№ 6310
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100101679 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ - за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди /
имуществени и неимуществени/ от незаконно повдигнато обвинение, за което
ищецът е оправдан.
В исковата молба се твърди, че през 2014г. срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 1 вр.ал. 1 от НК. По време на
воденото досъдебно производство, по отношение на него са извършвани
претърдване и изземване, арест, бил задържан под стража и бил отстранен от
длъжност – служител в МВР. Обвинителният акт е бил внесен в съда през 2015 год,
като е образувано НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализиран наказателен
съд /закрит/. С присъдата, постановена по делото ищецът е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение.
Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е претърпяла
вреди –неимуществени, чието обезщетяване иска. Неимуществените вреди, които
оценява на 80 000 лева, се свързват с притеснение, накърняване на достойнството
му, доброто му име в обществото. Твърди,че всяко съдебно заседание го
натоварвало психически, чувствал се безсилен и уплашен за бъдещето си, бил
1
ужасен от това какво очаква него, семейството и възрастните му родители, ако
бъде осъден несправедливо осъден. От стреса станал неспособен да живее
пълноценно живота си, като и към момента изпитвал притеснения и унизение, че е
бил обект на подслушване, следене, фотографиране или видеозаснемане.
Имуществените вреди се съизмеряват с размера на трудовото възнаграждение,
което е следвало да получи за периода, през който е бил отстранен от длъжност -
неизплатени заплати за периода от 01.08.2014 г. до 2 1.12.20 14 г. Претендира
разноски.
Ответната страна, в подадения по делото отговор, оспорва предявените
искове по основание и размер. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Твърди, че вредите, за които се претендира
обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително
завишен с оглед твърдените вреди, а претендираните имуществени такива – като
недоказани, при евентуалност - завишени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът Г. С. Б. от 2005 г. работи в системата на
МВР, като до 01.01.2013 г. заемал различни длъжности. в периода от 01.01.2013 г.
до 30.07.2014 г. работел на длъжност полицай в Моторизирана група за бързо
реагиране „Сигма" /МСБР „Сигма" при Специализирани полицейски сили към
отдел „Охранителна полиция" - СДВР – МВР.
Във връзка с подадени сигнали относно работата на звеното на 20.12.2013
год, от Дирекция Вътрешна сигурност - МВР е изпратено искане до СГС за
използване на специални разузнавателни средства по отношение на ръководителя
на отдела за срок от 120 дни. Искането е уважено за прилагане на оперативни
способи - наблюдение, подслушване, проследяване и проникване., като срокът е
бил продължен.
Било образувано ДП. № 13/2014 г. по описа на Следствен отдел при
Специализирана прокуратура /закр./, пр.пр. № 93/2014 г. по описа на
Специализирана прокуратура /закр./.
На 30.07.2014 г. началникът на службата, ведно с ищеца Г. Б. били
арестувани. На същата дата било извършено претърсване в дома му.
На 30.07.2014 г. Пресцентъра на МВР разгласил съобщение до всички
2
национални медии за ареста и привличането на началника му, както и още щест
служители на МВР, включително и Б., като обвиняеми и за извършено
престьпление
С постановление от 31.07.2014 г. ищецът Г. Б. бил привлечен като обвиняем
за извършено престьпление по чл..321, ал.1 вр.ал.1 от НК, което му било връчено
на същия ден и бил разпитан в качеството му на обвиняем. С постановление от
същата дата ищецът бил задържан под стража за срок до 72 часа и приведен в
ОЗСА -гр.София, ул."м-р Векилски" №2, като впоследствие му била наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция".
На 31.07.2014 г. бил отстранен от длъжност в МВР, като в последствие му
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" от ЗМВР.
На 23.11.2015 г. бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт, като било
образувано НОХД. № 1451/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 17
състав /закрит/.
С присъда от 04.10.2017 г. постановена по делото ищецът бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата е влязла в сила на
20.02.2018 г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно психологична
експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от
страните се установява, че наказателното производство е предизвикало съществени
промени в начина на живот на ищеца - наложило се е да замени работата в екип в
„Сигма" със самостоятелна работа поради повишената тревожност и появила се
мнителност („какво прави колегата"); редуцирал е приятелският си кръг; появили
са се соматични страдания (високо кръвно, гастрит), налагащи консултации със
специалисти. Вещото лице сочи, че в началния период на воденото срещу него
наказателно производство са се забелязвали повишена уморяемост, стомашно-
чревни проблеми без ясна причина, проблеми със съня и постоянна тревожност,
свързана с неясното бъдеще както за самия него, така и за близките му.
Закрепването на повишената тревожност като характерна за ищеца особеност и
след влизане в сила на оправдателната присъда намалява качеството на живота му,
но не е достатъчна за поставяне на диагноза (страхува се някой около него да не
извърши нещо нередно, което да рефлектира върху самия него в професионален
план, не смее да се явява на конкурси за израстване поради петното, което според
него го съпровожда). Като трайна промяна вследствие преживяното във връзка с
воденото срещу него наказателно производство при ищеца се наблюдава повишена
3
тревожност относно това как го възприемат околните в професионален план, както
и очакването, че във всеки момент някой би напомнил за нанесеното петно върху
репутацията му, което, според вещото лице, може да бъде провокирано от стреса и
напрежението, свързани с продължителното съдебно производство и
произтичащата от него несигурност на ищеца от възможния изход на делата.
От показанията на св.В. Б.а и В.Н., които съдът не намира основание да не
цени, се установяват негативните емоции, които е търпял ищеца във връзка с
воденото срещу него наказателна производство.
Св.Б.а установява, че повдигането на обвинение се е отразило изключително
негативно на ищеца – бил психически нестабилен, не работел, нямал средства.
Масовото разгласяване за повдигнатото обвинение също рефлектирало негативно
както върху него, така и върху близките му – родители, деца, съпруга.
Свидетелката установява, че ищецът се затворил в себе си, не се виждал с
приятели., нямал желание да излиза. Сочи освен това, че и до момента кризата не е
преодоляна от ищеца, а в работата му се отнасят към него с недоверие..
В тази връзка са и показанията на св.В.Н., от които се установява
негативното отражение върху професионалната реализация на ищеца. Свидетелят
установява, че след възстановяването му на работа ищецът демотивиран. Бил
отчаян и обиден, защото след продължителен период безупречна служба, всичко
било напразно и съсипано от незаконното обвинение - колегите изпитвали
недоверие към него, гледали го като „черна овца”, наричали го „престъпник”, казва
ли му, че бил „касиера“и че в дома му имало каса.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и взаимно
допълващи се. Свидетелите са преки очевидци на преживяното от ищеца и
доколкото показанията им не се опровергават от останалите, събрани по делото
доказателства, съдът ги възприема изцяло, независимо от близките отношения, в
които се намират с ищеца /съпруга, съответно приятел и колега/.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 и т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от
задържане под стража, когато е било отменено, както и от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на
влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
4
вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са
налице.
Установено бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършени престъпления като образуваното наказателно производство е
завършило с влязла в сила оправдателна присъда. По отношение на него са
извършвани арест, обиск, претърсване и изземване, в т.ч. и на дома му, бил е
задържан за 72 часа, бил е отстранен от заеманата длъжност – обстоятелства,
обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган,
с който длъжностното лице, което е пряк причинител на вредата, е в служебни
отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди
/имуществени и неимуществени/ от извършените действия от държавния орган.
Воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство са му
причинили имуществени вреди, свързани с невъзможност да реализира доход за
времето, през което е бил отстранен от длъжност, и безспорно е създало за него
отрицателни преживявания, изразяващи се в притеснения и отрицателни емоции,
които са инициирани именно от образуваното наказателно производство и които са
в пряка причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, при
което искът е доказан по основание. Самото осъзнаване от едно лице на
обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на
ограничения в правната му сфера, представлява неприятно преживяване и само по
себе си подлежи на обезщетяване
Установено е по делото, че в хода на образуваното наказателно
производство, ищецът е бил отстранен от длъжност периода от 01.08.2014 г. до
21.12.2014 г., през който период не е получавал и трудово възнаграждение.
Размерът му възлиза на 3 196,80 лева –по заключението на приетата ССчЕ/ и
съставлява имуществена вреда от незаконното обвинение. Тази сума следва да
бъде възстановена от ответника.
Досежно обезщетението на неимуществени вреди, на основание чл. 52 от
ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение, размерът му следва да се
определи от съда по справедливост.
Съобразно разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
5
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило три години и
пет месеца - от 31.07.2014 г. до 20.02.2018 г., повдигнатото обвинение е било за
тежко умишлено престъпление – участие в организирана престъпна група, като в
периода на воденото наказателно производство ищецът е бил задържан, извършени
са претърсване и изземване, използвани са специални разузнавателни средства. От
значение в случая е и това, че обвиненията са за деяние, осъществено при
изпълнение на служебните задължения на ищеца, като служител в
правоохранителен орган. Това обвинение е рефлектирало съществено върху
самооценката на ищеца и неговата мотивация в професионален план /така
заключението на СПЕ/.
Повдигането на обвинение на ищеца е получило медиен отзвук /установява
се от показанията на свидетелите/, достигнало е до знанието на общността, в която
ищецът живее, както и в различните структури на МВР, в които през време на
професионалната си кариера ищецът е работил.
Установено е по делото с кредитираните свидетелски показания, че както в
периода на досъдебната производство, така и след това, ищецът е изпитвал
негативни емоции – притеснения, страх и безпокойство. Случилото се е отразило
негативно върху него както в личен /емоционален план, така и в професионален –
отстраняване от длъжност, уронване престижа му пред колегите /в т.вр.св.Н./. В
един продължителен период от време, ищецът е търпял негативни емоции,
свързани от една страна със страх от неоснователно осъждане, от друга – с
невъзможността да полага адекватни грижи за семейството си, съпътствани от
6
финансови затруднения във връзка с невъзможността му да полага труд и да
получава адекватно възнаграждение.
При всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които
оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено
съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 30 000 лв. При определяне този размер, съдът
съобрази и съдебна практика при аналогични случаи – така решение №
1286/16.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 361/2023г. по описа на Апелативен съд
– София
Поради това искът за обезщетение от незаконното обвинение следва да бъде
уважен до размера от 33 196.80 лева, от които 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени и 3 196,80 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение, а за разликата до предявения размер - да се отхвърли като
неоснователен. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от
20.02.2018 г. – датата на увреждането/влизане в сила на окончателния съдебен акт,
с който ищецът е признат за невиновен/ до окончателното й погасяване.
В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложи сумата от 10.00 лева – заплатена държавна такса, както
и 3 305.00 лева - адвокатското възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съразмерна на уважената част от исковете. Адвокатското възнаграждение е
платимо на процесуалния представител, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на Г. С. Б., ЕГН
**********, сумата от 33 196.80 лева, от които 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени и 3 196,80 лева – обезщетение за имуществени вреди, от
повдигането обвинение на 31.07.2014г. за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 1
вр. ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 20.02.2018 г.,
постановена по НОХД № 1451/2015 г.. по описа на Специализиран наказателен съд
/закрит/, както и 10.00 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
до за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния й предявен
размер от 5 000 лева, а претенцията за неимуществени вреди до пълния предявен
7
размер от 80 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на адв.К. Ч. от
САК, адрес на кантора гр.София, бул.*******, сумата от 3 305.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8