Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 500 02.12.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
шестнадесети октомври................…….................................................
през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т.Д.......................................... и в присъствието на
прокурора …..………............................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 452 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД София в образуваното
заповедно производство по ч.гр.д. № 506/2018 г. на РС-Димитровград ответникът подал възражение против заповедта
за изпълнение. Между ищеца и ответника бил сключен Договор за потребителски
кредит на 05.07.2017 г. На ответника била предоставена сумата от 800 лева, като
към кредита се включвала еднократна такса за оценка на риска в размер на 103,68
лева, дължима в деня на подписване на договора, която се финансирала от
кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски,
предвид заявеното в искане-декларация. Потребителят пожелал сключването и на
застраховка живот в размер на 31,68 лева и застраховка безработица в размер на
32,31 лева. Крайното общо задължение възлизало на сумата от 1048,71 лева, която
била разсрочена на 12 погасителни месечни вноски – 11 бр. вноски по 87,39 лева
и последна изравнителна в размер на 87,42 лева. Посочен уговорен лихвен
процент. Месечните погасителни вноски представлявали сбор от главница и
договорна лихва. Длъжникът преустановил плащанията, считано от 05.09.2017 г. за
повече от три вноски до 05.11.2017 г. В договора била уговорена автоматична
предсрочна изискуемост при неплащане на три поредни вноски, като до ответника
било изпратено уведомление на посочените в договора адреси, което не било
получено от адресата, тъй като пратката не е била потърсена. Кредиторът
предприел всички възможни действия за да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост, която настъпила на 16.11.2017 г. Към датата на подаване
на заявлението за предсрочна изискуемост задължението на ответника било в
размер на 961,32 лева, от които 892,47 лева главница и 68,85 лева договорна
лихва, като отделно от това ответникът дължал и обезщетение за забава в размер
на 56,13 лева – към датата на подаване на заявлението. Моли за установяване на
вземането. Производство е прекратено по отношение на предявения осъдителен иск
при условията на евентуалност.
ОТВЕТНИКЪТ – Г.В.Г. *** подава отговор и оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита евентуалният иск за недопустим.
Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми ответника за
предсрочната изискуемост. Счита, че клаузата в договора относно възнаградителна
лихва е нищожна съгл. чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави. Излага твърдения за това, че уговорената възнаградителна лихва
надвишавала законната лихва по просрочени задължения към датата на сключване на
договора, както и че шрифта на договора не е еднакъв в текста на документа и е
по-малък от законно определения.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 05.07. 2017 г. между
Ти Би Ай Банк ЕАД и ответника Г.В.Г. е сключен Договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който на потребителя-ответник е предоставен паричен
кредит в размер на 800 лева, банк комбо живот – 31,68 лева, банк комбо
безработица – 32,21 лева и общ размер на кредита 967,67 лева. Уговорена е дължимост
на еднократна такса оценка на риска в размер на 103,68 лева в деня на
подписване на договора, която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски. Срока на договорап еп до 05.07.2018 г.
Съгласно чл.7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждат от кредитора
по банкова сметка ***. В Договора ответникът изрично посочил, че неговия
постоянен и настоящ адрес *** *****. Между страните било договорено длъжникът
да заплати договорна лихва в размер 15,12 % -ГЛП, при просрочие – лихва за
просрочие в размер на законната лихва, при ГПР 44,28 % и обща дължима сума от
потребителя 1048.71 лева. От своя страна ответникът се е задължил да погасява
задължението на месечни погасителни вноски по посочена банкова сметка, ***:
първа вноска в размер на 05.08.2017 г. в размер на 87,39 лева и последна на
05.07.2018 г. в размер на 87,42 лева, общо 12 бр. вноски. В Договора е
уговорено, че ако потребителят допусне
пълно или частично просрочие при изплащане на 3 поредни месечни вноски, цялото
му непогасено задължение съгласно Погасителния план ставало предсрочно и
незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски /чл.16.2 от Договора/. От този момент върху цялото
непогасено задължение започвала да се начислява законната лихва до
окончателното погасяване на задължението. Посочено е, че в този случай
предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата
разпоредба, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя
уведомления, покани, предизвестия и други.
Страните са уговорили,
че цялата кореспонденция по договора се изпраща единствено и само на посочените
в договора адреси и контакти, като неполучаването на кореспонденция, не
освобождава страната от изпълненията на задълженията по договора. Уговорено е
задължение за уведомяване на другата страна при промяна на адресите за
кореспонденция, като всички писма, независимо от съдържанието им, се смятат за
получени от страната и в случаите когато страната е променила адреса си и не е
изпълнила задължението си за уведомяване.
Прилага се рамков
договор за платежни услуги за физически лица, искане за откриване на банкова
сметка, ***, застрахователно удостоверение, искане-декларация за потребителски
кредит.
Приложена е обратна
разписка за изпращане на писмо-уведомление за предсрочна изискуемост, която е
върната на 14.02.2018 г. като непотърсена, както и самото уведомление за
предсрочна изискуемост, с което потребителят е уведомен, че поради неизпълнение
на задълженията по договора и просрочие на в изплащането на вноски с падежи
05.09.2017 г., 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., на осн. чл.16, т.2 от Договора
цялото непогасено задължение е станало предсрочно
По заявление на ищеца по
чл.417 ГПК от 27.03.2018 г. е образувано ч.гр.д. № 506/2018 г. по описа на съда
и против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2018 г., по силата на която същият е
осъден да заплати на ищеца сумите: в размер на 892,47 лева - главница, 68,85
лева – договорна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 06.11.2017 г., 56,15 лева
- обезщетение за забава за периода от 05.09.2017 г. до 15.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и 75,00 лева деловодни разноски.
За вземането е посочено, че произтича от следните
обстоятелства: Вземането произтича от следните обстоятелства: Изискуемо вземане
по Договор за потребителски кредит № **********/05.07.2017 г. Извлечение от
счетоводните книги на банката към 15.03.2018 г. Размер на сумата – 1048,71
лева, начало – 05.07.2017 г., край на договора 05.07.2018 г., падеж на
задълженията – 5-то число на месеца, 3 бр. просрочени вноски в периода
05.09.2017 г. до 05.11.2017 г., общ размер на просрочената сума 262,17 лева,
дата на предсрочна изискуемост 06.11.2017 г., брой вноски по договор – 12,
платени вноски – 1. Разноски: внесена ДТ – 25,00 лева, 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение – в размер
определен от съда.
За изясняване на делото
от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието
заключение се установи, че ответникът е заплатил само първа месечна погасителна
вноска в размер на 87,39 лева. С тази сума са погасени главница в размер на 75,20
лева и договорна лихва в размер на 12,19 лева. . не са платени три
последователни месечни вноски – на 05.09.2017 г., 05.10.2017 г., 05.11.2017 г.,.
договорът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.11.2019 г. Остатъкът
по задължението към 28.03.2018 г. е 892,47 лева главница, 68,85 лева лихва,
дължимо обезщетение за забава 56,15 лева. След 28.03.2017 г. няма извършени
плащания. Кредит е усвоен на 05.07.2017 г. като е направен превод по кредитна
сметка № ********** на името на ответника – 967,67 лева, на същата дата са
удържани застрахователните вноски общо в размер на 63,99 лева и еднократна
такса в размер на 103,68 лева. На ответника е изплатена на каса в брой сумата
от 800,00 лева. На 14.08.2017 г. ищцовото дружество е извършило превод по сметката
на застрахователя ЗК „Уника“ АД и Уника
„Живот“ АД на застрахователните вноски.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника по посочената заповед
за изпълнение.
Между страните не се
спори, че на 05.07.2017 г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД и Г.В.Г. са сключили Договор за
потребителски кредит № **********. Безспорно се установи, че по този договор на
ответника е бил предоставена в кредит парична сума от 800,00 лева, която е била
изплатена на ответника в брой на каса, като същият е следвало да върне същата
на 12 месечни вноски в общ размер на 1048,71 лева. Установи се, че ответникът е
заплатил само първата вноска в размер на 87,39 лева, с която сума са погасени
75,20 лева главница и 12,19 лева договорна лихва. Не са били платени три
последователни месечни погасителни вноски – 05.09.2017 г., на 05.10.2017 г., на
05.11.2017 г., като цялото непогасено задължение е станало предсрочно
изискуемо, считано от 06.11.2017 г.
Ответникът счита, че
ищецът не го е уведомил, че обявява задълженията му за предсрочно изискуеми.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Основното възражение на
ответника в настоящото производство по предявения против него иск по чл. 422 ГПК касае необявяване на предсрочната изискуемост на кредита, преди подаване на
заявлението в съда.
В настоящия случай,
съдът намира, че дори да се приеме, че предсрочната изискуемост на вземането по
процесния договор не е била надлежно обявена на ответника, в ТР № 8 от
02.04.2019г. по т.д.№/2017г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава в писмените
си бележки ищеца, е застъпено виждането, че е „допустимо предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“
Видно от материалите по
делото е, че исковата молба е била депозирана в РС-Димитровград на 08.03.2019г.,
към който момент вече е бил настъпил падежа и на последната от дължимите по
процесния договор месечна вноска- тази с падеж на 05.07.2018г., поради което и
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява допустим за всички
непогасени вноски по Договора.
На следващо място,
настоящият състав счита, че в действителност ответникът е бил уведомен за
обявената от банката-кредитор предсрочна изискуемост на вземането преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Ищецът е
изпратил изрично Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост до
ответника-кредитополучател на посочения от него и описан в договора за кредит
адрес по пощата, с обратна разписка, със съответно пощенско клеймо, като на разписката е отбелязан статус на
пратката „непотърсена от получател“ и дата на връщане 14.02.2018 г. В
представения писмен договор за потребителски кредит е посочен в чл. 3 адрес на
ответника-кредитополучател в Димитровград, *************** *****. Страните са
се съгласили с клаузите на чл. 25.8, 25.9, 25.10 и 25.11 от същия договор по
въпросите, свързани с размяната на всякаква кореспонденция между тях, по
следния начин:
- Цялата
кореспонденция, свързана с изпълнението на договора се изпраща единствено и
само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл. 3 и чл. 4, а
доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на
изпратилата го страна.
-
Неполучаването на каквото и да било писмо във връзка с изпълнението на договора
не освобождава страната, която не е получила писмото, от изпълнението на
задълженията й по договора.
- При
промяна на адресите за кореспонденция и контакти съответната страна трябва да уведоми за това
другата страна предварително, в писмен вид, а при невъзможност – незабавно след
промяна на адреса.
- Всички
писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от
страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато тя е
променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила
задължението си за уведомяване.
При това фактическо
положение съдът счита, че може да се приеме, че уведомлението за настъпилата
предстрочна изискуемост на вземането на ищеца е надлежно връчено на длъжника. Вярно
е, че съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от ЗКрИ или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита и във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. В случая всички
тези изисквания са изпълнени – налице е безусловно обективно настъпване на
обстоятелствата, при които настъпва предсрочна изискуемост на цялата сума по
кредита така, както е уговорено в договора, в писменото изявления
банката-кредитор еднозначно и ясно уведомява длъжника за това и то е изпратено
до последния на посочения от него адрес за кореспонденция.
Предсрочната изискуемост
на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора /освен ако не е уговорено друго/, като
законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения.
При наличие на
предвидени в договора конкретни способи за връчване на кореспонденция между
страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на
договора. При тълкуването на договора съдът следва да държи сметка, че
конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция би трябвало да цели
ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства
евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна, без да ограничава
правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при
полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на
своя съдоговорител.
С оглед последиците,
които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на
задълженията на длъжника /укриване или отказ да получава съобщения/ следва да
може да се изведе от договора между длъжника и кредитора, доколкото самото
удостоверително изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за
неявяването в пощенската служба /по чл. 5 ал. 3 от ОП/ не презумира
недобросъвестното поведение на получателя.
Затова съдебната
практика /Р. № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. Р. №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о./, приема, че е
допустимо в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от
страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е
получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение
като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване
на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
/на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване.
Приведени към настоящия
случай, горните постановки намират своето пълно обективно проявление. Видно от
цитираните по-горе договорни клаузи, сме изправени пред хипотезата на уговорен
между страните начин за размяна на кореспонденция, като изрично са указани
усилията, които кредиторът следва да положи по откриване на длъжника,
включително за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането, и съответно - за момента на нейното настъпване.
След като договорът между страните предвижда определени предпоставки, при
наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до
знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, е допустимо да се фингира недоставеното
или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено.
В обобщение - като е изпратено с пощенска пратка на
посочения и непроменян от страна на кредитополучателя адрес за кореспонденция
писменото уведомление, съдържащо изричното волеизявление на кредитодателя за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането му, считано от 06.11.2017г.,
съгласно чл. 16.2 от договора, макар и фактически неполучено от адресата,
поради отбелязването, че „пратката не е потърсена“ от адресата, може да се
приеме, че кредиторът е положил необходимите и достатъчни усилия за уведомяване
на длъжника и връчването се счита валидно.
Поради това е настъпила
предсрочната изискуемост на цялото вземане, съгласно постигнатата уговорка
между страните по чл.16.2 от договора – считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени месечни вноски – в случая – 06.11.2017г.
Тя е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК.
Така настоящият състав
намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта за което
действие лежи върху него – сключването на договора с ответника, размера на
задължението, начина на погасяване и липсата на направени плащания,
възникването на условия за обявяване на предстрочна изискуемост на целия
непогасен остатък и надлежното довеждане до знанието на длъжника на това
обстоятелство от страна на банката и то преди депозиране на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда.
На последно място, съдът
намира възраженията на пълномощника на ответника за наличието на
недействителни, поради неравноправност клаузи на договора, което пък налагало
отхвърлянето на предявените искове, за неоснователни. При проверка на формата и
съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се откриват
нарушения по ЗПК. Липсват основания да се приеме наличието на нищожни клаузи по
смисъла на чл. 21 от ЗПК. Също така съдът намира, че договорът е съставен,
сключен и съобразен с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което не може да бъде
обявен за недействителен.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че предявения от ищеца против ответника иск с
правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, като следва да
бъде признато за установено, че Г.В.Г. дължи на „“Ти Би Ай Банк“ЕАД по Договор
за потребителски кредит № **********/05.07.2017г. сумата 892,47 лева- главница,
договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 06.11.2017г. в размер на 68,85
лева, обезщетение за забава за периода от 05.09.2017г. до 15.03.2018г. в размер
на 56,15 лева, законна лихва от 27.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед от 30.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№506/2018г. по
описа на РС-Димитровград.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство в размер на
25,00 лева за платена държавна такса, 180,00 лева възнаграждение вещо лице и
150 лева юрисконсултско възнаграждение /определено от съда съобразно чл.78 ал.8 ГПК/, както и деловодни разноски по ч.гр.д. № 506/2018г. по описа на
РС-Димитровград в размер на общо 75,00 лева, така както е посочено в издадената
по същото заповед за изпълнение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД със седалище и адрес на управление ***************” № 52-54, ЕИК
********* представлявано от А.Ч. Д. и А.Ч.Д.– изп. директори против Г.В.Г. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумите в размер на сумите в размер на 892,47 лева
(осемстотин деветдесет и два лв. и четиридесет и седем ст.) - главница, 68,85 лева (шестдесет и осем лв. и
осемдесет и пет ст.) – договорна лихва за периода от 05.09.2017 г. до
06.11.2017 г., 56,15 лева (петдесет и
шест лв. и петнадесет ст.) - обезщетение за забава за периода от 05.09.2017
г. до 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д. № 506/2018 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2018
г. и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.В.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД със
седалище и адрес на управление ***************” № 52-54, ЕИК *********
представлявано от А.Ч. Д. и А.Ч.Д.– изп. директори разноски по ч.гр.д.№ 506/2018г.
по описа на РС – Димитровград в размер на 75,00
лева (седемдесет и пет лв.) и разноски в настоящото производство в размер
на 355,00 лева (триста петдесет и пет лв.).
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: