№ 18
гр. Пазарджик, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220102999 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Д. С. Н. като майка и законен
представител на малолетната П. Б. К. срещу бащата на малолетното дете Б. И. К., всички от
с. Д., общ. Пазарджик, с предмет издръжката на детето П. К.. В исковата молба се твърди, че
П. страда от синдром на Даун и е пенсионерка, като получава пенсия в размер 450 лв.
Ответникът работел като пазач и отделно от това получава пенсия в размер 488 лв. По устна
уговорка на родителите ответникът плащал издръжка в размер 150 лв. месечно. Иска се
увеличаване на издръжката от 150 на 300 лв. месечно. В открито заседание е уточнено, че се
иска присъждане на издръжка за пръв път в размер 300 лв. месечно, считано от
предявяването на иска.
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва твърдението, че работи, както и твърдяния
размер на пенсията си. Заявява, че има онкологично заболяване, на всеки три месеца му се
извършват манипулации, които заплаща сам; отделно от това провежда химиотерапии, има
и други хронични заболявания - "хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност" и
хронична обструктивна белодробна болест. Заболяванията не му позволяват да работи, а
пенсията му е в размер 388,58 лв. Няма собствено жилище и живее при приятел, като
заплаща разходите си за ток, вода и отопление. Освен това твърди, че не са представени
доказателства за получаваната пенсия и социални плащания - ноторен факт е, че държавата
отпуска допълнителни средства за деца със синдром на Даун. Счита, че искът следва да бъде
отхвърлен с присъждане на разноски за него.
Искът е с правно основание чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс.
1
От фактическа страна по делото се установява следното:
Детето П. К. е на 12-годишна възраст и не е спорно по делото, че ответникът е негов
баща.То е с генетично увреждане - синдром на Даун, а състоянието му се описва като
умерена умствена изостаналост с поведенчески нарушения и липса на словесен контакт;
няма данни за съществени физически нарушения като проява на синдрома. Определена му е
от ТЕЛК степен на увреждане 80% с чужда помощ и му е отпусната помощ за дете с
увреждане по Закона за семейните помощи за деца в размер 450 лв. месечно (това е така
наречената в исковата молба "пенсия"). Посещава учебни занятия в Центъра за специална
образователна подкрепа "Иван Вазов" - гр. Пазарджик. След раздялата на родителите детето
се отглежда от майката Д. Н., като двете живеят в с. Д. в собствена на майката къща, заедно
с по-големия, 20-годишен син на майката от друг баща. Майката има сестра, която живее в
Г., няма данни да има живи родители. Бащата има брат, живеещ в гр. Р. и майка на 87-
годишна възраст, живееща в гр. Русе.
Родителите не работят по трудово правоотношение. Единствените данни за доход на
майката са възнаграждения за разпространяване на рекламни брошури на магазините
"Кауфланд" в променлив размер от средно около сто лв. месечно след приспадане на
нормативно признати разходи от 25 на сто. Данните за доход на бащата са за пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер 388,50 лв. към м. декември 2021 г. (не са
представени актуални данни за размера), която му е отпусната във връзка с трайно намалена
работоспособност от 80% след операция от злокачествен тумор на пикочния мехур,
извършена в края на 2020 г. По данни от социалния доклад по делото той е съобщил на
социалния работник, че работи "на частно" в строителството и селското стопанство и за
работата си получава около 200-300 лв. месечно и живее на квартира при свой приятел.
(Видно от данните по делото, преписи от исковата молба и приложенията са му връчени на
адреса на майката в с. Д., където двамата са съжителствали, а по-късно е представляван от
адвокат.) До 2021 г. е работел по трудово правоотношение при различни работодатели като
работник в пътното строителство, оператор при обработка на каучук и пр. Притежава лек
автомобил. Не се събраха доказателства за твърдението на майката, че бащата към
настоящия момент има редовна работа, макар и неофициална (без писмен регистриран
трудов договор).
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Въпреки данните за ниски доходи и намалена работоспособност, от което следват занижени
възможности на ответника да издържа дъщеря си, той и дължи издръжка поне в
минималния размер по чл. 142, ал. 2 от СК. Без значение е отпуснатата помощ за дете с
увреждане, тъй като нейното предназначение е да покрие разноските за терапия и
рехабилитация на увреждането и не може да обоснове недължимост на издръжката от
родителите, определена в размер, съответстващ поне на размера, който се дължи за здраво
дете. От своя страна ответникът има частично запазена работоспособност, което означава,
че би могъл да получава доход извън пенсията си, който да му позволи да заплаща издръжка
в размер около и над минималния за едно дете. Майката от своя страна е трудоспособна,
2
няма заболяване, но е заета с непосредствените грижи за детето, не работи на пълно работно
време, съответно получава много нисък доход, няма данни да има специална квалификация
и също не е в състояние да поеме по-голямата част от издръжката на детето.
Съдът намира, че при установената фактическа обстановка размерът, който бащата е в
състояние да заплаща с оглед ниските си доходи и заболяването си, което налага
допълнително лечение и прегледи и след извършената операция за премахването на тумора,
е в размер 200 лв. месечно. Този размер следва да се присъди, считано от 27.09.2022 г.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Осъжда Б. И. К., ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си П. Б. К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законна представителка Д. С. Н., ЕГН **********, всички
с адрес в с. Д., общ. Пазарджик, издръжка, считано от 27.09.2022 г., в размер 200 лв.
месечно, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за
разликата над 200 лв. до 300 лв. месечно.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Осъжда Б. И. К. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата 288
лв., представляваща държавна такса върху размера на издръжката.
Осъжда Б. И. К. да заплати на В.С.С., адвокат от Адвокатска колегия - Пазарджик,
възнаграждение в размер 300 лв. на основание чл. 38 от ЗА.
Осъжда Д. С. Н. да заплати на Б. И. К. сумата 100 лв., представляваща разноски по
делото - по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3