№ 22647
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20251110104024 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Фс“ ООД срещу ЗАД „Ф“ АД, с която
са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
7 477,74 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по специално превозно средство – багер товарач марка
„JCB“, с рег. № ***, застраховано по имуществена застраховка „Пълно Каско“,
сключена между „*** ЕАД и ответното дружество, вследствие на
застрахователно събитие, настъпило на 11.11.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2025 г.,
до окончателното плащане, и сумата от 604 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2025 г.
Ищецът твърди, че въз основа на договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство, сключен с „*** ЕАД, закупил специализирана техника -
багер товарач марка **, модел *** с рег. № ***. Поддържа, че между „*** ЕАД
и ответното дружество била сключена Застрахователна полица № *** за
застраховане на посочения багер по имуществена застраховка „Пълно Каско“
със срок на покритие от 25.03.2023 г. до 24.03.2024 г. Твърди, че багерът се
използвал на строителен обект, находящ се в гр. София, ул. ***, за
построяването на жилищен комплекс, и се съхранявал на строителна
площадка. Багерът се охранявал с видеонаблюдение и след приключване на
работа и паркирането му на строителната площадка кабината му се
заключвала. На 11.11.2023 г. около 02:45 ч. през нощта неизвестни лица
1
извършили кражба от багера, като за целта разбили ключалката на кабината и
проникнали в багера, като с техническо средство демонтирали и
противозаконно отнели контролното табло /навигация/ на багера. За
извършената кражба бил подаден сигнал до 07 РУ-СДВР и била образувана
преписка, а при ответника била заведена щета по застрахователната полица.
Ищецът поддържа, че за възстановяване на нанесените по багера вследствие
извършената кражба материални щети заплатил сума в общ размер на 7 477,
74 лв. по Фактура № *** г. и Фактура № *** г., издадени от лицензирания
сервиз на строителна техника „*** АД. По повод заведената щета
застрахователят заплатил на ищеца единствено сумата от 256,68 лв. за
подмяна на ключалката на лявата врата на багера, като за останалата сума
постановил отказ, позовавайки се на клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 9, т. 12 и т. 28
от приложимите към застрахователния договор общи условия. Ищецът счита
отказа за неоснователен, а цитираните от застрахователя клаузи от общите
условия – за неотносими. Поддържа, че в случая е налице кражба на основна
част от багера, без която работата на специалното превозно средство би била
невъзможна. Твърди, че по арг. от чл. 17 от договора за финансов лизинг
рискът от процесната кражба е за сметка на лизингополучателя. С тези
съображения отправя искане към съда да осъди ответника да заплати на
ищеца пълния размер на дължимото се застрахователно обезщетение от
7 477,74 лв., както и сумата от 604 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2025 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва следните
факти: настъпване на процесното застрахователно събитие на твърдените дата
и място; че процесният багер е застрахован при ответника по договор за
имуществена застраховка „Пълно Каско“; че на 14.11.2023 г. е получил
застрахователна претенция от представител на ищеца; изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 256,68 лв. за
подмяна на увредения патрон на ключалката на предната лява врата на багера;
извършено от ищеца плащане по Фактура № *** г., издадена от „*** АД.
Твърди, че в случая съгласно приложимите към застрахователния договор
общи условия не е налице покрит застрахователен риск за изплащане на
обезщетение за откраднатото контролно табло на багера, т.е., налице е
„изключен риск“. Излага, че не е откраднат бордовият компютър на багера, а
неговото странично табло, като при извършване на оглед на багера на
15.11.2023 г. застрахователят установил единствено липса на „табло с уреди“,
което било разкачено от електрическата система и клемите без особени усилия
и без използване на техническо средство. Поддържа, че отделянето на
страничното табло от багера не се отразява на основните му свойства.
Оспорва размера на причинените на процесния багер материални щети с
доводи, че не всички позиции по Фактура № *** г. са необходими за
отстраняването им. Сочи, че във фактурата са описани части, чиято подмяна
2
не е в пряка причинно-следствена връзка с процесната кражба. Твърди, че не
дължи заплащане на ДДС по Фактура № *** г. в размер на 886,17 лв. и по
Фактура № *** г. в размер на 360,12 лв., тъй като ищецът е ползвал данъчен
кредит и е възстановил ДДС в общ размер на 1 246,29 лв. като разход. Оспорва
да е извършван транспорт до сервиз за отстраняване на вредите по багера,
поради което не дължи и сумата от 120 лв. по Фактура № *** г. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл. 384, ал. 1 КЗ преди сключването
на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от Приложение № 1 между
лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество в случаите на
финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от
лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия
е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното
предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на
застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по
застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при
частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските
се заплащат непосредствено на външния изпълнител /чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ/.
Следователно, за да може лизингополучателят да получи дължимото се
по застрахователния договор обезщетение в хипотезата на чл. 348, ал. 2, т. 1
КЗ, без да е страна по този договор, е необходимо да се установят следните
факти: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ по повод лизингово имущество, предмет на
договор за финансов лизинг, по който да е уговорено, че застрахователната
премията по договора за имуществена застраховка е дължима и платима от
лизингополучателя; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на
процесното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/
размера на настъпилите в причинна връзка със застрахователното събитие
вреди, съответстващ на претендирания. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от
визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и
3
възраженията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С приетия за окончателен проект за доклад по делото, обективиран в
Определение № 38286/15.09.2025 г., за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: настъпване
на процесното застрахователно събитие на твърдените в исковата молба дата и
място; увреденият багер е застрахован при ответното дружество по договор за
имуществена застраховка „Пълно Каско“; на 14.11.2023 г. ответното
дружество е получило отправената от представител на ищеца застрахователна
претенция; ответното дружество е изплатило в полза на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 256,68 лв. за подмяна на увредения
патрон на ключалката на предната лява врата на багера; ищецът е извършил
плащане по Фактура № *** г., издадена от „*** АД. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано
по делото.
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № 148565/24.03.2022 г., сключен
между „*** ЕАД като лизингодател и ищеца „Фс“ ООД като
лизингополучател, се установява, че застрахованото при ответното дружество
по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“ специално превозно
средство – багер товарач марка „JCB“, с рег. № ***, е предмет на договор за
финансов лизинг, по който е изрично уговорено, че застрахователните премии
по договора за имуществена застраховка на лизинговото имущество са
дължими и платими от лизингополучателя /арг. от чл. 18.1.3/. Следователно,
ищцовото дружество в качеството на лизингополучател по валидно учредено
лизингово правоотношение разполага с материалноправната легитимация да
претендира плащане на застрахователно обезщетение, произтичащо от
процесния застрахователен договор, сключен под формата на Застрахователна
полица № *** между „*** ЕАД като застрахован и ответното застрахователно
дружество, доколкото са изложени твърдения за настъпили частични вреди по
лизинговото имущество. Между страните отсъства спор по факта, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило на 11.11.2023 г., а с това и в
срока на застрахователното покритие по договора.
Не е налице разногласие между страните и относно обстоятелството, че
на 14.11.2023 г. чрез писмено уведомление за щета на МПС представител на
ищеца е отправил до ответното дружество застрахователна претенция по
повод нанесени на процесния багер увреждания, изразяващи се в „счупена
ключалка и липса на контролното табло, без което багерът не може да
работи“. По повод заведената претенция била образувана преписка по щета №
0020 400 0061/2023 г., като на 15.11.2023 г. застрахователят извършил оглед на
увредения багер, констатациите от който отразил в опис – техническа
експертиза, както следва: 1. ключалка врата лява /патрон/ - за подмяна, и 2.
табло уреди – липсва.
Страните не спорят и по обстоятелството, че процесните увреждания по
4
застрахования багер са нанесени вследствие на извършена кражба, което се
установява и от представено по делото Удостоверение с изх. № 00-
21877/14.11.2023 г., издадено от 07 РУ-СДВР в уверение на това, че на
11.11.2023 г. в гр. София, ж.к. „***, ул. „***, са отнети следните движими
вещи – контролно табло /навигация/ от комбиниран багер марка „JCB“, с рег.
№ ***, като по случая е образувана преписка № 338200-21736/2023 по описа
на 07 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. От Писмо №
338200-20205/24.09.2025 г. на 07 РУ-СДВР се изяснява, че въз основа на
приложените по преписка № 338200-21736/2023, пр. пр. № 5433/2024 г. по
описа на СРП материали е образувано ДП № 3382 ЗМК-192/2024 г., което се
води за извършено престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, като към настоящия
момент разследването по делото продължава и няма привлечено в качеството
на обвиняем лице.
Изяснява се по делото, че с Писмо с изх. № А3 15-1027/22.03.2024 г.
ответното дружество е постановило частичен отказ да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение по повод нанесените на процесния багер
увреждания, изразяващи се в липсващо „табло с уреди“, позовавайки се на
клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 9, т. 12 и т. 28 от общите условия, приложими към
процесния застрахователен договор, съгласно които застраховката не покрива
кражба или грабеж на отделни части, детайли, възли и принадлежности от
интериора или екстериора на застрахования обект, както и детайли, които не
са представени за оглед на застрахователя. След извършена повторна проверка
по процесната щета № 0020 400 0061/2023 с Писмо с изх. № 14-358/02.05.2024
г. ответното дружество отново е постановило частичен отказ, посочвайки, че
не са налице основания за преразглеждане на първоначалния частичен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение за липсващото табло на багера.
Посочило е, че изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 256,69 лв. касае подмяната на ключалката на лявата врата на багера.
Спорно между страните, на първо място, се явява обстоятелството
основателен ли е отказът на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за откраднатото контролно табло на багера, респ. приложими ли
са в случая клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 9, т. 12 и т. 28 от общите условия,
съответно налице ли е настъпването на покрит от процесната застраховка
риск.
Представени по делото са Общи условия по застраховка „Каско“ на
сухопътни превозни средства, по чиято приложимост към процесния
застрахователен договор страните не спорят. Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2,
т. 9 от общите условия застрахователят не покрива щети при кражба или
грабеж на отделни части, детайли, възли, агрегати, принадлежности и
оборудване извън салона на сухопътното превозно средство (в т.ч.,
инструменти, аптечки, пожарогасители, крикове, авариен триъгълник, гуми,
резервни гуми, джанти, емблеми и оборудване на сухопътното превозно
средство, газови уредби); увреждане или унищожаване на гумите и/или
джантите, освен ако не е получено в резултат на друго застрахователно
5
събитие, както и увреждане или унищожаване на гуми или джанти от
злоумишлени действия на трети лица. Не се покриват надраскване, изтриване
и др. подобни повреди на гуми и/или джанти от бордюри, тротоари или други
части на пътя, които не препятстват ползването им по предназначение. От
клаузата на чл. 5, ал. 2, т. 12 от общите условия следва, че застрахователят не
покрива щети при кражба на подвижно монтирани принадлежности като
всякакъв вид аудио- и видеотехника, мобилни телефони и аксесоарите към тях
и други подобни.
За установяване основните характеристики и предназначението на
откраднатото от процесния багер контролно табло по делото е прието
заключение по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като достатъчно обосновано, обективно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област. Вещото лице изяснява, че
основната задача на контролното табло /навигация/ на специализираното
превозно средство, представляващо багер марка „JBC“, модел „3CX14L5WA“,
е да получава и обработва сигнали, които идват от сензори, след което
генерира команди за задвижващи механизми, поддържайки и коригирайки
(при необходимост) по този начин работата на системите. Контролното табло
има хардуерна платформа и софтуер. След стартиране на двигателя сигнали от
множество сензори се предават към компютъра, след което контролното табло
сравнява данните с предварително записани параметри в паметта. В
зависимост от конструктивните характеристики на конкретното превозно
средство електронният блок за управление може да бъде разположен в купето,
да се постави в двигателното отделение и т.н. Вещото лице е установило
разположението на контролното табло съгласно техническата спецификация
на управлението /в т.ч. табла, компютри и дисплей/ на процесния багер,
представена по делото от производителя „*** АД. Експертизата е установила,
че липсата на контролното табло /“табло с уреди“/ препятства безопасното
управление и безопасната експлоатация на процесното специализирано
превозно средство.
След внимателен прочит на разпоредбите в общите условия и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че не
е налице нито една от хипотезите, описани в клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 9 и т. 12
от приложимите към застрахователния договор общи условия, с които
ответното дружество е обосновало постановения частичен отказ. Не се
установява откраднатото контролно табло да представлява отделна част,
детайл, принадлежност и/или оборудване, находящо се извън салона на
процесния багер. Напротив, от заключението на вещото лице, а и от приетата
по делото техническа спецификация, безспорно следва, че контролното табло
на този модел багери се разполага вътре в самото специализирано превозно
средство – в купето, в двигателното отделение на превозното средство и т.н.
На следващо място, от доказателствата по делото не следва, че
противозаконно отнетото контролно табло може да се охарактеризира като
аудио- и/или видеотехника, респ. като аксесоар към такъв тип техника или
6
друг подобен вид подвижно монтирана принадлежност. Както се изясни от
експертизата, основното предназначение на контролното табло е да генерира
команди за задвижващите се механизми на специализираното превозно
средство, да навигира, поддържа и коригира работата на системите,
отговарящи за стартирането на двигателя на багера товарач, т.е., контролното
табло е от основните движещи единици на този модел багери. Описаните
механизми не са присъщи на стандартната аудио- и видеотехника, поставяна в
този вид специализирани превозни средства.
Установява се, че застрахователят е обосновал отказа си да изплати
застрахователно обезщетение и на клаузата на чл. 5, ал. 2, т. 28 от общите
условия, съгласно която застрахователят не покрива щети при непредставени
за оглед на застрахователя детайли, части или цялото пострадало сухопътно
превозно средство, освен в случаите на кражба или грабеж на цялото
сухопътно превозно средство.
Съдът намира, че в случая не е налице посочената хипотеза. С
подписването на застрахователната полица застрахованият е декларирал, че
застраховката влиза в сила след изпълнение изискванията за оглед и заснемане
на сухопътното превозно средство от посочено от застрахователя лице.
Съгласно чл. 8, ал. 3, т. 3 от общите условия при сключване на застраховката
застрахователят или оправомощени от него лица задължително извършват
оглед и заснемане на сухопътното превозно средство, а по силата на чл. 10, ал.
4 от общите условия договорът не влиза в сила преди извършване на огледа и
заснемането по чл. 8, ал. 3, т. 3. Доколкото нито една от страните не е
възразила, че сключеният между „*** ЕАД и ответното дружество
застрахователен договор не е влязъл в сила на горепосоченото основание,
както и с оглед липсата на каквито и да е доказателства по делото, от които да
следва извод, че процесният багер, респ. неговите части и детайли
действително не са представени на застрахователя за оглед, съответно не са
огледани в съответствие с уговореното между страните по застрахователното
правоотношение, съдът приема, че постановеният от застрахователя отказ
поради наличие на визираната в чл. 5, ал. 2, т. 28 от общите условия хипотеза
също е неоснователен.
Поради всичко изложено, следва да се приеме, че настъпилото
застрахователно събитие – кражба на контролното табло на процесния багер,
представлява покрит застрахователен риск по арг. от клаузата чл. 4, ал. 1.3 от
общите условия, съгласно която покрит от застрахователя риск са
злоумишлените действия на трети лица: причинени повреди на сухопътното
превозно средство от трети лица чрез механично въздействие (удар с тъп
предмет, надраскване, умишлено преобръщане на сухопътното превозно
средство), поради което ответното застрахователно дружество следва да
отговаря пред застрахования, респ. ползващия се с права на застрахован
лизингополучател за плащане на застрахователно обезщетение за настъпилите
по специализираното превозно средство частични вреди, изразяващи се в
счупен патрон на ключалката на предната лява врата и липса на контролното
7
табло на багера. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла
на Раздел II от приложимите общи условия, е върху страната, която се
позовава на приложението на изброените в тях общи изключения, в които
застрахователят не покрива настъпили по застрахованото превозно средство
щети – в случая това е застрахователят /ответникът/, който обаче не ангажира
доказателства по делото, оборващи твърденията на ищеца и събраните в тяхна
подкрепа доказателства. Само за пълнота, следва да се посочи, че след като
ответникът е заплатил извънсъдебно част от претендираното застрахователно
обезщетение – обстоятелство, изрично отделено с доклада по делото като
безспорно между страните, то същият е приел, че претендираните по
застрахования багер частични вреди са настъпили в резултат на събитие,
представляващо покрит застрахователен риск съгласно приложимите общи
условия. Следователно, за ответника е възникнало задължението по чл. 394 вр.
чл. 405, ал. 1 КЗ по процесния застрахователен договор.
Следващият спорен между страните въпрос е по повод размера на
дължимото се от застрахователя обезщетение за настъпилите по
застрахованото имущество вреди.
В разпоредбите на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, като
то не може да надхвърля застрахователната сума. Следователно, размерът на
застрахователното обезщетение, което ответникът дължи да заплати на
застрахованото лице по договора за имуществено застраховане, се определя от
стойността на причинената вреда по имуществото, предмет на застраховане по
договора, но е ограничен до размера на застрахователната сума, която
представлява праг на отговорността на застрахователя по имуществената
застраховка. В процесния застрахователен договор няма включени клаузи,
които да съдържат уговорки между страните, че размерът на
застрахователното обезщетение, което застрахователят ще дължи при
настъпило застрахователно събитие, е различен от този, определен с
цитираните законови разпоредби. Съгласно клаузите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
общите условия застрахователната сума не може да надвишава
действителната стойност на сухопътното превозно средство към датата на
сключване на застрахователния договор, като действителната стойност е
стойността, срещу която вместо застрахованото сухопътно превозно средство
може да се купи друго от същия вид и качество, а по силата на чл. 7, ал. 5
отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума, но
не повече от действителната стойност на сухопътното превозно средство към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност
на претърпяната вреда вследствие увреждане на една вещ при настъпило
застрахователно събитие е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт за възстановяване на
8
щетите по нея, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования, в
случая на лизингополучателя с права на застрахован. Ето защо и за да
определи размера на дължимото обезщетение в случая, съдът ще вземе
предвид каква е стойността на средствата за възстановяване на увредените
части на застрахования багер чрез ремонт или подмяна по средни пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Тази стойност е
посочена в заключението по изготвената от вещото лице съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, което като компетентно изготвено и
убедително мотивирано съдът кредитира изцяло. Тя възлиза на сумата от
7 477,74 лв. с ДДС към датата на настъпване на застрахователното събитие –
11.11.2023 г., и включва следните пера: 1 073,88 лв. - подмяна на патрона на
ключалката на лявата врата; 4 379,04 лв. - ново „табло уреди“; 258,53 лв. - нов
ремонтен комплект; 400 лв. – демонтаж и монтаж на увредените детайли; 120
лв. – транспорт. Експертизата установява, че към 11.11.2023 г. застрахованият
багер е бил в експлоатация от 1 година, 6 месеца и 23 дена, считано от датата
на първоначалната регистрация – 19.04.2022 г. При изслушване на
експертизата в съдебно заседание вещото лице е посочило, че цитираните в
заключението увреждания по багера са съобразени с представените по делото
разходни документи, тъй като при оценка на действителната стойност на
вредите по специализирана техника се взимат предвид единствено тези
документи, тъй като няма алтернативни сервизи. Възражението на ответника,
че не дължи сумата от 120 лв., тъй като не се установява да е извършван
транспорт до сервиз за отстраняване на вредите по багера, съдът намира за
неоснователно. Както се установи от заключението на вещото лице, без
налично контролно табло процесният багер не може да се управлява и
експлоатира безопасно, т.е., в случая неговата липса е обусловила
невъзможността багерът да бъде придвижен на собствен ход до лицензирания
сервиз. Не се установява в съставените от специализирания сервиз на
строителна техника „*** АД фактури да са описани части или детайли на
багера, чиято подмяна да не е в пряка причинно-следствена връзка с
процесната кражба. Следователно, вземането на ищеца за застрахователно
обезщетение е в доказан размер от 6 231,45 лв. без ДДС. Не се спори между
страните, а и от приетите по делото платежни нареждания за кредитен превод
от 15.11.2023 г. и 26.11.2023 г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на
„*** АД посочената сума. При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се вземе предвид извършеното от ответника
извънсъдебно частично плащане в полза на ищеца в размер на 256,68 лв., по
което обстоятелство между страните липсва спор.
Във връзка с възражението на ответното дружество, че не дължи
заплащане на ДДС в общ размер на 1 246,29 лв. по издадените фактури, тъй
като ищецът е ползвал данъчен кредит, по делото е прието заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно, подробно обосновано и компетентно изготвено от
специалист в областта. Експертизата установява, че Фактура № *** г. за
9
сумата от 5 317,01 лв. с ДДС и Фактура № *** г. за сумата от 2 160,73 лв. с
ДДС, издадени от „*** АД, са включени в дневника за покупки на ищцовото
дружество и са подадени със справка-декларация в ТД на НАП, като от
извършената от вещото лице проверка се установява, че ищецът е ползвал
данъчен кредит по посочените фактури. Следователно, за доказано следва да
се приеме, че ищецът е приспаднал стойността на дължимото се ДДС от
данъчните си задължения за получените от него стоки и услуги по облагаемата
доставка съгласно процесните фактури, поради което ответното дружество не
дължи на ищеца общият размер на начисления по тях ДДС на стойност от
1 246,29 лв.
С оглед всичко изложено дотук, искът по чл. 405 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ
се явява основателен за сумата от 5 974,77 лв., до който размер следва да бъде
уважен. За разликата от 5 974,77 лв. до пълно предявения размер от 7 477,74
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху уважената
главница следва да се начисли законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 23.01.2025 г., до окончателното плащане.
Предвид уважаване на главния иск до посочения размер, подлежи на
разглеждане и предявената акцесорна претенция за присъждане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на която в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на
главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.
405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3. От чл. 405, ал. 1 КЗ следва, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, а според чл. 108, ал. 1 КЗ
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по
Раздел I от Приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, Раздел II, буква
„А“ от Приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано откаже плащането.
С доклада по делото е обявено за безспорно между страните
обстоятелството, че на 14.11.2023 г. ответното дружество е получило
отправената от представител на ищеца застрахователна претенция. Не се
спори и относно факта, че с отправянето на претенцията на 14.11.2023 г.
ищецът е представил всички необходими документи за установяване на
застрахователното събитие и размера на вредите. Следователно, срокът за
плащане на обезщетението е изтекъл на 05.12.2023 г., от която дата ответното
дружество е изпаднало в забава. За периода 05.12.2023 г. до 22.01.2025 г.
размерът на мораторната лихва върху уважената главница от 5 974,77 лв.,
10
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор,
възлиза на 941,33 лв. Доколкото ищецът претендира присъждане на мораторна
лихва в размер, по-нисък от установения, акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 604 лв. за периода от
05.12.2023 г. до 22.01.2025 г., респ. отхвърлен като неоснователен за периода
от 24.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски имат и двете страни в
производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 2 520 лв., от които 320 лв. за държавна такса, 700 лв. за депозит за вещо
лице и 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, платено по банков път /лист
136 по делото/. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се дължат разноски в размер на 2 051,35 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на разноски в общ
размер на 900 лв., от които 450 лв. за депозит за вещо лице и 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в максималния размер
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ при
съобразяване вида и обема на извършената дейност. С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на
167,37 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Ф АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ***, да заплати на „Фс“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, на основание чл. 405 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 974,77 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по специално превозно
средство – багер товарач марка „JCB“, с рег. № ***, застраховано по
имуществена застраховка „Пълно Каско“, сключена между „*** ЕАД и
ответното дружество, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
11.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.01.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от
604 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2023 г. до
22.01.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 405 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ за
разликата от 5 974,77 лв. до пълния предявен размер от 7 477,74 лв. и иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 24.11.2023 г. до 04.12.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗАД „Ф АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ***, да заплати на „Фс“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
11
управление гр. София, ул. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2
051,35 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Фс“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ***, да заплати на ЗАД „Ф АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 167,37
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12