Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4818 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 282,62 лв. неплатени абонаментни
такси и услуги, чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.342 ТЗ с цена на иска 246,26-лизингови
вноски, чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.342 ТЗ с цена на
иска 288,83 лв.-лизингови вноски, чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД
с цена на иска 102,48 лв. -неустойка и чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 77,49 лв.-неустойка.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против Г.К.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди, че между Г.К.Т. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „***“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на
услуги: 1. Договор за мобилни услуги № ***от 15.03.2016 г. Съгласно Договора на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***. 2. Договор за мобилни услуги
№ ***от 22.07.2016 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ***. 3.Допълнително споразумение № ***към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 27.06.2016 г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника съгласно
предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов абонаментен план
и е предоставено за ползване мобилно устройство ***. Твърди, че предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 404.57лв. с вкл. ДДС. Твърди, че за
ползването ѝ лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни вноски в размер на 17.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. 4. Допълнително
споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг
от 29.09.2016 г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ***,
ползван от ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги,
влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно
устройство ***. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен
Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 390.77лв. с
вкл. ДДС. За ползването ѝ лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни вноски в размер на 16.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди, че към периода на
издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Г.К.Т. мобилни номера и
мобилно устройство на лизинг се прилагат следните условия: - За номер ***-
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***от 15.03.2016 г.,
изменен с Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 27.06.2016 г.; - За номер ***
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***от 22.07.2016 г.,
изменен с Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 29.09.2016 г.; - За мобилно
устройство *** - условията, договорени в Договор за лизинг от 27.06.2016 г.; -
За мобилно устройство *** - условията, договорени в Договор за лизинг от
29.09.2016 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2017 г. - м. май
2017 г.: фактура № **********/18.01.2017 г., фактура № **********/18.02.2017
г., фактура № **********/18.03.2017 г., фактура № **********/18.04.2017 г. и
фактура № **********/18.05.2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента. Твърди, че Фактура № **********/18.01.2017 г. е издадена за отчетния
период 18/12/2016-17/01/2017 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 25,82 лв.,
такса спиране на номер 0,75 лв., такса временно възстановяване на изходящия
трафик 1,24 лв., които са в общ размер на 27,81 лв. без ДДС - 33,37 лв. с вкл.
ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство *** - 16,99 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 18,32 лв., такса спиране на
номер 0,75 лв., такса временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв.,
както и ползвани услуги 0Л 6 лв. {Кратки текстови съобщения (SMS) 0,16 лв.),
които са в краен размер 20,47 лв. без ДДС - 24,57 лв. с вкл. ДДС; месечна
лизингова вноска за мобилно устройство ***-17,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 92,52 лв., като след приспадане на 2,59 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната
сума по фактурата е 89.93 лв. Фактура № **********/18.02.2017 г. е издадена за
отчетния период 18/01/2017¬17/02/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса
25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 26,57 лв.
без ДДС - 31,89 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство ***
- 16,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 18,32
лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в краен размер 19,07 лв. без ДДС
- 22,88 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство *** —
17,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 89.35 лв. Фактура
№ **********/18.03.2017 г. е издадена за отчетния период 18/02/2017-17/03/2017
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ***: месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС - 30,99 лв. с вкл. ДДС;
месечна лизингова вноска за мобилно устройство *** - 16,99 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 18,32 лв. без ДДС - 21,98 лв. с
вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство *** -17,59 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 87.55 лв. Фактура №
**********/18.04.2017 г. е издадена за отчетния период 18/03/2017-17/04/2017 г.
и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса (-9.16) лв. без ДДС - (-10,99) лв. с вкл. ДДС;
месечна лизингова вноска за мобилно устройство *** - 16,99 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ***: месечна абонаментна такса (-6,50) лв. без Д ДС - (-7,80) лв.
с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство *** - 17,59 лв. с
вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечните абонаментни такси по тази
фактура се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения
отчетен период и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до
услугите на оператора от датата на сключване на договора до датата на първата
фактура, издадена на потребителя по договора.). Общата сума, начислена във
фактурата, е 15.79 лв.
Твърди, че
след предсрочното прекратяване на договорите между „Т.Б.“ ЕАД и Г.К.Т. по
негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена Фактура №
**********/18.05.2017г.. която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги чрез номера *** и *** в
общ размер на 998.63 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилни устройства *** и *** в общ размер на 535.09 лв. с вкл. ДДС.
Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за
номер *** са уредени в раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ***към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 29.09.2016 г. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер *** са уредени в раздел IV, т.
4 от Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги от
27.06.2016 г. Твърди, че съгласно
посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно /за
мобилен номер *** - преди 29.09.2018 г.; за номер *** - преди 27.06.2018 г.)
прекратяване на срочен договор по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на действието му. Твърди, че въз основа на уговореното между
страните задължението за неустойка за номер *** е в размер на 614.82 лв., което
вземане в настоящото производство се претендира частично. Претендираната
неустойка за номера е размер на 102,48 лв. Въз основа на уговореното между страните
задължението за неустойка за номер *** е в размер на 383.81 лв., което вземане
в настоящото производство се претендира частично. Претендираната неустойка за
номера е размер на 77,49 лв. От своя страна, твърди, че обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство ***, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 27.06.2016
г., предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в размер на 246.26
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на четиринадесет предсрочно изискуеми лизингови
вноски. За мобилно устройство ***, чието ползване е предоставено с Договор за
лизинг от 29.09.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е
в размер на 288.83 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски. Претендираната сума по фактурата е в общ размер на
715.06 лв. Твърди, че предвид гореизложеното, общата стойност на неизплатените
парични задължения на Г.К.Т. спрямо „Т.Б.“ ЕАД по издадените Фактури към
сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 997.68 лв.
(деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки).Твърди, че
изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й. Твърди, че в периода след издаване на първата
от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към
настоящия момент задълженията не са погасени.
Моли по
отношение на ответника Г.К.Т. с ЕГН ********** да бъде признато за установено,
че дължи на ищеца 997.68 лв.
(деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), дължима се
съгласно фактура № **********/18.01.2017 г., фактура № **********/18.02.2017 г.,
фактура № **********/18.03.2017 г., фактура № **********/18.04.2017 г. и
фактура № **********/18.05.2017 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който счита, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните по делото.
Твърди, че страните не са сключвали посочените в исковата молба договори и
допълнителни споразумения и договори за лизинг. Твърди, че подписите в
договорите не са положени от ответника. Моли да бъде открито производство по оспорване на договорите на
основание чл.193 от ГПК - договор за мобилни услуги №***от 15.03.2016г. и
договор за мобилни услуги №***от 22.07.2016г., както и допълнително
споразумение №***към договор, за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг
от 27.06.2016г допълнително споразумение №***към договор, за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от 29.09.2016г. Във всички посочени договори оспорва
автентичността на положения подпис от страна на „абонат“, като твърди, че
подписите не са положени от страна на ответника по делото. Счита, че посочената
клауза за неустойка е нищожна, алтернативно, същата е неравноправна по смисъла
на чл.143, т.5 от ЗЗПотр. Счита, за безспорно, че ищеца е търговец а ответника
е потребител по смисъла на параграф 13, т.1 и 2 от ДР на ЗЗП.Прави възражение
за нищожност на клаузата за неустойката като противоречаща на добрите нрави
и/или алтернативно, че същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Счита, че клаузата за нищожност на неустойката за нищожна като противоречаща на добрите нрави. Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойката, се
съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №/2009г. на ОСТК на ВКС. Основна цел
на уговорената клауза ще доведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който ще получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престара насрещна услуга. Освен това така уговорената клауза
за устойката се явява и неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Така
уговорената неустойка се явява неоснователно висока, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещна престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Клаузата за неустойката е изначално
нищожна към датата на сключване на договора, отсъства валидно съгласие за
заплащане на неустойка и това води до частична недействителност/нищожност/ на
сключения договор в тази му част. Това е пречка за възникване на неустойка в
какъвто и да било размер. Оспорва и размера на задължението което е формирано в
исковата претенция.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Установява се от Договор за мобилни услуги № ***от 15.03.2016 г.,че е сключен между страните по делото и съгласно него на ответника Г.Т. е предоставен мобилен телефонен номер ***.
С Договор за мобилни услуги № ***от 22.07.2016 г. на Г.Т. е предоставен от ищеца мобилен телефонен номер ***.
Съгласно Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 27.06.2016 г., за мобилен номер ***, ползван от ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство ***. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 404.57лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 17.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Съгласно т. 4 от Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги от 29.09.2016 г., в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
С Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 29.09.2016 г. за мобилен номер ***, ползван от ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство ***. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 390.77лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 16.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Съгласно т. 4 от от Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги от 27.06.2016г., в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
Процесуалния представител на ответника е оспорил автентичността на подписите, положени в посочените договори и допълнителни споразумения от името на Г.Т.. Открито е производство по реда на чл.193 ГПК и е допусната съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че Подписа за абонат/потребител в Договор за мобилни услуги № ***от 15.03.2016 г. Договор за мобилни услуги № ***от 22.07.2016 г. Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг от 29.09.2016 г., Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 27.06.2016 г.са положени от Г.К.Т.. Поради изложеното съдът приема, че оспорването е неуспешно.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че в счетоводната система на „Т.Б.“ ЕАД данните влизат обобщено по сметки, на датата на всеки билинг цикъл на дати 01, 05, 10, 15, 18, 20 и 25-то число. Фактурите се осчетоводяват по: Дебит сметка 411 Вземания от клиенти. Кредит на сметка 703 - Приходи от услуги, по съответната аналитична сметка, в зависимост от ползваната услуга Кредит сметка 4532 ДДС продажби Фактурите са отразени в „дневниците за продажби“ за данъчните периоди, през които са издадени. Съгласно Справка за издадените фактури и извършени плащания по тях, за абонат ***Г.К.Т., ЕГН **********, задължението е в размер на 1816,34 лв., от които 282,62 лв. неплатени такси и услуги. Счетоводната отчетност на дружеството-ищец „Т.Б.“ ЕАД е заведена двустранно, съобразно изисквания на Закона за счетоводство и ЗДДС. През периода от 18.12.2016 г. до 17.04.2017 г. съобразно представените фактура № **********/18.01.2017 г.; фактура № **********/18.02.2017 г.; фактура № **********/18.03.2017 г. и фактура № **********/18.04.2017 г. са потребени описаните в тях услуги. На 07.04.2017 г. е спрян достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора. От тази дата спира да се начислява месечната абонаментна такса и се изчислява дължимата при прекратяване на договора неустойка. От спиране достъпа на клиента до мобилната мрежа - 07.04.2017г. до края на договора - 27.06.2018 г. за телефонен номер ***са 446 дни. Дължимата неустойка за номер ***е в размер на 383,81 лв. В исковото производство е претендирана неустойка, равняваща се на три месечни абонаментни такси в размер на 77,49 лв. /3 х 25,83 лв./. От спиране достъпа на клиента до мобилната мрежа – 07.04.2017г. до края на договора - 29.09.2018 г. за телефонен номер ***са 540 дни. Дължимата неустойка за номер ***е в размер на 614,82 лв. В исковото производство е претендирана неустойка, равняваща се на три месечни абонаментни таки в размер на 102,48 лв. Съгласно Договор за лизинг от 27.06.2016 г„ сключен между „Т.Б." ЕАД /Лизингодател/ и Г.К.Т., ЕГН********** /лизингополучател/ за предоставяне на Лизингополучателя за временно и възмездно ползване на следното устройство: марка SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold, с телефонен номер ***. Общата стойност на неизплатените от ответника лизингови вноски е 246,26 по този договор за лизинг. Съгласно Договор за лизинг от 29.09.2016 г„ сключен между „Т.Б." ЕАД /Лизингодател/ и Г.К.Т., ЕГН********** /лизингополучател/ за предоставяне на Лизингополучателя за временно и възмездно ползване на следното устройство: марка ***, с телефонен номер ***. Общата стойност на неизплатените от ответника лизингови вноски е 288,83 по този договор за лизинг.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 282,62 лв.
От събраните по
делото доказателства и конкретно от Договор за мобилни услуги № ***от
15.03.2016 г. и Договор за мобилни
услуги № ***от 22.07.2016 г., както и Допълнително споразумение № ***към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Допълнително
споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги се установява
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по делото за
следните мобилни телефонни номера *** и ***. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от Т.Б. ЕАД незаплатените от ответника суми за абонаментни такси и
услуги са в общ размер на 282,62 лв. подробно описани в процесните фактури. Не
е спорно и обстоятелството, че ответника
по делото не е изпълнил задължението за заплащане на сумите по представените
фактури. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ответника по делото за
заплащане на валидно възникналото задължение по процесните договори за мобилни
услуги.
Предвид изложеното,
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 282,62 лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в целия си предявен размер.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.342 ТЗ с цена на иска 246,26 лв. и 288,83
лв.:
Установи се от
Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 27.06.2016 г., за мобилен номер ***, ползван от ответника
съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, че влиза в сила нов
абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство ***.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 404.57лв. с вкл. ДДС.
За ползването ѝ лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три
месечни вноски в размер на 17.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. С Допълнително споразумение № ***към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 29.09.2016 г. за мобилен номер ***,
ползван от ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги,
влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно
устройство ***. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен
Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 390.77лв. с
вкл. ДДС. За ползването ѝ лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни вноски в размер на 16.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от Т.Б. ЕАД Съгласно Договор за лизинг от 27.06.2016 г„
сключен между „Т.Б." ЕАД /Лизингодател/ и Г.К.Т., ЕГН**********
/лизингополучател/ за предоставяне на Лизингополучателя за временно и възмездно
ползване на следното устройство: марка SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold, с
телефонен номер ***. Общата стойност на неизплатените от ответника лизингови
вноски е 246,26 по този договор за лизинг. Съгласно Договор за лизинг от
29.09.2016 г„ сключен между „Т.Б." ЕАД /Лизингодател/ и Г.К.Т., ЕГН**********
/лизингополучател/ за предоставяне на Лизингополучателя за временно и възмездно
ползване на следното устройство: марка ***, с телефонен номер ***. Общата
стойност на неизплатените от ответника лизингови вноски е 288,83 по този
договор за лизинг. Не е спорно между страните обстоятелството, че ответника по делото не е изпълнил
задължението за заплащане на сумите по договорите за лизинг. Липсват твърдения
и ангажирани доказателства за заплащане на посочените лизингови вноски.
Договорът за лизинг е
двустранен и възмезден, като лизингодателят
е задължен да предаде на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, а
последният да заплаща лизингови вноски
съгласно погасителен план. От
доказателствата по делото е установено, че
ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си да предостави на
лизингополучателя за ползване
лизинговата вещ. Лизингополучателят обаче е изпълнил само частично
задължението си за плащане на лизинговите вноски, като неплатени са останали
посочените суми за лизингови вноски по двата лизингови договора. Сроковете на
договорите са изтекли, а лизингополучателят – ответник в настоящето
производство нито е върнал лизинговите вещи на лизингодателя, нито е заплатил
тяхната цена.
Предвид изложеното,
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.342 ТЗ с цена на иска 246,26 лв. и 288,83 лв. се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени в
предявените си размери.
По исковете с правно основание чл.92 ЗЗД с цена на
иска 102,48 лв. и 77,49 лв.:
С
отговора ни исковата молба клаузите за неустойка са оспорени като неравноправни
и поради това нищожни. Освен това, за нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и
при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави - виж
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно Съгласно
т. 4 от Допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 29.09.2016 г. и Допълнително споразумение № ***към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 27.06.2016г., в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването на съответния
договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Съдът
намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за
неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид
услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия,
несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл
са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение №
193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата
на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен
интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е
уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките
на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и
начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза
извън присъщите ѝ функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните
разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно,
като валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в
размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за
предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така уговорената клауза
във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано
висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на
потребителя. Не са основателни исканията от ищеца при преценка, че неустойката
е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер на 3 месечни абонамента,
какъвто размер бил приложим към настоящите договори за мобилни услуги сключвани
от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. Доколкото съдът намира, че е налице
изначална нищожност на клаузата за неустойка в процесния договор то не следва
да се присъжда неустойка, дори и в
редуцирания размер от 3 месечни абонамента. Оттук следва, че съдът не следва да
разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на
неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на
договорното правоотношение. Само за
пълнота на изложението може да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да
е доказателства за наличието на предпоставките, основанията за начисляване на претендираните
неустойки. По делото няма каквито и да било доказателства, че договорът е
прекратен към тази дата, още повече по вина на потребителя. От приложените по
делото договори, не става ясно при какви условия сключения между страните
договори се прекратява и дали неплащането на задължение за ползвани от
потребителя услуги е сред тези основания. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в полза "Т.Б." ЕАД ***, респективно - наличието на
основания за начисляване на посочената във фактурата сума за неустойка.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира исковете за неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени в целите си предявени размери от 102,48 лв. и
77,49 лв.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 315,55 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, депозит за ВЛ и депозит за особен представител в размер на 971,24
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото липсват
доказателства за направени разноски от ответника по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение Г.К.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.сумата 282,62 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ***от 15.03.2016 г. Договор за мобилни услуги № ***от 22.07.2016 г. Допълнително споразумение № ***и Допълнително споразумение № *********, в едно със законната лихва от 01.02.2019г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 408/04.02.2019г. по ч.гр.д.№549/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.342 ТЗ по отношение Г.К.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.сумата 246,26 лева, представляваща стойността на лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.06.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 408/04.02.2019г. по ч.гр.д.№549/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.342 ТЗ по отношение Г.К.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.сумата 288,83 лева, представляваща стойността на лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.09.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 408/04.02.2019г. по ч.гр.д.№549/2019 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против Г.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответика дължи на ищеца сумата от 102,48 лева, представляваща неустойка, за номер ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 408/04.02.2019г. по ч.гр.д.№549/2019 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против Г.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответика дължи на ищеца сумата от 77,49 лева, представляваща неустойка, за номер ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 408/04.02.2019г. по ч.гр.д.№549/2019 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Г.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 315,55 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.549/2019
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., сумата
от 971,24 лв. направени по делото разноски за ДТ,, адвокатско възнаграждение
и депозит за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: