Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 01.10.2021 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 254 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че
на 02.02.2011 г. по силата на нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г.
на нотариус М. Д., с район на действие – PC - Радомир, закупила следния
недвижим имот, а именно:
Незастроен урегулиран поземлен имот,
находящ се в с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, с площ от 1439 кв. м, за който
ПИ съгласно утвърдения със заповед № III-336 от 08.06.1964 г. регулационен план
на с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, е отреден парцел ., кв. ., при граници по
нотариален акт: улица, К.Р., Й.Р.,С.Р. и К.Р., а по представената скица №.г.,
издадена от община Радомир, границите са: улица, ., УПИ ., УПИ .и УПИ .,
всичките в кв. . по плана на селото.
Владението върху имота било
предадено на ищцата от продавачите в деня на изповядване на сделката, като в
имота попадал и водоизточник - кладенец, вписан в регистъра на община Радомир с
№ . и дълбочина на водното ниво 7 м, в който ясно било отбелязано, че
принадлежи към имота на ищцата.
Посоченият кладенец заедно с
пространството около него, с площ от около 50 кв. м, отразено като триъгълник
на посочената скица, и каменната ограда между имота на ищцата и този на
ответника - парцел ., било предадено на същата дата.
Посоченото пространство от 50 кв. м,
заедно с кладенеца, повече от сто години били част от имота на ищцата и били
владени от продавачите, а впоследствие и от ищцата в продължение на изискуемия
се от закона давностен срок.
Преди около една година ответникът,
основавайки се на регулационния план от 1964 г., който не бил приложен и
твърдейки, че посоченото място е негова собственост, предприел действия по
изграждане на ограда.
От съда се иска да признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на реална част, с
площ от 50 кв. м от незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Д.,
общ. Радомир, обл. Перник, за който ПИ съгласно утвърдения със заповед №
III-336 от 08.06.1964 г. регулационен план на с. Д., общ. Радомир, обл. Перник
е отреден парцел ., кв. ., при граници на ПИ по нотариален акт: улица, К.Р., Й.Р.,С.Р.
и К.Р., а по представената скица №.г., издадена от община Радомир, границите
са: улица, ., УПИ ., УПИ .и УПИ ., всичките в кв. . по плана на селото и при
граници на частта: УПИ ., УПИ .и УПИ ., всичките в кв. . по плана на селото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор, с който ответникът е признал изцяло предявения иск, като моли, тъй
като не е дал повод за завеждане на делото, при присъждането на разноски съдът
да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Сочи, че не е предприемал действия
по изграждане на ограда, както се твърди в исковата молба, като единствените
действия, които е предприел, били свързани с извършването на геодезическо
заснемане, при което се обърнал към „Геопроинженеринг“ ЕООД и служители на така
посоченото дружество, при извършване на трасирането, поставили колчета по
вътрешните регулационни линии, отразяващи границите на УПИ .към съседните
имоти.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призован, чрез упълномощени представители поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, чрез упълномощен представител признава предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира
следното:
В проведеното на 27.09.2021 г.
открито съдебно заседание процесуалните представители на ищцата са поискали
постановяването на решение при признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани в
чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,
а именно същият чрез упълномощен представител, разполагащ с правата по чл. 34,
ал. 3 ГПК, е признал иска и своята отговорност на основание чл. 237, ал. 1, вр.
ал. 4 ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба,
искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да
се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи предявеният
иск, без същото да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че Е.Х.Ц.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на реална част, с площ от 50 кв. м
от незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Д., общ. Радомир, обл.
Перник, за който ПИ съгласно утвърдения със заповед № III-336 от 08.06.1964 г.
регулационен план на с. Д., общ. Радомир, обл. Перник е отреден парцел ., кв. .,
при граници на ПИ по нотариален акт: улица, К.Р., Й.Р.,С.Р. и К.Р., а по
представената скица №.г., издадена от община Радомир, границите са: улица, .,
УПИ ., УПИ .и УПИ ., всичките в кв. . по плана на селото и при граници на
частта: УПИ ., УПИ .и УПИ ., всичките в кв. . по плана на селото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.