Решение по дело №64306/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2025 г.
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20231110164306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12985
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110164306 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. С. А. срещу
„Н.Б“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 15000 лева – обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди, вследствие на действия, извършени от служители на
ответното дружество, изразяващи се в направата на видеозапис с участието на ищцата и без
нейно съгласие, както и разпространяването му чрез излъчването му по телевизионния канал
„Н.Т“.
Ищцата твърди, че на 05.06.2023 г. през работния ден била в собствения си
стоматологичен кабинет в с. Чепинци. Около 13:30 ч., без предварителна уговорка и
предупреждение на работното й място дошъл екип на предаването „С.С“, състоящ се от
четирима души, единият от които г-н Г.И, както и лицето К. Д.. Ищцата отворила вратата на
кабинета си, за да разбере кой я търси, като в този момент въпросните хора казали, че са от
предаването „С.С“ и са дошли по сигнал на лицето К. Д.. След нахлуването на екипа в
кабинета, ищцата ги помолила да излязат пред кабинета и действието се развило в коридора.
Малко след това, ищцата помолила екипът да спре да я безпокои и опитала да се върне в
кабинета си, като в момента, в който се прибирала в кабинета си и се обърнала да затвори
вратата, г-н И., използвайки груба сила, избутал ищцата заедно с вратата на кабинета, като
по този начин нахлул повторно в частния й кабинет. В този момент ищцата била абсолютно
сама жена, обградена от четирима мъже- двама оператори на предаването, г-н И. и лицето К.
Д..
Освен неприемливото държане и отправените обиди към ищцата, последната твърди,
че била записвана от камера от оператора на предаването и тормозена от г-н И., задаващ
многобройни въпроси, правещ обидни и непристойни изказвания. Ищцата се
противопоставила и изказала несъгласие да бъде записвана, както и помолила лицата да
напуснат кабинета й, но последните нито напуснали, нито преустановили заснемането.
Три месеца след случката, въпреки изразеното от ищцата нежелание в писмена молба
до предаването „С.С“ така направеният репортаж да бъде излъчван, същият е бил излъчен
като основен мотив на предаването в един от епизодите, излъчен на 17.09.2023 г. в ефира на
„Н.Т“. Ищцата била представена като ответник по един симулативен съдебен процес, който
завършил с решение в полза на ищеца, с което били констатирани изцяло недоказани
1
клеветнически твърдения относно извършваната от д-р Г. (ищцата) стоматологична дейност.
Вследствие на излъчването на противоправно заснетия запис в ефира на Н.Т много
хора, някои от които познати, други – клиенти, разпознали ищцата и до подаването на
исковата молба продължават да й отпращат съобщения, а някои от клиентите я напуснали.
Ищцата излага аргументи, че действията на служителите на ответника нарушават
конституционната забрана по чл. 32, ал. 2 КРБ, предвиждаща че никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона
случаи. Екипът на предаването, въпреки изричното й несъгласие филмирал и записал д-р Г.,
а също така и излъчил предаването по съответния телевизионен канал.
Сочи, че вследствие на виновното и противоправно поведение от страна на
делинквента на ищцата били причинени вреди. Същата се чувствала изключително
напрегната, силно стресирана и разтревожена. Освен непроправимите, неприятни и
стресиращи изживявания вследствие на нахлуването на четирима мъже в кабинета на
ищцата, отправянето на клеветнически твърдения, обидни и неприемливи изказвания по
неин адрес и противоправното заснемане, ищцата и към подаване на исковата молба
получавала съобщения от разпозналите я хора от предаването „С.С“, както и непрекъснато
намирала подигравателни и груби изказвания по отношение на нея в социалните мрежи.
Ищцата твърди, че работела с личен труд, като вследствие нанесените вреди се
наложило да преустанови работната си дейност като редуцира броя на пациентите, които
преглежда, поради намалената й трудоспособност вследствие на причинените вреди. Това
довело и до затруднение в развитието на личната й практика и издържането на
домакинството й, което пък от своя страна довело до допълнителен стрес, напрежение и
неприятно отражение върху душевното и психичното й състояние. По изложените
съображения моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на
събитието – 05.06.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Отсъствало противоправно поведение на журналиста Г.И или на други
членове на екипа. Твърди, че никой не се държал грубо с ищцата, не е изричал обидни или
клеветнически твърдения. Ищцата била поканила екипа в кабинета си. Ищцата не била
записвана с камера, без нейно съгласие и изрично противопоставяне. Заснемането на ищцата
било законосъобразно, тъй като се вмествало в изключението по чл. 32, ал. 2 КРБ във връзка
с чл. 25з ЗЗЛД. Сочи практика на ВКС, според която заснемането на лице от журналист
съставлява обработка на лични данни и по принцип хипотезите на този закон се вместват в
изключението по чл. 32, ал. 2 КРБ. В случая ищцата била заснемана за журналистическо
предаване и то не в качеството си на гражданин, а на лице упражняващо стоматологична
практика. Самото предаване изследвало обществено значима тема – за качеството на
стоматологичната помощ и спазване на съответните стоматологични стандарти, съответно
на НРД за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и
Българския зъболекарски съюз за 2020 г. – 2022 г. и тяхното документиране. Сочи, че
ищцата никога не била отправяла молба до ответника да не излъчва заснетия материал. От
репортажа не ставало ясно, че заснетото лице е ищцата, лицето й не било използвано, нито
пък името й било споменато. Не ставало ясно къде е заснет репортажа, като дори били
заличени регистрационните номера на автомобилите. Отсъствала причинна връзка между
поведението на Г.И или друго, натоварено от ответника, лице и твърдените от ищцата
имуществени вреди. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Като доказателства по делото са представени и приети приложени към исковата молба
видеозаписи от охранителните камери в кабинета на ищцата, както от излъченото предаване
2
в ефира на „Н.Т“, както и приложен към отговора на исковата видеозапис на оптичен
носител от излъченото предаване в ефира на „Н.Т“.
По делото е изслушана съдебно-компютърна експертиза, която да изследва
приложените от ищцата и от ответника дискове, като посочи колко и какви файлове има на
дисковете, каква е тяхната продължително и да снеме съдържанието на файловете, като
опише какво се вижда на записите и при наличие на аудио запис – да снеме съдържанието на
разговора. Съгласно заключението съдържанието на първия диск, предоставен от ищцата,
представлява видео файл с име “1_02_R_230605133807.avi”, като представлява видео запис
от охранителна камера. Съдържанието на втория диск е 1 видео файл с име: епизод
С.С.mp4. По същество файлът представлява запис на предаване – „С.С“, сезон 12, епизод
943 за 17.09.2023 г.
Вещото лице сочи, че записът на първия видео файл е с наименование
1_02_R_230605133807.avi, което е запис от видеокамера на 05.06.2023 г. (според тайминга
на системата) от 13:38 до 14:02 ч., като файлът е само видео, без звук. Според заключението
на вещото лице, в началото на записа до 1 минута и 42 секунди се вижда жена, която е сама в
кабинет. След това жената отваря кабинета и влизат репортер, както и още един човек, като
зад вратата се вижда поне още един човек. Разговарят 52 секунди (до 2 минути и 34 секунди
от началото на записа), след което всички излизат от кабинета. На 3:55 секунди от началото
на записа жената се прибира сама в кабинета, като се мъчи да затвори вратата, като
репортерът предотвратява това действие и влиза в кабинета, влиза и същият човек като от
началото на записа, както и оператор. На 7:33 минути от началото на записа жената излиза
от кабинета, като репортерът, мъжът и операторът я последват. На 8:00 минута жената се
връща в кабинета (като междувременно говори по телефона), като мъжете отново я
последват. На 12:08 минути жената излиза от кабинета, мъжете отново я последват. Малко
след това жената затваря врата и нищо повече не се случва на този запис.
По отношение на втория видео файл с наименование „С.С.mp4“ вещото лице е снело на
хартиен носител извършваните от лицата действия и изречените реплики. В заключението си
вещото лице е обективирало кратко описание на сцените и подробно е описана
хронологията на репликите на процесния запис на откъси от телевизионното предаване
„С.С“. Съобразно заключението, в началото на записа се изобразява заглавна част на
предаването с надпис: „Историите и участниците в С.С са напълно реални. Постановените
решения и присъди не ангажират съдебните институции. Те нямат каквато и да било сила за
страните в процеса. Единствено показват съображенията на телевизионния съдия,
позовавайки се на българското законодателство“. Следва аудио, на което се чува: „В
днешния епизод ще видите“. Следва разговор между репортер и жена със следното
съдържание: Жената: „Моля, ако обичате не ми го набутвайте пред устата, достатъчно,
дръжте го на дистанция. Не ми е приятно, казвам Ви“, Репортерът: „Тази дистанция
плашеща ли е за Вас?“, Жена: „Да, не ми харесва на тази дистанция да се доближавате“,
Репортер: „Колко трябва да бъде дистанцията според Вас?“, Жена: „Това е достатъчно, да не
ми влизате в личното пространство“, Репортер: „Много сте чувствителна, моля Ви, Вие
също навлизате в личното пространство на пациентите, поставяйки им какво ли не“.
След това започва предаването, в което водещата казва следното: „Здравейте и добре
дошли в залата на С.С. Пристав В. може ли с тебешир, боя каквото решите, мисля че дотук
(сочи с ръка) пространството е достатъчно приемливо“.
Следват неотносими реплики на страните, след което водещата на предаването казва:
„През следващия близо един час, ще разгледаме иск на пациент срещу, познайте, стоматолог.
Предмет на спора е – зъбна корона. Нека посрещнем ищеца К. Д.. Много ми е драго“, К. Д.:
„На мен също“.
Следва аудио със следното съдържание: „Ищец К. Д., завел иск срещу лекар по
дентална медицина“, водеща: „Ответната страна в спора се представлява от служебен
защитник, представям ви адвокат Анета К.“, Адвоката К.: „Здравейте“. Следва аудио със
следното съдържание: „Ответник не се явява. Представлява се от служебен защитник, който
оспорва иска“. Водеща: „Добре дошли и на двете страни във спора. Сега. К.“, К. Д.: „Да“,
3
Водеща: „Кой зъб?“, К. Д.: „Горен лев четвърти“.
Следват кадри от залата на предаването и обсъждане на стоматологичния проблем на
ищеца в предаването „С.С“ – К. Д., както и предприетите от стоматолога действия, които
поради неотносимост към спора, предмет на делото, не се възпроизвеждат в настоящото
решение.
Картината се прехвърля в зъболекарски кабинет, където се разменят следните реплики:
Репортер: „Защо Ви удари, с какво обяснение“, Жена (замъглена): „Не съм го удряла, как ще
го удрям, не съм му посегнала даже“. Репортер: „Наистина сте сприхава трябва да Ви кажа,
трудно си владеете нервите, не, не е чудесно за един лекар по дентална медицина не е
чудесно, напротив, не ви обиждам, правя констатация, вярна при това“. Следва кратък клип
на предаването, след което картината се прехвърля отново в залата/студиото на предаването.
Според заключението на вещото лице, картината се прехвърля към репортер и К. Д.,
които вървят към кабинета на ищцата М. С. А. Г.. Влизат в сградата и в последствие в
кабинета на зъболекарката, където се разменят следните реплики: Ж.И.: „Здравейте, Ж.И.
съм от С.С. С нас се свърза вашия пациент К. Д., той твърди, че на 1 Декември сте му
поставили зъбна корона, която пет месеца по-късно се е нарушила. Целостта и покритието
на зъба е било нарушено, той е дошъл при Вас, като вие сте го ударили през ръката“, Жена
(замъглена): „Изобщо не съм удряла никого съжалявам, Имаме... Имаме камери които могат
да се видят, не бих си позволила да ударя човек“, К. Д.: „Искаш ли да се заклеваме?“, Ж.И.:
„Може ли да влезем и да поговорим, тук е по-удобно, г-н Д.“, Жена (замъглена): Не е удобно
в момента да влизате, Ж.И.: „Няма пациенти, така че нека да проведем този разговор“, Жена
(замъглена): „Не е удобно в момента да влизате“, Ж.И.: „А вие ще излезете ли?“, Жена
(замъглена): „Да“, Ж.И.: „Добре“, К. Д.: „Как ще говориш, че не ме удари“, Ж.И.: „Какво е
вашето становище?“, Жена (замъглена): „Никога не бих си позволила да го ударя“, К. Д.:
„През ръцете“, Ж.И.: „Признавате ли, че сте поставили зъбна корона на 1ви Декември?“,
Жена (замъглена): „На 1ви декември нямам спомен дали съм поставила зъбна корона. Не
мога да кажа в момента“, Ж.И.: „Познавате ли го този пациент ваш (сочи К. Д.)?“, Жена
(замъглена): „Разбира се, че го познавам господина“, Ж.И.: „Нещо правили ли сте му по
зъбите?“, Жена (замъглена): „Правила съм му много неща по зъбите“, Ж.И.: „Включително и
зъбна корона?“, Жена (замъглена): „6 зъбни корони“, Ж.И.: „Той оплакал ли се е в
последствие от качеството на извършената услуга?“, Жена (замъглена): „Дойде със стара
черупка от пластмаса, какво мога да направя по въпроса?“, Ж.И.: „Черупка от пластмаса,
какво трябва да значи това?“, Жената: „Моля, ако обичате не ми го набутвайте пред устата,
достатъчно, дръжте го на дистанция. Не ми е приятно, казвам Ви“, Ж.И.: „Тази дистанция
плашеща ли е за Вас?“, Жена: „Да, не ми харесва на тази дистанция да се доближавате“,
Ж.И.: „Колко трябва да бъде дистанцията според Вас?“, Жена: „Това е достатъчно, да не ми
влизате в личното пространство“, Ж.И.: „Много сте чувствителна, моля Ви, Вие също
навлизате в личното пространство на пациентите, поставяйки им какво ли не“.
Следва спор между ищцата и лицето К. Д. относно това дали ищцата го е ударила и
дали възникналият при К. Д. стоматологичен проблем е вследствие на действията на
ищцата. Останалите, снети от вещото лице действия и реплики на лицата, участващи в
процесния запис на предаването „С.С“, са неотносими към правния спор, предмет на делото,
поради което няма да бъдат възпроизвеждани в решението.
Като доказателство по делото е представена молба от М. Г., с посочен телефонен номер
и и-мейл адрес, адресирана до предаването „С.С“. В писмото, оформено като изходящо от
М. Г., се сочи, че на 05.06.2023 г. без предварително известие или предварителен контакт, без
нейно съгласие и въпреки изричното противопоставяне същата била нападната на работното
си място в работно време. Сочи се, че в кабинета й нахлули членове на екипа на предаването
– г-н Ж.И., двама оператори и лицето, което предявява претенции спрямо нейната
професионална работа. Позовава се на правото си по чл. 32, ал. 2 КРБ да не бъде филмирана
и фотографирана при изрично несъгласие. В писмото се изразява несъгласие заснетия
материал да бъде излъчва в предаването, противопоставя се името й да бъде споменавано
или да се прави каквато и да е препратка.
4
Представена е и обратна разписка, от която се установява, че ищцата е изпратила до
„Н.Т“ пратка чрез куриерската фирма „С.“ с посочено съдържание „документи“, която е
приета на 13.06.2023 г.
По делото е изготвено и прието и заключение на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-психологическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
обективно дадена. Съгласно заключението на вещото лице, процесните събития при ищцата
са се отразили негативно в психо-емоционалната сфера (преобладавали са емоциите от
страхово тревожния и потиснато-депресивния регистър, изразяващи се в усещане за
напрежение, стресираност и тревожност; а към настоящия момент се установяват данни за
травматизъм от отминал период). Тези негативни преживявания не са ескалирали до
абнормност и не са дали степен на клинични изяви. Това се дължи както на нейните
личностни особености, описани обстойно в настоящата съдебно-психологична експертиза,
така и на това, че проактивно е потърсила и към настоящия момент също получава
психотерапевтична подкрепа. Процесиите събития не са засегнали психиката й в степен, че
това да има за резултат абнормност и специфични клинични изяви като например
посттравматично стресово разстройство. Към момента повечето от тези негативни
преживявания са отшумели, но подекспертната все още не ходи пеша, не влиза в големи
хипермаркети, не пие кафе, редуцирана е социалните си контакти, както и се е изолирана от
своите пациенти в емоционален план – свела е комуникацията си с тях единствено до
предоставяните стоматологични услуги – поведения, които са били необичайни за нея преди
05.06.2023 г. Подекспертната въпреки това има психичния ресурс да се справи с тези
негативни последици. Негативните преживявания са изводими от нормата за психична
дейност и не покриват критериите на психичните и поведенческите разстройства на
Международната класификация на болестите – десета ревизия МКБ-10.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К. Д.. В
разпита си в открито съдебно заседание на 23.10.2024 г. същият споделя, че е участвал в
заснемането на предаване „С.С“ миналата година. Предаването било заснето в с. Чепинци,
на центъра, където са всички лекари и зъболекари. От предаването били Ж.И. и двама с
камери, две момчета. По време на снимките снимали д-р М. Г. , тя говорела, той поднасял
микрофона и тя казала: „не ми го набутвай в устата“. Никой не я бил бутал, тя избутала тях
да затвори, но не могла да затвори вратата и тогава М. Г. казала: „Напуснете ми кабинета“,
Ж.И. казал: „Не е Ваша собственост.“, тя казла: „Аз плащам за него“ и така започнало
всичко. Свидетелят сочи, че той извикал екип на предаването. Преди това се уважавали с д-р
М. Г.. Извикал предаването, защото му била паднала лепенка на зъба. Когато отишли с екипа
на предаването М. Г. само повтаряла: „Отвънка, отвънка ще говорим“ и затворила вратата.
Свидетелят споделя, че в кабинета на ищцата имало камери. Не можело да се позвъни на
звънец, но тя винаги отваряла. Сочи, че момчетата с камерата се били скрили само
свидетелят и Жоро се виждали и вече като отворила, се показало и момчето. След като
влезли тя ги помолила да напуснат, но като се дръпнали тя искала да затвори вратата, но
господин Ж.И. си сложил крака на вратата, за да не може ищцата да затвори вратата.
С оглед така събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да
бъде уважен искът следва по безспорен начин да бъдат установени всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая публикуване на
сочените изявленията с посоченото съдържание, неимуществена вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
5
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД)
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
В чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБългария /КРБ/ е закрепено правото на зачитане на
личния и семеен живот. Според текста на чл. 32, ал. 1 от КРБ личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му
живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Настоящият
съдебен състав приема, че елемент от правото на неприкосновеност на личния живот е
правото на защита на личните данни. Неприкосновеността на личния живот на гражданите
включва забраната те да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записвани или други
подобни действия, без тяхно знание и въпреки изричното им несъгласие, освен в
предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 32, ал. 2 от КРБ никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Забраната, предвидена в чл. 32, ал. 2 от КРБ не е абсолютна, тъй като може да се дерогира от
закон – т. е. в личната сфера на индивида е допустима намеса, но само в случаи, изрично
определени по основание и ред в закон – чл. 32, ал. 2, пр. последно.
Дерогиране на забраната по чл. 32, ал. 2 КРБ е предвидено с разпоредби в Закона за
специалните разузнавателни средства /ЗСРС/. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСРС при
използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават
неприкосновеността на личността и жилището, и тайната на кореспонденцията и на другите
съобщения. В същият закон се съдържа правна уредба на специалните разузнавателни
средства, съответно редът за осигуряване и прилагането им.
Цитираната забрана в чл. 32, ал. 2 ЗКР е дерогирана и в текстове от Закона за защита на
личните данни /ЗЗЛД/, регламентиращ защитата на правата на физическите лица при
обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО/ /Общ регламент относно
защитата на данните /ОРЗД/. По отношение на основните понятия лични данни,
администратор, обработване на лични данни и др. разпоредбите на пар. 1, т. 1, 2, 3, 4 и сл.
ЗЗЛД препращат към разпоредбите на чл. 4, т. 1, 2 и сл. от Регламент ЕС 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.
Съгласно разпоредбите чл. 4, т. 1 от цитирания Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. "лични данни" означава всяка информация, свързана
с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което
може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като
име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната,
психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено
лице, заснето с камера, представлява "лични данни" по смисъла на член 2, буква а) от
Директива 95/46, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице (решение от 11
декември 2014 г., Ryneљ, C-212/13, т. 22). Понятието "обработване"/обработване на лични
данни/ според чл. 4, т. 2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства
като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или
промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване
6
или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване. Съдът на Европейския съюз приема, че в
рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за
дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в
съответствие с член 2, буква б) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46, обработване на
лични данни с автоматизирани средства (решение от 11 декември 2014 г., Ryneљ, C-212/13, т.
23 и 25).
Противоправно е поведението на журналист, репортер при филмиране, фотографиране,
записване и други подобни действия по отношение на физическо лице, без негово знание
или въпреки неговото изрично несъгласие за тези действия, освен в предвидените в закон
случаи, в които е дерогирана забраната, установена в чл. 32, ал. 2 от Конституцията на
РБългария за фотографиране, филмиране, записване или други подобни действия по
отношение на лице без знанието или въпреки неговото изрично несъгласие /в този смисъл
Решение № 13 от 14.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2019 г., IV г. о., ГК/.
От представените по делото доказателства се установява, а и между страните е
безспорно, че на 05.06.2023 г. екип на предаването „С.С“, излъчвано в ефира на „Н.Т“,
излъчвана от доставчика на медийни услуги „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, е посетил
стоматологичния кабинет на ищцата, като е заснел видеоматериал с участието на ищцата,
който впоследствие е излъчен в ефира на „Н.Т“.
Въпреки това, съдът намира, че в случая не е налице противоправно поведение от
страна на лице, натоварено от ответното дружество в извършване на определена работа,
което поведение да се изразява във филмиране на ищцата без нейното знание или въпреки
нейното изрично противопоставяне.
Видно от изложеното по-горе съдържание на представения по делото видеозапис на
предаването „С.С“, излъчено в ефира на „Н.Т“ на 17.09.2023 г., от направените от ищцата М.
Г. реплики не може да бъде направен извод за изрично противопоставяне от нейна страна за
нейното филмиране на 05.06.2023 г. От възпроизведеното в заключението на вещото по
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно дадена, се установява, че при пристигането си в стоматологичния
кабинет на ищцата, лицето Ж.И. се е представил като лице, посещаващо кабинета във връзка
с предаването „С.С“. Т.е. на ищцата е било съобщено, че се извършва заснемане на
видеозапис за предаването. От съдържанието на действията и репликите на лицата,
участващи във видеозаписа, се установява, че ищцата не е изразила изрично несъгласие да
бъде заснета, доколкото не използва изразни средства, които да сочат за нежелание да бъде
заснемана от телевизионния оператор, а напротив – по собствено желание решава да пренесе
разговора и заснемането извън кабинета си, като активно участва в обсъждане на
стоматологичните проблеми на лицето К. Д., придружаващ екипа на предаването.
Съдът намира за необходимо да посочи, че чл. 32, ал. 2 от Конституцията предвижда
изискване за изрично противопоставяне на филмираното лице относно неговото заснемане,
поради което опитът на ищцата да затвори вратата на кабинета си, след който последва
действие на репортерът Ж.И. изразяващо се предотвратяване това действие и влизане в
кабинета не може да се счете за изрично противопоставяне, доколкото липсва изрично
обективирано изявление на ищцата, изразяващо несъгласие да бъде филмирана.
Наличието на изрично противопоставяне относно филмирането не може да се установи
и от представеното по делото писмо, изходящо от лицето М. Г.. От представената обратна
разписка не става ясно съдържанието на пратката, изпратена от ищцата до „Н.Т“, а
ответникът оспорва получаването на писмо с посоченото съдържание. Дори да се приеме, че
същото е получено от ответника, изявленията на ищцата в посоченото писмо не могат да се
приемат като изрично противопоставяне по смисъла на чл. 32, ал. 2 КРБ относно действията
по филмирането на ищцата, извършено на 05.06.2023 г., доколкото това несъгласие е
последващо на действията по филмирането от 05.06.2023 г.
Що се отнася до действията по разпространение на записания материал, по делото не
7
се установява образът на ищцата да е разпространен без нейно знание или въпреки нейното
несъгласие. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза, излъчения запис, съдържащ кадри с предполагаемото участие на
ищцата, е замъглен.
Следва да се посочи, че съдът не възприема заключението на вещото лице в частта
относно констатициите на вещото лице на стр. 13 от експертизата, която част сочи, че след
репликите на водещата на предаването: „Здравейте отново. Извинявайте аз си говоря тука с
моите хора. Продължаваме излъчването на С.С. Ищеца К. Д. е завел иск срещу зъболекарка.
Ответницата се представлява от адвокат К. която оспорва иска. Снежи какво се хилиш и
говориш, да не ти падна още някоя коронка. Аа добре добре. Докторката отрече да е
поставила компрометираната зъбна корона и заяви не бутайте микрофона в устата.
Подробностите от главния ни редактор Ж.И.“, следва следната картина със следното
съдържание: Картината се прехвърля към репортер и К. Д., които вървят към кабинета на
Ищцата М. С. А. Г.. Отразеното от вещото лице, че посочените лица вървят към кабинета на
ищцата не е подкрепено от възпроизведеното от вещото лице в заключението му аудио, като
част от предаването, в което аудио да се индикира накъде вървят посочените лица, нито от
възпроизведени реплики на лицата, които се виждат на видеото, които също да посочват
конкретно или да индикират, че вървят именно към кабинета на ищцата по делото.
От възпроизведените в експертизата кадри не може да бъде установено лицето,
изобразено на кадрите. В излъчените кадри от предаването не е посочена никаква
информация относно лицето, изобразено на кадрите в предаването, освен че същото е
зъболекар, като не е посочена никаква информация – напр. имена, населено място на
упражняване на дейността, от които да може да бъде направен извод за самоличността на
лицето, изобразено замъглено на кадрите.
По изложените съображения, съдът намира за недоказано по делото наличието на
първата предпоставка за уважаване на предявения от ищцата иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно – наличието на противоправно поведение от страна на лице,
натоварено от ответното дружество, изразващо се във филмиране на ищцата без нейното
знание или въпреки нейното изрично противопоставяне, поради което не следва да бъдат
обсъждани останалите предпоставки от фактическия състав на претендираното от ищцата
право.
С оглед на гореизложеното, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 15000 лева
– обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на действия,
извършени от служители на ответното дружество, изразяващи се в направата на видеозапис
с участието на ищцата и без нейно съгласие, както и разпространяването му чрез
излъчването му по телевизионния канал „Н.Т“ за неоснователен и като такъв – подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът. Ответникът
претендира присъждането на разноски, както следва: 301,60 лева – депозит за изслушана по
делото съдебно-техническа експертизата, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел,
както и сумата в размер на 2100 лева с ДДС – заплатен от ответника адвокатско
възнаграждение за осъществена в полза на ответника правна помощ в настоящото
производство. Представени са доказателства за извършване на разноските, поради което
искането следва да бъде уважено в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. А., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 49,
8
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Н.Б“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на
ищцата сумата в размер на 15000 лева – обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на действия, извършени от служители на ответното
дружество, изразяващи се в направата на 05.06.2023 г. видеозапис с участието на ищцата и
без нейно съгласие, както и разпространяването му чрез излъчването му по телевизионния
канал „Н.Т“ на 17.09.2023 г.
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН: ********** да заплати на „Н.Б“ ЕООД, ЕИК:********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 2451,60 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9