Решение по адм. дело №680/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба, подадена от Б. Р. Р., с адрес гр. В. Търново, [улица], ***, чрез адв. М. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000180/16.07.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна. Излага мотиви, че обжалваната заповед е издадена 9 дни преди издаването на АУАН серия GA № 4051304. Сочи, че със заповедта му били наложени две принудителни административни мерки, като по този начин не ставало ясно какво наказание му се налага. Оспорва констатацията, че връчените по чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП наказателни постановления са влезли в сила, тъй като не ги е заплащал. Счита, че не било ясно дали ЗППАМ била основание за прекратяване на регистрацията на собственото му МПС. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед.

Ответникът по жалбата - началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, оспорва жалбата като неоснователна в представено писмено становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000180/16.07.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Велико Търново е връчена на жалбоподателя на 28.07.2025 г. Недоволен от нея, Р. я е оспорил с жалба, подадена по пощата на 11.08.2025 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, сред които в т. 1.2 е и издателят на процесната ЗППАМ. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат.

При издаването на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на възражението, че ЗППАМ била издадена 9 дни преди издаването на АУАН серия GA № 4051304следва да се посочи, че същата е издадена и ПАМ е наложена след установяването на факта, че жалбоподателят е изчерпил всички контролни точки и не е обвързана с извършеното впоследствие на 25.07.2025 г. административно нарушение, за което е съставен АУАН.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

С диспозитива на оспорваната Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25-1275-000180/16.07.2025 г. началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Чл. 171, т. 4 от ЗДвП Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Като мотиви в заповедта административният орган е изложил следното: водачът Р. е изчерпал всички налични контролни точки със следните връчени и влезли в сила наказателни постановления: 1. НП № 23-1275-001093/13.07.2023 г. издадено от началник група в ОДМВР В. Търново при сектор ПП В. Търново, връчено по чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП на дата 12.01.2024 г. и влязло в сила на дата 27.01.2024 г., като се отнемат 10 контролни точки; 2. НП № 23-1275-001466/03.08.2023 г., издадено от ВПД началник група в ОДМВР В. Търново при сектор ПП В. Търново, връчено лично на дата 12.08.2024 г. и влязло в сила на дата 27.08.2024 г., като се отнемат 8 контролни точки; 3. НП № 24-4332-001708/05.02.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР при отдел ПП-СДВР, връчено лично на дата 12.08.2024 г. и влязло в сила на дата 27.08.2024 г., като се отнемат 10 контролни точки; 4. НП № 24-1275-002450/18.09.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР В. Търново при сектор ПП В. Търново, връчено по чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП на дата 21.12.2024 г. и влязло в сила на дата 07.01.2025 г., като се отнемат 10 контролни точки; 5. НП № 25-1762-000061/19.02.2025 г., издадено от началник РУ [населено място], връчено лично на дата 25.03.2025 г. и влязло в сила на дата 09.04.2025 г., като се отнемат 10 контролни точки.

ЗППАМ е незаконосъобразна в частта, в която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението се налага като принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Видно е, че в разпоредбата е предвидено да се налага ПАМ изземване на СУМПС, а не неговото временно отнемане, преустановяването на което винаги е обвързано с изпълнението на някакво условие или изтичането на срок. Временното отнемане на СУМПС е ПАМ, различна от неговото изземване и това се вижда от сравнението на чл. 171, т. 1 и т. 4 от ЗДвП. След като е приложил мярка, която не е предвидена в разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, органът е нарушил материалния закон, поради което заповедта следва да се отмени в тази част.

В останалата част, в която е постановено налагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“, заповедта е законосъобразна. Последната разпоредба предвижда задължение на водач, на когато са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Жалбоподателят не спори, че към датата на издаване на ЗППАМ свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. С Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. е определен максимален размер на контролните точки /39/ и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието.

В случая цитираните в ЗППАМ 5 наказателни постановления са приложени по преписката и при преглед на същите се установява, че с всяко от тях действително са отнети съответния брой контролни точки. Общият брой на отнетите контролни точки с въпросните НП е 48 /10+8+10+10+10/, при максимален размер на контролните точки от 39. Следователно въз основа на тези 5 НП жалбоподателят е изчерпал максималния размер на контролните точки, съответно за него е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и е налице предпоставката за налагане на ПАМ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нередовно връчване по реда на чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП на НП № 23-1275-001093/13.07.2023 г. и НП № 24-1275-002450/18.09.2024 г., като Р. твърди, че не е заплащал същите. Съгласно презумпцията на чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г./ за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. В случая от ответника са представени доказателства – извадка от информационната му система, че на 12.01.2024 г. на основание чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН по НП № 23-1275-001093/13.07.2023 г. е заплатена сумата от 56 лв., която е 80% от глобите по НП в размер на 70 лв. и на 21.12.2024 г. на основание чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН по НП № 24-1275-002450/18.09.2024 г. е заплатена сумата от 56 лв., която е 80% от глобите по НП в размер на 70 лв. Настоящата инстанция намира, че представените извлечения са годни доказателства и представляват официални документи, още повече, че жалбоподателят не представя никакви доказателства, с които да ги опровергае – напр. извлечение от банковата си сметка за периода. Законодателят не държи сметка от кого е извършено плащането на намаления размер на глобата, което е логично с оглед на това, че тя се налага на конкретен правен субект, в случая частният жалбоподател, който се е възползвал от привилегирования състав на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН да заплати по-нисък размер на наложената санкция. С оглед изложеното правилно е прието, че наказателните постановления са връчени на датите, на които са извършени плащанията и същите са влезли в сила като необжалвани в законоустановения срок. По отношение на останалите три наказателни постановления не се спори, че са връчени лично на жалбоподателя. Няма данни и не се твърди въпросните наказателни постановления да са обжалвани в законоустановения срок и следователно същите са влезли в сила.

Това води до извода, че ЗППАМ е издадена в съответствие на материалния закон и следва да бъде потвърдена в частта, в която е постановено налагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000180/16.07.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново в частта, в която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Р. Р., с адрес гр. В. Търново, [улица], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000180/16.07.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново в останалата част, в която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.