№ 14711
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110140007 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т...” ЕАД срещу М. М. С., с която са предявени
искове, с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца суми за продажна цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди и
мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 1181,71 лв., относно за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. П... № 17, подпокривен етаж, ателие
№ 53, аб.№ 453452.
В исковата си молба ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника по силата на подписан между тях договор за продажба на топлинна енергия №
40213/453452 от 16.10.2018 г. Поддържа, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма Т... ЕООД, като в тази връзка се посочва, че
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и
в забава по отношение на последното. Моли се за уважаване на предявените искове и за
признаване за установено, че М. М. С., ЕГН ********** дължи в полза на Т... ЕАД, ЕИК
******** суми, както следва: сумите 998,83 лева (деветстотин деветдесет и осем лева и 83
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.01.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 178,49 лева (сто седемдесет и осем лева и 49 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 20.12.2022 г., 3,58лева (три
лева и 58 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва за период
1
от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,81 лева (нула лева и 81 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 20.12.2022 г., за които на
17.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 592/2023 г. по описа на СРС, 141 състав. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. Оспорва се наличието на валидно
възникнало и съществувало през процесния период облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството.
Оспорва ответникът да е подписвал твърдения от ищеца договор за продажба на топлинна
енергия № 40213/453452 от 16.10.2018 г. Поддържа се, че ответникът не е получил
фактическата власт върху процесния имот, респективно, че не е възможно същия да е
потребил количество топлинна енергия на стойността, която се претендира от ищеца.
Поддържа се, че процесния имот е необитаем и в същия не се потребява топлинна
енергия.
Третото лице – помагач лице „Т...“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ.
По допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са допустими, тъй като по подадено заявление от„Т...” ЕАД
срещу длъжника М. М. С. на 17.01.2023 година е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 592/2023 година по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав.
Ответникът М. М. С. е възразил в срок, че не дължи изпълнение на вземанията. Въз основа
на дадените указания от съда в законоустановения едномесечен срок, на основание чл.415
ГПК, „Т...” ЕАД е предявило настоящите искове за установяване на вземането си.
По основателността на предявените искове:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на договорни
отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството му клиент на топлинна енергия за стопански нужди по твърдения в исковата
молба договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...“ ЕАД на
потребители в гр. София № 40213/453452 от 16.10.2018 г., обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно
на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Спорът по делото се концентрира върху това дали е налице облигационно
правоотношение между страните.
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
2
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.) – „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.) продажбата на ТЕ се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано,
че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните в производството са обвързани
от валидно възникнало правоотношение по сключен между тях договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т...“ ЕАД на потребители в гр. София №
40213/453452 от 16.10.2018 г. Ответникът е оспорил обстоятелството, че твърденият от
ищеца договор действително е бил сключен между страните, като в тази връзка са наведени
възражения, че подписът за купувач, положен в представения към исковата молба договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...“ ЕАД на потребители в гр. София
№ 40213/453452 от 16.10.2018 г., не е положен от него. Във връзка с горното, съдът е
допуснал изслушването на съдебно[1]графологическа експертиза в настоящото
производство. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно[1]графологическа експертиза се установява в производството, че
подписът, положен за купувач договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „Т...“ ЕАД на потребители в гр. София № 40213/453452 от 16.10.2018 г., не е положен от
М. М. С.. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът или упълномощено от
него лице са подписали процесния договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т...“ ЕАД на потребители в гр. София № 40213/453452 от 16.10.2018 г., на който
договор ищцовото дружество основава претенциите си в настоящото производство. От
горното се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на
твърдяното в исковата молба обстоятелство, че през процесния период ответникът е бил
„небитов клиент“ на топлинна енергия за стопански нужди, доставяна до посочения в
исковата молба недвижим имот, въз основа на твърдения в исковата молба договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...“ ЕАД на потребители в гр. София
№ 40213/453452 от 16.10.2018 г. При спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът е длъжен да се произнесе единствено по исканията, с които
редовно е сезиран от страните. В настоящия случай, съдът е сезиран с искове, с предмет
вземания, произтичащи от твърдяно от ищеца валидно съществувало между страните
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...“
ЕАД на потребители в гр. София № 40213/453452 от 16.10.2018 г. Такова не се установи от
събраните по делото доказателства, поради което, предявените искове, следва да бъдат
отхвърлени. С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното установява.
В процесния случай, предявените искове са основани на твърдения за наличие на
правоотношение между ищеца и ответника, възникнало по сключен между тях договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...“ ЕАД на потребители в гр. София
№ 40213/453452 от 16.10.2018 г., по силата на който се твърди, че ответникът, в качеството
си „небитов клиент“ на топлинна енергия за стопански нужди, се е задължил да заплаща
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия за стопански нужди. Пълно и
главно доказване на обстоятелството, че страните в производството действително са били
обвързани от твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, възникнало по
силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...“ ЕАД на
потребители в гр. София № 40213/453452 от 16.10.2018 г., не беше проведено, поради което
3
и съдът достигна до извод за неоснователност на предявените искове. Друго основание за
дължимост на претендираните суми не е наведено от ищеца, поради което и не е допустимо
съдът да разглежда евентуално такова съществуващо друго основание за дължимост на
сумите, предмет на предявените искове, от страна на ответника в полза на ищцовото
дружество.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
обусловените от тях акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК.
По разноските:
ри този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено ответникът има
право на сторените от него разноски. Претендират се разноски по списък по чл.80 ГПК /л.
138 от делото/ в размер на 750 лева, от които 350 лева депозит за експертиза и 400 лева
адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в цялост.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ******** срещу М. М. С., ЕГН
**********, с адрес: в гр. София, ж.к. М... обективно кумулативно съединени искове правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ГПК за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумите 998,83 лева (деветстотин деветдесет и осем лева и
83 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 178,49 лева (сто седемдесет и осем лева и
49 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 20.12.2022 г.,
3,58лева (три лева и 58 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,81 лева (нула лева и 81
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 20.12.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. П... № 17, подпокривен етаж, ателие
№ 53, аб.№ 453452, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
М. М. С., ЕГН **********, сумата от 750 лв. разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...” ЕООД, като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5