РЕШЕНИЕ
№ 19546
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110102374 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
*************** против С. А. Ш. и С. А. Х. - за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 58588/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
С влязло в сила определение № 34764/29.08.2024 г. производството по делото е
прекратено частично – по предявените срещу ответника С. А. Ш. искове.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 16510/18.01.2024 г. ищецът
*************** твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник и С. А. Ш. за суми за
главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ***************. Тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжниците, на ищеца били дадени указания, че може да
предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в
настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че С. А. Ш. и С. А. Х., в качеството си
на собственици на гореописания недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на
1
чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
*************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в
която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ***************. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът С.
А. Х. дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 664,38 лева, представляваща 1/2
част от сума в общ размер на 1328,77 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 109,35 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 218,70
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 04.10.2023 г., сумата от 15,22 лева, представляваща ½ част
от сумата от общо 30,43 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение през периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.10.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,37 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 6,74 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до
04.10.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника С. Х. се изразява
становище, че отговорността на ответника от претендираните суми е неправилно
2
определена. Сочи се, че наследници на починалия собственик на процесния недвижим
имот са още четири лица, които не са конституирани по делото. Поддържа се още, че
между наследниците не е налице съгласие относно подялбата на наследствената маса,
поради което в РС – *************** било образувано дело за съдебна делба, като
процесния имот не попада в дял на нито един от посочените в настоящото
производство ответници.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - *************** изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 154310 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 58588/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено С. А. Ш. и С. А. Х. да
заплатят разделно /по ½ част всеки от тях/ на дружеството – настоящ ищец сумите,
както следва: сумата от общо 1328,77 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 218,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 04.10.2023 г., сумата от
общо 30,43 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение през периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо 6,74 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020г. до 04.10.2023 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 18.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 58588/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжниците, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложено удостоверение за наследници на ***************,
починал на 26.03.2019 г., издадено на 11.10.2022 г. от ***************. Видно от
същото е, че ответникът С. Х. е наследник на починалия, заедно с още три лица, които
не са страни в производството.
По делото е приложено и удостоверение за наследници, издадено от
*************** от 29.12.2023 г. на ***************, от което се установяват нови
3
обстоятелства, които не касаят процесния исков период.
По делото е приложено писмо от *************** до топлофикационното
дружество, в което е посочено, че не разполагат с данни за продажба на процесния
недвижим имот на лицето ***************.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том
ХХI, дело № 3664/1985 г., от който се установява, че наследодателя на ответницата се
е легитимирал като собственик на имота, до който ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия.
По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи
фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода,
издадени от третото лице-помагач.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
4
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответницата и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от приложения по делото нотариален акт безспорно се
установява, че *************** е бил собственик на процесния топлоснабден имот,
поради което по силата на наследствено правоприемство собственици са станали и
неговите наследници. С оглед предходното, съдът приема, че през процесния период
между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния
обект се потребява топлинна енергия или ответникът обитава имота, има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се
начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна
инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници е, че
същият не е бил женен и не е оставил деца или други низходящи. *************** не
е оставил и възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни
низходящи, поради което наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен
включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен
изключват по-далечния по степен. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за
наследници, което е относимо към исковия период е, че към датата на смъртта на *************** негови
наследници са лелите му – Мария Живкова Костова /сестра на баща му/, С. А. Ш. /сестра на майка му, по
отношение на която настоящото производство е прекратено с влязло в сила определение/, М. А. Б. /сестра на
майка му/, заместена от нейния съпруг и две деца, и С. А. Х. /сестра на майка му/.
5
С оглед предходното, отговорността на ответника по настоящото производство
С. Х. се равнява на 3/12 части от процесните суми, т.е. на ¼ част.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – представените
от третото лице-помагач талони за отчет и индивидуални справки за отопление и
топла вода, неоспорени от страните, че в процесния недвижим имот е разпределяна
топлинна енергия за отопление, от сградна инсталация и за БГВ. Видно още от
приложения по делото протокол е, че в имота не е осигурен достъп за реален отчет. По
делото няма данни ответниците да са подавали възражения срещу изготвените
индивидуални справки, поради което съдът приема, че сумите за потребена ТЕ в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.
С оглед предходното, съдът приема претенцията на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия за основателна. Въпреки предходното, по делото са
налице доказателства, че на 24.10.2024 г. ответницата е заплатила в полза на ищцовото
дружество сумата от общо 542,08 лева, от която 339,08 лева – главница, 56,36 лева –
мораторна лихва, 101,25 лева – съдебни разноски и 44,67 лева – законна лихва, т.е.
възлизаща на действително притежаваната от нея част от собствеността през исковия
период.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право.
6
При горните съображения е налице основание съдът да отхвърли исковете, тъй
като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски. Това
е така, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, поради което с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Видно от доказателствата по делото
е, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 101,25 лева – съдебни разноски, за
които се установи, че представляват държавни такси. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100,00 лева,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства.
Отговорността на ответника от тази сума е 25,00 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Както бе посочено
и по-горе, ответникът вече е платил държимата съобразно отговорността му държавна
такса, поради което следва да бъде осъден да заплати единствено припадащата му се
част от юрисконсултското възнаграждение, а именно сумата от 12,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***************, ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: *************** против С. А. Х., ЕГН **********
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 664,38 лева,
представляваща 1/2 част от сума в общ размер на 1328,77 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 109,35 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 218,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 04.10.2023 г., сумата от 15,22 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 30,43 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2023г. до изплащане на вземането, както
7
и сумата от 3,37 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 6,74 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020г. до 04.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 58588/2023 г. по описа
на СРС, 43-ти състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. А. Х., ЕГН ********** да заплати на
***************, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
*************** сумата от 25,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд и сумата от 12,50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д.№
58588/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице
*************** помагач на страната на ищеца ***************, ЕИК
***************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8