Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на единадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1952 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят твърди, че на 25.09.2019 г. получил
съобщение от ЧСИ С.Я.за образувано изпълнително дело въз основа на получено
удостоверение от Националната агенция за приходите за дължимите от него
публични вземания в размер на 98 014,57 лева и за дължими такси по
изпълнителното производство. Посочва, че дружеството няма налични парични
средства в каса, не притежава недвижими имоти и не участва като съдружник или
собственик на част от капитала на други търговски дружества. Счита, че „Д.Г.1“
ЕООД /в ликвидация/ е търговец, който е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни публичноправно задължение към държавата,
свързано с търговската му дейност. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както
и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми
и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2. Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „Д.Г.1“
ЕООД /в ликвидация/. От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа
експертиза, което е изготвено след проверка от вещото лице на получените в
счетоводството на молителя документи – оборотна ведомост за 2018 г.; междинен
счетоводен баланс към 31.03.2019 г.; начален ликвидационен баланс към
13.05.2019 г.; счетоводен баланс към 30.09.2019 г., се установява, че
вземанията на Националната агенция за приходите в размер на 98 014,57 лева
са осчетоводени по съответната сметка. Наличието на данъчни задължения е видно
и от приложените по делото постановления за налагане на обезпечителни мерки.
Следователно молителят има изискуеми и неразплатени данъчни задължения.
Молителят „Д.Г.1“ ЕООД /в
ликвидация/ е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно
организационната си форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си. От изисканите и приложени по делото
справки от централната база на АИС-КАТ към 07.10.2019 г. и от Агенция по
вписванията – Служба по вписванията, гр. София е видно, че на името на „Д.Г.1“
ЕООД /в ликвидация/ няма данни за регистрирани пътни превозни средства, както и
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на недвижими имоти,
собственост на дружеството, за периода от 01.01.1998 г. до 10.10.2019 г. Видно
е от писмо от НАП, ТД на НАП София, че по отношение на дружеството са наложени
обезпечителни мерки върху имуществото му по реда на ДОПК за събиране на
установени публични задължения.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и компетентна изготвена, се установява, че
към 31.12.2018 г. активите на „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/ са били изцяло
текущи. В структурата са присъствали вземания от клиенти и доставчици – 156
хил. лв. и парични средства – 120 хил. лв., от които 118 хил. лв. са били в
брой. В края на първото тримесечие на 2019 г. е отчетено намаляване на
стойността на актива на молителя, вследствие на двукратно намаляване на сумата
на паричните средства в брой – от 118 хил. лв. на 56 хил.лв. Към 30.09.2019 г.
активите на „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/ са структурирани единствено от
краткосрочни вземания в размер на 82 хил. лв., т.е. около два пъти по-малко в
сравнение с този към 31.03.2019 г. Към същата дата дружеството не е притежавало
материални запаси и парични средства. Към 31.12.2018 г. собственият капитал на
молителя е представлявал 64,49% от общата сума на пасивите. За текущия период е
отчетена печалба в размер на 178 хил. лв., от която е формиран и собственият
капитал към края на 2018 г. За първото тримесечие на 2019 г. е отчетена текуща
загуба в размер на 9 хил. лв., което в съчетание с увеличения размер на
задълженията /от 98 хил. лв. до 139 хил. лв./ е довело до намаляване размера на
собствения капитал. Следващите шест месеца са завършили с нова загуба в размер
на 28 хил.лв., вследствие на което „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/ е
декапитализирано, т.е. размерът на собствения му капитал е отрицателна
величина. През анализирания период задълженията са изцяло краткотрайни. В
основната си част представляват публични задължения – за данъци и осигуровки,
към които се добавят задължения по търговски сделки и задължения към персонала.
Установява се от заключението на вещото лице, че към
края на 2018 г. коефициентът на обща ликвидност е в допустими граници, а
коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително над
максималните си референтни стойности. Към 31.03.2019 г. стойностите на
показателите за ликвидност се понижават в сравнение с тези към края на 2018 г.,
но не претърпяват качествени изменения. През следващите шест месеца стойността
на текущите активи се понижава, като в края на периода дружеството не притежава
парични средства. Коефициентът на обща ликвидност е под минималната си
допустима стойност, а коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са с
нулеви стойности.
Видно е, че към 31.12.2018 г. стойностите на
показателите за финансова автономност на дружеството са в допустими граници.
Към 31.03.2019 г. показателите са с влошени стойности, но все още същите
съответстват на референтните. Към 30.09.2019 г. „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/ е
декапитализирано, а изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат
използвани за сравнителен анализ, тъй като същите не дават реална представа за
степента на задлъжнялост, която в случая е изключително висока.
Установява се, че през анализирания период балансовата
стойност на имуществото на молителя е превишавало общия размер на паричните
задължения на дружеството към 31.12.2018 г. и към 31.03.2019 г. В края на м.
септември 2019 г. общият размер на задълженията е превишавал балансовата
стойност на имуществото на молителя със 17 хил. лв.
Видно е, че влошаване на показателите за ликвидност на
„Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/ е започнало в началото на 2019 г., но към
30.09.2019 г. стойностите на три от четирите коефициента на ликвидност са под
минимално допустимите като два от тях – на незабавна и на абсолютна ликвидност,
са нулеви, поради липса на парични средства в структурата на текущите активи.
Последното извършено плащане от молителя е на 31.08.2019 г., като от 30.09.2019
г. дружеството е в невъзможност да покрива краткосрочните си задължения. При
изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице допълва, че
паричните средства на дружеството са с нулев размер, а краткосрочните вземания
не са бързо ликвидни. Тенденцията е да се запази състоянието такова, каквото е
към 30.09.2019 г.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че е налице обективна
невъзможност дружеството да покрие задълженията си, свързани с търговската му
дейност, което налага изводът, че „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/ е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното и
установеното от вещото лице, съдът намира, че молителят не е в състояние да
изпълни задълженията си, произтичащи от търговска сделка към 30.09.2019 г.,
като това състояние е трайно и необратимо.
Предвид всичко изложено налице са всички
предпоставки, които са визирани в закона и спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност. В чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ е
предвидено, че когато съдът счете, че по отношение на дружеството, спрямо което
е открито производството по ликвидация са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, той е длъжен с решението, с което постановява
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, да го
обяви в несъстоятелност. По делото липсват доказателства, че ответникът
разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане
на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. В заключението
си вещото лице посочва, че „ДАВ ГУРП 1“ ЕООД /в ликвидация/ не притежава
парични средства и не е в състояние да осигури заплащане на разноски в
производството по несъстоятелност. Предвид изложеното съдът намира, че следва
да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора, молителят ще бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 30.09.2019 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Д.Г.1“
ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „Д.Г.1“ ЕООД /в
ликвидация/, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 1952/2019
г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако
представи доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева /три хиляди
лева/, необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „Д.Г.1“ ЕООД /в ликвидация/, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: