№ 271
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500175 по описа за 2023 година
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Г. Г. А. с ЕГН ********** - молител по гр.д. 5931/2022г. по описа на
PC-Бургас, чрез пълномощник адв. Й. М. Й. - член на АК - Бургас, Лич.№ ****, с адрес на
кантората в гр.Б***, против Решение № 2701/24.11.2022г. по гр.д.№ 5931/2022г. по описа на
РС-Бургас, с което е оставено без уважение искането на молителя-въззивник за допускане
промяна на собственото му име от Г. на Д* и на фамилното име от А. на А*.Решението е
постановено при участието на Районна Прокуратура-Бургас и Община-Бургас.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно
поради необоснованост и противоречие с материално-правната норма.Сочи се, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало наличието на важни
обстоятелства по смисъла на чл.19. ал.1 от ЗГР, а именно: От 22 години молителят Г. А.
живеел и работил в САЩ, където управлява собствен бизнес и трайно се е установил. В
САЩ са родени трите му деца, създал трайни приятелски и бизнес отношения и не планира
завръщане в България. Освен това станал американски гражданин и в американския си
паспорт и шофьорска книжка е записан със собствено и фамилно име Д* А*, съобразно
съдебно решение на съда в САЩ, същото и в превод на български език, прието по делото
като доказателство. Фамилното име А* е вписано и в актовете за раждане на децата му, с
името Д* А* е регистрирана и компанията на молителя със седалище в К*, САЩ. Въпреки
че в българската си лична карта и в акта си за раждане е записан с името Г. Г. А., близки,
роднини, колеги, клиенти и търговски партньори в САЩ, го наричат Д* А*. От друга
страна, името Г. А. в българските му документи за самоличност създавало объркване,
учудване и недоверие у близките и търговските му партньори, проблеми при пътуване,
затруднения при заплащане на данъци, осигурителни вноски и др. по разбираеми причини.
Желанието на молителя е да не буди неоснователни подозрения в собствената си почтеност,
да няма затруднения при идентификацията както при близки, познати, търговски партньори,
така и от държавни институции и различни администрации поради различните му имена.
1
Поради това желае да се идентифицира във всяка точка от земното кълбо с имената
/собствено и фамилно/, с които е известен в обществото, и дори в семейните си и родствени
връзки, а именно - Д* А*. Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова, с което исканата промяна в собственото и във фамилното име бъде уважена.
Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на Община-Бургас, която в
законовия срок не заявява становище по същата.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззиваемата Община-Бургас не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на Окръжна прокуратура-
Бургас, която в законовия срок не заявява становище по същата.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание представител на ОП-Бургас не се явява,депозирано е писмено
становище, с което първоинстанционното решение се намира за обосновано и
законосъобразно; моли се потвърждаване на обжалваното решение.
Нови доказателствени искания не се заявяват.
Бургаският Окръжен съд,след преценка доводите на въззивника, събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.19 от ЗГР.
Изложената в решението на РС-Бургас фактическа обстановка по спора е в
съответствие със събрания доказателствен материал, от който става ясно следното:
Производството по делото пред РС-Бургас е образувано по повод молба от Г. Г. А. ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Бургас,за допускане на промяна на собственото му име
от Г. на Д* и на фамилно име от А. на А*.Молителят заявява,че от 22 години живее и работи
в САЩ, където управлява собствен бизнес и трайно се е установил. Там са родени трите му
деца, създал трайни приятелски отношения и не планира завръщане в България. Молителят
излага, че е американски гражданин и в паспорта си е записан с имената Д* А* съобразно
съдебно решение на съд в САЩ. Така е вписан и в актовете за раждане на децата си, така е
регистрирана компанията му. Въпреки че в българската лична карта е с имената Г. Г. А. сред
близки, роднини, търговски партньори и клиенти е познат с имената Д* А*.
От приетото като писмено доказателство удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акта за раждане № **** година на Община Бургас, се установява, че рождените
имена на молителя са Г. Г. А..
По делото е представено заверено от адвокат Й.- пълномощник на молителя, копие от
влязло в сила съдебно решение, постановено от съд в К*,САЩ с превод на български
език.Представеното съдебно решение е без апостил,поради което настоящият съд намира, че
посочения документ не е легализиран чрез удостоверението „Апостил“ съгласно чл.4 от
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични
актове, ратифицирана със закон от 38 НС на 25.05.2000г. и в сила за РБългария от
30.04.2001г.Съгласно чл.3 на посочената Конвенция, единствената формална процедура,
която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което
е действало лицето, подписало документа, и при необходимост-достоверността на печата
или марката, поставени върху документа,е полагането на описаното в чл.4 удостоверение от
компетентния за това орган на документа, от която произхожда документа. Притежаващите
апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация,
признават се и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по
Конвенцията. Тези публични актове, допуснати и приети като доказателства по дело, са
официални документи, които се ползват както с формална, така и с материална
доказателствена сила, т. е обвързват съда да приеме, че посочените в тях факти са се
осъществили от външна страна така, както са посочили техните издатели–арг. чл. 179, ал. 1
ГПК.Както се посочи и по-горе обаче, така представеното от молителя съдебно решение на
2
САЩ е без апостил, поради което посочените в него факти и обстоятелства не могат да
бъдат зачетени от българския съд и да го обвържат по неоспорим и безспорен начин по
смисъла на чл.179 ,ал.1 ГПК. В този смисъл събраните от районния съд гласни
доказателства, депозирани от свидетеля М.М.Н., не удостоверяват по надлежен и
убедителен начин обстоятелства от правния мир, за установяване на които се изисква
официален писмен документ по смисъла на чл.179,ал.1 ГПК.
При установената фактическа обстановка настоящият съд възприема следните правни
изводи:
Съгласно чл.9,ал.2 от Закон за гражданската регистрация „Името на български гражданин,
роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно
име.Трите части на името се вписват в акта за раждане“.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ЗГР „Бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка –ов или – ев и окончание съгласно пола
на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните етническите или религиозните традиции на
родителите.
Съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗГР „Фамилното име на всяко лице е фамилното
или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето,
освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.“
Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗГР „Промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда……….,когато то е осмиващо,опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.“
Горепосочените правни норми по категоричен начин уреждат структурирането на
собственото, на бащиното и на фамилното име на всяко лице, както и предпоставките за
неговата промяна.
От заявеното от молителя в молбата му до БРС става ясно, че същият желае занапред
да носи вместо имената „Г. Г. А.“, имената „Д* А*“.
Така заявена , с молбата всъщност се заявява искане за: промяна на собственото име от
„Г.“ на „Д*“; за отпадане на бащиното име „Г.“, както и за промяна на фамилното име от
„А.“ на „А*“.
С Решение № 200/14.04.2010г. по гр.д.№ 25/2009г. на ВКС, ІV-то г.о. е възприето, че
отпадането на бащиното име нарушава разпоредбата за формиране името на български
гражданин, роден на територията на РБългария, което име се състои от собствено, бащино и
фамилно име. ВКС в цитираното решение приема, че : “Промяната на име представлява
„смяна,замяна“ на името, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето
съобразно предвидения за това начин на неговото образуване“. При това положение
безспорно искането на молителя: името му да се състои само от собствено и фамилно име
,т.е. да отпадне бащиното му име, не представлява искане за промяна на името по смисъла
на чл.19,ал.1 ЗГР и „важно обстоятелство“ по смисъла на същата цитирана
разпоредба.Следователно, след като искането на молителя е за промяна на името му по
начин, че същото да се състои само от собствено име Д* и от фамилно име А*, без бащино
име, то само по тази причина искането е неоснователно.Това е така, тъй като нормите , по
които се определят презимето и фамилното име на молителя, са императивни; те са свързани
с произхода и се образуват по предвидения в чл.13-14 от ЗГР.При липса на установени по
делото религиозни, етнически или други причини,налагащи промяна на законовия ред за
формиране на фамилното име на молителя ,молбата за промяната му е неоснователна.
Неоснователно е искането за промяна на собственото име на молителя от „Г.“ на „Д*“.
Както се посочи по-горе, представеното от молителя съдебно решение за промяна на името
му е без апостил, поради което удостоверените с него обстоятелства и факти не обвързват
съда съобразно разпоредбата на чл.179,ал.1 ГПК.Показанията на разпитания по делото
свидетел Николов се основават на това съдебно решение, но със свидетелски показания не
3
могат да се установяват обстоятелства по съдебно решение.Следователно, от материалите по
делото не се установиха „важни причини4, които да мотивират съда да промени собственото
име на молителя от „Г.“ на „Д*“.
Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е за неоснователност на въззивната
жалба, до който правилен и законосъобразен извод е стигнал и районния съд, с оглед на
което обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2701/24.11.2022г. по гр.д.№ 5931/2022г. по описа на РС-
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4