РЕШЕНИЕ

№ 260126

гр. Русе, 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия

при участието на секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 573 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д.В.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, против Решение 943/16.07.2020 г. по гр.д. № 701/2020 г. на РС – Русе, с което е бил изменен размерът на издръжката, който въззивникът, е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Д. Д. Н., роден на *** г., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.Д.Н., с ЕГН: **********, като същият бил увеличен от 150 лв. на 400 лв., считано от 05.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж 10^-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. Въззивникът обжалва решението само по отношение увеличението на размера от 200 лв. до 400 лв.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на решението. Не бил съобразен фактът, че част от необходимата издръжка се поемала от ответника извън размера на определената с решението от 2014 г. издръжка. Крайният извод на съда бил обусловен от разлика в реализираните доходи на двамата родители. Моли да бъде взет предвид фактът, че след датата на постановяване на обжалваното решение са настъпили нови факти и обстоятелства, изразяващи се в това, че въззивникът бил отписан от *** на 30.08.2020 г. и със споразумение от 22.08.2020 г. бил назначен на длъжността *** на *** **** на *** с основно възнаграждение 2 925 лв., за което представя писмени доказателства. С оглед тези обстоятелства същият нямало да може да реализира доходи в размерите от 2018 г. и 2019 г. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен за сумата над 200 лв. месечно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Е.Д.Н., с ЕГН: **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Д. Д. Н., ЕГН: **********, чрез своя процесуален представител адв. А.Ж. ***, със съдебен адрес ***, в законоустановения двуседмичен срок е подала писмен отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. От събраните по делото доказателства било установено, че потребностите на малолетния Д.Н. са в размер на 600 лв. месечно, а неговата майка получавала средномесечен доход в размер на около 1 700 лв. От представените с въззивната жалба писмени доказателства се установява доходът на бащата и въззивник Д.Н., че получава брутно трудово възнаграждение в размер на 4 046,64 лв. При съпоставянето му с получаваното от въззиваемата възнаграждение съотношението било 2,38:1 в полза на възнаграждението на бащата. Поради тези обстоятелства счита за некрасиво и неморално направеното предложение от страна на въззивника за изменение на издръжката само до 200 лв. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Иска присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, изчерпателна и съответства на доказателствата по делото, поради което я възприема изцяло.

По делото няма спор, че страните са родители на детето Д. Д. Н., родено на *** г., като с Решение № 683/30.04.2014 г. по гр.д. № 2061/2014 г. по описа на РРС е бил прекратен с развод бракът между страните, а на майката е било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето. Бащата е бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 30.04.2014 г. През учебната 2019/2020 г. малолетният Д. Д. Н. е бил ученик в ***-ти клас, редовно обучение в ОУ „***” – гр. Р***, за което е представена Служебна бележка № Д-305/14.01.2020 г., издадена от същото учебно заведение. Представени са и писмени доказателства, от които е видно, че детето посещава извънучилищни курсове по български език и математика, както и че детето тренира водна топка, като тези дейности се заплащат от майката. Представени са и касови бележки за закупени на малолетния дрехи, учебни пособия, спортни принадлежности и др. От своя страна въззивникът е представил пред първата инстанция доказателства за закупени от него на детето обувки, таблет, телефони и компютър. От свидетелските показания на св. С. става ясно, че бащата е закупувал скъпоструващи специални обувки от фабрика в с. Е***, тъй като малкият Д. имал проблеми с ходилата. От показанията на всички свидетели става ясно, че бащата поддържа трайни контакти със своя син, като участва в разходите за консумативи, води детето на екскурзии и почивки.

След прекратяването на брака въззиваемата ищца е живяла в семейното жилище с детето, което е било продадено на 30.04.2015 г., а с получените средства бил погасен ипотечен кредит, като това наложило от 2015 г. до 2018 г. да живее с детето на квартира, за което е заплащала месечен наем в размер на 320 лв. От 2018 г. живеели в апартамент, който бил дарен от родителите на въззиваемата, но за да създаде по-добри битови условия и комфорт за детето, жилището било отремонтирано и обзаведено с парични суми, които били осигурени изцяло от нея. Въззиваемата работи като *** в *** – гр. Р*** и получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1 700 лв., а въззивникът работел като *** и живеел в гр. С***, като видно от удостоверение с изх. № 15320/18.06.2020 г., издадено от ТД на НАП – гр. Варна, офис – Русе, реализираните от него годишни доходи съгласно подадени декларации били 360 105,74 лв. за 2018 г. и 158 218,50 лв. за 2019 г. Видно от представените с въззивната жалба писмени доказателства, приети от настоящия състав на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК като удостоверяващи нововъзникнали обстоятелства въззивникът е отписан от *** и е сключил Споразумение, с което е назначен на длъжността „***“ в *** „***“ в ***, за което ще получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 952,00 лв. и допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, изчислен като 32% върху основното трудово възнаграждение. Ответникът в първоинстанционното производство също така има родено второ малолетно дете – В. Д. Н., на **** г., за което полага грижи и осигурява средства за издръжка.

Правилна е преценката на районния съд досежно обстоятелството, че от последното определяне на издръжката, а именно 30.04.2014 г., са изминали повече от 6 години, а детето, към момента на разглеждане на делото пред въззивния съд, е навършило 12 години. Нуждите на детето те първа ще нарастват. Същото ще се нуждае от учебни пособия, училищна униформа, от нови дрехи, повече храна, предвид участието му в спортни дейности, и от други принадлежности като компютър, таблет и т.н. Нуждите му от социални контакти също ще нарастват, което неминуемо е съпровождано с повече разходи. По делото няма спор относно доходите, които двамата родители получават, както и че доходът на бащата е, понастоящем, близо два пъти по-висок от този на майката. Вярно е, че получаваните понастоящем от въззивника приходи в количествено отношение не са от същия порядък, в който са били примерно през 2018 г. и 2019 г., но това не е достатъчно обстоятелство да оправдае заплащането на такъв размер на издръжката, който е само с 50 лв. над минималния, при положение че задължението на родителя да издържа своето ненавършило пълнолетие дете е безусловно, а съществен фактор в определянето на нейния размер се явяват на основание чл. 142, ал. 1 СК и възможностите на лицето, което я дължи, да я осигурява. В конкретния случай е напълно във възможностите на въззивника и ответник по предявения иск да осигурява издръжка в увеличения на 400 лв. размер, което не би се отразило съществено на неговото имуществено състояние, предвид реализираните от него месечни доходи. Този извод е направен и като бъдат отчетени и другите обстоятелства, а именно полагането на грижи и издържането на още едно дете от страна на бащата, както и че същият се грижи за своята майка, която е с призната 90,40% неработоспособност с Решение № 3265/03.07.2002 г. на ТЕЛК.

По делото не е спорно, че бащата не е преустановявал контактите си с детето, а напротив – активно е поддържал връзка с него, интересувал се е за неговото израстване, развитие, участвал е в множество разходи за него, насърчавал го е към извънкласни занимания, в това число и занимаване със спортна дейност, но въпреки това тези обстоятелства няма как да повлияят върху размера на издръжката и по-конкретно към определянето на по-нисък такъв, защото целта на издръжката е да гарантира алиментна защита на нуждаещото си лице и тази гаранция следва при необходимост да бъде осъществявана със силата на държавната принуда.

Поради изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.

Предвид отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна, с оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ж. сумата от 300 лв. – адвокатски хонорар, съгласно правилата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ на ВАдвС с оглед осъщественото процесуално представителство пред настоящия съд.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 943/16.07.2020 г. по гр.д. № 701/2020 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която е бил увеличен размерът на издръжката, заплащана от Д.В.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, на малолетното дете Д. Д. Н., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.Д.Н., с ЕГН: **********, от 200 на 400 лв.

ОСЪЖДА Д.В.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.Ж. ***, със съдебен адрес ***, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

В частта, с която искът за изменение на издръжката е уважен за разликата от 150 до 200 лв. РЕШЕНИЕТО е необжалвано и е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1)

                                                                                         2)