№ 9
гр. С.З., 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20255500100039 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. М., ЕГН –
**********, с адрес: *** действащ чрез адв. П. К., срещу Прокуратурата на
Република България, с която са предявени кумулативно обективно съединени
частичен иск за присъждането на сумата от 120000 лв., представляваща част
от цялата претенция от 200000 лв. и иск за присъждането на сумата от 150 лв.,
представляващи съответно обезщетения за причинени на ищеца
неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №
815/2011 г. на ОД на МВР – С.З., пр.пр. № 1925/2011 г. по описа на Окръжна
прокуратура – С.З..
По реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на иска за присъждане
на обезщетение за причинените от незаконното обвинение на ищеца
неимуществени вреди чрез преминаване от частичен иск към иск за пълния
претендиран размер от 200000 лв.
Ищецът твърди, че на 12.12.2011 г. е било образувано ДП № 815/2011 г. по
описа на ОД на МВР - С.З., пр.пр. № 1925/2011 г. по описа на Окръжна
прокуратура – С.З., по което на 16.12.2011 г. той е бил привлечен като
обвиняем за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр. второ т.1 вр.чл.321,
ал.1 от НК за това, че е организирал и ръководил организирана престъпна
1
група, създадена с користна цел за извършване на данъчни престъпления по
чл.255 и чл.256 от НК и други престъпления за придобиване на пари и други
имотни облаги, както и по чл.255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.3
и ал.4, вр. ал.1 от НК за това, че в условията на продължавано престъпление ,
като подбудител и помагач на друго лице го е склонил и улеснил да избегне
установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи
размери като приспадне неследващ се данъчен кредит. На същата дата бил
задържан за срок от 72 часа, а в съда било внесено искане за вземане спрямо
него на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Искането за налагане
на мярка за неотклонение било разгледано в производството по ч.н.д.№
939/2011 г. на Окръжен съд - С.З., в което бил постановен съдебен акт, с който
спрямо ищеца е била взета поисканата от прокурора мярка за неотклонение.
По искане на ищеца за изменение на мярката за неотклонение било
образувано ч.н.д.№ 204/2012 г. на Окръжен съд - С.З., а с постановеният в
това производство съдебен акт взетата спрямо В. И. М. мярка за неотклонение
„задържане под стража“ била потвърдена.
Определението на Окръжен съд - С.З. било обжалвано от ищеца, но с
определение по в.ч.н.д. № 182/2012 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е
било потвърдено.
Отново по искане на ищеца за изменение на мярката за неотклонение
било образувано ч.н.д.№ 284/2012 г. на Окръжен съд - С.З., а с постановеният
в това производство съдебен акт взетата спрямо В. И. М. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ била потвърдена.
Определението на Окръжен съд - С.З. е било обжалвано от ищеца, но с
определение по в.ч.н.д. № 266/2012 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е
било потвърдено.
С трето искане на ищеца за изменение на мярката за неотклонение било
образувано ч.н.д.№ 476/2012 г. на Окръжен съд - С.З., а с постановеният в
това производство съдебен акт, влязъл в сила на 18.12.2012 г. взетата спрямо
В. И. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била заменена с
„подписка“.
С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – С.З. от
29.11.2013 г. мярката за неотклонение „подписка“ е била отменена.
2
С молба от 27.05.2014 г. до Специализиран наказателен съд ищецът
поискал предприемане на мерки за приключване на воденото срещу него
досъдебно производство, като с определение от 17.06.2014 г. съдът
предоставил на прокурора тримесечен срок за приключването му.
След изтичането на този срок с молба от 24.09.2014 г. до Специализирана
прокуратура В. И. М. поискал прекратяване на досъдебното производство, но
вместо това с писмо от 30.09.2014 г. прокурор от Окръжна прокуратура – С.З.
разпоредил на разследващия орган да пристъпи към принудително довеждане
на ищеца и новото му привличане като обвиняем.
В изпълнение на тези указания на 30.09.2014 г. разследващият орган
постановил принудително довеждане на В. И. М. в сградата на ОД на МВР –
С.З. е му назначил резервен защитник, поради невъзможност упълномощеният
от ищеца защитник да се яви.
На същата дата М. отново бил привлечен като обвиняем за извършени от
него престъпления по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК и чл.321, ал.3, пр. второ т.1 вр.чл.321, ал.1 от НК.
С обвинителен акт от 31.10.2014 г. В. И. М., заедно с други три лица, бил
предаден на съд за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр. второ т.1
вр.чл.321, ал.1 от НК и чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от
НК и срещу тях било образувано н.о.х.д.№ 1635/2014 г. по описа на
Специализиран наказателен съд.
С разпореждане от 25.11.2014 г. на съдия-докладчика производството по
делото е било прекратено, а то е било върнато на Специализирана
прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Съдебният акт е бил протестиран от прокурор при Специализирана
прокуратура, но с определение от 19.01.2015 г. по в.ч.н.д.№ 8/2015 г. на
Апелативен Специализиран наказателен съд е бил потвърдено.
С постановление от 20.01.2015 г. на прокурор от Специализираната
прокуратура делото е било изпратено на ОД на МВР - С.З. с указания за
продължаване на разследването, с оглед отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения.
С обвинителен акт от 19.02.2015 г. В. И. М., заедно с други три лица, бил
предаден на съд за извършени престъпления по чл.321, ал.3, т.1 вр.чл.321, ал.1
3
от НК и чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и срещу
тях било образувано н.о.х.д.№ 265/2015 г. по описа на Специализиран
наказателен съд.
С определение от 04.03.2015 г. на съдията - докладчик по това дело,
наказателното производство е било прекратено на основание чл.369, ал.4 от
НПК.
По искане от 09.07.2015 г. на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на делото, с решение № 328/03.11.2015 г. по н.д. № 1075/2015 г.
на ВКС определението на Специализиран наказателен съд от 04.03.2015 г. по
н.о.х.д. № 265/2015 г. е било отменено и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав на Специализиран наказателен съд.
Образувано е било ново н.о.х.д. № 1404/2015 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, в производството по което с определение от
04.12.2015 г. наказателното производство отново е било прекратено на
основание чл.369, ал.4 от НПК.
Главният прокурор на Република България отново изготвил искане до
Върховния касационен съд за възобновяване на делото, като с решение №
251/26.01.2018 г. по н.д. № 801/2017 г. на ВКС определението на
Специализиран наказателен съд от 04.12.2015 г. по н.о.х.д. № 1404/2015 г. е
било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от Специализиран
наказателен съд от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание“.
С Определение от 21.01.2019 г. в разпоредително заседание по н.о.х.д. №
1404/2015 г. съдът е прекратил съдебното производство на осн. чл.248, ал.5,
т.1, вр. ал.3, т.1 от НПК и върнал делото на Специализирана прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на обвиняемите.
Срещу това определение на 21.01.2019 г. е бил подаден протест от
прокурор от Специализирана прокуратура, но с определение № 32/27.02.2019
г. по в.ч.н.д. № 71/2019 г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен
съд то е било потвърдено.
След връщането на делото в Специализирана прокуратура, с
постановление от 19.03.2019 г. наблюдаващият прокурор е иззел делото от
4
ОДМВР - С.З. и е възложил разследването на Сектор „Борба с организираната
престъпност“ /СБОП/ - С.З. при ГД „БОП“ - МВР, където е било заведено като
досъдебно производство № 4/2019 г.
Със същото постановление са били дадени указания по разследването,
включително и за ново привличане на В. И. М. в качеството на обвиняем.
С постановление от 09.10.2019 г. В. И. М. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и за извършено престъпление по
чл.321, ал.З, т. 1, вр. чл.321, ал. 1 от НК.
С постановление на Специализирана прокуратура от 26.07.2022 г. ДП №
4/2019 г. по описа на СБОП - С.З. е било изпратено по компетентност на
Окръжна прокуратура - С.З., поради закриване на Специализираната
прокуратура, а с постановление на Окръжна прокуратура - С.З. от 05.08.2022 г.
досъдебното производство е било прието по компетентност.
С постановление от 23.01.2023 г. В. И. М. отново е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и по чл.321, ал.З, т.1, вр.
чл.321, ал.1 от НК.
С постановление на Окръжна прокуратура - С.З. от 19.08.2024 г.
наказателното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2
от НПК, поради недоказаност на обвиненията по отношение на всички
обвиняеми, включително по отношение на ищеца.
Това постановление е било обжалвано относно основанието за
прекратяване, като с определение № 845/17.10.2024 г. по ч.н.д. № 918/2024 г.
по описа на Окръжен съд - С.З. постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 19.08.2024 г. е било изменено относно
основанието за прекратяване, като същото да се счита за прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно - поради липса
на извършено престъпление.
Определението е влязло в сила на 20.11.2024 г.
Ищецът твърди, че през времето от почти тринадесет години, докато
срещу него се водело наказателно производство, от които малко повече от
девет месеца бил задържан под стража и около една година и два месеца бил с
5
мярка за неотклонение „подписка“, е претърпял значителни неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитвани унижения и срам, притеснения и страх, че
може да бъде осъден на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на
наказанието, накърняване на честта и достойноството му.
От своя страна преживеният емоционален стрес довел до влошаване на
общото му здравословно състояние, а престоят му в ареста по време на
задържането му под стража довел до влошаване на заболяванията, които имал
– захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, диабетна макро
ангиопатия, артериална хипертония, исхемична кардиомиопатия,
обструктивна сънна апнея, дълбока венозна тромбоза на левия долен крайник,
което наложило престой в болнично заведение за периода от 22.02.2012 г. до
12.03.2012 г.
Също в резултат на преживения стрес и продължителното психическо
напрежение във връзка с воденото наказателно производство на 13.03.2023 г.
ищецът бил диагностициран със заболяване : Болест на Паркинсон, което
прогресира и обуславя проблеми с контрола на движението, равновесието,
скованост и затруднено придвижване, като във връзка с това заболяване с ЕР
от 15.06.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД –гр.
С.З. В. М. е бил освидетелстван със 100 % трайно намалена работоспособност.
Твърди също така, че в резултат на воденото срещу него наказателно
производство ищецът е изпитал и социални ограничения и неудобства, т.к. е
загубил уважението на голяма част от своите близки и познати, които са се
отдръпнали от него, атмосферата в семейството се влошила, т.к. общуването
се затруднило и често се стигало до скандали.
Твърди, че повдигнатите му обвинения са станали достояние на широк
кръг от хора, поради широкото медийно отразяване на започването на
наказателния процес, показното му задържане при извършването на обиските
и изземванията в дома, офиса и автомобила му на 15.12.2011 г. и в жилището
на сина му в гр.С., което уронило доброто му име пред приятели и познати,
колеги, и в обществото като цяло.
Ищецът твърди също, че наказателното производство срещу него е
продължило много дълго време – около 13 години, през който период е търпял
последиците на редица извършени спрямо него неправомерни действия –
четирикратно привличане като обвиняем за извършване на тежки умишлени
6
престъпления, предвиждащи значителни наказания, налагане на мерки на
процесуална принуда, принудително довеждане, назначаване на служебен
защитник против волята му, двукратно предаване на съд по повдигнатите му
обвинения.
Твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е
претърпял имуществени вреди в общ размер от 150 лв., представляващи
заплатеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с
представляването му от адвокат в досъдебната и съдебната фаза на процеса.
Претендира за уважаване на предявените искове и присъждането на
обезщетения за причинените му неимуществени и имуществени вреди
съответно от 200 000 лв., и от 150 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от влизане в сила на съдебният акт, с който е било изменено
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 20.11.2024
г., до окончателното им изплащане, както и на направените съдебно-
деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответната страна, с
който исковете са оспорени като неоснователни по основание и размер.
Възразява се, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да
установяват, че действително е търпял вреди - пряк и непосредствен резултат
от действията на Прокуратурата, като в тази връзка се сочи, че не са
представени доказателства за настъпили вреди в резултат на наказателното
производство в личен и социален план; приложената медицинска
документация не установява причинно – следствената връзка между воденото
срещу ищеца наказателно производство и заболяванията му; медийното
отразяване на случая не е станало по инициатива на прокуратурата, извън
мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „подписка“ не са налице
други мерки за процесуална принуда; за настъпилите в резултат на условията в
ареста вреди Прокуратурата не следва да отговаря .
Искът за обезщетение за неимуществени вреди се оспорва и по размер,
като се възразява, че претенцията на ищеца е изключително завишена, като в
тази връзка се сочи, че единствено продължителността на наказателното
производство не следва да обуслови висок размер на обезщетението, без да
бъдат отчетени голямата фактическа и правна сложност на досъдебното
производство, в рамките на което са извършени множество процесуално-
7
следствени действия.
Искът за обезщетение за имуществени вреди се оспорва като недоказан.
По отношение на претендираните обезщетения за забава се оспорва, че не
са представени доказателства за влизането в сила на определението на съда, е
било изменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
В първото проведените по делото открити съдебни заседания ищецът се
представлява от пълномощника си, чрез когото поддържа предявените искове
и пледира за уважаването им, както и за присъждането на направените в
производството разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от прокурор при
Окръжна прокуратура – С.З., чрез когото оспорва исковете и пледира за
отхвърлянето им изцяло, а евентуално-частично.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
12.12.2011 г. е образувано ДП № 815/2011 г. по описа на ОД на МВР - С.З.,
пр.пр. № 1925/2011 г. по описа на Окръжна прокуратура – С.З..
На 15.12.2011 г. са били извършени личен обиск и претърсвания в лекия
автомобил, офиса на “Видес – 94” ООД и жилищата на В. И. М. в гр. С.З. и
с.Б., обл. С.З., като от него, от офиса и жилищата са иззети множество
предмети.
На 16.12.2011 г. В. И. М. е бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл.321, ал.3, пр. второ т.1 вр.чл.321, ал.1 от НК за това, че е
организирал и ръководил организирана престъпна група, създадена с користна
цел за извършване на данъчни престъпления по чл.255 и чл.256 от НК и други
престъпления за придобиване на пари и други имотни облаги, както и по
чл.255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1 от НК за
това, че в условията на продължавано престъпление , като подбудител и
помагач на друго лице го е склонил и улеснил да избегне установяването и
заплащането на данъчни задължения в особено големи размери като
приспадне неследващ се данъчен кредит.
8
На 16.12.2011 г. В. И. М. е бил задържан за срок от 72 часа и в съда е било
внесено искане за вземане спрямо него на мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
По искането на прокурора е образувано ч.н.д.№ 939/2011 г. на Окръжен
съд - С.З., в производството по което с определение № 417/19.12.2011 г.,
влязло в сила на 27.12.2011 г., спрямо В. И. М. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Впоследствие В. И. М. е направил искане за изменение на мярката за
неотклонение, по което е било образувано ч.н.д.№ 204/2012 г. на Окръжен съд
- С.З..
С определение № 120/11.04.2012 г. по ч.н.д.№ 939/2011 г. на Окръжен съд
- С.З. взетата спрямо В. И. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“
била потвърдена.
В. И. М. е обжалвал този съдебен акт, като с определение №
112/19.04.2012 г. по в.ч.н.д. № 182/2012 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив определението на Окръжен съд –С.З. е било потвърдено.
Впоследствие В. И. М. е направил искане за изменение на мярката за
неотклонение, по което е било образувано ч.н.д.№ 284/2012 г. на Окръжен съд
- С.З..
С определение № 168/06.06.2012 г. по ч.н.д.№ 284/2012 г. на Окръжен съд
- С.З. взетата спрямо В. И. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“
била потвърдена.
Определението на Окръжен съд - С.З. е било обжалвано от В. И. М., като
с определение № 170/14.06.2012 г. по в.ч.н.д. № 266/2012 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив определението на Окръжен съд – С.З. е било
потвърдено.
С трето свое искане В. И. М. е поискал изменение на мярката за
неотклонение.
Въз основа на искането е било образувано ч.н.д.№ 476/2012 г. на Окръжен
съд - С.З., като с определение № 264/12.09.2012 г., влязло в сила на 18.09.2012
г. взетата спрямо В. И. М. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
била заменена с мярка за неотклонение „подписка“, т.к. съдът е констатирал,
че към него момент той е бил задържан под стража по друго наказателно дело
9
– н.о.х.д. № 462/2008 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
Не се спори между страните, че на 29.11.2013 г. мярката за неотклонение
„подписка“ е била отменена.
На 27.05.2014 г. В. И. М. е подал молба до Специализиран наказателен
съд, с която е поискал определяне на срок за внасяне на делото в съда.
С определение от 17.06.2014 г. по н.ч.д. № 720/2014 г. на Специализиран
наказателен съд на прокурора е определен тримесечен срок за приключването
на досъдебното производство и внасяне на делото в съда.
С молба от 24.09.2014 г. до Специализиран наказателен съд В. И. М. е
поискал прекратяване на досъдебното производство поради неизпълнение от
прокурора на указанията за внасяне на делото в съда в тримесечен срок.
С постановления от 30.09.2014 г. прокурор от Окръжна прокуратура –
С.З. е разпоредил принудително довеждане на В. И. М. и му е назначил
резервен ащитник.
С постановление от 30.09.2014 г. В. И. М. отново е бил привлечен като
обвиняем за извършени от него престъпления по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр.
чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.321, ал.3, пр. второ т.1 вр.чл.321,
ал.1 от НК.
С обвинителен акт от 31.10.2014 г. В. И. М., заедно с други три лица, е бил
предаден на съд за извършени от него престъпления по чл.321, ал.3, пр. второ
т.1 вр.чл.321, ал.1 от НК и чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
Образувано е н.о.х.д.№ 1645/2014 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, в производството по което с разпореждане от 25.11.2014 г.
делото е било прекратено и е било върнато на Специализирана прокуратура за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, с указания за
повторното внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
Срещу разпореждането на 02.12.2014 г. е бил подаден протест от
прокурор при Специализирана прокуратура, разгледан в производството по
в.ч.н.д.№ 8/2015 г. на Апелативен Специализиран наказателен съд.
Не се спори, че с определение от 19.01.2015 г. разпореждането от
25.11.2014 г. по н.о.х.д.№ 1645/2014 г. по описа на Специализиран наказателен
съд е било потвърдено.
10
С обвинителен акт от 19.02.2015 г. В. И. М., заедно с други три лица, е бил
предаден на съд за извършени от него престъпления по чл.321, ал.3, т.1
вр.чл.321, ал.1 от НК и чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от
НК.
Образувано е н.о.х.д.№ 265/2015 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, в производството по което с определение от 04.03.2015 г.
съдебното производство срещу В. И. М. е било прекратено на основание
чл.369, ал.4 от НПК по отношението на обвинението за извършено
престъпление по чл. чл.321, ал.3, т.1 вр.чл.321, ал.1 от НК, а по отношение
обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.7 вр. чл.26,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК е изпратено по компетентност на Софийски Градски
съд.
По искане от 09.07.2015 г. на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на делото срещу В. И. М. за престъпление по чл.321, ал.3 от
НК е било образувано н.д. № 1075/2015 г. на Върховния касационен съд.
С решение № 328/03.11.2015 г. по н.д. № 1075/2015 г. на ВКС
определението на Специализиран наказателен съд от 04.03.2015 г. е било
отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения при
прилагането на разпоредбата на чл.369 от НПК, изразяващи се в неправилно
прекратяване единствено на съдебното производство, при наличието на
законовите предпоставки за прекратяване на наказателното производство, и
делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Специализиран
наказателен съд.
След връщането на делото е образувано н.о.х.д. № 1404/2015 г. по описа
на Специализиран наказателен съд, в производството по което с определение
от 04.12.2015 г. наказателното производство, водено срещу В. И. М. и за двете
престъпления, за които ебил предаден на съд, е било прекратено на основание
чл.369, ал.4 от НПК.
На 03.06.2016 г. Главният прокурор на Република България отново е
изготвил искане до Върховния касационен съд за възобновяване на делото, по
което е било образувано н.д. № 801/2017 г. на ВКС.
С решение № 251/26.01.2018 г. по н.д. № 801/2017 г. на ВКС
определението на Специализиран наказателен съд от 04.12.2015 г. по н.о.х.д.
№ 1404/2015 г. е било отменено поради допуснати съществени процесуални
11
нарушения при приложението на разпоредбата на чл.369 от НПК, и делото е
било върнато за ново разглеждане от Специализиран наказателен съд от
стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание“.
С Определение от 21.01.2019 г. в разпоредително заседание по н.о.х.д. №
1404/2015 г. съдът е прекратил съдебното производство на осн. чл.248, ал.5,
т.1, вр. ал.3, т.1 от НПК и е върнал делото на Специализирана прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на обвиняемите.
Срещу това определение на 21.01.2019 г. е бил подаден протест от
прокурор от Специализирана прокуратура, но с определение № 32/27.02.2019
г. по в.ч.н.д. № 71/2019 г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен
съд този съдебен акт е бил потвърден.
След връщането на делото в Специализирана прокуратура, с
постановление от 19.03.2019 г. наблюдаващият прокурор е иззел делото от
ОДМВР - С.З. и е възложил разследването на Сектор „Борба с организираната
престъпност“ /СБОП/ - С.З. при ГД „БОП“ - МВР, където е било заведено като
досъдебно производство № 4/2019 г.
Със същото постановление са били дадени указания по разследването,
включително и за ново привличане на В. И. М. в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.321 от НК.
С постановление от 09.10.2019 г. В. И. М. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и за извършено престъпление по
чл.321, ал.3, т. 1, вр. чл.321, ал. 1 от НК.
С постановление на Специализирана прокуратура от 26.07.2022 г.
досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Окръжна
прокуратура - С.З., поради закриване на Специализираната прокуратура, а с
постановление на Окръжна прокуратура - С.З. от 05.08.2022 г. досъдебното
производство е било прието по компетентност.
С постановление от 23.01.2023 г. В. И. М. отново е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1,
т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и по чл.321, ал.3, т.1, вр.
12
чл.321, ал.1 от НК.
Няма спор между страните, че с постановление на Окръжна прокуратура -
С.З. от 19.08.2024 г. наказателното производство е било прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвиненията по
отношение на всички обвиняеми, включително по отношение на В. И. М..
Не се спори също, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било обжалвано относно основанието за прекратяване, и с
определение № 845/17.10.2024 г. по ч.н.д. № 918/2024 г. по описа на Окръжен
съд - С.З. то е било изменено относно основанието за прекратяване, като
същото да се счита за прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, а именно - поради липса на извършено престъпление.
Определението на Окръжен съд –С.З. е влязло в сила на 20.11.2024 г.
От представените с исковата молба писмени доказателства – медицински
документи се установява, че към 22.02.20212 г. В. И. М. е страдал от захарен
диабет тип 2, диабетна полиневропатия, артериална хипертония, дълбока
венозна тромбоза на левия долен крайник, като във връзка с обострянето им
за периода 22.02.2012 г. – 12.03.2012 г. е бил на болнично лечение.
Видно от епикриза от 13.03.2023 г. на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД за периода от 10.03.2023 г. до 13.03.2023 г. В. И. М. е бил на
болнично лечение, т.к. е бил диагностициран със заболяване : Болест на
Паркинсон.
Във връзка с това заболяване с ЕР от 15.06.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр. С.З. В. М. е бил освидетелстван със 100
% трайно намалена работоспособност.
Видно от представените амбулаторни листи от 19.05.2023 г., 10.02.2025
г.,12.02.2025 г.- 3 бр., 13.02.2025 г.,17.02.2025 г.,19.02.2025 г. и 27.02.2025
г.,рентгенография от 11.02.2025 г., протокол от 13.02.2025 г., медицински
изследвания от 19.02.2025 г., епикриза от 22.03.2025 г. на Клиника по нервни
болести към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр. С.З. общото
здравословно състояние на В. И. М. е силно влошено, като той страда от
неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения,
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, стенокардия,
постфлебитен синдром, диабетна полиневропатия, съвода деменция,
13
спондилоза с радикулопатия, полиартроза, начална старческа катаракта,и
Болест на Паркинсон /доказана през 2019 – 2020 г./. В резултат на
заболяванията си е със силен тремор на ръцете и тремор на краката, не се
придвижва самостоятелно.
От приетото и кредитирано от съда заключение на съдебно-
психологическата експертиза се установява, че са налице достатъчно данни за
нарушено личностово, социално и професионално функциониране на В. И. М.
за периода от привличането му като обвиняем до приключване на
наказателното преследване срещу него. Силата и значимостта на
травматичните събития е довела до трайна промяна в жИ.та му, а
продължителното въздействие на стресогенните фактори,травмиращите
събития и свързаните с тях преживявания са оказали разрушително действие
върху физическото и психическото му здраве, в следствие на което е
нарушено цялостното му функциониране. Според вещото лице анализът на
резултатите от проведеното изследване и доказателствата по делото дава
основание да се обсъжда разстройство в адаптацията със смесена тревожно-
депресивна реакция. Данни за изживяванията и психичното състояние на В. И.
М. през периода на наказателното производство срещу него, както са заявени,
се потвърждават от гласните доказателства и интервюто с освидетелстваното
лице, а психологичното изследване показва достоверен резултат. През целия
период от привличането на В. М. като обвиняем, на досъдебни и съдебни дела
до приключване на наказателното производство той преживява чувства на
тревожност, на онеправданост, на отхвърленост. Преживява и чувство на
срам, унижение, притеснения и страх, че може да бъде осъден на лишаване от
свобода. Вследствие на наказателното производство, условията в ареста и тези
преживявания здравословното му състояние се влошава драстично.
Дългогодишният тежък стрес за периода на наказателното производство към
момента има отражение върху психичното му състояние. Развива се смесена
тревожно-депресивна реакция във връзка с цялостното му здравословно
състояние, усложненията, които получава и преживяванията в очакване на
незаслужено наказание лишаване от свобода. Последиците от този преживян
стрес и емоционални състояния не са отшумели и не може да се прогнозира
времето, когато ще отшумят напълно.
От показанията на свидетелят И. С. И. – кум на ищеца и дългогодишен
негов приятел, се установява, че срещу тях и още двама души е било
14
образувано дело, с обвинение за извършени от организирана престъпна група
данъчни престъпления. В. М. бил обвинен, че е ръководител на тази престъпна
група. Ищецът и другите обвиняеми били задържани под стража в арест,
където условията били ужасни. Това от своя страна подействало негативно на
здравословното състояние на В. М., който започнал да отслабва, кръвната му
захар се вдигнала много и отключил редица заболявания. След четиримесечен
престой в ареста бил преместен в стационара на затвора, водили го и на
изследвания в затвора в гр. С. и в МВР болница. Задържането под стража на
М. продължило около година. Цялото наказателно производство продължило
13 години, като поне 10 пъти ходили на заседания в Специализирания
наказателен съд в гр. С.. Няколко пъти ходили, но нямало заседания, делото
било прекратявано и пак започвано. На досъдебната фаза дълго време нямало
никакво движение на делото, не се извършвали никакви действия с участието
на обвиняемите. Накрая си взели вещите, които им били иззети при обиските в
началото така, както били запечатани, без да било пипано нищо по тях. Преди
започването на наказателното производство срещу В. М. той бил счетоводител
и имал успешен бизнес, с много клиенти, имал и много приятели.
Впоследствие след ареста на ищеца всичките му клиенти го напуснали и след
освобождаването му от ареста той повече не работил никъде. Приятелите му
също престанали да контактуват с него, негови приятели-лекари не вдигали,
когато ги търсел по телефона за съдействие. В семейството също имал
проблеми. Понастоящем дори двете му сестри, брат му и майка му не
комуникирали с него, и дори не му се обадили за погребението на баща му,
когато починал. Единствено по празници синовете му минавали да го видят.
Заради притесненията си преди 2-3 години В. М. отключил болест на
Паркинсон и бил много зле с ръцете, не можел да държи химикал.
Наказателното производство срещу ищеца го смачкало психически, чувствал,
че от значим човек се е превърнал в „господин никой“. Задържането на ищеца
и другите обвиняеми получило широко медийно отразяване в телевизии и
други медии, снимките им още били в Интернет.
От показанията на свидетеля П. Р. Б. се установява, че е приятел с ищеца
от 1996 г. Присъствал на арестуването на М. през 2011 г. След ареста за
известно време прекъснал контактите си с ищеца, но през 2014 година отново
ги възобновил. Сочи, че след излизането си от ареста В. М. бил друг човек,
психически не бил добре. Притеснявал се, че го обвиняват неправомерно, не
15
можел да работи. Здравословното му състояние се влошавало от ден на ден,
диабета му се увеличил, а сега бил развалина, не може да се движи и не
излизал. Лявата му ръка била почти неподвижна, а дясната треперела много,
не можел да държи химикал. Преди да бъде задържан В. М. имал счетоводен
бизнес, с офиси в гр. С.З., гр. Пловдив и гр.С.. Имал много клиенти, т.к. бил
много добър счетоводител. След 2014 година вече не обслужвал счетоводно
фирми. Задържането на ищеца било отразено в медиите и по вестниците.
Наказателното производство срещу ищеца станало причина приятелите му да
се отдръпнат от него, а след задържането му на моменти дори жена му искала
да се развежда с него, когато била много изнервена. Самото производство
продължило много дълги години.
От показанията на свидетеля М. В. М. – син на ищеца, се установява, че в
средата на м. декември 2011 г. В. М. бил задържан и до м. септември бил по
арести и затвори. Свидетелят, заедно със своята майка, често посещавал баща
си, и видял у него голяма промяна, бил много унил, притеснен и потиснат. По
време на престоя на В. М. в ареста здравословното му състояние се влошило,
диабета и високото кръвно, които имал се повишили и бил поставен под
медицинско наблюдение. Заради сънната апнея ,която имал и не била взета
предвид, получил тромб в крака, а след освобождаването му от ареста, през
2013 г. получил белодробна емболия заради този тромб. Престоят на ищеца в
ареста се отразил тежко на здравословното и психическото му здраве, т.к. не
се върнал човекът, който бил преди това. Не бил спокоен, постоянно имал
изблици на плач, на гняв, бил съсипан от цялото нещо, на което бил подложен,
без да го заслужи. Не бил в състояние да работи, бил психически сринат и с
намалени килограми, не се движел нормално. През 2018 – 2019 г. отключил и
болест на Паркинсон, но била открита в много напреднала фаза. Задържането
на ищеца се отразило много негативно и на отношенията му с приятели и
роднини, т.к. след този момент всички приятели на В. М. се отдръпнали от
него, най-вече заради медийната изява, която получило делото. Връзките си с
ищеца преустановили дори неговите родители, и двете му сестри и брат му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правни основания по чл.2, ал.1, т.3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
16
Съдът намира исковете за процесуално допустими, тъй като са предявени
от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен
интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за надлежното
упражняване правото на иск на ищеца.
Разгледан по същество, съдът преценява иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за частично основателен, а иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за изцяло основателен, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или е образувано
наказателно производство, което е прекратено поради изтичане на
погасителната давност или деянието е амнистирано.
Съгласно указанията по приложението на закона, дадени с ТР №
5/15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, в тези случаи
Прокуратурата участва в производството като процесуален субституент на
държавата, която се явява материалноправно легитимираният да отговаря за
обезщетяването на вредите правен субект.
В случая Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата, тъй
като тя е компетентният държавен орган, овластен да повдига и поддържа
обвинения за извършени престъпления от общ характер.
Отговорността на държавата е обективна и произтича от основния
принцип в правото да не се вреди другиму.
В случаите, когато е налице незаконно обвинение, този принцип се явява
нарушен, т.к. посредством осъществяването на предвидени в закона
правомощия на държавни органи се стига до неправомерно засягане на
правната сфера на правен субект-физическо лице, което е гражданин на тази
държава.
Наказателното производство срещу В. И. М. е приключило с
прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено
престъпление, поради което по смисъла на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата
17
носи отговорност - налице е незаконно обвинение, за вредите от което
държавата дължи обезщетение.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В случая на общо основание следва да се сподели разбирането,
обективирано в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК, /напр. решение № 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288/2015 г. на 3-то г.о. на
ВКС/, че при наличието на оневиняване на ищеца по воденото срещу него
наказателно производство, приравнено по силата на законовата норма на
незаконно обвинение, без съмнение са налице обстоятелствата, че за него са
произтекли неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.
При незаконно обвинение винаги са налице обичайни неимуществени
вреди, за установяването на които не са налице формални, външни
доказателства, т.к. такива вреди винаги настъпват от наказателно
производство, а когато се претендират вреди над обичайните, обусловени от
конкретни обстоятелства или заболяване, те се доказват.
Предвид тези разяснения, настоящият състав на съда не споделя
възражението на ответната Прокуратура, че по делото не бе установено
ищецът да е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение
срещу себе си.
Обичайни неимуществени вреди, произтичащи от наказателното
производство срещу него, ищецът несъмнено е търпял в периода от
привличането му като обвиняем до прекратяването на наказателното
производство.
Освен това по делото бяха надлежно ангажирани и други доказателства –
свидетелски показания, посредством които се установиха твърдените
обстоятелства, че по повод на незаконното обвинение срещу себе си В. М. е
преживял значителни негативни емоции, стрес и притеснения, психически
страдания, настъпила е коренна промяна в личността му чрез превръщането
му от общителен човек в психически смазан и изтормозен, притеснен,
затворен в себе си човек.
18
Установи се също така, че заради воденото срещу него наказателно
производство са се преустановили отношенията с най-близките му роднини –
родители и братя и сестри, влошили са се отношенията в семейството му със
съпруга и деца.
Установи се, че значително е пострадал и социалният жИ.т на В. М., т.к.
от широко известен човек, с множество приятели, вследствие на воденото
срещу него наказателно производство се е превърнал в самотник, от когото
довчерашните му приятели са се отрекли и са преустановили всякакви
контакти с него, като до голяма степен този ефект е настъпил поради
широкото медийно отразяване на задържането му.
Доказа се, че успешният бизнес в сферата на счетоводното обслужване,
който е развивал ищеца, на практика е бил унижощен заради негативните
последици, които незаконното обвинение срещу него е имало в отношенията
му с неговите клиенти, както и върху неговото лично психическо състояние и
здраве.
Доказа се също така, че наказателната репресия срещу В. И. М. е
увредила общото му здравословно състояние в огромна степен, т.к.
задържането му под стража е довело до значително влошаване на
заболяванията му от диабет и хипертония, което впоследствие е обусловило и
отключването на редица други свързани с тях заболявания - диабетна
полиневропатия, диабетна макро ангиопатия, исхемична кардиомиопатия,
обструктивна сънна апнея, дълбока венозна тромбоза на левия долен крайник,
а в крайна сметка през 2023 г. и до Болест на Паркинсон.
В аспекта на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да се
определи след преценката на конкретни обстоятелства от обективната
действителност – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено то, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
В хипотезите на незаконно обвинение дължимото на увреденото лице
справедлИ. обезщетение се обуславя от неговата зряла възраст, в която за
пръв път му се налага да бъде обект на наказателно преследване, изживените
негативни чувства от факта на воденото наказателно производство,
продължителността на самото производство и извършваните с участието на
ищеца процесуални действия /претърсване и изземване, четири привличания
19
като обвиняем и съответно разпити, както и предявявания на разследване,
участия в проведените от Окръжен съд – С.З. и Апелативен съд –Пловдив
открити съдебни заседания в производствата по чл.64 и чл.65 от НПК;
двукратно предаване на съд и участия в проведените в Специализиран
наказателен съд открити съдебни заседания; двукратното участие в откритите
съдебни заседания пред ВКС в производствата по възобновяване/.
При определяне на обезщетението следва да се отчете и личността на
самия пострадал и в частност чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност и отличната му репутация в професионалната му среда.
Като релевантни обстоятелства съдът взема предвид, че наказателното
производство срещу В. М. от момента на привличането му като обвиняем в
края на 2011 г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство на 19.08.2024 г. е продължило малко под
тринадесет години и девет месеца, като следва да се отчете, че не са налице
доказателства по делото процесуално поведение на ищеца или негов
защитник, или процесуално поведение на други участници в наказателното
производство да е станало причина за забавяне на разглеждането на делото за
големи периоди от време.
Следва да се вземе предвид също така, че повдигнатите на М. обвинения
са били за две престъпления, едното от които наказуемо с наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 3 до 8 години, както и имуществено
наказание - конфискация на цялото или на част от имуществото, а другото – с
„лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години, като по тези обвинения той е
бил предаван на съд два пъти.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по повод на
незаконното обвинение В. И. М. е бил лишен от свободата си в продължение
на девет месеца, като именно през периода на задържането му под стража е
настъпило значителното влошаване на здравословното му състояние, при
което са се обострили наличните му заболявания от хипертония и диабет и
впоследствие е отключил другите производни от тях заболявания – диабетната
полиневропатия, диабетната макро ангиопатия, исхемичната кардиомиопатия,
дълбоката венозна тромбоза на левия долен крайник.
Във връзка с отчитането на продължителността на наказателното
производство като критерий при определяне на обезщетението за
20
неимуществени вреди съдът следва да отбележи, че от документираната
хроника на събитията в приетите като писмени доказателства по делото
прокурорски и съдебни актове, и при отчитане на действалото към 2014 г.
законодателство, в частност разпоредбата на чл.368 от НПК, двукратното
предаване на съд на В. М. и изобщо продължаването на наказателното
производство срещу него след края на 2015 година се явява лишено от
законово основание.
Това е така, т.к. след внасяне на делото в Специализирания наказателен
съд, по реда на чл.368, ал.3 от НПК съдът е определил на прокурора срок за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, които обаче не са били
отстранени, т.е. на основание чл.368, ал.4 от НПК наказателното производство
срещу ищеца е следвало да бъде прекратено с окончателен съдебен акт още
към него момент.
От постановеният от разглеждащия делото съдебен състав на
Специализирания наказателен състав съдебен акт е видно, че делото е било
внесено в съда, но съдебното производство е било прекратено и делото
върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения
в определен от съда едномесечен срок.
След повторното внасяне на делото съдът е установил, че
преждеустановените съществени процесуални нарушения не са били
надлежно отстранени в срока, който е задължителен за прокурора, което от
своя страна е следвало да има за своя последица прекратяване на
наказателното производство по реда на чл.368, ал.4 от НПК.
Съдът обаче, макар и цитирайки тази законова разпоредба, не е прекратил
наказателното производство и с това да тури край на наказателната репресия
срещу ищеца, а е прекратил единствено съдебното производство пред себе си.
На това основание със своето решение от 03.11.2015 г. Върховният
касационен съд е възобновил делото, за да отстрани съдът това допуснато
процесуално нарушение, но вместо това новият съдебен състав на
Специализирания наказателен съд отново е постановил страдащ от тежки
процесуални пороци съдебен акт.
Впоследствие през 2018 година по пътя на извънредния съдебен контрол
за законосъобразност този съдебен акт също е бил отменен и делото пред
Специализирания наказателен съд е било възобновено, като последващата
21
хронология на събитията сочи, че съдилищата и органите на прокуратурата са
продължили да извършват процесуални действия до постановяването на
последният съдебен акт, с който е било изменено основанието за прекратяване
на наказателното производство срещу В. И. М..
Постановеният от съдебният състав на Специализирания наказателен съд
процесуално незаконосъобразен съдебен акт, отнасящ се до приложението на
чл.368, ал.4 от НПК, фактически е станал причина В. И. М. да не може да се
възползва от признатото му от закона процесуално право, имащо за своя
правна последица прекратяване на наказателното производство срещу него.
От своя страна пък това некачествено правосъдие е довело до
продължаване на упражняваната срещу него наказателна репресия,
резултирала в незаконно обвинение по смисъла на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, чак
до 19.08.2024 г., т.е. с период от време над девет години, отчитайки датата на
постановяване на определението на Специализирания наказателен съд по
чл.368, ал.4 от НПК, постановено 04.03.2015 г. по н.о.х.д.№ 265/2015 г. по
описа на Специализиран наказателен съд .
Продължителността на наказателното производство за тази разлика от над
девет години се явява период на осъществена от държавата спрямо ищеца
наказателна репресия, която излиза извън рамките на регламентираните в
НПК правомощия на нейните органи, касаещи разкриването и
протИ.действието на престъпността и реализирането на наказателната
отговорност на лицата, извършили престъпления.
По този начин изцяло необосновано се накърняват личните права на
ищеца - право на личен и семеен жИ.т, както и правото му на ефективен
достъп до правосъдие, гарантирани от Конституцията на България и
ратифицираните международни договори, по които Република България е
страна – ЕКПЧОС, ДФЕС и Хартата за основните права и свободи.
Това обстоятелство, следва да бъде отчетено като обуславящо значително
завишаване на размера на обезщетението, при отчитането като критерий на
периода от време, в който ищецът е търпял негативните последици от
воденото спрямо него наказателно производство.
В крайна сметка наказателното производство срещу В. М. е следвало да
приключи на основание чл.368, ал.4 от НПК в края на 2015 година, а вместо
това в продължение на над девет други години той е продължавал да търпи
22
всички посочени по-горе в мотивите на решението неимуществени вреди.
Като релевантно обстоятелство съдът отчита и обстоятелството, че към
момента на прекратяване на наказателното производство срещу него ищецът е
бил с чисто съдебно минало, т.к. по делото липсват доказателства за
наличието на други негови осъждания.
При определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди,
като критерии за съда служат стандарта на жИ.т в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
правото на обезщетение за увреждането – 2024 г., когато е постановена
оправдателната присъда. Според официалните данни на НСИ средно на лице
за 2024 г. общият доход е в размер на 12857 лв., общия паричен разход е 11 721
лв., а минималната работна заплата е в размер на 933 лв.
Съдебната практика е категорична, че прилагането на принципа на чл.52
от ЗЗД за справедлИ. обезщетяване на вреди от непозволено увреждане,
каквото представлява и незаконното обвинение, не е абстрактна категория, а
почива на обективната преценка на правно-значимите обстоятелства.
Тази обективна преценка обаче не е откъсната от субективното
възприятие на съдията за значимостта на засегнатите блага на пострадалото от
деликта лице и степента на тяхното засягане и именно това формирано
правосъзнание за мяра за справедлИ.ст прилага съдът във всяко конкретно
дело.
В съвременна демократична държава, част от Европейския съюз, каквато
е Република България, водещи обществени принципи следва да бъдат
принципа на върховенството на закона и принципа на правовата държава и
правовият ред.
В ръководеното от тези основополагащи принципи общество основната и
висша ценност следва да бъде човекът и неговите права и свободи, чието
накърняване и ограничаване следва да бъде допускано единствено, за да бъде
осигурено правилното функциониране на правовият ред в страната и
гарантиране на правата на гражданите.
Единствено в такива случаи упражняването на правомощията на
държавните органи, в това число и органите, компетентни за разкриването и
протИ.действието на престъпността и реализирането на наказателната
23
отговорност на лицата, извършили престъпления, следва да бъде възприемано
като допустима намеса на държавата в личната сфера и неприкосновеност на
личността, и то само ако е основана на закона и е пропорционална на
засягането на благата.
В този ред на разсъждения и съобразявайки релевантните обстоятелства,
които изтъкна в мотивите си, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за
ищеца следва да се определи на 170157,21 лв. /сто и седемдесет хиляди сто
петдесет и седем лева и двадесет и една стотинки лева/, до който размер
следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата до пълния му предявен
размер от 200000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При спазване на разпоредбите на чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за
въвеждане на еврото сумата следва да бъде превалутирана и закръглена на
87 000 евро /осемдесет и седем хиляди евро/.
Искът за присъждане на обезщетение за причинени от незаконното
обвинение имуществени вреди съдът намира за изцяло основателен, т.к. по
делото бе безспорно установено, че за защитата си в досъдебното
производство В. И. М. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150
лв.
При спазване на разпоредбите на чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за
въвеждане на еврото сумата следва да бъде превалутирана и закръглена на
76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/.
Вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вредите възниква, в
хипотезата на оправдаване от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Ето защо съдът приема, че лихва за забава върху обезщетението следва да
се дължи, считано от 19.08.2024 г.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски.
Те включват сумата от 10 лв. – предварително внесена държавна такса.
При спазване на разпоредбите на чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за
въвеждане на еврото сумата следва да бъде превалутирана и закръглена на
5,11 евро /пет евро и единадесет евроцента/.
24
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от бюджета
на Окръжен съд – С.З. разноски за възнаграждение за вещо лице от 1217,90
лв., по съразмерност на уважената част от иска, т.е. за сумата от 1036,17 лв.
При спазване на разпоредбите на чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за
въвеждане на еврото сумата следва да бъде превалутирана и закръглена на
529,79 евро /петстотин двадесет и девет евро и седемдесет и девет евроцента/.
Ищецът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на същия.
Такова следва да бъде определено и присъдено на пълномощника на В.
М. – адв. П. К., т.к. по делото са представени надлежни доказателства, че той е
оказал на ищеца безплатна правна помощ и защита по делото. /представен е
договор, изискуем съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, който
удостоверява надлежно, че между В. М. и адв. П. К. е уговорено безплатно
осъществяване на процесуално представителство по делото в хипотезата,
предвидена в чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/.
Според настоящият съд при определяне на възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна защита и
съдействие по гражданско дело не следва да се прилага Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/.
Това е така, т.к. нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ограничава съда в преценката му относно размера на справедлИ.то на
положения от адвоката труд възнаграждение по начин, че то да не може да е
по-ниско от предвидения в Наредбата размер, а чл.2, ал.2 от НВАР
предвижда, при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата съдът да съобразява неговия размер с критериите,
предвидени в тази наредба.
Съгласно задължителната за националните юрисдикции на държавите-
членки практика на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22
националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, поради протИ.речието й с
общностното право.
Съдът намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-
438/22 намира приложение и към настоящата й редакция - Наредба за
25
възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, т.к. въпреки направеното след
постановяването му изменение на подзаконовия нормативен акт, той
продължава да не е съобразен с правото на ЕС, съобразно даденото от СЕС
тълкуване на общностното право.
С решенията си по дела № С-438/22, C-427/16 и C-428/16 СЕС прие, че
НМРАВ не е съобразена с общностното право и не следва да бъде прилагана
от съда в случаите на чл.78, ал.5 от ГПК, т.к. определянето на минимални
размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като
задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС.
Сега регламентираните с НВАР размери на възнагражденията за
адвокатска работа вече не са предвидени като минимални в отношенията
между адвокатите и техните клиенти, но установяването им като
задължителни за съда при определяне на възнаграждението по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на практика ги приравнява на минимални.
Това от своя страна се явява в разрез с правото на ЕС, съгласно даденото в
решението на СЕС по дело С-438/22 тълкуване на правото на Съюза, съгласно
което националната юрисдикция е длъжна да не прилага подобен правен акт.
Според съдът определените с Наредбата за заплащането на правната
помощ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като
ориентир за възприетите от законодателя за справедливи размери на
възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство
в производство по граждански дела, определено на база предмет на спора и
цена на иска.
Този извод се налага от принципа за равно третиране, т.к. правната
помощ, предоставяна както по реда на Закона за правната помощ, така и по
реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата има социална функция и се
отнася до защита на обществения интерес чрез гарантиране на достъпа на
гражданите до правосъдие.
И в двата случая предоставянето безплатно на адвокатски услуги
произтича от необходимостта за осигуряване на възможността на материално
затруднено лице да бъде представлявано от адвокат в производство по
гражданско дело, респ. остойностяването и заплащането на адвокатският труд
26
и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи.
Обстоятелствата, че предоставената по реда на Закона за правната помощ
адвокатска услуга се заплаща от държавния бюджет, а заплащането на
предоставената по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатска
услуга следва да бъде възложено насрещната страна по делото не
предпоставят възможност за прилагане на различни принципи при
остойностяването на положения от адвоката труд.
Законът за адвокатурата единствено предоставя възможност на всеки
адвокат, без значение дали е вписан в Националния регистър за правна помощ
или не, да може автономно да вземе решение дали да предостави безплатна
защита на материално затруднено лице и в какъв обем да е тя, но не следва да
създава привилегия положеният от адвоката безплатен за представляваното
лице труд да бъде възмезден чрез прилагане на икономическите принципи,
регулиращи свободния пазар на адвокатските услуги.
При определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ следва да изходи единствено от действителната
фактическа и правна сложност на делото и положеният от адвоката труд,
който следва да се положи за защита на съответното право.
Цената на труда се определя в случая от предмета на спора, касаещ
защита на пострадал от незаконно обвинение, и фактически извършената от
адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата
молба, и участие в три открити съдебни заседания, а фактическата и правната
сложност на делото са средни по степен.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедлИ.то
възнаграждение за осъществената от адв. П. К. правна защита и съдействие на
В. И. М. следва да бъде определено в рамките на предвидените в чл.25, ал.1 и
ал.2 и чл. 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ размери на
адвокатско възнаграждение, като по иска за обезщетение за неимуществени
вреди бъде определено възнаграждение бъде определено възнаграждение в
размер на 675 лв., а по иска за обезщетение за имуществени вреди –
възнаграждение в размер на 325 лв., предвид по – ниската фактическа
сложност на делото в тази му част /не се събират доказателства извън
представените писмени такива/.
Общото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 1000 лв.,
27
а при спазване на правилата на чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за
въвеждане на еврото сумата следва да бъде превалутирана и закръглена на
511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/.
Възнаграждението следва да бъде присъдено с ДДС при спазване на
задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, обективирана
в решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23, съгласно която в хипотезата на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата присъждането на определеното от съда
адвокатско възнаграждение представлява облагаема доставка по ЗДДС, т.е. в
размер на 613,55 евро /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет
евроцента/.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на В. И. М., ЕГН – **********, с адрес: с. Б.,
общ. С.З., обл.С.З. сумата от 87 000 евро /осемдесет и седем хиляди евро/, с
левова равностойност от 170157,21 лв. /сто и седемдесет хиляди сто петдесет
и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени му от незаконно обвинение по ДП № 815/2011 г. на ОД на МВР –
С.З., пр.пр. № 1925/2011 г. по описа на Окръжна прокуратура – С.З.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
19.08.2024 г. до окончателното й изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен искът за разликата до предявения размер от 200 000 лв. /двеста
хиляди лева /.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на В. И. М., ЕГН – **********, с адрес: с. Б.,
общ. С.З., обл.С.З. сумата от 76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и
девет евроцента/, с левова равностойност от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП
№ 815/2011 г. на ОД на МВР – С.З., пр.пр. № 1925/2011 г. по описа на Окръжна
прокуратура – С.З. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 19.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
28
Република България да заплати на В. И. М., ЕГН – **********, с адрес: с. Б.,
общ. С.З., обл.С.З. направените по делото разноски от 5,11 евро /пет евро и
единадесет евроцента/, с левова равностойност от 10 лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати по сметката на Окръжен съд – С.З. сумата от
529,79 евро /петстотин двадесет и девет евро и седемдесет и девет евроцента/,
представляваща левовата равностойност на 1036,17 лв. /хиляда тридесет и
шест лева и седемнадесет стотинки/ - направени от бюджета на съда разноски
за възнаграждение за вещо лице по съразмерност на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
Прокуратурата на Република България да заплати на адв. П. Х. К. от АК –
С.З., личен номер : **********, адрес на кантората: гр.С.З., бул. „Патриарх
Евтимий“ № 23а, ет.2 възнаграждение в размер на 613,55 евро /шестстотин и
тринадесет евро и петдесет и пет евроцента/, с ДДС, за оказани безплатна
правна помощ и процесуално представителство на В. И. М., ЕГН –
**********, с адрес: с. Б., общ. С.З., обл.С.З. в производството по гр. д. №
39/2025 г. по описа на Окръжен съд –С.З..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
29