Решение по дело №1186/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 310                                        05.10.2021г.                                         гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четиринадесети септември                                           две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 1186 по описа на БОС за 2020г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на А.О.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Ю.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, всички ищци със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, адв. Цветомила Вукова срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер 87. Предявени са претенции за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на техен роднина в резултат на пътен инцидент с МПС, което е застраховано при ответника.

Видно от изложеното в исковата молба, на 04.06.2015 г. около 11.20 часа, на третокласен път № ПП-Ш-6009 на 1 500 м. след с. Брястовец, посока гр. Каблешково, водачът В.Л.З., при управление на автомобил „Шкода", модел „Октавия", с per. № СВ 3454 АК, не успява да спре своевременно, като удря пешеходеца О.М.А., който е получил тежки и несъвместими с живота травматични увреждания. В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие е причинена смъртта на пешеходеца - син на ищцата А.О.М. и ищеца М.Ю.А. и брат на ищцата Ю.М.С.. За удостоверяване на събитието и последиците от него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 69р-3757 от 05.06.2015 г. и е образувано досъдебно производство № 3388-595 / 2015 г., по описа на 05 РУ на МВР — Бургас, което не е приключило към настоящия момент.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалият е получил множество травматични увреждания - остър, масивен субарахноиден мозъчен кръвоизлив с тежък мозъчен оток, остър белодробен оток, контузия на белия дроб и медиастинума, счупване на таза, рани, охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Непосредствената причина за смъртта на О. М. А. е мозъчния кръвоизлив, довел до тежък мозъчен оток и потискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка.

Смъртта на О. М. А., син на ищцата А.О.М. и ищеца М.Ю.А., е причинила най-страшния житейски удар за един родител - загубата на дете. Трагедията сполетяла семейството е причина родителите на загиналото момче да бъдат обзети от дълбока мъка и непреодолима тъга. О. е отгледан с много грижи и любов и е давал смисъл на живота им. Ищците са възпитавали сина си в патриархалните традиции на обществото ни и очаквали той да бъде тяхна бъдеща опора и подкрепа. Между тях е съществувала силна емоционална връзка, която е била изпълнена с любов и разбирателство. О. е живеел с родителите си. Вечер семейството се събирало заедно. Ищците са разчитали и на неговата финансова подкрепа. Семейството не е било богато, поради което О. е започнал работа и е помагал на родителите си. Заедно с баща си са работели в нивите и лозята на местната кооперация. Искал е да се обучава за тракторист. Починалият О. и неговият баща - ищецът М.А., са ходели заедно за риба и са прекарвали много време заедно. О. е помагал на родителите си в бита, в поддържането на къщата и на двора. Неочакваната, преждевременна и внезапна смърт на единствения им син - О., е лишила ищците от смисъла на живота им, да бъдат до него в радост и мъка, да го напътстват и закрилят в живота, лишила ги е завинаги от обич и опора, от подкрепа в старините. Силната взаимна привързаност между тях и О. е причина за болка и непреодолима тъга, които са обзели ищците след случилото се. Липса и тъга ще съпътстват целия им жизнен път и никой не би могъл да запълни празнината оставена след смъртта на техния син. Със загубата на детето им е отнета радостта и утехата, даваща смисъл на живота им - да се грижат за детето си, да го наблюдават как расте и се развива, как създава семейство и ги дарява с внуци.

Настъпилият инцидент и трагичният му завършек са оказали силно негативно влияние върху цялото семейство на починалия, включително и на сестрата на О. – ищцата Ю.М.С.. Внезапната смърт на О. е тежък удар и голям шок за неговите близки. Ю. - сестра на починалия, трудно понася загубата на по-малкия си брат. Ищцата е израснала заедно с брат си, като в дълги периоди от техния живот, именно тя го е отглеждала и се е грижила за него. Много често, когато родителите им е трябвало да ходят на работа, за да издържат семейството, именно по-голямата Ю. е отглеждала брат си. Така е било чак до 2009 г., когато Ю. се е омъжила и се е преместила да живее при съпруга си. Дори и тогава, връзката между брата е сестрата не е прекъснала. Виждали са се поне по веднъж на седмица, понякога и по-често. Всяка вечер са се чували по телефона и са споделяли преживяното през деня. Ю. все още не може да повярва, че малкия й брат го няма и никога повече няма да се върне. Всеки път като се сети за него започва да плаче. Между двамата е съществувала изключително силна, дълбока и емоционална връзка, която е била по - силна от обичайната за такива взаимоотношения.

Твърди, се че след смъртта на О., ищците са коренно променени, силна депресия и скръб са обзели същите. Наранени и отчаяни, ищците са изгубили желание за живот, нямат стимул да продължат напред, поради нелепото отнемане на живот причинено от безотговорността, самонадеяността и невниманието на пътя. И досега не са се примирили със загубата на техния син и брат. Родителите на О. непрекъснато ходят на гроба му и до настоящия момент. Неговата сестра също ходи много често на гроба на брат си да почита паметта му. Процесната катастрофа е причинила на ищците  непреодолими болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които същите претендират да бъдат обезщетение в настоящото дело от ответника.

Към момента на настъпване на ПТП, за автомобила „Шкода", модел „Октавия", с per. № СВ 3454 АК, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", ЗД „Бул Инс" АД, полица № BG/02/115001080198, валидна от 16.04.2015 г. до 15.04.2016 г. Предвид горното, на 25.07.2016 г., ищците са уведомили ответника за настъпилото събитие и последиците от него с молба вх. № ОК-508866/25.07.2016г., липсва последваща кореспонденция между ищците и ответника.

Конкретните суми, които се претендират от ищците са както следва:

- 150 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на А.О.М. неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина й - О.М.А., при ПТП от 04.06.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното изплащане на главницата;

- 150 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на М.Ю.А. неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия син - О.М.А., при ПТП от 04.06.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното изплащане на главницата;

- 80 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на Ю.М.С. неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния брат - О.М.А., при ПТП от 04.06.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се разноски.

В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, който е участвал в ПТП, от което се претендират вреди от ищците. Не се оспорва, че такова ПТП е настъпило, но се твърди, че лисват предпоставките за приемане, че е налице деликт. Оспорва се, че ищците са търпяли вредите, за които претендират обезщетение и настъпването им в резултат на ПТП. Предявените искове се оспорват освен по основание, така и по отношение на търсения размер на обезщетението. Оспорва се наличието на изключителна близост на ищцата-сестра на починалия в ПТП, каквото е изискването да се претендира обезщетение от лице от този кръг роднини.

Прави се възражение за погасяване на иска за лихва по давност.

С оглед на което се иска от съда да отхвърли исковите  претенции, а в условията на евентуалност да намали размера им.

Предявените претенции са с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило ПТП, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди в посочения размер за всеки един от ищците,  ведно със законна лихва от датата на датата на настъпване на увредата до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на разноски.

Така предявените претенции са допустими с оглед предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси възмездяване на вредите си не от прекия им причинител, a от застрахователното дружество, в което към момента на ПТП е застрахован автомобила на водача, който е виновен за настъпването на вредите.

Така предявените искове съдът обаче намира за неоснователни, поради следните съображения:

Неспорни са фактите по делото, че в посоченото в исковата молба ПТП на 04.06.2015г., е загинал родственика на ищците- О. М. А.. Същият като пешеходец е ударен от автомобила, застрахован при ответника, при пресичане на двулентово пътното платно, като автомобилът се е движил в дясното платно в посока с. Брястовец,  а пешеходецът е пресякъл пътното платно от ляво на дясно по посока на движението на автомобила и при това пресичане е ударен от същия. Безспорно е, че непосредствената причина за смъртта на пешеходеца е мозъчния кръвоизлив, довел до тежък мозъчен оток, която травма безспорно е настъпила в резултат на ПТП. Не е спорно също така, че загиналото в ПТП лице е син на ищците А.О.М. и М.Ю.А. и брат на ищцата Ю.М.С.. Не е спорно също така, че другият участник в ПТП е застрахован в ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, в качеството на застраховател на лицето, участник в ПТП, по делото следва да се докажат всички предпоставки на деликта, предвидени чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а именно, следва да се установи виновно противоправно поведение на прекия причинител на вредите, настъпили в резултат на настъпилото ПТП. Както вече е констатирал съда, безспорно, застрахованият при ответника водач, е участвал в ПТП, в резултат, на което е починал родственика на ищците. По делото обаче не се доказа, че този водача на МПС носи вина за пътния инцидент. Заключенията на вещите лица по извършената по делото единична и тройна съдебно-автотехническа експертиза са безпротиворечиви в изводите си, че водачът на автомобила се е движил с разрешената по закон скорост, като пешеходецът сам се е поставил в опасната зона за спиране на автомобила и водачът на МПС не е имал техническа възможност да спре превозното средство преди да удари пешеходеца и съответно не е имал възможност да предотврати ПТП. С оглед на поведението на пешеходеца, който е изскочил внезапно на пътното платно и не е изчакал преминаването на автомобила и след като по делото не се доказа вина на водачът на МПС за настъпване на произшествието, то от страна на последния липсва осъществяването на деликтно поведение и съответно ответникът, като негов застраховател, не следва да носи отговорност за настъпилите вреди от случилия се пътен инцидент.

Предвид на така изложеното, поради недоказаност и неоснователност на претенциите на ищците за претърпени неимуществени вреди-поради недоказан деликт, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Предвид неоснователността на главните искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на мораторна лихва.

С оглед на становището на съда за отхвърляне на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените в производството разноски. Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 11 040 лева с ДДС. Ищцовата страна е направила възражение, че липсват доказателства за направа на разноската за адвоката, както и е счела възнаграждението за прекомерно и е поискала да бъде намалено от съда. Съдът констатира, че на лист 59 от делото е наличен договор за правна помощ между ответното дружество и упълномощения адвокат по делото, в която е уговорено и записано като платено адвокатско възнаграждение в размер на 9 200 лева без ДДС. На лист 61 от делото е представено платежно нареждане, установяващо, че е заплатен хонорар за процесуалното представителство с ДДС или 11 040 лева. С оглед на което и неоснователно е възражението на ищците, че липсват доказателства за направената от ответника разноска. По отношение на твърдението на ищцовата страна, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, че уговореният и платен адвокатски хонорар за процесуалното представителство на ответника, е прекомерен и следва да се намали, съдът съобразява, че с оглед на цената на предявените искове, минималният такъв, на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 9 130 лева.  Съгласно параграф 2а от ДР на цитираната наредба, за регистрираните по ЗДДС адвокати, върху така определения минимум се начислява ДДС, което се е случило и с хонорара на адвоката на ответника. С оглед на казаното до тук, съдът намира, че уговореният за адвоката на ответната страна адвокатски хонорар е в минималния по закон размер и възражението за прекомерност, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно. Поради което на ответника се дължи присъждане на разноска за заплатен хонорар за процесуалното представителство в размер на 11 040 лева.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.О.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина й - О.М.А., при ПТП от 04.06.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина му - О.М.А., при ПТП от 04.06.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на брат и - О.М.А., при ПТП от 04.06.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на ПТП до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА А.О.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Ю.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Ю.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, всички ищци със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, адв. Цветомила Вукова., да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, сумата 11 040 /единадесет хиляди и четиридесет / лева с ДДС, представляваща разноска за платено възнаграждение за процесуално представителство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: