№ 22
гр. С. , 25.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103355 по
описа за 2020 година
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците са подали писмен
отговор, чиито нередовности са отстранили в дадения им срок с молбата си от 08.12.2020 г.
и същият се явява редовен от деня на подаването му, и изтичане след това на срока по чл.
129, ал. 2 ГПК, в който ищецът е отстранил с молбата от 18.01.2021 г. нередовностите на
исковата си молба и тя се явява редовна от деня а подаването й, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК,
съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.
Искането на ответниците в отговора, уточнено в дадения им срок с молбата им от
08.12.2020 г., за привличане на третото лице З., като помагач на тяхна страна, е допустимо.
Осъществено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, привлеченото трето лице има седалище в Р.
(чл. 219, ал. 2 ГПК), а за ответниците е налице и соченият в уточняващата им молба интерес
от привличането. Поради това съдът следва да допусне и конституира това привлечено от
тях трето лице, като помагач на тяхна страна в процеса (чл. 220, изр. 1 ГПК).
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи.
С оглед исканията на страните за назначаване на експертизи, следва с оглед задачите
им да се назначи една комплексна технико-икономическа експертиза, която да се изготви от
две вещи лица – икономист и електроинженер, които да отговорят на всички поставени в
исковата молба и отговора въпроси на страните към тези експертизи – икономическа и
техническа, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания, което
обуславя назначаването й (чл. 195 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и
задължат страните да го внесат по-равно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва
да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
1
същите с препис от настоящото определение, а ищецът и подпомагащата страна - и с препис
от отговора, уточняващата го молба и приложенията към тях (аргумент от чл. 132, т. 2 ГПК),
а ответниците – с препис и от уточняващата молба на пълномощника на ищеца от 18.01.2021
г. и приложенията към нея, като на подпомагащата страна се изпрати и препис от исковата
молба, уточняващата я молба и приложенията към тях. Страните следва да се приканят към
постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й. За съдебното
заседание следва да се призоват и вещите лица, след внасяне от страните в цялост на
определения от съда депозит за изготвяне на комплексната експертиза. Страните следва да
бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят
преимуществата й.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и КОНСТИТУИРА третото лице З., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, като помагач на страната на привлеклите го по делото ответници Е.Р. и Е.С..
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че
всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за
производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се
обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и
изразяват по същество в това, че бил Е., вписано в ТР при АВ с ЕИК - и осъществявал
основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията
на Област С. и Община Т.. Същият бил и потребител на ел.енергия относно притежавания
обект с ИТ № - - Помпена станция „К.", Община Т., който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „В." 20 kV, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение (НН). Ответникът /със старо наименование Е.Р./ бил еднолично акционерно
дружество, със седалище и адрес на управление -, вписано в ТР с ЕИК -, притежавал
2
лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост Е.Р., и
осъществявал дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това
мрежови услуги. По силата на чл. 41 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р. /със старо
наименование Е.Р./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки
ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа
енергия. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№ Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост Е., и осъществявал дейност по снабдяване на
потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг" АД /със старо наименование Е.Р./, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на Е.Ю., на Е.С.. През периода
от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. ищецът заплатил на ответното дружество следната сума,
представляваща цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.", намираща се в общ. Т.: за м.
август 2015 г. била заплатена сумата 11390.79 лева по фактура № ********** от 31.08.2015
г., представляваща начислена от ответника във фактурата цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. Следвало изрично да се отбележи,
че по всички посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника и други начислени
суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на
настоящата искова молба. Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба суми били
измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия от страна на ниско напрежение
/НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в
Помпена станция „К.". Измерването по този начин и конкретно на това място водило
увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
3
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител,
мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на потребителя към електропреносната съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия
се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Т." 20 kV, след която
подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „В." 20 kV. Този електропровод
бил с дължина от около 7,700 км, започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 KV
/киловолта/ на Помпена станция „К.", като от същия електропровод имало отклонение с
дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „О.". И
електропроводът „В." 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и
помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да
бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В." 20
kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „К.". Във връзка с
изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
ищецът отправил няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с
наименование Е.Р./ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. №
1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, ищецът изпратил
писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти: Подстанция „Т." - извод „В." /т.е. за електропровод „В."/; Извод „Р.“; Вик – З. и ПС
Х.. Следвало да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на Е.Р., по
отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на
мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено
по отношение на Електропровод „В." това не било сторено. Във връзка с това от ищцовото
дружество било изпратено и следващо писмо изп. № 2013/05.12.2008 г., с което отново
изрично посочвал, че желаел да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско
напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Т., като били посочени
изрично и измервателните точки за двата обекта, за които изисквала промяната: ИТ №
2939032 - Помпена станция „О." с. О. _ - ИТ - „ВиК" с. К. /сега с наименование Помпена
4
станция „К."/ с. К.. На това негово искане първият ответник изпратил писмо изх. №
01/09.01.2009 г., с което уведомил ищеца, че следвало да им предостави документи за
собственост на Електропровод 20 kV извод „В.". Това искане било необосновано, тъй като
още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на електропровод
„В." всички необходими документи. Ищецът бил собственик Електропровод „В." 20 kV, на
Помпена станция „О." с.О., на Помпена станция „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ, като
към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо че ищецът бил собственик на
имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на
Ст.Н, първият ответник не изпълнил задълженията си и продължил да измерва ел. енергия
на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Безспорно било, че ищецът бил
собственик на Електропровод „В." 20 kV, на Помпена станция „К.", и на намиращите се в
тях ЗРУ. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в
капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на
заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Т., с която на основание чл. 2 от Наредбата
за държавни имоти се предоставяло на ищеца, и на акт за приемане и предаване на основни
средства, с който тези активи били предадени на ищеца. За тези обекти бил подписан акт
обр.16 и било издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. Следвало изрично да се
отбележи, че от страна на „Е. България Електроразпределение” АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „Р.",
Вик - З. и ПС Х., била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ищецът заплащал цена на ел.
енергия по цени на средно напрежение. В случай че Е.Р. беше изпълнил законовите си
задължения и беше уважил искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПО „К.", на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, ВиК Е. и за този обект
ищецът щял да заплаща цена на ел. енергия по цени на средно напрежение. По този начин
ищецът щял да заплаща цени за ел. енергия по цени на средно напрежение, като за
процесния период дължимата от ВИК за цена на ел. енергията за процесния период за
процесния обект щяла да бъде в размер на 8 528.03 лева, и платената цена на ел. енергията
над тази сума се явявала за ищеца имуществена вреда. В този случай сумата 2 862.76 лева,
представлявала за ищеца имуществена вреда. В случай че Е.Р. беше изпълнил законовите си
задължения и беше уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, заплатената от ищеца цена
на ел. енергията до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция
„К.", ИТ № - нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде
цената на ел. енергията до обект средно напрежение, като за процесния период тази сума
била в размер на 2 862.76 лева. Ако се установяло, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение,
а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
5
ниско напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение в размер на 2 862.76 лева,
представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищецът бил увреден. Съгласно
съдебната практика, съдът приемал за безспорно, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение /в този см. решение № 922/07.08.2018 г. по гр. дело № 499/2018 г. по
описа на Районен съд С. и съгласно решение № 30 от 14.01.2019 г., постановено по т. дело
№ 1327/2018 г. по описа на Окръжен съд С./. В случай че първият ответник беше изпълнил
законовите си задължения за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, заплатената от ищеца цена на ел.
енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на
ищеца - Помпена станция „К.", ИТ № -, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а
дължима щяла да е цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „К.", ИТ № -. Посочената сума в
размер на 2 862.76 лева безспорно представлявала претърпяна от ищеца имуществена вреда
в резултат на неизпълнение на законовите си задължения и не уважаване на искането му за
промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба
на Подстанция „Т." 20 kV, като по този начин ищецът бил лишен от възможността да
заплаща по ниски цени на ел. енергия. С оглед на горното било безспорно, че било налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД: налице било противоправно
поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник; налице
било увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на първия
ответник ищецът заплаща по високи цени на ел. енергия; налице била и причинната връзка
между противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че, в случай
че първият ответник беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането му
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба
на Подстанция „Т." 20 kV, ищецът щял да заплаща цена на ел. енергия по цени на средно
напрежение, които било установено, че били в по-малки стойности; налице била и вина,
доколкото същата се предполагала до доказване на противното. При това положение за
ищеца възниквал правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на
платените суми, представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда. Тъй като всички
процесни суми били заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че съдът отхвърли
иска против първия ответник, за ищеца възниквал правен интерес да иска вторият ответник
Е.С. да бъде осъден да заплати /да върне/ платените му суми, представляваща нанесени на
ищеца имуществени вреди, които бил получил от ищеца, като искът против втория ответник
предявява при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен иска му против първия
ответник. Настоящата искова претенция предявява на основание чл. 113 ГПК пред съда по
седалище на ищеца. Намира, че нормата на чл. 113 ГПК била приложима по следните
съображения: Ищецът имал качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на
6
Закона за енергетиката. При това положение била налице възможност за изборна
подсъдност по чл. 113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че когато ищецът
имал качеството „потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на
Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била
предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за
защита на потребителите, а следвало да намери приложение „за всички спорове между
потребители и доставчици на услуги" /определение № 172 от 08.03.2013 г., постановено по
т.дело № 1143/2013 г., на ВКС II т.о., и определение № 607 от 23.11.2015 г. по ч.т.дело №
2314/2015 г. на ВКС, I т.о./. С оглед на изложеното, правилно и в съответствие с нормата на
чл. 113 ГПК бил предявил настоящата искова претенция пред Старозагорския районен съд -
по седалище на ищеца.
Искането е да се осъди първият ответник Е.Р., да заплати на ищеца, сумата от 2862.76
лева за обезщетение на причинени му имуществени вреди от платена в същия размер цена
на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „К.", ИТН -, за периода 23.07.2015 г. - 27.08.2015 г., по фактура №
**********/31.08.2015 г., и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в
съда до изплащането й, а евентуално, в случай, че съдът отхвърли този му иск, да осъди
вторият ответник Е.С., да му заплати същата сума от 2862.76 лева за обезщетение на
причинени му имуществени вреди от платена в същия размер цена на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТН -,
за периода 23.07.2015 г. - 27.08.2015 г., по фактура № **********/31.08.2015 г., и законна
лихва върху същата сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й.
Претендира разноски.
Правната квалификация на предявените главен и евентуален иск - нормата на чл. 49
ЗЗД.
С подадения в срок отговор ответниците заемат становище, че предявените искове
били допустими, но неоснователи, поради което ги оспорвали изцяло, както по основание,
така и по размер. Сумата, предмет на исковата претенция, била дължима. Обстоятелствата и
фактите, изложени в исковата молба, не правили сумата недължима. Е.С., в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.С., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Е.С. било титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството
извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 ЗЕ) на
обособената територия в Ю.. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗЕ за една обособена
територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния
снабдител. Според разпоредбата на чл. 98б (1) ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и чл. 104а (нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
7
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично
писмено приемане.". По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора
Е.С. поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с кл. №
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било измервателната
точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора, при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите
условия Е.С. доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена
от Е.Ю., като за стойността на доставената ел. енергия и предоставените мрежови услуги
издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлявала исковата сума. Действително, ищецът бил клиент на Е.С. явяващ се краен
снабдител по смисъла на ЗЕ и на Е.Ю. (електроразпределително дружество). Като такъв
ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично
известни общи условия (чл. 98а ЗЕ). Между ищеца и Е.Ю. по силата на общи условия бил
сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Доставената електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на
напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия Е.С. фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с
непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и
достъп по определените от КЕВР цени. В ал. 3 било посочено съдържанието на фактурите и
от приложената към делото фактура било видно, че тя отговаряла на изискванията на ОУ
или процесната сума била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво
ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана
и разпределена от Е.Ю. и Е.С.. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал
правата и задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на Е.С. и Е.Ю. били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен,
която изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия
оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и
функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за
лицензиантите норми на поведение, съобразно които те били задължени да оформят и
своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните
отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и
8
в чл. 25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждала и утвърждавала правилото
че: потребителите на крайните снабдители, които използвали разпределителните мрежи при
публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги на крайния снабдител,
а крайният снабдител събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа
суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия. Обектът на ищеца бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на Е.Ю. на ниво ниско
напрежение. Присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр.
95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за пР.гане на Закона за
електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр.
31 от 14.04.2000 г. и, разбира се, преди влизане в сила на чл. 16, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото на измерване на
електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в
договора за присъединяване, ако присъединяването било извършено след влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.,
аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., а бил
безспорен фактът, че процесните обекти били присъединени през 1995 г. Видно било, че
принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, бил,
че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определял/дотоварял към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента
на присъединяване на обекта. Оспорвали твърдението на ищеца, че по въпроса къде
следвало да бъде мястото на измерване в процесния обект, се бил произнесъл в мотивите си
PC И ОС С. в решенията, постановени по воденото между ищеца и Е.С. съдебно
производство по гр.д.№ 449/2018 г. на PC С. и в.гр.д. № 1327/2018 г. на ОС С., с предмет -
дължимостта на цена за пренос за периода 6.02.2013 г. - 13.08.2013 г. Коментираното
съдебно производство не само, че касаело друг период 23.07.2014 г. - 22.08.2014 г., който
нямал нищо общо с процесния, но било и за друго място на измерване - обект с ИТН
2939032 - помпена станция „О.". Независимо от становището на страните, а и на съда, по
въпроса къде следвало да бъде мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период, предявените в настоящото производство искове оставали неоснователни
и следвало да бъдат отхвърлени, тъй като къде било мястото на измерване на
електрическата енергия в обекта нямало отношение към цената на електрическата енергия в
контекста, в който ищецът бил произвел претенцията си - разлика между платената от ищеца
9
цена за доставена и изконсумирана електрическа енергия по електроразпределителната
мрежа до обект ниско напрежение и тази, която според него би следвало да плати - за
доставена и изконсумирана електрическа енергия по електроразпределителната мрежа до
обект средно напрежение. Това било така, тъй като видно от т.8.1. от решение № Ц - 12 от
30.06.2014 г. на КЕВР, действащо през процесния период, разлика между посочените цени
не съществувала. Единственият критерий, на база на който се пР.гал различен подход,
съответно изчисление при изчисляване на цената за електрическа енергия, бил във връзка с
обстоятелството дали продажбата се извършвала за стопанска и обществена дейност или за
битови нужди. Като при изчисляване на цената на електрическата енергия, доставена на
ищеца и вписана в процесната фактура, подходът бил приложен. Но не били съгласни и
оспорвали твърдението, че действията на Е.С. и Е.Ю. били причина за настъпване на
твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за електрическа
енергия, заплатена от ищеца по цени на ниво ниско напрежение и друга цена - за средно
напрежение. И това било така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 97, т. 4 ЗЕ, считано от
2012 г. по регулирани от комисията цени се сключвали сделките с електрическа енергия
между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не били
избрали друг доставчик. За процесния период ищецът имал договор с Е.С. за продажба на
електрическа енергия. Нямало данни за процесния период той да е избрал доставчик и да е
сключил договор с друг доставчик на свободния пазар. Не им било известно защо ищецът не
е предприел стъпки в тази посока, но категорично твърдят, че нито едно от дружествата -
ответници не е извършвало действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на
свободния пазар на електрическа енергия, т.е. твърдят, че не съществувала и не съществува
законова забрана или друга пречка ищецът, чийто обект бил присъединен на ниво ниско
напрежение, да сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от
него доставчик на свободния пазар, стига да пожелаел това. Не съществувала норма в
българското законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранявала
на потребителите, чийто обекти били присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за
процесния период бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа
енергия в Р. и да купуват електрическа енергия по свободно договорени цени.
Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти били присъединени на ниво средно
напрежение, били задължени да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок,
след изтичането на който неизбралите получавали доставки от доставчик от последна
инстанция, по никакъв начин не влечало след себе си правило или извод, че клиентите,
чийто обекти били присъединени на ниско ниво на напрежение не можели да подадат
заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях
доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи били налице. Не
разбирали защо ищецът не бил между тях. Не разполагали с данни за процесния период
ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния пазар за обект с ИТН -, нито с
данни дружествата да са отказвали да извършат регистрацията. Заявленията, които ищецът
правил, имали за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с
10
ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение. Не им било известно и не можели да
предположат защо ищецът не е предприел действия за регистрация на свободния пазар по
отношение на обект с ИТН -, но определено твърдят, че обстоятелството, че измерването на
електрическата енергия на обекта било на ниво ниско напрежение, не било пречка за
настъпване на пререгистрацията. Поради тази причина твърдят, че щетите били настъпили
именно поради непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар, а не
поради факта, че измерването на електрическата енергия било на ниво ниско напрежение,
тъй като това обстоятелство не било пречка за пререгистрация. Релевантно за настоящия
спор били единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не е
подал заявление за регистрация на свободния пазар и не е сключил друг договор, както и
фактът, че не е получавал отказ за регистрация, вкл. и такава поради това, че обектът бил
присъединен на ниво ниско напрежение. В контекста на гореизложеното не разбирали каква
точно отговорност търсил ищеца от ответниците и защо считал процесните суми за
недължими: не било налице основание да се търси отговорност от Е.Ю. за
заплащане/плащане на щети, изразяващи се в платена цена за електрическа енергия, тъй като
мрежовият оператор не продавал електрическа енергия; не било налице основание да се
търсило отговорност и от Е.С. за заплащане/плащане на щети, изразяващи се в платена цена
за електрическа енергия, тъй като съгласно ЗЕ крайният снабдител не можел и нямал
клиенти, присъединени на ниво средно напрежение. За посочения период ищецът не бил
присъединен на ниво средно напрежение. Но дори и да бил, за да купува електрическа
енергия по цени за средно напрежение, последният следвало да предприеме действия за
регистрация на свободния пазар и да сключи договор с търговец на свободния пазар.
Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на
предявените искове, поради което молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.
При отхвърляне на предявените искове, моля да им бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. При
уважаване на предявените искове - възразяват срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Считат, че ако бъде претендирано
възнаграждение в такъв размер пред настоящата инстанция, то било прекомерно и молят да
бъде намалено до минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените
искове, а ответниците носят тежестта да докажат по делото всички обстоятелства, твърдени
в отговора им, тъй като пък на тях те са основали възраженията си срещу основателността
на тези искове.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответниците, че не са представили
11
посочените в отговора им общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на Е.С. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от:
фактура № **********/31.08.2015 г., извлечение по сметка от 04.09.2015 г., платежно
нареждане от 04.09.2015 г., решение от 07.08.2018 г., решение от 14.01.2019 г., разпечатка от
ТР, застрахователна полица № 15005F21007, общи условия за застраховка „Обща
гражданска отговорност“ на юридически лица, решение от 14.10.1991 г. по ф.д. № 4492/1991
г. на СтОС, разпечатки от ТР за актуално състояние на ищеца и ответниците, извлечение от
общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на Е.Ю., писмо от 24.09.2008 г., писмо от 23.10.2008 г., писмо от 05.12.2008 г., писмо
от 09.01.2009 г., заповед № 135/12.12.1995 г., акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „К.“, акт образец 16,
разрешение за ползване № 261/09.08.1995 г., скица на електропровод В., договор № ДЗ-
14/28.05.2013 г., декларация на инж. Румен Райков, известие за приемане на заявление за
регистрация с вх. № ЦУ-788/13.06.2013 г., писмо от 04.04.2013 г., писмо от 22.04.2013 г.,
писмо от 27.05.2013 г., писмо от 10.06.2013 г. и писмо от 21.06.2013 г.
НАЗНАЧАВА по делото комплексна съдебно технико - икономическа експертиза,
като за вещи лица определя Д.Д.Д. и Г.Д.К., които, след като се запознаят с доказателствата
по делото, извършат необходимите огледи на процесния обект, проверки при страните и
там, където това стане необходимо, да представят по делото заключение, с което да
отговорят на всички въпроси на страните към тази експертиза в исковата молба и отговора,
при депозит в размер на 200 лева, вносим от страните, както следва – 100 лева от ищеца и
100 лева от ответниците, по сметка на Старозагорския районен съд, в 3-дневен срок от
получаване на призовките с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок
по делото на платежните документи, удостоверяващи внасянето му в цялост, КАТО ИМ
УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да
бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-
късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.03.2021 г. от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните – ищец, ответници и подпомагаща страна с
препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати с призовката и препис от
отговора и уточняващата го молба от 08.12.2020 г. с приложенията към тях, на ответниците
да се изпратят с призовките и преписи от уточняващата молба от 18.01.2021 г. на
пълномощника на ищеца с приложенията към нея, а на подпомагащата страна да се изпратят
с призовката и преписи от отговора и уточняващата го молба от 08.12.2020 г. с
приложенията към тях, и от исковата молба и уточняващата я молба от 18.01.2021 г. с
приложенията към тях. За същата дата да се призоват и вещите лица, след внасяне от ищеца
и ответниците в цялост на определения от съда депозит за изготвяне на комплексната
12
експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
13