държавното обвинение смята за житейски логично, тъй като го е боляла лявата ръка, която наранил при първото си падане и при второто падане се е опитал да я запази. Представителят на прокуратурата прави предложение при определяне на наказанието на подсъдимия да се вземе предвид, че се касае само за навяхване и настъпилите вредни последици не са толкова значителни, въпреки че е налице посегателство над полицейски орган. Счита, че наказание около година и половина лишаване от свобода ще отговори на целите на наказанието, както и че са налице предпоставките изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три или четири години.

Упълномощеният защитник на подс. К.К. – адв. Н.Т., в пространната си пледоария пред съда, напротив, навежда доводи за невиновност на подзащитния си и недоказаност на обвинителната теза. Счита, че доказателствата, които прокуратурата е събрала за внасянето на обвинителния акт и които в съдебната фаза са били преразгледани и допълнени с още доказателствен материал, фактически не обезпечават извършването на престъплението. На първо място, посочва, че не са установени по категоричен начин отделни елементи от фактическата обстановка поради наличието на противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Констатира, че са налице противоречия в показанията на пострадалия Х. и св. М. относно това дали последният е тръгнал да гони бягащия подсъдим с полицейската кола, като отчита фактът, че полицейската кола впоследствие е била с предница, насочена към бул. „Владимир Вазов“, докато преди това, когато са спрели за проверка автомобила, управляван от подзащитния му, е била с предница в обратна посока. Защитата посочва, че са налице противоречия и между показанията на свидетелите Х. и М. от една страна, и тези на свидетелите И.К. и И.К. от друга по отношение на това дали св. М. е диктувал на св. К. какво да пише в обясненията й, когато са били снемани. Навяват се доводи за противоречия и в показанията на свидетелите Х. и М. и тези на св. К. във връзка с това дали подс. К. се е държал агресивно с полицейските служители, като защитникът твърди, че К. при разпита си е посочила, че подсъдимият освен че се е дърпал при опита да му бъдат поставени белезници, не е удрял абсолютно никого. Излагат се съображения, че от заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че получената телесна повреда на св. Х. е получена при падане, като вещите лица в разпита си са посочили, че не може да се твърди със сигурност дали е имало едно или две падания и при кое от тях точно е настъпило увреждането. Защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс. К., тъй като не е доказано несъмнено и категорично, че е извършил деянието, в резултат на което да е настъпила телесната повреда на св. Х., Изтъква се, че подсъдимият има добри характеристични данни, не е осъждан, няма криминални прояви и е трудово ангажиран.

В правото си на лична защита подс. К.К. споделя, че не е бутал полицейския служител при опита да му сложат белезници, а само си е изпънал ръцете, след което заключил автомобила и побягнал.

В предоставената му последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

СЪДЪТ, след като прецени събрания по делото доказателствен материал и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К.Н.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски – Г“, *****.

За времето от 19:00 часа на 26.02.2019 г. до 07:00 часа на 27.02.2019 г. свидетелите А.Х. и М.М. – полицейски служители на длъжност старши полицаи (водачи на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ – СДВР, били назначени като АП-61, като осъществявали охранителна дейност, свързана с опазване на обществения ред, осигуряване безопасността на движението и оказване противодействие на престъпността, чрез патрулно-постова дейност в района на 05 РУ – СДВР. Служебният патрулен автомобил управлявал св. М.М..

На 26.02.2019 г., около 23:50 часа, двамата полицейски служители, изпълнявайки служебните си задължения в района на гр. София, ж.к. „Левски – Г“, се движели по ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“, когато подали светлинен звуков сигнал и спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, рег. № ***МВ, който се движел от паркинг пространство на блок 32 с посока към блок 30 в гр. София, ж.к. „Левски – Г“. За пристъпването към проверката двамата полицейски служители уведомили ОДЧ-50 към 05 РУ – СДВР. Автомобилът марка „Ауди“ бил управляван от подс. К.К., а на предната дясна седалка до него седяла сестра му – св. И.К.. Подсъдимият преустановил управлението на автомобила и спрял в района на тротоара до блок 32, непосредствено преди да слезе на ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“. Св. М. спрял полицейския автомобил перпендикулярно на автомобила марка „Ауди“. Свидетелите Х. и М. слезли от техния автомобил, насочили се към автомобила марка „Ауди“ и установили, че шофьорът е мъж, който силно лъхал на алкохол, а до него седяло момиче. Полицейските служители се легитимирали по надлежния ред и поискали документи за самоличност и на двамата, както и документите на автомобила. Св. И.К. представила личната си карта, но подс. К. отказал да представи каквито и да е документи. Полицейските служители докладвали на ОДЧ-50 към 05 РУ – СДВР, че подс. К. лъха на алкохол и отказва да представи документи, като дежурният полицейски служител им дал нареждания да го задържат до идването на екип на КАТ – СДВР. Подс. К. слязъл от автомобила и започнал да симулира, че има болки в корема поради здравословен проблем, свързан с хемороиди, и да обикаля около превозното средство. Същият се държал арогантно с полицейските служители и не изпълнявал дадените от тях устни разпореждания. Последните разбрали, че подсъдимият се преструва относно болките си и св. А.Х. му наредил да се обърне, за да му постави белезници. Св. Х. предприел действия по поставянето на помощните средства на ръцете на подсъдимия, който в това време бил с гръб към него, като през това време св. М. бил непосредствено до тях. И тримата се намирали в предната част на автомобила марка „Ауди“. В следващия момент подс. К. внезапно се обърнал с лице към св. Х., бутнал го с лакът в гърдите, вследствие на което св. Х. залитнал назад и паднал, след което подсъдимият побягнал в посока към блок 33 и 34 в ж.к. „Левски – Г“. Св. Х. веднага се изправил и тръгнал да гони подсъдимото лице, като след него тръгнал и колега му – св. М.. След като изминал около 20 (двадесет) метра св. Х. направил опит да хване подс. К. за връхната дреха, протягайки ръката си към него, но се спънал и паднал напред, като се претърколил настрани и се озовал по гръб на земната повърхност. Св. М. прекратил гонитбата на подсъдимия и спрял до колегата си да провери дали е добре. Св. Х. се изправил, държейки лявата си ръка, и се оплакал, че си е ударил коляното и има болки в ръката, след което двамата полицейски служители се върнали до спрения за проверка автомобил.

През това време св. И.К. се обадила по мобилния телефон на другия си брат – св. И.К., и му казала да дойде. Св. М.М. наредил на св. И.К. да седне на задната седалка на полицейския автомобил. Малко след това св. И.К. дошъл на мястото на инцидента и видял, че св. М. снема обяснения от сестра му, която пишела на лист на задния капак на полицейския автомобил. По настояване на двамата полицейски служители св. И.К. се обадил на брат си – подс. К.К., по мобилния телефон и го убедил да се върне. След известно време подс. К. се върнал на мястото на инцидента, като в 00:00 часа на 27.02.2019 г. бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед за задържане на лице с рег. № 22933571/27.02.2019 г. и му бил направен обиск, при който св. М. открил документите му за самоличност.

В 23:55 часа на 26.02.2019 г. на мястото на инцидента се отзовал и АП-63 към 05 РУ – СДВР за съдействие, в който били назначени полицейските служители П.М.и В.П.за времето от 19:00 часа на 26.02.2019 г. до 07:00 часа на 27.02.2019 г. В 00:00 часа на 27.02.2019 г. на място се отзовал и ППГ-443 към 05 РУ – СДВР, като в състава на наряда били назначени св. П.Д. – старши на наряда, и полицейските служители Н. И.и В.Н.за времето от 19:00 часа на 26.02.2019 г. до 07:00 часа на 27.02.2019 г. В 00:05 на 27.02.2019 г. на мястото се отзовал и АП-44 към 05 РУ – СДВР в състав от полицейските служители Й. Й.и Г. Г..

След като пристигнал на мястото на инцидента св. П.Д. откарал пострадалия А.Х. в Медицински институт на МВР, където последният бил прегледан и му била направена рентгенова снимка на лявата китка. Дежурният лекар им обяснил, че не е наличен ортопед, който да го прегледа, и следва да дойде на следващия ден за разчитане на резултатите. Тъй като св. Х. изпитвал силна болка в ръката си, св. Д. го закарал и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където отново му направили диагностични фасова и профилна рентгенографии на лявата гривнена става и на дясното коляно. Лекарите там решили, че лъчевата кост на китката е счупена и му поставили гипсова шина на ляв горен крайник. Св. Д. докладвал за посещенията в лечебните заведения на ОДЧ-50 към 05 РУ – СДВР.

Около 01:00 часа на 27.02.2019 г. по подаден сигнал за съдействие от 05 РУ – СДВР към Отдел „Пътна полиция“ – СДВР на процесното място пристигнали и полицейските служители Г.Т.и Й.Д., назначени като АП 2, 5, 8 към 02 група, 01-ви сектор „Контрол на пътното движение“, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР за времето от 19:00 часа на 26.02.2019 г. до 07:00 часа на 27.02.2019 г., които извършили проба за алкохол на подс. К.К. с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ № 0056 проба 662 с резултат 1,13 промила в издишания въздух, за което му били съставени следните административни документи: АУАН № 001437/27.02.2019 г., талон за изследване № 0058606/27.02.2019 г. и заповед за прилагане на ПАМ № 1087/27.02.2019 г.

В 01:30 часа на 27.02.2019 г. бил извършен оглед на местопроизшествие с предмет на огледа лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, рег. № ***, като е констатирано, че автомобилът е намерен със затворени и заключени четири броя врати, затворени четири броя прозорци, вътрешността е с параметри, отговарящи на марката и модела на лекия автомобил, рамата е на двигателния обсег под предно челно панорамно стъкло, който е WAVZZZ89ZHA387316. При огледа са направени и фотоснимки на превозното средство. Иззети са като веществени доказателства автомобила и регистрационните му табели – два броя, и е изготвен приемателен опис за приемане на съхранение на иззетото МПС от 27.02.2019 г.

В 02:05 часа на 27.02.2019 г. със съдействието на АП-63 към 05 РУ – СДВР подс. К. бил откаран за даване на кръвна проба за тестване за алкохол в болничното заведение „Св. Анна“ София АД, но същият отказал да даде проба, след което е транспортиран до сградата на 05 РУ – СДВР, където е предаден на ОДЧ-50 за задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в помещение за временно задържане на районното управление.

В 03:00 часа на 27.02.2019 г. на подс. К.К. бил направен обиск на основание чл. 80 от ЗМВР, при който полицейските служители намерили в него един брой кафяв портфейл, съдържащ лични документи, един брой черен мобилен телефон с надпис „Nokia“ и IMEI 359054040882007, един брой кафяв колан с тока от сив метал и един брой автомобилен ключ от BMW.

В 03:00 часа на 27.02.2019 г. е извършен оглед на местопроизшествие с предмет на огледа полицейска, зимна бойна униформа – долна част на панталон, като на десния крак от униформата в долната област около коляното е констатиран протрит и разпръскан плат с неправилна форма и приблизителни размери 3х1,5 см. На дясната кубинка е констатирана протрита кожа и наличие на дупка с размер 1х1 см. При огледа са направени и фотоснимки на униформата.

На следващия ден – 27.02.2019 г., св. А.Х. отишъл отново в Медицински институт на МВР за издаване на болничен лист, където посетил ортопед, който го прегледал и отново разгледал рентгеновата снимка, която му била направена през нощта, и му заявил, че според него няма счупване на лъчевата кост на китката. След това св. Х. отишъл до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за да вземе рентгеновите снимки, които му направили там, и ги занесъл отново в Медицински институт на МВР, където му направили компютър томографско изследване на лявата гривнена става. Лекарят там бил категоричен, че не е налице счупване, с оглед на което махнали гипсовата шина на св. Х. и третирали раната на дясното му коляно с йод.

На 28.02.2019 г. св. Х. посетил личния си лекар в „ДКЦ 14-София“ ЕООД, който му издал направление и го препратил към ортопед в същото лечебно заведение. Последният го прегледал на 01.03.2019 г. и след като разгледал рентгеновите снимки, които му били направени в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, му заявил, че лъчевата кост на китката му е счупена и му назначил да си вземе ръкавица-шина.

Процесната вечер на 26.02.2019 г. св. А.Х. получил следните травматични увреждания: навяхване на лявата киткова става (Дисторзио артикулацио радио карпалис синистри) и контузия на дясната коленна става с охлузване и подкожен кръвоизлив (Контузио генус декс. Екскориацио. Хематома субкутанеа регио генус декс), които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелите А.А.Х. (л. 44-47, 51, 54 от съд. д., вкл. и приобщените на осн. чл. 283, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 , чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 37 от ДП отчасти), И.Н.К. (л. 48-50, 51-52, 53-54 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 44-45 от ДП отчасти), И.Н.К. (л. 52-55 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 47-48 от ДП отчасти), М.Н.М. (л. 80-83 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 35-36 от ДП отчасти), А.М.Я. (л. 86 от съд. д.), П.А.Д. (л. 183-184 от съд. д.), Н.Е.Н. (л. 184 от съд. д.) и показанията на вещите лица Д.Н.Н. (л. 84-86, 194-197 от съд. д.), Б.Е.К. (л. 197 от съд. д.) и Л.А.П. (л. 197 от съд. д.); писмени доказателства и доказателствени средства: писмо от 05 РУ – СДВР с рег. № 22900-12475/13.08.2020 г. с приложени фотоалбуми от огледи на местопроизшествие, извършени на 27.02.2019 г., с рег. № 229р-21063/12.08.2020 г. и с рег. № 229р-21064/12.08.2020 г. (л. 71-73 от съд. д.), писмо от „ДКЦ 14-София“ ЕООД с приложени медицински документи (л. 94-101 от съд. д.), писмо от Медицински институт – МВР с рег. № 18641/01.09.2020 г. с приложени медицински документи (л. 102-144 от съд. д.), писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с изх. № РД-44-4380/17.09.2020 г. с приложени медицински документи (л. 152-160 от съд. д.), справка за съдимост на подс. К.К. (л. 192 от съд. д., л. 102, 104 от ДП), писмо от 05 РУ – СДВР с рег. № 338300-682/17.02.2021 г. с приложени копия на документи (л. 203-228 от съд.), писмо от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР с рег. № 433200-23937/05.03.2021 г. с приложени документи (л. 229-239 от съд. д.), протокол за оглед на местопроизшествие от 27.02.2019 г. с предмет на огледа лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ***МВ (л. 20-21 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 27.02.2019 г. с предмет на огледа полицейска униформа (л. 25-26 от ДП), писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с изх. № РД-44-1332/22.03.2019 г. с приложена медицинска документация (л. 57-70 от ДП), писмо от СДВР с рег. № 513р-33518/22.04.2019 г. с приложени документи (л. 72-77 от ДП), писмо от Отдел „Пътна полиция“, СДВР с рег. № 4332р-10355/20.03.2019 г. с приложен документ (л. 79-81 от ДП), писмо от Отдел „Пътна полиция“, СДВР с рег. № 4332р-13028/08.04.2019 г. с приложени документи (л. 83-92 от ДП), писмо от 05 РУ – СДВР с рег. № 513р-56672/16.07.2019 г. с приложени документи (л. 94-101 от ДП), АУАН № 105777/26.02.2019 г. (л. 108 от ДП), АУАН № 001437/27.02.2019 г. (л. 109 от ДП), талон за изследване № 0058606/27.02.2019 г. (л. 110 от ДП), копие на заповед за прилагане на ПАМ № 1087/27.02.2019 г. (л. 111 от ДП), лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 27.02.2019 г. (л. 112 от ДП), заповед за задържане на лице от 27.02.2019 г. (л. 113 от ДП), медицинска документация (л. 118-120 от ДП), копие на договор за покупко-продажба на МПС от 25.05.2018 г. (л. 121-122 от ДП) и приемателен опит за приемане на съхранение на иззето МПС от 27.02.2019 г. (л. 124 от ДП), веществени доказателствени средства: оптичен носител CD-R „Sony”с надпис на ръка „А.Х. Ro gr. л.длан, д.коляно 27.02.19“ (л. 103 от съд. д.) и оптичен носител CD-R „Ridata“ с надпис на ръка „5.03.19 г. – А.А.Х. Ro gr. л.китка“ (л. 161 от съд. д) и способи на доказване:съдебномедицинска експертиза (л. 51-53 от ДП) и комплексна съдебномедицинска експертиза (л. 164-178 от съд. д.).

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява по несъмнен начин обстоятелството, че подс. К.К. и сестра му – св. И.К., били спрени за проверка от свидетелите А.Х. и М.М. на 26.02.2019 г., около 23:50 часа, на процесното място, като подсъдимият е лъхал на алкохол и е отказвал да представи документи за самоличност и документи за автомобила. В тази насока са еднопосочни показанията както на полицейските служители, така и на св. К.. Косвено в подкрепа на това са и писмените доказателства и доказателствени средства, от които се потвърждава, че полицейските служители са подали сигнал до ОДЧ-50 към 05 РУ – СДВР, първо, че спират за проверка подсъдимия, а след това, че същият лъха на алкохол и отказва да представи документи, с оглед на което са получили разпореждане да го задържат до идване на КАТ – СДВР.

Спорният момент е кога и при какви обстоятелства е получил пострадалият А.Х. инкриминираното увреждане и дали същото е причинено от подс. К.К..

Съдът дава вяра на казаното от пострадалото лице, че след като слязъл от автомобила марка „Ауди“, подс. К. се е държал неадекватно, симулирал е, че има болки в корема и не е изпълнявал разпорежданията им, с оглед на което св. Х. е пристъпил към поставянето му на белезници. Съдът се довери и на показанията на свидетеля в частта, в която излага, че при опита му да постави белезници на подс. К., последният изненадващо се е обърнал към него, блъснал го с лакът в областта на гърдите, вследствие на което св. Х. залитнал назад и паднал. Последното се потвърждава и от изложеното от св. М.М., който е пряк очевидец на процесните събития, като показанията на свидетелите Х. и М. в по-голямата си част се припокриват и съдът ги оценява като логични и хронологично последователни, с необходимото съответствие помежду им, обосноваващо тяхната достоверност. Съдът даде вяра и на изложеното от Х. и М., че след като бутнал св. Х. подсъдимият избягал от мястото на инцидента, както и че св. Х. веднага се изправил и двамата полицейските служители тръгнали да гонят подсъдимия, но св. Х. се спънал и паднал отново, което довело до преустановяването на гонитбата. Следва да се отбележи, че макар св. Х. да се явява пострадал в процесния случай, съдът не съзря тенденциозност и необективност в свидетелските му показания, с оглед на което ги кредитира в посочените части.

Въпреки че в по-голямата си част показанията на свидетелите Х. и М. съдът прие за достоверни, съдебният състав констатира неяснота от изложеното от тях относно момента, в който св. Х. е усетил болка в китката си за първи път вследствие от полученото травматично увреждане. Св. Х. посочва, че още при първото падане, след като подс. К. го бутнал, паднал на лявата си ръка и усетил силна болка, но от адреналина веднага станал, защото подсъдимият тръгнал да бяга. По отношение на второто падане св. Х. заявява, че е паднал на коляно, като допуска, че може и да е ползвал ръцете си, но твърди, че не ги е удрял. Също така на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК са приобщени показанията му от досъдебното производство, в които няколко пъти е заявил, че е чувствал силна болка в областта на лакътя на лявата си ръка, а не на китката. След прочитането на показанията в тази част св. Х. заявява пред съда, че е объркал лакътя с китката и че всички прегледи и изследвания са му правени на китката.

От друга страна, в разпита си в хода на съдебното следствие св. М. споделя, че подс. К. бутнал с лакът колегата му св. Х. в гърдите, вследствие на което последният залитнал и паднал на ръцете си. Също така св. М. заявява, че едва след второто падане, когато св. Х. си ударил коляното, се е държал за ръката си и е споделил, че го боли. Последното кореспондира с показанията от досъдебното производство на св. И.К., приобщени на основание чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, в частта, в която е изложила, че след като се спънал и паднал св. Х. казал, че го боли дясното коляно и ръката и се е държал за ръката си.

Във връзка с установяване на механизма на получената травматична увреда  настоящият съдебен състав положи процесуални усилия да събере цялата налична медицинска документация и  назначи комплексна съдебномедицинска експертиза (КСМЕ), от заключението на която се установяват следните телесни повреди на пострадалия: навяхване на лявата киткова става (Дисторзио артикулацио радио карпалис синистри) и контузия на дясната коленна става с охлузване и подкожен кръвоизлив (Контузио генус декс. Екскориацио. Хематома субкутанеа регио генус декс), които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно заключението на вещите лица механизмът на получаване на травмите е падане от собствен ръст върху твърд терен. Вещите лица, изготвили КСМЕ, са се ползвали от следните събрани по делото доказателствени източници: показанията на свидетелите Х., М. и К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Х. и М. и обясненията на подс. К., дадени в хода на досъдебното производство, както и цялата медицинска документация, издадена от Медицински институт на МВР, „ДКЦ 14-София“ ЕООД и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, вкл. и двете диагностични фасова и профилна рентгенографии на лявата гривнена става, направени на 27.02.2019 г, съответно в 02:04:53 часа и 02:05:19 часа, в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, и проведеното от Медицински институт на МВР компютърно томографско изследване на лявата гривнена става на св. А.Х.. Настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението на изготвената КСМЕ, като не установи необходимост същото да бъде коригирано или допълвано и не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилите го експерти.

В разпита си пред съда след изготвянето на КСМЕ вещото лице Д.Н. е уточнил по отношение на травматичното увреждане на китката на св. А.Х., че същото не представлява счупване нито с, нито без размествания, а се касае за микротъканна травма, т.е. навяхване на китковата става, а не на лъчевата кост, получено при падане на терен. Също така вещото лице Н. посочва, че не може да определи със сигурност какъв е точният механизъм на получаване на травматичното увреждане в случай, че са налице две падания от страна на св. Х., тъй като се касае за по-леко нараняване – навяхване, а не за счупване, т.е. и при двете описани от свидетелите падания е еднакво вероятно да се получи посочената травма.

Вещото лице Б.К. в разпита си пред настоящия съдебен състав уточнява, че ако хипотетично е имало фрактура на лъчевата кост, тя също може да се получи по двата механизма на падането – и при бутането на тялото и подпиране на ръката, когато е зад тялото, и при препъване и поставяне на ръката пред тялото, за да се защити лицето от контакт със земята. Вещото лице К. изяснява, че ако е било налице фрактура, тогава според хода на фрактурните линии, наличието на фрагментите и тяхната дислокация е можело да се определи със сигурност при кой от двата инцидента е получена фрактурата. Потвърждава казаното от вещото лице Н., че при липсата на фрактура, какъвто е случая, няма как експертизата да каже в кой момент е настъпило навяхването на ставата, тъй като може да настъпи и при двете падания с еднаква вероятност.

От изложеното пред съда от вещото лице Л.П. се изяснява, че при внимателния оглед на рентгенографиите на лявата гривнена става, се е установило, че св. Х. има т.нар. сезамовидна допълнителна костица, която се наблюдава сравнително рядко в 0,3 до 1,6 % от населението. Посочва, че тази костица може да заблуди този, който разчита резултатите, че става въпрос за костен откъс, т.е. за фрактура, докато морфологичните особености на костицата говорят, че тя е с резки, гладки, непрекъснати очертания и не е възможно да бъде налице откъсване от основното тяло на костта. От изложеното от вещото лице П. отново се потвърждава, че в случая няма данни за фрактура, а за един вариант в развитието на костната система на индивида.

Наличието на два травматични инцидентна при пострадалия Х.  процесната вечер, факта че св. Х. е споделил, че има болка в ръката си, едва след втория, изведеното от разпита на вещите лица в хода на съдебното следствие, че навяхване на лявата киткова става е възможно да настъпи с еднаква вероятност както при единия, така и при другия инцидент, са пречка пред настоящия състав да приеме, че инкриминираното увреждане на пострадалия А.Х., е причинено от подс. К.К. и при механизма, който е описан в обвинителния акт, а именно чрез нанасяне на удар с лакът в областта на гърдите, вследствие на който св. А.Х. пада назад и наранява лявата си ръка.

С оглед на кредитирането на заключението на КСМЕ, заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено в хода на досъдебното производство, съдът остави извън доказателствената съвкупност, доколкото вещото лице Д.Н. при изготвянето му се е ползвал единствено от свидетелските показания на свидетелите А.Х. и М.М., дадени в досъдебната фаза, и следната медицинска документация: ксерокопие на медицинско направление от Медицински институт на МВР, ОСМ, изх. № 1268/27.02.2019 г. и ксерокопие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 028706/27.02.2019 г. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, т.е. не е разполагал с цялата налична медицинска документация, която е от ключово значение за определяне вида на уврежданията на св. А.Х. и механизма на получаването им.

На следващо място, съдът след внимателен и обстоен анализ на показанията на св. И.К. констатира както множество вътрешни противоречия в тях, така и противоречия с показанията на свидетелите Х. и М.. Нелогично и противоречиво е изложеното от св. К., че след спирането им за проверка полицейските служители я пратили до дома й, за да потърси и донесе документите на подс. К., но не ги намерила и се върнала обратно, като през това време подсъдимият си бил изкарал документите, но полицейските служители не искали да ги проверят. По същият начин звучи логически неиздържано и изложеното от свидетелката, че след като се върнала подсъдимият е отишъл да се облекчи наблизо до дърво докато един от полицейските служители му светел с фенер. Посочените твърдения напълно се опровергават от показанията на св. Х. и М., на които съдът се довери, като и двамата са категорични, че не са пускали проверяваните лица да отиват на различни места, далеч от автомобила марка „Ауди“.

Показанията на св. К. в частта относно обстоятелствата, свързани с опита за поставяне на белезници на подсъдимия, също противоречат на тези на свидетелите Х. и М.. В разпита си св. К. е посочила, че докато св. Х. се опитвал да постави белезници на брат й, същият помолил да заключи автомобила си и полицейските служители го пуснали и се отдалечили в задната част на автомобила марка „Ауди“, след което подсъдимият избягал, което не кореспондира с изложеното от свидетелите Х. и М., че след опита за поставяне на белезници, подс. К. се обърнал, бутнал с лакът св. Х., който залитнал назад и паднал, и подсъдимият избягал. Показанията на св. К. в тази насока съдът прецени, че не са достоверно отражение на действителността, а обслужват защитна версия, която би осигурила благоприятен изход на делото за брат й.

Съдът констатира и вътрешни противоречия в показанията на св. К., тъй като след прочитане на показанията й от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 7, вр. ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в частта, че двамата полицаи хванали брат й за рамената, като единият го държал за лявото, а другият за дясното рамо, след което го подпрели на предната дясна врата и му извили ръцете зад гърба, свидетелката в съдебно заседание опровергава тези твърдения, като посочва, че полицаите не са държали брат й за раменете. Показанията на св. К. от досъдебното производство в тази част противоречат и на посоченото от свидетелите Х. и М., че подсъдимият доброволно е подал ръцете си, за да му бъдат поставени белезници.

Също така показанията на св. К. противоречат на тези на свидетелите Х. и М. и в частта относно събитията след като подс. К. е избягал – свидетелката посочва, че св. М. е тръгнал да гони подсъдимия с патрулния автомобил, което категорично се отрича както от самия М., така и от св. Х.. Двамата свидетели са изложили подробен, логичен и хронологично последователен разказ, че след като подс. К. побягнал, св. Х. незабавно станал от земята и се затичал след подсъдимия, а след него тръгнал и св. М., като след падането на св. Х. колегата му спрял до него, за да провери дали е добре. В тази връзка съдът отчита, че св. М. в разпита си описва второто падане на св. Х. с детайлни подробности, а именно, че е паднал на коляно и странично на рамо на дясната страна. Изложеното от двамата полицейски служители в тази насока намира подкрепа отчасти в показанията на св. П.Д. – техен пряк началник, пред когото се отчитат, който в разпита си пред съдебния състав споделя, че не му е известно с полицейския автомобил да се е преследвало избягалото лице и това би било дисциплинарно нарушение, защото последното е предпоставка за извършване на друго престъпление, тъй като някой друг може да потегли със спрения автомобил и да напусне мястото на инцидента. Поради изложеното твърденията на защитата, че св. М. е тръгнал да гони бягащия подсъдим с полицейската кола се явяват неоснователни.

След като изследва внимателно съдържанието на свидетелските показания на И.К., съдът стигна до извод, че същите в по-голямата си част са логически неиздържани с оглед на изложеното по-горе, което разколебава тяхната достоверност.

Съдебният състав разгледа и анализира и показанията на останалите свидетели, като отчете, че същите не са преки очевидци на процесните събития, с оглед на което изложеното от тях се явява косвени доказателствени средства, спомагащи за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Съдът кредитира показанията на св. И.К., от които се установява, че същият е дошъл на мястото на инцидента след като сестра му – св. И.К., му се обадила и го повикала. След като пристигнал на процесното място свидетелят констатирал, че сестра му пише обяснения на задния капак на патрулния автомобил. В тази връзка съдът разгледа и възраженията на защитата, че са налице противоречия между показанията на свидетелите Х. и М. от една страна, и тези на свидетелите И.К. и И.К. от друга по отношение на това дали св. М. е диктувал на св. К. какво да пише в обясненията й, като настоящият съдебен състав намери посочените обстоятелства за несъществени, доколкото не изясняват предмета на делото. Св. К. научил от полицейските служители, че брат му – подс. К., бутнал един от тях и избягал. Показанията на св. К. намират подкрепа в изложеното от свидетелите Х., М. и К. в частта, че се е обадил на подсъдимото лице и го е убедил да се върне на мястото на инцидента. Също така св. К. в разпита си споделя, че след като подс. К. се върнал, дошли и други полицейски служители, което се потвърждава както от събраните писмени доказателства и доказателствени средства: писмо от 05 РУ – СДВР с рег. № 338300-682/17.02.2021 г. с приложени копия на документи (л. 203-228 от съд.), писмо от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР с рег. № 433200-23937/05.03.2021 г. с приложени документи (л. 229-239 от съд. д.), протокол за оглед на местопроизшествие от 27.02.2019 г. с предмет на огледа лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ***МВ (л. 20-21 от ДП), така и от показанията на свидетелите Х., М. и Д..

Съдебният състав даде вяра и на показанията на св. П.Д., който дошъл на мястото на инцидента след като разбрал, че подчиненият му – св. Х., е получил телесни увреждания и лично го закарал първо до Медицински институт на МВР, а след това и до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за преглед и изследвания, което намира подкрепа в показанията на свидетелите Х. и М., както и в писмо от 05 РУ – СДВР с рег. № 338300-682/17.02.2021 г. с приложени копия на документи (л. 203-228 от съд.). Съдът кредитира показанията на св. Д. и в останалата им част, доколкото същите пресъздават предадената му от свидетелите Х. и М. информация, свързана с процесните събития.

Настоящият съдебен състав даде вяра и на показанията на св. Н.Н., който споделя, че отдавна е приятел с подс. К.К. и на процесната дата му дал лекия си автомобил назаем, за да свърши някаква работа, като не е присъствал на инцидента. В тази връзка съдът кредитира и показанията на св. А.Я., която в разпита си посочва, че подс. К.К. е приятел на св. Н.Н., на когото е продала автомобила марка „Ауди“ на 25.05.2018 г., като след продажбата на превозното средство не знае какво се е случило с него. Показанията на св. Я. намират подкрепа в приобщения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 25.05.2018 г. (л. 121 от ДП).

По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се извеждат данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към датата на извършване на деянията подсъдимият е с чисто съдебно минало.

Що се отнася до останалите писмени доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.

Останалите доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предвид изложения анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, съдът приема, че остана недоказано категорично и извън всякакво съмнение състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, в което е обвинен подс. К.К..

От обективна страна не се доказа на 26.02.2019 г., около 23:55 часа, в гр. София, ж.к. „Левски – Г“, ул. „Поручик Георги Куюмджиев“, срещу блок 30, подс. К.К. да е причинил лека телесна повреда на полицейски орган – на св. А.Х., при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, като му нанесъл удар с лакът в областта на гърдите, вследствие на който св. А.Х. паднал назад и наранил лявата си ръка, вследствие на което да му е било причинено навяхване на лявата киткова става – дисторзио артикулацио радио карпалис синистри.

Действително св. А.Х. на инкриминираната дата, място и час е изпълнявал своите задължения, произтичащи от качеството му на полицейски орган, извършил е проверка на подс. К.К. и св. И.К. съвместно с колегата си – св. М.М., и е пристъпил към поставянето на белезници на подс. К., при което последният неочаквано се обърнал към него, блъснал го и избягал, но както беше посочено по-горе остана недоказано навяхването на лявата киткова става на св. Х. да е в пряка причинно-следствена връзка с бутането му с лакът от подс. К..

Обективно от медицинската документация и от изготвеното заключение на КСМЕ се установи, че на 26.02.2019 г. св. А.Х. е получил следните травматични увреждания: навяхване на лявата киткова става и контузия на дясната коленна става с охлузване и подкожен кръвоизлив, като механизмът на получаване на травмите е падане от собствен ръст върху твърд терен. От заключението на КСМЕ, изготвено в съдебната фаза на наказателното производство, както и при защитата и изслушването му в съдебно заседание вещите лице не можаха да се произнесат дали настъпилото навяхване на китковата става се дължи на бутането на св. Х. от подсъдимия и падането му върху терен впоследствие, или са в резултат на спъването и падането напред на св. Х., като вещите лица са категорични, че е налице еднаква вероятност за настъпване на инкриминираното увреждане и в двата случая. Държавното обвинението не доказа по несъмнен начин причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия по отношение на пострадалия Х. вредоносен резултат. Настоящият съдебен състав не можа да установи категорично и несъмнено пряка причинно-следствена връзка между бутането с лакът на св. Х. от подс. К. и падането му на земната повърхност и настъпилото впоследствие навяхване на лявата киткова става на св. Х.. Въпреки положените от съда усилия и след изчерпването на всички процесуални средства да установи обективната истина по делото, остана съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, с оглед на което следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, но не защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото обвинението не е доказано несъмнено (в тази връзка е и Решение № 299 от 16.V.1975 г. по н. д. № 269/75 г., I н. о.).

Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав досежно обвинението, за подс. К.К. следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 от НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато осъществяването на престъплението и всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние, и неговото авторство бъдат установени безсъмнено и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на престъплението, а още по-малко може да се базира на напълно произволни предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин (чл. 303, ал. 2 от НПК), което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респективно подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК.

Несъставомерността на деянието от обективна страна обуславя и невъзможността за осъществяването на признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимото лице се явява безпредметно.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ........................................