Р Е Ш Е Н И Е
№ 112/19.2.2020г.
19.02.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV-ти граждански състав
На 18.02 2020 година
В публично
заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 3642 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Р.А.А., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на
ЯРС в размер на 126, 73 лв. – незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 05.12.2016 –
04.02.2017 год., както и законна лихва и разноски в заповедното производство .
В исковата молба се посочва, че по
заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от
предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между страните бил сключен договор
за мобилни услуги от 12.05.2014 г. На 09.09.2016
год. между страните било сключено ДС при посочени условия. Ответникът не
изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси и
услуги за периода 05.12.2016 – 04.02.2017 г., като тези му задължения били
начислени във фактури, подробно описани. Иска се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
Отговор не е депозиран в
законоустановения срок.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно
уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е
чл. 422 от ГПК ,вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор за мобилни
услуги, ДС, ОУ, фактури. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника,
водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт
отново неоспорен от ответника. По делото
не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесната
сума. Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен
размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер на 385 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 385 лв., заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.А., ЕГН ********** , че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление град София, сумата от 126, 73 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 24.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019
г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, разноски в
заповедното производство в размер на 385 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 385 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: