РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Търговище, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253530200018 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. А. А. от гр.******** действащ чрез адв.Т.
В. от АК – Търговище, против НП № 24-1292-002572 от 20.12.2024 г. на
Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище.
Считайки същото за постановено в нарушение на процесуалният и материален
закони, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа
от процесуалният представител, който пледира и за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на наказващият орган счита жалбата за неоснователна
и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 11.12.2024 г. в 16.30 ч. на път III-4009, км.3+100 с посока на
движение към с.Цветница жалбоподателя управлявал лек автомобил БМВ с
рег.№ ******** собственост на ТРГ Карго ЕООД, като загубил контрол над
1
автомобила излязъл извън пътното платно и се блъснал в крайпътна канавка.
За инцидента жалбоподателя уведомил майка си - св. О., баща си и св. К.
Бащата на жалбоподателя пристигнал на место и с платформа транспортирал
автомобила до с.Пресиян. На место пристигнали и майката на жалбоподателя
и св. К. Св. К. закарал с автомобила си жалбоподателя и неговата майка във
вилна зона „********“ на гр.**********, където живеели. На 11.12.2024 г.
около 20.00ч. по сигнал за настъпило ПТП полицейски патрул в състав св.Д. и
св.Б. пристигнали на път III-4009, на км.3+100 в близост до с.Пресиян. На
место не установили автомобила, като след това намерили процесният
автомобил в с.Пресиян пред къщата на бащата на жалбоподателя. Свързали се
с водача, отишли до вилната зона и след разговор с жалбоподателя му
съставили АУАН серия GA № 3290708. Акта бил подписан от жалбоподателя
без възражения. Въз основа на АУАН на 20.12.2024 г. било издадено
оспореното НП под № 24-1292-002572 с което на жалбоподателя били
наложени следните наказания : за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200лв.; за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месец.
Видно от справката за нарушител жалбоподателя има регистрирани
множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа категорично от
всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Събраните
доказателства не противоречат помежду си и установяват по безспорен начин
фактите изложени по-горе.
Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. процесното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия. АУАН също е съставен от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия.
Принципно движението на МПС с несъобразена скорост е нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Когато в резултат на това е причинено ПТП, се
осъществява състава на административно нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Неуведомяването на компетентната служба на МВР е отделен състав на
нарушение по чл.123, ал.1 от ЗДвП.
2
При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че
същото е издадено при съществени процесуални нарушения изразяващи се в
липса на съществени задължителни реквизити. В оспореното наказателно
постановление липсва описание на нарушението и посочване на
обстоятелствата при които същото е извършено. На практика липсва ясна,
конкретна и недвусмислена фактическа обстановка. Посочено е, че скоростта
на движение не е била съобразена с релефа на пътя без да е посочено какъв е
бил релефа на пътя. Налице е и вътрешна колизия в описанието на
нарушението относно това обстоятелство, тъй като в самото наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателят се е движел на прав пътен
участък. Отделно от това в НП е посочено, че скоростта на движение не е била
съобразена с множество обстоятелства – атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства.
Изложено е твърдение, че по този начин жалбоподателя не е могъл да спре
пред предвидимо препятствие или е създадена опасност за движението.
Всичко това отново налага извода, че описанието на нарушението е объркано
и неясно. Наказаното лице не може да се защити адекватно тъй-като не може
да разбере какво точно нарушение е извършило. Съдът също не може да
провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона. Не е
конкретизирано каква е била интензивността на движението, релефа,
атмосферните условия, условията на видимост с които скоростта на движение
на жалбоподателя е била несъобразена. Не е конкретизирано какво
препятствие на пътя е имало респ. къде е било разположено това препятствие.
Не става ясно дали има причинно-следствена връзка между препятствието на
пътя и движението на жалбоподателя. Не са конкретизирани какви
материални щети са причинени респ. по автомобила и/или пътните
съоръжения. При това положение съдът не може да прецени дали е изпълнено
понятието за ПТП посочено в §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Наказващият орган не е
посочил доказателствата които потвърждават нарушението и фактическата
обстановка описана в наказателното постановление. Налага се извода, че в
обжалваното наказателно постановление липсват съществени реквизити по
смисъла на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В тази насока възраженията в жалбата са
основателни. Съдът също е поставен в невъзможност да провери волята на
наказващият орган за съответствието и с обективната истина и закона. В тази
връзка съдът не може и да се произнесе по съществото на спора.
3
Аналогична и е ситуацията относно пункт 2 на оспореното НП. Липсва
описание на нарушението което да установява че е изпълнено понятието за
ПТП посочено в §6, т.30 от ДР на ЗДвП. И тук отново наказаното лице не
може да разбере какво точно нарушение е извършило, а съдът не може да
провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.
Следва да се отбележи, че липсата на съществени реквизити в
наказателното постановление не може да се допълва и санира чрез събиране
на доказателства в рамките на съдебното следствие.
На практика липсата на съществени реквизити води и до недоказаност
на нарушенията, а именно че жалбоподателят се е движел с несъобразена
скорост и че е бил участник в ПТП.
Отделно от това жалбоподателят не е извършил нарушение на чл.123,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДВП тъй-като при процесното произшествие няма
пострадали хора, което не се твърди и от наказващият орган.
Предвид на гореизложеното се налага извода, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно поради нарушение на
процесуалният и материален закони и като такова следва да бъде отменено.
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в
размер на 600 лв., за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за
правна защита и съдействие и пълномощно съгласно които жалбоподателя е
заплатил на адвокат сумата от 600 лв.за правна защита и съдействие.
Представен е и списък на разноските за сумата от 600лв. Съгласно чл.18, ал.2
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(Доп. ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419
на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 88 от 2022 г.)
„Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба,
санкция и/или обезщетение.“ Съгласно чл.7, ал.2, т.1 при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 400 лв. Предвид на това претендираният адвокатски
хонорар в размер на 600 лв. не е прекомерен и следва тази претенция да бъде
уважена изцяло.
Предвид отмяната на оспореното наказателно постановление
направените по делото разходи за изплащане пътните разноски на свидетел
4
остават за сметка на държавата, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1292-002572 от 20.12.2024
г. издадено от Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция
Търговище с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП на Б. А. А. с ЕГН ********** от гр.*********,
ул.****************** са наложени следните наказания : „глоба“ в общ
размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. А. с ЕГН
********** от гр.*********, ул.*************** сумата от 600 лв.
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5