Решение по дело №3250/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2022 г.
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20223110203250
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1637
гр. Варна, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110203250 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:



Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.


Образувано е по жалба на Д. С. Г., ЕГН ********** от гр.Варна,
против НП № 21-0460-000447/ 25.06.2021 год. на Началник Пето РУ - Златни
пясъци, към ОД МВР - Варна , с което за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДП са му били наложени, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП,
адм. наказание „глоба“ в размер на 1. 000.00 / хиляда/ лв. и адм. наказание
„лишаване от правоуправление“ на МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

В жалбата си въззивницата твърди, че изводите на АНО били изцяло
неправилни. Сочи, че не му е било връчено НП Излага доводи, че в процесния
период не е бил в България. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивника редовно призован не се явява и не се
представлява по делото.

1
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. в които същата изразява становище за безспорна
доказаност на адм.наказателното обвинение, както и за то това че
нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно моли в случай, че жалбата
бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение от ответната страна
да бъде определено такова в минимален размер.


След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

В нощта на 04/05.06.2021 год. свидетелите И. Я. (мл. автоконтрольор) и
Я. Г. и двамата служители на Пето РУ към ОД МВР - Варна изпълнявали
служебните си задължения на територията на гр. Варна. Същите се били
позиционирали на път І-9 до резиденция „Евсиновград“ в близост до спирка
„Ал.Стамболийски“ в посока к.к. „Златни пясъци“. Около 02:48 часа
полицейските служители спрели за рутинна проверка въззивника Д. С. Г.,
която управлявала л.а. „Тойота Корола Версо“ с рег.№ В 57-52 КР и се
движел в посока към к.к. „Златни пясъци“. В хода на проверката въззивника
бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с
фабр.№ ARBB - 0011, което отчело наличие на алкохол в издишвания въздух
в размер на 0.83 промила.

На място на въззивника бил издаден талон за медицинско изследване
№ 085638, който й бил връчен в 03:10 ч. на 05.06.2021 г. с указан в талона час
за явяване в лечебното заведение МБАЛ „Св.Анна“ Варна до 60 /шестдесет/
минути от връчването на талона.

На въззивника бил съставен и АУАН № 425112/05.06.2021 г., в който
било посочено, че същия е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП,
тъй като управлявал МПС след употреба на алкохол – 0.93 промила на
хиляда.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал сочейки, че няма възражения.
2

В срока определен му с издадения талон за медицинско изследване
въззивника Д. С. Г. се явил в посоченото в талона медицинско заведение и
дал кръв за изследване.

Пробата дадена от въззивника била изследвана и експерта при МААЛ
„Света Анна – Варна“ АД в Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 419/07.06.2021
г. излязъл със заключение, че в кръвта се съдържа етилов алкохол в размер на
- 0.83 промила на хиляда.

На 25.06.2021 год., въз основа на акта, и резултатите от химическото
изследване, Началника на Пето РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна
издал атакуваното НП № 21-0460-000447/ 25.06.2021 год. като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, посочил че резултата от
химическото изследване на въззивника бил в размер на 0.83 промила, приел
че е налице нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП и на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП наложил на въззивника адм. наказание
„глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв., като и адм. наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.


В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителя И. Я.
и свидетеля по акта Я. Г., които в показанията си пред съда възпроизвеждат
констатациите отразени в акта с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, талон за
изследване № 085638 от 05.06.2021 год., протокол за химическа експертиза
№ 419/07.06.2021 год.; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества,
справка за нарушител, Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства (както писмени
така и гласни), които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от
3
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Във фазата
по съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати съществени нарушения
на процес. правила. В обст. част на акта се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на
въззивника – управление на МПС след употреба на алкохол – 0.93 промила,
описано е техническото средство с което била взета пробата, посочен е и
номера на издадения талон за медицинско изследване, като фактите са в
пълен унисон и с посочената като нарушена законова норма на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДП.

Допуснато съществено нарушение на процес. правила съдът не
констатира и във фазата по издаване на НП. В същото се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено на въззивника. Коректно е посочено също така, че е било извършено
и химическо изследване на кръвта на въззивника и резултата от същото.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушената разпоредба
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Действително в НП няма изразено становище на АНО по отношение
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Последното обаче не съставлява съществено
нарушение на процес. правила първо защото по никакъв начин не влияе на
правото на защита, което се реализира срещу фактите и второ защото
реквизитите които следва да съдържа НП са изчерпателно посочени в ЗАНН и
там изискване за излагане на мотиви досежно неприложението на чл. 28 от
ЗАНН не е предвидено.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е издадено и в съответствие с
материалния закон.

В случая с НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.

Съгласно цитираната разпоредба на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над - 0,5 промила на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.

На свой ред нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДП предвижда санкция за този,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
4
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

В случая събраните по делото доказателства по безспорен начин сочат
на това, че на 05.06.2021 год. Въззивника Г. е управлявал МПС – л.а. с
концентрация на алкохол в кръвта му в размер на 0.83 промила на хиляда,
установена с химическо изследване на кръвта. В горната насока са всички
събрани по делото доказателства. Впрочем фактът, че въззивника е
управлявал МПС-то след употреба на алкохол, както и резултата от
химическото изследване на кръвта, не се оспорват от въззивника . Основния
спорен момент е дали с оглед констатираната концентрация на алкохол в
кръвта на въззивницата нарушението представлява маловажен случай или не.


В случая и съдът, както очевидно и АНО, не намира че нарушението
попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай.
Действително установената концентрация на алкохол не е значителна и
надвишава допустимите от закона - 0.5 промила. Само това обстоятелство
обаче няма как да охарактеризира случаят като маловажен в частност да го
определи като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите подобни нарушения. В тази връзка следва да бъде отчетено, че
нарушението е умишлено, а с оглед изключително високата обществена
нетърпимост, същото е възприето от законодателя като такова с висока степен
на обществена опасност предвид предвидени значителни санкции. Отделен е
въпроса, че видно от приложената по делото справка за нарушител
въззивницата проявява склонност към извършване на нарушения по ЗДП,
като предходните наложени санкции, не са изиграли своя поправителен и
предупредителен ефект. Нещо повече според настоящия съд приложението на
нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая би култивирало у въззивницата чувство
за безнаказаност и то по отношение на едно от най-тежките нарушения на
ЗДП.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивницата следващите й се за него адм. наказания, които
5
определил във фиксираните в закона размери - глоба в размер на 1000
/хиляда/ лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.

Що се касае до изложеното в жалбата становище, за неизправност на
уреда (Дрегера) с който била изпробвана въззивницата, за неотчитане на
допустимата грешка и т.н. съдът намира същото за неотносимо, доколкото в
случая е налице химическо изследване, резултатите от което са от значение за
делото.

По разноските.

Разноски се претендират само от въззиваемата страна, като искането е
обективирано в писмени бележки от ю.к. Л. постъпили преди даване ход на
делото.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв., както и това, че
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не е участвал лично в едно съдебно заседание като единствено е представил
писмени бележки съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
Посочената сума следва да заплатена от въззивницата Д. С. Г. в полза на ОД
на МВР Варна.



Водим от горното Варненският районен съд

6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0460-000447 от
25.06.2021 год. на Началника Пето РУ - „Златни пясъци“ към ОД МВР Варна
с което на Д. С. Г., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00
/хиляда/ лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от
същия закон.

ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН ********** от гр.Варна, да заплати на ОД
МВР - Врана сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.





Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7