№ 284
гр. Тетевен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100845 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - А. С. Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 24 и настоящ адрес с. Г., област
Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 125, която е сезирала съда с искане за издаване на заповед за
защита срещу А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул.
„хххххххххххх“ № 24, който в момента на депозиране на молбата за защита е съпруг на
молителя, а след одобрението на споразумение по гр. дело ххх/2025 г. по описа на РС –
Тетевен, вече е бивш съпруг на Р..
В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо молителя Р. домашно насилие
на дата 28.06.2025 г. Твърди, че е процесната дата молителя и съпругът й, към онзи момент,
посетили събора в с. Г., област Ловеч. Към тях се присъединила и сестрата на молителя Р. -
В. С. Р.. Около 13.30 часа същия ден, на главната улица, между сградата на Кметството и
училището в с. Г., за молителя без видима причина, съпругът й започнал да я обижда на
висок глас - нарекъл я „буклук, мърша, чума”. Заявил, че си тръгват, а докато стигнат до
колата им на няколко пъти й казал: „Ще те ударя и ще ти направя пластична операция”, като
действително се обръщал към Р. и имитирал движения, че ще я удари, от което се изплашила
много. Сестра й В. му направила забележка, че нито е времето, нито е мястото да се държи
по този начин с молителя. Когато стигнали с. Г., около 13.45 часа. А. А. спрял пред дома на
майка й Анета Р., казал й да се маха и я предупредил да не е посмяла да разкаже на
родителите си, какво си е позволил, защото ще ги избие и си тръгнал. След като я оставил в
дома й, в продължение на около 15-20 минути плакала от страх и обида, като не могла сама
да обясни на родителите й какво се е случило.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е
възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие.
Декларацията е подписана от молителя.
В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа
1
молбата.
Молителя - А. С. Р. от с. Г., област Ловеч, в заключителното съдебно заседание се
явява лично, както и с процесуален представител. Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК
молителя Р. заявява, че от близо 6 месеца нещата помежду им ескалират. Ескалацията се
изразява в агресия - вербална, обиди от сорта „тъпанар тъп, тъпагьоз, глупачка, овца без
история, коза без история“. На посочената дата в молбата за защита – 28.06.2025 г. молителя
Р. сочи, че към нея били отправени репликите: „боклук мръсен, курва мръсна видях те вече
аз каква си“. В последствие Р. сочи, че ответникът А. й заявил, е ще я удари и ще й направи
пластична операция, а със свалянето от колата пред домът на родителите й казал „да не си
посмял боклук мръсен да го кажеш на вашите, че ще дойда и ще ви избия всичките“. В тази
връзка молителя Р. сочи, че 13 години е преживявала вербален и психически тормоз.
Контролиране от страна на А. и забрана да работи „за да не си намери любовник“.
Ответникът - А. А. А. от с. Г., област Ловеч, в заключителното съдебно заседание се
явява лично, както и с процесуален представител. Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК
ответникът А. заявява, че имало реплики между съпрузите. Сочи, че конкретните действия
били извършени в състояние на раздразнение, породено от битов характер между страните,
касаещо излизане на майката Р. в селото. Заявява, пред съдебният състав, че хората от
тамошните села имали „по-люта“ кръв и друг мъж, на негово място, нямало да се спре само
с говорене.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетели. По делото е разпитан В. С. Р.. В съдебно заседание свидетелят сочи: „Реално
всичко започна, то си върви 13 години този тормоз, тя ми е споделяла, но ми е казвала „не
казвай, защото ме е страх“. И аз съм търпяла, търпяла и в случая беше на сбора в с. Г. в
Събота. Качваме се нагоре и решихме да се разходим. Отидохме, разходихме се със сестра
ми и той - А. започна да звъни 10 мин. след като сме тръгнали. Каза „връщайте се“ и ние
тръгнахме надолу след 2 мин. Пак звъни, а ние бяхме реално от центъра в горната махала на
селото, той започна да звъни да се връщаме съответно ние тръгнахме надолу и през една
минута започна позвъняване „къде си, къде си“ не чувах какво й казва той само чувах нея и
тя казваше „да, тръгнали сме идваме“. Като след това се върнахме пред къщата на леля му,
това е в с. Г. срещу училището. Аз се спрях да си говоря с мои приятели, тя просто се качи
горе. Аз останах и си говорих с мой приятел. След това се качвам горе в къщата на леля му,
на двора сме били, и той й казваше „ти каква си, боклук, къде ходиш по мъже“ и започнаха
едни обиди ей така без нищо. Като той каза „ще ти сменя физиономията, ще ти направя
пластична операция“. И тръгнахме всички заедно, аз не знаех какво се случва, обаче като
вървяхме надолу към колите, те бяха под центъра, моята лично беше на центъра, а тяхната
малко по надолу от центъра. Тръгвам и те са пътували заедно двамата като аз се прибрах
преди тях вкъщи в с. Г., като той я остави след това и тя дойде видимо разстроена, плачеше
не ми каза нищо след това аз настоях и накрая тя ми обясни, че й е посягал в колата, искал е
да я бие, защото тя е ходила по мъже, ходила е да му изневерява в 14:00 ч. след обяд
публично най-вероятно на главната улица в с. Г. на сбора. Като след това я беше оставил у
нас и казал „не ми трябваш повече, боклук, оставаш при майка си, не те искам повече“ и я е
изхвърлил като мръсно куче. След това тя не искаше да каже, но сподели на нашите, взе
решение и ни обясни как 13 г. я е тормозил, обясни даже имаме случай от една сватба в с. Г.
преди 2-3 г. беше я удрял, но тя от страх не е казвала, сподели само на мен и ме помоли да не
казвам на нашите. Този тормоз е бил 13 години. Реално не и е позволявал да си купува
нищо, дрехи и от каквото има нужда аз съм й купувала, той може да го потвърди, защото
знае. Не я пускаше на работа, защото ще си намери любовник на работа, до магазина не
ходи, защото ще я гледат хората, кой ще я гледа, защо ще я гледа нали, тя няма как да отиде
до магазина. Проверява й телефона постоянно“.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят С. М. М., която пред съда заяви:
2
„Не съм чувала да има домашно насилие, нито съм виждала побоища, нямаше караници,
полиции никога не са идвали у тях. На А. съм и помагала да си гледа децата, особено
момичето. Тя е заявила, че не е вярно, но аз се кълна, че съм ги гледала и това е самата
истина. Не съм виждала да има домашно насилие или караници, но съм чувала А. да обижда
мъжа си А.. Казвала му е „мърша, тъпак, тъпанар“ блъска вратите и излиза навън. В двора
съм я слушала, защото ни дели само една мрежа. Помагала съм за отглеждане на децата по
молба на А.. Никога не съм отказвала да й помагам. Детето В. идваше вкъщи още сутрин по
пижама. Налагаше се да й помагам, че тя имаше някъде да си ходи, занимаваше се с нокти и
детето като кажеше „искам“ и тя му казваше „отивай, отивай“. Детето е израсло пред очите
ми затова искаше да идва при мен. А. правеше маникюр вкъщи“.
По делото е запитан и свидетеля З. З. М., която сочи: „На 28.06.2025 г. беше сбор в с.
Г., аз съм от с. Г., но съм женена в с. Г.. А. и А. живеят в с. Г., те живеят отделно, но сме в
един двор. Тя стана още в 7 ч. сутринта, пи кафе и каза, че тръгва за с. Г. при майка си и
сестра си, защото си има работа. Остави децата на мен, каза че им е събрала дрехи в чанти
да ги взема и да ги закараме на сбора в с. Г.. В 11:30 ч. спираме в с. Г. да я вземем да дойде с
нас, тя си пиеше кафето със сестра си и майка си и каза, че няма да се качи с нас, а със сестра
си. Заминахме там в с. Г., аз свалих децата и чантите и ги заведох в къщата на майка ми.
Баща им А. дойде с тях да помага да занесем багажа. Тя тръгна със сестра си по панаира по
сергиите да се разхождат и оттам нататък нищо не знам. После А. дойде и каза, че и е звънял
3 пъти да дойде даде на детето З. лекарства, защото той беше на лекарства. После ми каза,
че излязъл на пътя и видял, че тя се разхожда със сестра си и двама мъже по пътя и не
искала да дойде да даде на детето лекарствата. После той ми каза, че я е качил в колата,
закарал я е при майка й и е казал да обясни всичко на майка си за какво става на въпрос и за
какво я е закарал и си е тръгнал за с. Г.. В Неделя си тръгнахме от сбора в с. Г., отбих се в Г.,
оставих двете деца при нея и й казах „децата нямат дрехи ако искаш иди до с. Г. и им вземи“.
В Понеделник всички бяхме на работа, тя е ходила, не знам с кой е ходила, 2-3 пъти се е
връщала, товарила е чували, дрехи нас ни е нямало тогава. Като казвам у нас имам предвид
с. Г., те си живееха отделно, но и при нас седяха, готвехме и ядяха при нас или взимаха
чинии и паници, все така е било. Тя е заминала взела е каквото е взела, навсякъде бяхме
оставили отключено, за да не каже, че сме заключили, защото и при нас имаше дрехи на
децата, защото те седяха повече при нас децата, при нас са спали повечето. Във Вторник аз и
се обадих, защото беше водила З. да му вземат изследване за алергии в гр. Ловеч и се обадих
да питам понеже тогава трябваше да излязат изследванията. Тя каза, че всичко е наред и З.
няма алергии. Не знам детето ли е искало, тя ли си го е върнала обратно в с. Г.. Аз бях на
работа. След обяд се обаждам на детето в 15:00 ч. като му е обещала, че ще отиде да го
вземе в 17:00 ч. да го заведе на тренировка в с. Кирчево. Детето не е било само има стари
баби, лели, постоянно има хора в двора. Детето ми звъни в 17:00 ч. и плаче на телефона, аз
бях още на работа, защото майка му не иска да го закара на тренировка, а му е обещала. Аз
се прибрах и намерих комшия да го закара в с. Кирчево на тренировка. З. тренира борба и
всяка вечер е там от 17:00 ч. до 20:00 ч. В 17:00 ч. аз като се прибрах й звънях и детето й
звъня, но тя не вдигна. А. ми се обади към 19:00 ч. и ме попита „къде е З.“, казах, че е на
тренировка и я питах „аз ти звънях, детето ти звъня защо не вдигна телефона поне да кажеш
да си намерим човек да си го закара детето, аз го заварих и плачеше“. И тя каза „ами няма да
го закарам, защото аз го питах дали ще дойде да живее с мен в с. Г. той отказа и затова няма
да го карам“. До там беше всичко. Оттам нататък, изключихме телефони, тя ни блокира
всички. Майка й каза, че тя я е накарала да ни блокира, за да нямаме никаква връзка с
децата. С другото дете имаме връзка ако тя ни се обади иначе 3 месеца нямаме връзка с
другото дете, не сме го виждали от 3 месеца, неговият дядо от 3 месеца не го е виждал. На
18.08.2025 г. трябваше да звъннем на „Закрила на детето“ да им кажем, че ще идем да
занесем на детето торта иначе нямаше да ни го дадат. Това дете, което е в с. Г. - З. ние не сме
ги спирали. Никой от тях не е идвал да го види, да се обадят да кажат, ще им изведем детето
3
на пътя да го вземат да го разходят. Никой това дете не го потърси изобщо. Докато ние
постоянно търсехме връзка с другото дете да го чуем поне. Имаха среща децата в стаята на
психолога 2-3 пъти да контактуват децата понеже те не се събират, първо с единият родител,
после и с другия. Това семейство 13 г. сме мислели, че сме били най сплотеното семейство,
семейство, което се разбираме, да не се лъжем, но от тия 3 месеца разбрахме, че в нашето
семейство сме живели с човек, който ни е лъгал 13 г. Сега комшии, хора ни срещат и казват,
че ходила от къща на къща, от кафе на кафе да разпространява клюки, приказки, да
настройва хора и комшии срещу нас. При нас настройваше пък нас срещу хората, комшиите
да се мразим и да се караме. Тя никога не е била тормозена от нас. Тя беше тормозена от
майка си и от сестра си, които е казала пред много хора и е споделяла, че майка й постоянно
е пращала сестра й при нея за пари. Те са я тормозили психически толкова години. Тя е
лишавала семейството си и е крила пари от мъжа си, за да дава на сестра си да им угажда. Тя
13 години беше зависима от тях. Те й контролираха живота 13 години. При нас имаше
нормални условия на живот, нямаше караници и кавги“.
Съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтересовани свидетелските
показания, които доказват качеството на отношенията между страните в производството.
Съдът кредитира изцяло така дадените показания на свидетелите Р. и М.., преценени по реда
на чл. 172 ГПК. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна
или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда
при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля
от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е
заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не
може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на
свидетелите само поради тяхната заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността
им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с
доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само
близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за
отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
На основание чл. 195 от ГПК съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа
компютърна екпертиза, която да направи анализ както на представената в съдебно заседание
извадка от кореспонденция, така и на техническото устройство – телефон, използвано от
детето З. А.. В определеният за това срок не внесен определеният депозит. В следващо
съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е заявил, че се отказват от
това си доказателствено искане и в тази връзка с протоколно определение от 27.11.2025 г.,
съдът е отменил определението си, с което е допуснал изготвянето на подобен род
експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН
шестмесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от
легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, а именно от
пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е пострадалият е в
съпружески отношения, а именно пострадалото лице е съпруга на извършителя на
домашното насилие, към датата да извършването му. Посочените обстоятелствата не са
спорни по делото, а именно ответникът не е оспорил същото.
От приложената Справка за съдимост на ответника А. А. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 24 се установява, че същият е не
осъждан.
4
От изисканите справки от „ДПБ – Ловеч“ от 13.08.2025 г. се установява, че страните
по делото не се водят на диспансерно лечение и не са лекувани в ДПБ – Ловеч до настоящия
момент.
Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от РС- Тетевен, се
установи, че на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН.
По делото са представени от молителя доказателства, в подкрепа на молбата й.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е
очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 1 са посочени като
такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, което е съпруг или
бивш съпруг. В случая не е спорно, че соченият за извършител е бил съпруг, към момента на
акта на домашно насилие на молителя Р. и следователно попадат в кръга от лица,
легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които
молителя твърди да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на дата 28.06.2025 г.
‚ последният, който към онзи момент е бил съпруг на молителя Р. й отправял обидни
реплики и заплахи по повод зародилият се спор между страните, касаещ проява на ревност,
касаеща излизане в селото на молителя и контакта й с други хора, както и в последствие се
установи от доказателствата по делото, а именно събраните гласни доказателствени
средства, в това число и обясненията дадени от ответника А. говорят за системни прояви на
вербално и психологическо насилие върху молителя Р.. Какво Р., така и сестра й свидетеля Р.
сочат, че от 13 г. ответникът е проявявал доминиращо и контролиращо поведение, спрямо
молителя Р.. На последната било забранявано да работи, под претекст, че ще си намери
любовник, то този начин Р. е държана в икономическа зависимост от съпруга си. На
следващо място А. се установи, че в проявите си на контрол, често е проверявал мобилният
телефон на Р., за да знае какво прави тя и дали не му изневерява. По делото не се установиха
прояви на физическо домашно насилие межди страните, но за сметка на това се установиха
множество нефизически прояви на насилие – вербални, психологически, икономически,
всички те включени в определението за „домашно насилие“ обективирано, в разпоредбата
на чл. 2 от ЗЗДН. Бяха условени и отправени заплахи към физическото здраве и
неприкосновеност на Р., чрез репликите: „ще я удари и ще й направи пластична операция“,
както и „да не си посмял боклук мръсен да го кажеш на вашите, че ще дойда и ще ви избия
всичките“. Дори в дадените обяснения пред съда А. заяви, че друг на негово място не би се
ограничил само до думи, което косвено потвърждава изричането на заплашителните фрази,
цитирани от молителя и дори се подчертава, че А. се е „ограничил“ единствено до думи,
като друг на негово място не би се ограничил само до думи. Предвид изложеното
извършеното от А. действие следва да бъде третирано като акт на домашно насилие, още
повече, че самият А. заяви, че е било извършено в момент на силно раздразнение от страна
на Р., продиктувано от задравословното състояние на синът им З..
Също така безспорно се установи от показанията на всички свидетели, че словесен
конфликт и обидни реплики между страните е имало. Единствено свидетелите на ответната
страна заявиха, че нямат спомен да е имало заплаха с между бившите, вече, съпрузи.
Свидетелите еднозначно сочат за наличие на напрежение между страните, по повод личните
им семейни отношения, към онзи минал момент.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански
5
правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично
посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да
установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя,
доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава
заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За
целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с
установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от
ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на
обстоятелствата, изложени в декларацията.
В настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителя в декларацията му по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не бе опровергано от ответника в съдебното производство със събрани в
същото доказателства, поради което счита искането за издаване на заповед за налагане на
мерки за защита по реда на този закон за основателно. Напротив, от събраните по делото
доказателства се установяват данни в подкрепа на твърденията на молителя. При това съдът
намира, че по делото се установява извършените на дата 28.06.2025 г. актове на домашно
насилие от страна на ответника спрямо молителя и изразяващ се в отправяне на обидни
реплики и заплахи по негов адрес, което действие съставляват акт на вербално и психическо
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Предвид това и с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира молбата за издаване
на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15,
ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице,
като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
и т. 4 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на
домашно насилие и неговата тежест, а именно обиди и заплахи. Посочените мерки за защита
съдът намира за подходящи и достатъчни предвид естеството на извършеното домашно
насилие и неговата тежест, както и предвид обстоятелството, че същото не включва
извършено физическо насилие, както и данните изразени от страните на настъпило
успокояване на отношенията им.
При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН -
Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от
30.08.2024 г./. Съгласно методиката общият бал е 7 т. Съдът счита, че процесният случай
попада в графата „от 0 до 10 точки“. Според методиката това означава, че не са
идентифицирани рискови фактори, които да сочат вероятност за бъдещо насилие над
пострадалото лице. Налични са данни за лека форма на насилие, което може да бъде на
вербално или емоционално ниво. Пострадалото лице има ресурси да се справи с насилието.
Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителя, както и че ще
въздействат в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към
спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.
На следващо място, съдът намира, че съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в редакция изм. ДВ,
бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба, но с оглед измененията на
ЗЗДН в сила от 01.01.2024 г., намира, че в приложното поле на § 30 не попада разпоредбата
за налагане на глоба, поради което такава не следва да бъде налагана.
Законът предвижда, че при уважаване на молбата съдът издава заповед за защита (чл.
15, ал. 8 ЗЗДН). Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед
за защита. Тъй като решението подлежи на незабавно изпълнение (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН), се
6
налага с оглед яснота в диспозитива изрично да се посочи, че заповедта за незабавна защита
е загубила силата си.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Тетевен държавна такса в размер на 25.00 лв., както и
5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С оглед изхода от спора,
разноски се дължат и на молителят Р., за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на
700.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във вр. с чл.
5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., област
Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 24 за извършено от него на 28.06.2025 г. домашно насилие
спрямо А. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххххх“
№ 24 и настоящ адрес с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 125, изразяващо се във
вербално и психическо насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН А. А. А., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. С. Р., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на А. А. А., ЕГН ********** да
доближава А. С. Р., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 30 метра, за срок от 5
месеца, считано от 25.07.2025 г., с изключение определените лични контакти с децата на
страните.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на А. А. А., ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА жилището находящо се с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 125,
обитавано от А. С. Р., ЕГН **********, нейната месторабота и местата за социални контакти
и отдих, на разстояние по-малко от 30 метра, за срок от 5 месеца, считано от 25.07.2025 г., с
изключение определените лични контакти с децата на страните.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на А. А. А., ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с А. С. Р., ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 5 месеца, считано от
25.07.2025 г., с изключение определените лични контакти с децата на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. А. А., ЕГН **********, че съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН при
неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същия ще бъде задържан
и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата, като му указва, че неизпълнението на
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН А. А. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН А. А. А., ЕГН **********, да заплати на
А. С. Р., ЕГН ********** сума, в размер на 700.00 (седемстотин) лева, представляваща
съдебни разноски за процесуално представителство, осъществено от адвокат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 24, като се посочат последиците при
неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
7
С издаване на заповедта за защита, издадената заповед за незабавна защита № 18 от
25.07.2025 г. се обезсилва.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУП на МВР по
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спира
изпълнението (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в седемдневен срок от
10.12.2025 г., датата посочена в открито съдебно заседание, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8