№ 1179
гр. София, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на В.В. А. срещу определение от 14.10.2021 г. по н.ч.д. №
515/2021 на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата на
последния за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, определено му по н.о.х.д. № 530/2020 на РС-Монтана.
В жалбата осъденият изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди, че
съдебният акт е необоснован и в конкретния случай въпреки обремененото му съдебно
минало, е дал убедителни доказателства за своето поправяне. Отправеното към
въззивния съд искане е за отмяна на определението и за издаване на ново от
апелативната инстанция, чрез което да бъде условно предсрочно освободен.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора
от НПК. Атакуваното определение е произнесено в съдебно заседание с участие на
осъдения на 14.10.2021 г., а жалбата срещу него е изведена в затвора в гр. Враца на
20.10.2021 г., т.е. в рамките на 7 дневния срок на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към предмета на доказване. Конкретиката в тези факти е
следната:
В. В. ИЛ. изтърпява наказание от три години лишаване от свобода, определено му
по н.о.х.д. № 530/2020 на РС – Монтана за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК
1
Присъдата е изпълнена на 25.03.2021 г., когато осъденият е приведен в затвора в
гр. Враца.
На 19.08.2021 г. лицето е преместено в ЗОЗТ „Бойчиновци“.
По време на престоя си в затвора няма наложени наказания. Няма и награди.
Оценката за риск от рецидив е 84 точки – високи стойности, непроменени спрямо
първоначалното постъпване на осъдения в затвора.
Според доклада на ИСДВР Д. И. отношението на осъдения към плана на
присъдата е формално. Включва се избирателно в организираните мероприятия.
Проявява желание за срещи и беседи, но без постоянство. Осъденият не изпълнява в
пълен обем заложените в плана на присъдата цели и задачи. Отчасти е склонен да
анализира досегашния си начин на живот, но се оправдава с финансови трудности. Не
поема отговорност за постъпките си. Не разбира факторите, които са го довели до
криминалните му прояви, като повтаря вече допуснати грешки, без да извади поука от
миналото си.
Дефицитните зони при осъдения са седем, както следва: криминално минало,
отношение към правонарушението, взаимоотношения, управление на финанси и
доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умение за мислене.
Към 14.10.2021 г. (датата на постановяване на определението на окръжния съд)
осъденият е изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на задържането
под стража – 2 години, 3 месеца и 4 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при
него към същата дата е 8 месеца и 26 дни.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е
отрицателно. Посочено е, че И. не е дал убедителни доказателства за поправянето си и
няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни
начини за разрешаване на проблемите, което е рисков фактор при извършване на ново
правонарушение.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр.
Враца, на началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци“, началник сектор СДВР и зам.
началник „РНОД“.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност, както в случая) и второ -
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения В.И. е
налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното
му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва, че по
отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
2
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, а за отношението му към труда се съди по
това полагал ли е редовно труд и чувствал ли е труда като свое морално задължение,
когато, разбира се, за него трудът е бил обективно достъпен в затвора.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения В.И. заключенията са, че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати,
тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на
осъдения.
От тях е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е имал напълно
формално отношение към плана на присъдата, включвал се е избирателно в
организираните мероприятия и не е бил последователен в желанието си за срещи и
беседи с ангажираните с процеса по неговото превъзпитание служители. Дефицитните
зони при осъдения са много – и като брой, и като относително значение. Сред тях се
включват и управлението на финанси и доходи, и начина на живот и обкръжение, и
злоупотребата с алкохол, и умението за мислене – фактори от значение за
осъществяване на престъпната дейност от него. На тези обстоятелства въззивният съд
акцентира целенасочено, тъй като извън процесното осъждане, И. е наказван
многократно, все за престъпления против собствеността, на наказания с и без лишаване
от свобода, на условни и ефективни санкции. Начинът, по който държавата е
ангажирала и изпълнявала наказателната си репресия по отношение на лицето,
очевидно не е дал достатъчен резултат, тъй като след излизане от затвора осъденият се
е завръщал отново към общественоопасни модели на поведение. Предвид това, с оглед
високите стойности на риска от рецидив, предвид липсата на каквато и да е корекция
на тези стойности по време на престоя в затвора, а и с оглед на отсъствието на награди,
апелативният състав прие, че осъденият В.И. не може да бъде условно предсрочно
освободен. Процесът по поправяне и превъзпитание на лицето следва да бъде
продължен, каквито изводи е направил и окръжният съд. Като законосъобразно
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2021 г. по н.ч.д. № 515/2021 на Окръжен
съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата на В.В. А. за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
определено по н.о.х.д. № 530/2020 на РС-Монтана.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4