№ 14670
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110151826 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу В. Х. Х., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 1975,03 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Зона Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 8, ап. 39, аб. № 196090, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 290,20 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.05.2023 г., сумата в размер
на 48,26 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 9,96 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 30.05.2023 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
32683/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва ищецът да е доставял топлинна енергия в
претендирания размер.
Третото лице – помагач на страната на ищеца н изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представената по делото
заповед № РД-41-960 от 22.04.1982 г. се установява, че ищецът е собственик на процесния
имот. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна
уредба същият в качеството си на собственик на процесния имот е бил клиент на топлинна
енергия през исковия период. Това налага извод, че по делото се установява наличието на
правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния
период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за
ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване
размера на иска.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и въз основа на
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът
намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия,
постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал метрологични проверки за техническа годност, като
същият е бил годно СТИ през процесния период. Съгласно заключението за исковия период
е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за отопление на имот, както
и за БГВ. Количеството топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, била определяна
въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект. По отношение на топлинната
енергия, отдадена за отопление на имота, вещото лице е посочило, че за процесния период
радиатори в имота няма, тъй като са били демонтиран. Констатирало е обаче, че има тръби
без поставен ИРРО, за които е начислена топлинна енергия по МСРС (максимален
специфичен разход). Вещото лице е констатирало, че при определяне на топлинната енергия
за отопление е допуснато нарушение на нормативните изисквания, поради което погрешно е
начислена такава в двоен размер от 28,87 лева, като дължимата стойност е в размер на 14,43
лева. По отношение на топлинната енергия за БГВ вещото лице е посочило, че за процесния
период същата е начислена въз основа на отчет на показанията на 3 бр. водомери за топла
вода в имота. Съгласно посоченото в заключението за периода 2021 г. – 2022 г. записаното в
главния отчет не съвпада с начисленото такова в изравнителната сметка. Ето защо вещото
лице е посочило, че не може да даде заключение дали сумите за топлинна енергия за БГВ за
2
този период възлиза на начислената сума от 540,94 лева. При това положение с оглед
липсата на ангажирани доказателства от ищеца, установяващи претендираната сума за
доставена топлинна енергия за БГВ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. да е правилно
начислена, се налага извод за неоснователност на претенцията на ищеца в тази част. По
същите съображения се налага извод и за частична неоснователност на претенцията в частта
за сумата за топлинна енергия, отдадена за отопление на имота. Съгласно заключението
задължението на ответника за исковия период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и констатираните от вещото лице
неправилни начисления на топлинна енергия, възлиза на сумата в размер на 1422,69 лева.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на посочената сума, поради
което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен именно до така
установения дължим размер от 1422,69 лева, а за разликата до пълния предявен размер от
1975,03 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените главен отчет и индивидуални справки, третото лице е извършило услугата,
поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по
силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и представените по делото
доказателства – извлечение от сметка, сочат дължимата сума за процесния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. да възлиза на сумата в общ размер на 48,26 лева, в какъвто
размер е и твърденият от ищеца общ дължим размер на сумата за услуга за дялово
разпределение през исковия период. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна
енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и
дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна и
следва да бъде уважена в претендирания размер.
На следващо място ответникът навежда и възражение за погасяване на вземанията на
ищеца по давност. Същото обаче не следва да бъде обсъждано, тъй като не е направено в
преклузивния срок по чл. 131 ГПК (в срока за отговор на исковата молба), а едва в третото
по делото открито съдебно заседание, поради което се явява преклудирано.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
В случая общата фактура за периода 2020 г. – 2021 г. е издадена на 30.06.2021 г., а
общата фактура за периода 2021 г. - 2022 г. е издадена на 30.06.2022 г. Определено по реда на
чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния период от 15.08.2021 г. до
30.05.2023 г. върху установения дължим размер на главницата за стойност на потребена
топлинна енергия в общ размер на 1422,69 лева, възлиза на сумата в размер на 209,04 лева.
3
Именно до този размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 290,20 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 9,96 лева за периода от 31.07.2020 г. до 10.03.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 496,47 лева, от
които 46,47 лева за платена държавна такса, 350 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 358,98 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани разноски в
заповедното производство /за платена държавна такса – 46,47 лева и за юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева/, които определени съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 69,75 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но поради липса на данни и претенция за
такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу В. Х. Х., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Х. Х., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 8,
вх. А, ет. 8, ап. 39, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1422,69 лева, представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 8, ап. 39, аб. № 196090, ведно със законната лихва
от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 209,04 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.05.2023 г.,
както и сумата в размер на 48,26 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 32683/2023 г., по описа на
СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1422,69 лева до пълния предявен размер от 1975,03 лева,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 209,04 лева до пълния
предявен размер от 290,20 лева, както и иска за сумата в размер на 9,96 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
30.05.2023 г.
ОСЪЖДА В. Х. Х., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 8, вх. А,
ет. 8, ап. 39, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 358,98 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 69,75 лева – разноски в заповедното
4
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– н, ЕИК ,.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5