Р    Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

                                                             №540

 

                                      гр. Русе,    04.11.2011 г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на четвърти октомври   през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

                                                                          МИЛЕН БОЙЧЕВ

 

при секретаря  Д.С.                                      и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                          в.   гр. дело №859 по описа         за 2011год.,  за се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   Ц.С.Й. *** е обжалвала решението на Беленския районен съд по гр.д.№831/2010г., с което е отхвърлен искът й за ревандикацията на земеделските имоти в землището на с.Л. Ч., Р. област, предмет па покупко-продажбата по нот.акт №149, т.7, д.№630/20.07.2010г. по описа на нотариуса Д. Д., и е уважен предявения срещу нея иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с предмет същите имоти и върху нея са възложени разноските по делото. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска й и да се отхвърли иска на ответника, като й се присъдят и разноските по делото.

                   Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят разноските за въззивното производство.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересованата от обжалването страна в законния срок срещу педложещ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивнтият съд препраща към мотивите му.

                   Ищцата е единствен законен наследник на С. А. Ц., б.ж. на гр.Русе, починал на 02.07.2010г., от което качество произтича материалната й легитимация по спора за ревандикация на процесните имоти и интереса й от оспорване валидността на покупко-продажбата им, изповядана с участието на пълномощника на наследодателя 18 дни след смъртта му. Съгласно чл.41 ЗЗД представителната власт на пълномощника е отпаднала в момента на смъртта на упълномощителя, когато прекратяването на представителството е настъпило по право. Процесната покупко-продажба е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, защото е сключена от лице без представителна власт. Тя не е породила целените последици и вещноправен ефект, поради което  земеделските имоти като част от наследството са преминали в собственост от ищцата в момента на откриване на наследството, с което обстоятелство тя е доказала първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС. По делото не е било спорно, че имотите са били във владение на ответника, което го определя като пасивно легитимиран по спора за ревандикацията им. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на процесните земи, сключен от пълномощника на наследодателя и управителя на ответното дружество на 26.06.2010г., на основание на който купувачът е влязъл във владение на имотите. На основание чл.71 във вр. с чл.70, ал.3 ЗС предварителният договор дава право на ответника да ползва веща и да получава добивите от нея и е основание за упражняваната фактическа власт върху същата. Предявяването на иска по чл.108 ЗС в настоящия случай не води до отпадане на това право, тъй като купувачът е предявил иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, което е приет за съвместно разглеждане по делото и уважаването му съставлява основание той да владее имота, а искът за собственост да се отхвърли.

                   Въззивният съд намира за правилно и решението по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. В производството пред районния съд не е имало спор досежно лицата, които са сключили предварителния договор. Събраните по делото доказателства категорично установяват волята на наследодателя да се разпореди с процесните имоти чрез покупко-продажба в полза на ответното дружество и наличието на насрещна воля в този смисъл. Налице е валидна упълномощителна сделка, изходяща от наследодателя в предвидената от закона форма, която дава право на пълномощника преди нотариалното изповядване да сключи предварителен договор за продажба на земите. По делото е представен РКО за плащане на цената на имотите на наследодателя, което обстоятелство е намерило отражение и в нотариалното пълномощно. Тези доказателства са достатъчни за да се приеме, че към момента на упълномощаването е налице съгласие както за разпореждането с имотите, така и за цената им. Това обстоятелство обаче не е от съществено значение за изхода на спора, защото в упълномощителната сделка наследодателят е дал право на пълномощника да се разпорежда с тях по своя преценка както намери за добре и в полза на когото реши. Получаването на цената е удостоверено с подписа на продавача, поради което твърденията на жалбоподателката за липса на доказателства в тази насока са изцяло неоснователни.   Неоснователно е и възражението за незачитане действието на предварителният договор поради неподписването му от наследодателя. Законът не разграничава действието на договорите и настъпилите от тях последици в зависимост от това дали са сключени лично от страните или от техни пълномощници. Когато последните са действали в рамките на пълномощията си и с грижата на добрия стопанин, договорът обвързва представлявания със силата на закон и се явява задължителен за него, поради което неподписването му от наследодателя не може да представлява аргумент за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. По силата на предварителния договор за покупко-продажба между наследодателя и купувача е възникнала облигационна връзка, която поради нищожността на нотариалната сделка, обвързва и ищцата в качеството й на универсален правоприемник на продавача. Възражениято за недостоверност на датата и за съставянето на договора с оглед интересите на ответника за целите на процеса не могат да се уважат, защото правото по чл.181, ал.1 ГПК принадлежи само на трети лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Ищцата като универсален правоприемник на продавача не е трето лице по смисъла на закона и за нея важи посочената в документа дата. Купувачът е изправна страна по сделката и разполага с правото да иска обявяването на договора за окончателен от съда по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице противопоставяне от страна на ищцата. Решението на районния съд по този спор е постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон, поради което се явява правилно и следва да се потвърди. С оглед изхода на спора върху жалбоподателката следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното производство, както и дължимата д.т. за обжалване на решението в тази част, която не е събрана от районния съд.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                               Р          Е     Ш      И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №50 от 07.06.2011г. на Беленския районен съд по гр.д.№831/2010г.

                   ОСЪЖДА Ц.С.Й. *** да заплати на „Дем”ЕООД-гр.Стражица, област В. Търново, 300лв. разноски, а по сметка на Русенския окръжен съд – 120лв. д.т.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: