М
О Т И В И към Присъда № 34/10.10.2019 г. по НОХд. № 28/2019
г.
Повдигнато е обвинение против
подсъдимия Т.Т.П., роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, с българско гражданство, живее на съпружески начала, с
начално образование, безработен,
осъждан, с ЕГН ********** за това, че:
На 01.06.2018г. в с. Радомирци, обл.
Плевен, пред хранителен магазин находящ се на ул. „Г. Д.“ № ххх причинил на М.Л.В.
***, средна телесна повреда изразяваща се в избиване на три предни зъба, което
е довело до трайно /за повече от месец/ затруднено хранене и говор –
престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия се
явява лично и с адв. Ц.Г.Й. ***, не се признава за виновен, дава обяснения.
В наказателното производство бе
приет за съвместно разглеждане предявения от пострадалия срещу подсъдимия
граждански иск за причинените в резултат на деянието неимуществени вреди в
размер на 8000 лв.. Гражданския ищец се явява лично и с адв. И.В.. Пострадалия
бе конституиран, в качеството му на частен обвинител.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетелите М.Л.В., П.С.Х., Н.М.Д., М.Д.Й., Т.П.Т., С. Х.Н., А.Ц.Й., П.А.П.И.В.И.
и А.С.Ш..
Прието бе заключение по назначена
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На процесната дата
подсъдимия и пострадалия – свидетелят М.В. ***, пред хранителен магазин,
находящ се на ул. „Г. Д.“ № ххх. Пострадалия М.В. бил
в компанията на свидетелят П.С.Х. по прякор „болта“. Същите употребявали
алкохол и били във видно нетрезво състояние. В последствие пристигнал
подсъдимия с брат си – свид. Н.Д.. Между пострадалия М.В.
и свидетелят Н.Д. се завързал разговор за продажба на кон, като пострадалия
искал да закупи коня, който бил собственост на свидетелят Н.Д.. В хода на този
разговор пострадалия станал вербално агресивен, с оглед намаляване на цената на
животното. Подсъдимият, който е и брат на Н.Д. се намесил в разговора между
тях, като казал на пострадалия да изчака до следващият ден и на трезви глави да
се разберат. Това не възпряло пострадалия, който изпратил синът си да вземе
пари от тях за да плати коня на свидетелят Н.Д.. Междувременно към компанията
на подсъдимия се присъединили, жената с която живее на съпружески начала,
свидетелката М.Й. – негова майка и свидетелят Т.П.Т. – негов баща. В тяхно
присъствие пострадалия продължил агресивното си вербално поведение за
закупуване на коня, въпреки отправените призиви от майката и бащата на
подсъдимия, решението за продажбата на коня да стане на следващият ден, след
като всички изтрезнеят.
В хода на възникналия спор
пострадалия напсувал майката на подсъдимия и хвърлил с празно бирено шише по
посока към жената, с която подсъдимия живее на съпружески начала, като шишето
ударило гърба на подсъдимия. Последвал опит от страна на майката на подсъдимия
да пресече възникналия спор, следствие на което пострадалия й нанесъл удар с
пластмасов стол в гърба., като спорът не бил прекъснат и продължил. Следствие
на това агресивно поведение на пострадалия, подсъдимия взел бирена бутилка и я
хвърлил по него. Ударът на бутилката попаднал в устата на М.В. в резултат на
което последният паднал на земята, а подсъдимия с роднините си тръгнали да се
прибират към домовете си. Следствие на нанесеният удар с бутилка в областта на
устата на М.В. му била причинена разкъсно-контузна
рана на долната устна и избиване на три предни зъба. Същият бил транспортиран в
болницата в град Луковит, където му е оказана бърза помощ и в последствие
освободен.
Причиненото телесно увреждане видно
от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза съставлява средна
телесна повреда, тъй като с него се затрудняват храненето и говора на
пострадалия за период повече от месец,т.е. – трайно.
За да стигне до установената по-горе
фактическа обстановка съдът взе предвид, както обясненията на подсъдимия, така
и показанията на пострадалия и свидетелите, с които същият е бил на една маса и
показанията на втората група свидетели – роднини на подсъдимия. Роднините на
подсъдимия и самият подсъдим твърдят, че последният не е хвърлял с бутилка по
пострадалия, а същият се е наранил сам при падането му на земята, тъй като се
бил спънал.
Съдът не кредитира тези техни
твърдения, тъй като същите са защитна позиция и са в противоречие с останалите
събрани по делото доказателства, а именно: показанията на абсолютно
безпристрастните по делото свидетели – С. Х.Н. и И.В.И., както и заключението
на съдебния медик. От показанията на свидетелите се установява, че мястото на
което пострадалия е паднал е било осеяно със счупени
преди това стъклени бутилки от бира. Съдебния медик е категоричен, че при
падане, както се твърди по лице на пострадалия върху това място, то същият по
предната част на тялото – лицето, гърдите, ръцете, неминуемо би имал и порезни
рани, което не е установено по време на прегледа.
Заключението на вещото лице е
категорично, че причиненото телесно увреждане може да бъде причинено по начина,
по който съобщава пострадалия, а именно удар с твърд, тъп предмет, каквато е
стъклената бутилка.
Предвид това съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалия и заключението на вещото лице относно механизма на
получаване на телесното увреждане.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл, същият е съзнавал и целял
причиняването на телесно увреждане на пострадалия, като мотив за това негово
действие е агресивното поведение на пострадалия спрямо неговите близки.
При този изход на делото съдът намира
за безспорно установено, че подсъдимия е автор на деянието, за което му е
повдигнато обвинение от РП – Червен бряг и следва да носи наказателна
отговорност.
В хода на делото не се събраха
каквито и да било доказателства за наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи основание за замяна на предвиденото в
Закона наказание, което е лишаване от свобода. Предвид младата възраст на
подсъдимия и обстоятелството, че същият се грижи за малолетни деца, както и
предвид причините мотивирали го да извърши престъпление съдът намира, че
възпитателно и поправително спрямо него би подействало наказание в размер към
минимума, предвиден от Закона, а именно три месеца лишаване от свобода, което
следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
Предвид обстоятелството, че деянието
е извършено в изпитателен срок на наказанието, което е наложено на подсъдимия
по НОХД № 2322/2016г. на РС – Плевен, то същото на осн. чл. 68 ал. 1 от НК бе приведено в изпълнение и следва да се
изтърпи отделно при първоначален общ режим.
По
гражданския иск
Предвид изхода на делото съдът
намира същият за основателен.
С деянието, на пострадалия М.В., са
причинени телесни увреждания в следствие на което е затруднен говора и
храненето му, за период повече от месец, през което време същият е срещал
несгодите на увреждането. Изпитвал е неудобство при контактите му с околните,
принудил се да си пусне брада и мустаци за да не се вижда разкъсно-
контузната рана на устната му. Съдът намира обаче, че
предявеният гр. Иск е доказан и справедлив в размер до 1000 лева, предвид
обстоятелството, че със собственото си противоправно
поведение пострадалия е провокирал подсъдимия да извърши деянието, поради което
за разликата до 8000 лева, като недоказан иска бе отхвърлен.
При този изход на делото Т.П. бе
осъден да заплати на пострадалия М.В. направените от него разноски от 400 лв.,
за възнаграждение за един адвокат.
П. бе осъден да заплати по с/ка на ОД на МВР – Плевен, направените разноски за вещо лице
в размер на 50.65 лв., както и да заплати по с/ка на РС
– Червен бряг сумата от 50 лв.,
съставляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск и 142.30
лв. за възнаграждение на вещо лице.
При тези
доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: