М О Т И В И:
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на Окръжна прокуратура - гр. Бургас срещу Т.Н.М. с обвинение по
чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл.203, ал. 1 вр.
чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на съдебното следствие
обвиненията срещу подсъдимия бяха изменяни в съдебните заседания на 3.06.2016
г., 3.05.2017 г., 17.01.2018 г. и 27.02.2018 г., като съгласно последното
повдигнато обвинение (с отстранена фактическа грешка), Бургаска окръжна прокуратура
обвинява подсъдимия Т.Н.М.в това, че за периода от
04.11.2008 г. до 22.10.2009 г. в ***, в условията на продължавано престъпление,
в качеството на длъжностно лице – ч.с.и., вписан в Камарата на частните съдебни
изпълнители под рег. № *** и с район на действие Окръжен съд Б., присвоил чужди
пари, връчени му по реда на чл. 455, ал. 1 от ГПК в това му качество да ги пази
и управлява, в общ размер на 192 748.71 лв., от които 184 118.70 лв.
собственост на взискателя по изпълнително дело № *** - „Х.- Ч. и С.“ СД в ликвидация, с ликвидатор И.Ч., а 8 630.01
лв. – надвнесени парични средства, собственост на А.Г.К. - длъжник по същото
изпълнително дело, като се разпоредил с тях, както следва:
-
на 08.12.2008 г. по банков път превел парична сума в размер на 6 946.70
лв. на Л.К.Н., представляваща 50% от сумата по ИД № ***;
- на 23.12.2008 г. изплатил в брой на М.Г.
парична сума в размер на 6 077.00 лв.;
- на 07.01.2009 г. изплатил в брой на С.С.С.
парична сума в размер на 30 000.00 лв.;
- на 09.01.2009 г. изплатил в брой на Н.К.парична
сума в размер на 30 000.00 лв.;
- на 17.02.2009 г. изплатил в брой на В.Я.Ж.
парична сума в размер на 2 000.00
лв.;
- на 18.05.2009 г. изплатил в брой на В.Я.Ж.
парична сума в размер на 2 400.00 лв.;
- на 22.06.2009 г. изплатил в брой на С.С.С.
парична сума в размер на 3 000.00 лв.;
- на 29.06.2009 г. изплатил в брой на С.С.С.
парична сума в размер на 3 000.00 лв.;
- на 16.07.2009 г. по банков път е превел
парична сума в размер на 6 946.70 лв. на Т.Н., представляваща останалите 50% по
ИД № ***;
- на 06.08.2009 г. изплатил в брой на А.П.
парична сума в размер на 2 000.00 лв.;
- на 06.01.2009 г. изплатил на Ф.Е.К.,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 2 900.00 лв.,
- на 04.11.2008 г. изплатил на П.Т.К.,
представляващ и управляващ „А.“ ООД, парична сума в размер на 23 500.00
лв. по повод ИД № ***;
- на 26.03.2009 г. изплатил на Б.Д.К.,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 20 500.00 лв.;
- на 06.01.2009 г. изплатил на Т.Н.Д.,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 1 130.00 лв.;
- на 26.05.2009 г. изплатил на ЕТ „Х.“,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 4 794.13 лв.;
- на 08.01.2009 г. изплатил на „Р.,
представлявано от управителя Д.И.И., взискател по ИД № ***, парична сума в
размер на 2 076.00 лв.;
- на 13.11.2008 г. изплатил на А.А.С.,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 1 958.80 лв.;
- на 23.06.2009 г. изплатил на адв. М.П.Г.,
представляваща СД „Х.- Ч. и С.“ в ликвидация, взискател по ИД № *** г., парична
сума в размер на 865.84 лв.;
- на 23.06.2009 г. изплатил на М.Д.М.,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 500.00 лв.;
- на 13.01.2009 г. изплатил на „М.“ ЕООД,
представлявано от М.Д., взискател по ИД № *** г., парична сума в размер на
1 900.00 лв.;
- на 06.02.2009 г. изплатил на „В.“,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 3 500.00 лв.;
- на 09.12.2008 г. изплатил на Т.Д.Т.,
взискател по ИД № ***, парична сума в размер на 550.00 лв.;
- на 12.05.2009 г. по банковата сметка на
взискател по ИД № *** - Е.К.превел сума в размер на 315.47 лв.;
- на 25.05.2009 г. по банковата сметка на
взискател по ИД № *** - ЕТ „Х.“ превел сума в размер на 775.65 лв.;
- на 06.02.2009 г. по банковата сметка на
взискател по ИД № *** А.А.- Председател на ликвидационната комисия на „В.“
превел сума в размер на 2 073.52 лв.;
- на 09.06.2009 г., на 19.08.2009 г. и на
22.10.2009 г. по банковата сметка на взискателя по ИД № *** - П.С. К. превел
сума в общ размер на 4 000.00 лв.;
- на 29.01.2009 г. по банковата сметка на
взискателя по ИД № *** - „Ч.“ Б. превел в повече парична сума в размер на 6
038.90 лв.;
- на 18.08.2009 г. с фактура № 2311 от
18.08.2009 г. изплатил сумата от 23 000.00 лв. на „К.“ ЕООД,
като длъжностното присвояване е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание
чл.203, ал.1 вр. с чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение срещу подсъ-димия и пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, а именно лишаване от свобода за
срок от две години, което да бъде изтърпяно при „общ“ режим съгласно правилата,
предвидени в ЗИНЗС.
Частният обвинител А.К. и повереникът
адв. С. молят съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и
да му определи наказание в размер, предвиден в наказателния закон.
Защитникът адв. К. пледира за
постановяване на оправдателна присъда, като при условията на алтернативност
моли съда да приеме, че осъщественото от подсъдимия деяние не следва да бъде
квалифицирано като „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т. 8 НК и да
определи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, чието изпълнение бъде
отложено на основание чл. 66 НК.
Подсъдимият М. моли съда да бъде
признат за невинен.
След поотделната и съвкупна преценка
на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С Решение от 15.02.2001 г. по гр.д.№
123/2000 г. по описа на Бургаския апелативен съд А.Г.К. и Н. Г. *** били
осъдени да заплатят солидарно на СД“Х. *** в ликвидация сумата от 96210.65 лв.,
представляваща стойността на извършените от дружеството строително-монтажни
работи на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.06.1999 г. до окончателното ѝ изплащане, както и направените от
дружеството разноски по делото в размер на 5135 лв. Този съдебен акт бил
оставен в сила с Решение № 3 от 18.01.2002 г., постановено по дело № 832/2001
г. по описа на ВКС, V гр.о.
На
22.02.2001 г. Бургаският апелативен съд издал изпълнителен лист на СД „Х.“ в
ликвидация въз основа на Решение от 15.02.2001 г. по гр.д.№ 123/2000г.
СД „Х.“- в ликвидация се
представлявало от ликвидатора И.Н.Ч. (спр. решение от 12.07.1994 г. по ф.д.№
7389/1992 г. по описа на Бургаския окръжен съд – л. 294 от съд. производство). По
молба на ликвидатора въз основа на издадения от БАС изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 6025/2001г. по описа на Държавна съдебно
изпълнителна служба при Районен съд гр.Бургас. В хода на това изпълнително
производство, на 17.11.2001 г. длъжникът Н.Г.К. починал, като неговите
наследници - съпругата му Р.К. и синът му Г.К. станали солидарни длъжници със
свид. А.К..
По изпълнителното дело бил наложен
запор на трудовите възнаграждения на длъжниците А.К. и Р.К.. За периода от месец
ноември 2001 г. до месец септември 2006 г. ежемесечно от възнаграждението на А.К.
била удържана сума в размер на 133.72 лв., като за посочения период по изпълнителното
дело постъпила сумата 7889.46 лв. (спр. служебна бележка рег. 17223/24.07.2007
г. от ОДП “Полиция“ гр. Бургас – т.3, л.16 от ДП и платежни нареждания по ИД №
6025/2001г.). В резултат на наложения изпълнителен запор върху част от
трудовото възнаграждение на Р.К., през периода от месец август 2003 г. до месец
август 2006 г. по изпълнителното дело постъпила сумата от 4856.00 лв. (спр.
писмо изх. № 168/1.12.2010 г. от ПГ по *** „Г.“ гр.Б. - т.3, л.10 от ДП). Ежемесечните
плащания са отразени върху изпълнителния лист.
Постъпилите удръжки от месечните
възнаграждения на длъжниците били превеждани на свид.И.Ч., а не по сметка на
дружеството-взискател. С решение от 12.06.2006 г. по ч.гр.д.№ 136/2006 г. по
описа на Бургаския окръжен съд тези действия на съдия изпълнителя били отменени
като незаконосъобразни. В решението изрично е отбелязано, че дружеството - взискател
не е заличено от търговския регистър, а само обявено в ликвидация, поради което
събраните суми за удовлетворяване на вземането му следва да бъдат превеждани по
негова сметка, а не да се изплащат на трети лица (т. 3, л. 19 от ДП).
По молба вх.№ 00769/15.08.2006 г. на И.Ч.в
качеството му на ликвидатор на СД „Х.“ изпълни-телното дело било прехвърлено
при ЧСИ Г.М. и заведено под № 177/2006 г. С постановление от 28.08.2006 г. ЧСИ
Г.М. спрял изпълнителното производство поради издадена на 28.02.2006 г. от
Бургаския окръжен съд по ч. гр.д. № 86/2006 г. обезпечителна заповед за
„спиране производството по изп.д. № 6025/2001 г. по описа на СИС при БРС“. На
22.02.2007 г. по сметката на ЧСИ М. била преведена от ДСИ сумата от 462.60 лв.
– удържани суми от запори на трудовите възнаграждения на длъжниците А.К. и Р.К..
По молба на Р.К. и на основание издадената обезпечителна заповед ЧСИ М. върнал
на 6.06.2007 г. сумата от 462.60 лв. на А.К..
С постановление от 28.05.2007 г. ЧСИ
Г.М. прекратил изп.д.№ 177/2006 г. по молба на ликвидатора на СД „Х.“, като
същия ден върнал изпълнителния лист на свид. И.Ч..
С молба вх.№ 348/28.05.2007 г. до ЧСИ Т.
*** действие Окръжен съд - гр. Бургас свид. Ч. поискал образуване на
изпълнително производство против А.К. и наследниците на починалия Н.К.. Към
молбата приложил издадения от БАС по гр.д.№ 123/2000 г. изпълнителен лист от
22.02.2001 г. Подсъдимият М. образувал в съдебно-изпълнителната си кантора
изпълнително дело № 34/2007 г., с взискател СД „Х. ***, представлявано от
ликвидатора И.Ч. и длъжници – А.К., Р.К. и Г.К..
С постановление от 28.05.2007 г. ЧСИ М.
наложил възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника Н. Г.К.,***,
построени в имот пл.№ *** в кв. *** целият парцел урегулиран от 464 кв.м при
граници на парцела: ул. „П.“, ул. „К.“, имот № ***, имот № ***, а именно: 1) складово
помещение № ***, разположено в сутерена с площ от 4.32 кв.м; 2) ½
идеална част от подземен паркинг в сутерена с площ 83.30 кв.м; 3) магазин на
партерния етаж с площ 8.40 кв.м със складово помещение към него с площ 3.04
кв.м; 4) апартамент на трети жилищен етаж с площ от 98.06 кв.м; 5) ателие на
таванския етаж от 34.52 кв.м., както съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, както и цената на по 1/6 ид.ч. от дворното
място, урегулирано в имоти с пл.№ ***, кв. *** по плана на гр. Бургас, целият
парцел съдържащ 464 кв.м. (л. 33 от ИД№ *** г.).
По отношение на солидарния длъжник А.К.
също била наложена възбрана от подс. М. върху недвижими имоти, находящи се в ***,
построени в имот пл.№ *** в кв. *** целият парцел урегулиран от 464 кв.м. при
граници на парцела: ул. „П.“, ул. „К.“, имот № ***, имот № ***, а именно: 1)
½ ид.ч. от складово помещение № 7, разположено в сутерена с площ от 3.47
кв.м.; 2) ¼ ид.ч. от подземен паркинг в сутерена с площ 83.30 кв.м.; 3)
½ ид.ч. от магазин на партерния етаж с площ 22 кв.м. със складово
помещение към него с площ 3.04 кв.м.; 4) ½ ид.ч. от апартамент на втори
жилищен етаж с площ от 98.06 кв.м.; 5) ½ ид.ч. от ателие на таванския
етаж от 38.15 кв.м., както съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж (вж. постановление от 28.05.2007 г. – л. 34 от
ИД № ***). С постановление от 26.06.2007 г. подсъдимият наложил възбрана и
върху друг недвижим имот, собственост на длъжника А.К. – ½ ид.ч. от
апартамент № ***, ет. *** в *** със застроена площ от 124.76 кв.м. (л. 56 от ИД
№ ***).
Подсъдимият изпратил до длъжниците по
изпълнителното дело призовки за доброволно изпълнение и след изтичане на
седемдневния срок изпратил призовки за принудително изпълнение. На 9.07.2007 г.
подс. М. направил опис на недвижимите имущества на длъжниците и назначил
съдебно-техническа експертиза, която да извърши оценка на пазарната стойност на
възбранените недвижими имоти. С протокол от 17.07.2007 г. той насрочил публична
продан на имотите от 19.07.2007 г. до 20.08.2007 г. На 21.08.2007 г. А.М.Р.бил
обявен за купувач на магазин с площ от 8,40 кв.м. и складово помещение към него
с площ от 3.04 кв.м., находящ се на ул. “П.“ № ***, предложил и платил сумата
от 23020.00 лв. С постановление от 31.08.2007 г. подсъди-мият извършил
разпределение на тази сума както следва: за взискателя – 7093 лв., която била
изплатена на свид. И.Ч.в качеството му на представляващ СД „Х.“ на 3.09.2007 г.
с РКО № 104; за извършени от ЧСИ разноски, но невнесени авансово от взискателя
– 1115.00 лв.; пропорционална такса по ТТРЗЧСИ – 8442.00 лв.; хонорар на вещо
лице – 300.00 лв.; адвокатски хонорар – 6070.00 лв., изплатени на 19.09.2007 г.
с РКО № 110 и № 111 (л. 130 и 131, л. 141 и 142 от ИД № 34/2007 г.).
С протокол от 13.09.2007 г.
подсъдимият насрочил нова публична продан на недвижими имоти от 20.02.2008 г.,
но с определение от 28.09.2007 г. по ч.гр.д. № 502/2007 г. по описа на
Бургаския окръжен съд изпълнителното
производство било спряно. С решение № 65 от 20.04.2008 г. по същото ч.гр. дело
съдът отменил действията на ЧСИ Т.М., изразяващи се в опис, оценка на
възбранени недвижими имоти и извърш-ване на публична продан, както и
постановление за възлагане от 29.08.2007 г. (л.162-164 от ИД № 34/07г.). Нова
публична продан била насрочена от 1.10.2008 г. до 31.10.2008 г., като в
обявлението било посочено, че на 3.11.2008 г. от 09:00 часа в присъствието на
явилите се наддавачи, съдебният изпълнител ще състави протокол и обяви
купувача.
По искане на длъжника А.К. подсъдимият
изготвил сметка за размера на дълга по ИД № 34/07 г., видно от която към
30.06.2008 г. дългът възлизал на сумата от 221415.20 лв. (л. 184).
На 14.10.2008 г. длъжникът А.К.
поискал от ЧСИ Т.М. да изготви сметка за актуалния размера на дълга по ИД № ***,
но подсъдимият отказал. Тогава свид. К. по своя преценка изчислил
приблизителната сума, която дължал с останалите длъжници. На 1.11.2008 г.
упълномощената от него адв. Ана Панайотова внесла с 2 броя вносни бележки по
специалната банкова сметка *** М.в *** сумата от
13900.00 лв. и сумата от 115000.00 евро, равняващи се на 224135.00 лв., с
основание на преводите „окончателно плащане главница, лихви по изп.дело № ***“
Общата сума била в размер на 238035.00 лв. (вж. вносни бележки - л.260 от ИД № *** и т.3, л.17 ДП).
Паричните средства били собственост на свид.А.К.. Другите длъжници по никакъв
начин не участвали в събирането на парите. Сумата постъпила по банковата сметка
на ЧСИ М. на 3.11.2008 г.
С молба вх.№ 00847/26.06.2009 г.
длъжникът А.К. поискал от ЧСИ М. да назначи вещо лице, което да даде
заклю-чение относно размера на дълга към 1.11.2008 г., съдебният изпълнител да
извърши разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело и да върне
надвзетите преведени суми (л.383 от ИД № 34/2007 г. и т.3, л.15 ДП). Подсъдимият
назначил съдебно-икономическа експертиза за „размера на дълга до м.11.2008 г.“,
която била извършена от вещото лице Г.Ч.. Според заключението на експертизата размерът
на дълга по издадения изпълнителен лист възлизал на 225149.11 лв., общият
размер на извършените погасявания възлизал на 250317.86 лв., като длъжниците са
надвнесли сума в размер на 25168.75 лв. Подсъдимият не върнал никаква сума на
длъжника.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, извър-шена от вещото лице Т.Л., от банковата
сметка в лева в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN: *** Т.М. за периода 30.05.2006 г. -
21.01.2011 г. не са били извършвани плащания, върнати суми към длъжниците А.К.,
Р.К. и Н.К.. От изследване на дневните салда експертизата е установила, че на
10.02.2010 г. салдото по сметката е 2.59 лв., което дава основание да се
твърди, че получената сума за погасяване на дълга по ИД № *** не се е
съхранявала в банковата сметка на ЧСИ М. (т.3, л. 34 от ДП).
Видно от заключението на назначената на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза общата стойност на дълга
възлизала на 225148.72 лв. Общата сума на внесените по изпълнителния лист на
БАС от 22.02.2001 г. и ИД № *** била в размер на 250317.86 лв. Към 3.11. 2008
г. длъжниците надвнесли сума в размер на 25169.14 лв. (т.3, л. 123-134 от ДП).
При отговора на поставените задачи вещото лице Н.М. не е взел предвид таксите и
разноските, дължими от длъжниците по изпълнителното дело.
От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, назначена от настоящия съдебен състав и
извършена от вещото лице Т.С. (л. 1110-1117), се установява, че дългът по ИД № ***
към 3.11.2008 г. се изчислява на 213118.47 лв. Тази сума се формира от
главница- 96210.65 лв., съдебни разноски – 5135.00 лв. и законна лихва за
главницата за периода 15.06.1999 г.-2.11.2008 г. в размер на 123803.14 лв.,
като от сбора на тези три елемента (225148.79 лв.) се приспадат изплатените
суми към взискателя от удържаните суми от трудовите възнаграждения на
длъжниците – 12030.32 лв. Последната сума е определена от въведените плащания
към взискателя, отбелязани върху изпълнителния лист и върху втори лист (поради
изпълване на целия гръб на изпълнителния лист), от която сума 7457.32 лв. са парични
средства, удържани от запорираното възнаграждение на А.К. и 4573.00 лв. –
парични средства от възнаграждението на Р.К.. Отчетени са удържането на 62.00
лв. от ДСИ по т.51д от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, както и
обстоятелството, че на 6.06.2007 г. ЧСИ Г.М. възстановил на А.К. сума в размер
на 462.60 лв.
Към дълга се начисляват такси,
събирани от длъжниците за извършените от ЧСИ изпълнителни действия, чийто
размер е определен в Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ).
Таксите и разноските се заплащат от взискателя авансово при образуване на
изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие, но
са за сметка на длъжника и след събирането им се възстановяват на взискателя.
Всички действия на ЧСИ Т.М. по ИД № ***,
регистрирани в приложения към делото Дневник за извършените действия, са
посочени в Справка за извършените дейности за периода 28.05.2007 г. - 4.11.2009
г. (Приложение № 2 към съдебно-счетоводна експертиза вх.№ 16356/17.11.2017 г. –
л. 1086-1089 от съд. производство). В Дневника за извършените дейности на ЧСИ Т.М.
няма информация за начислените такси, допълнителни разноски, както и за
извършените други разходи по изпълнението и постъпили суми от взискателя
и/или от длъжника по ИД № *** Затова
извършените действия са остойностени от вещото лице съгласно ТТРЗЧСИ, като направеното
заключение е, че подсъдимият е извършил изпълнителни дейности, за които е било
необходимо да му бъдат заплатени обикновени такси на обща стойност 786.00 лв. с
включен ДДС.
За изпълнението на паричното вземане
длъжниците по ИД № *** дължали и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ към
частния съдебен изпълнител, която се определя пропорционално от размера на
дължимите суми – дълг и възнаграждения за процесуален представител. При
посочения по-горе размер на дълга – 213118.47 лв. и договореното адвокатско
възнаграждение на упълномощения от взискателя процесуален представител адв. М.Г.в
размер на 6070.00 лв. (вж. Договор за правна защита и съдействие от 4.06.2007
г. - л. 37 от ИД № ***), дължимата пропорционална такса е определена от вещото
лице в размер на 9130.52 лв. с 20% ДДС.
По делото е установено, че ЧСИ Т.М.
изплатил в брой от своята каса следните суми по ИД № ***, които не са били
заплатени от взискателя или от длъжниците: 1) хонорар на вещото лице М.А. за
съдебно-техническа експертиза – 300.00 лв., изплатени с РКО № 85/18.07.2007 г.
(л. 70 от ИД 34/2007г.); 2) хонорар на адв. М.Г. по Договор за правна защита и
съдействие по ИД № *** – 6000.00 лв., изплатени с РКО № 110/19.09.2007 г. (л.
141 от ИД 34/2007г.); 3) сума в размер на 70.00 лв., изплатена на И.Ч. с РКО №
111/19.09.2007 г., представляваща авансово плащане на адв. М.Г. при подписване
на Договора за правна защита и съдействие – л.142 от ИД № ***
Общият размер на посочените по-горе
такси и разноски, дължими от длъжниците за извършените изпълнителни действия от
ЧСИ Т.М. по ИД № *** възлиза на 16286.52 лв., от които 1547.75 лв. 20%ДДС. Тази
сума следва да се прибави към размера на дълга – 213118.47 лв., като общата
сума в размер на 229404.99 лв. представлява дължимата сума от длъжниците по
изпълнителното дело. На 1.11.2008 г. по специалната банкова сметка ***.М. била
преведена сума в размер на 238035.00 лв. за погасяване на задължението, което
налага извод, че длъжникът А.К. е надвнесъл сума в размер на 8630.01 лв.
Експертизата е определила дължимата сума
от длъжниците и във втори вариант, при който различна величина са само
извършените плащания от запора върху трудовите им възнаграждения. Съгласно
изготвената от подсъдимия сметка за размера на дълга по ИД № *** тези плащания
са били в размер на 10014.56 лв. (л. 184 от ИД № 34/2007г.). При този вариант
дългът към 3.11.2008 г. е възлизал на 215134.23 лв., пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ – 9177.95 лв. с 20% ДДС, а общият размер на таксите и разноските
– 16333.95 лв. В този случай общата сума, дължима по изпълнителното дело е била
в размер на 231468.18 лв., от което следва, че надвнесената от длъжника К. е
възлизала на 6566.82 лв.
Съдът не възприе този вариант, тъй като
плащанията към взискателя от удържаните трудови възнаграждения на длъжниците са
отбелязани по дати и размер в изпълнителния лист, издаден на 22.02.2001 г. от
Бургаския апелативен съд. Гърбът на изпълнителния лист не е бил достатъчен за
отразяването на всички плащания, поради което отбелязването им е продължило на
друг лист. Общата сума на всички плащания е била в размер на 12030.32 лв. Дори
и да се приеме, че свид. И.Ч. е бил недобросъвестен и е представил на
подсъдимия изпълнителния лист без приложения към него втория лист с
отбелязаните останали плащания, то това не означава, че подсъдимият не е бил
наясно с действителния размер на изплатените суми. По ИД № *** са приложени
служебните бележки, издадени от работодателите на длъжниците, в които са
посочените в какъв размер и за какъв период са направени удръжките от трудовите
възнаграждения (л. 194 и л. 195). Последните две плащания, отразени на гърба на
изпълнителния лист са от месец ноември 2005 г., а видно от служебните бележки,
удръжки от възнагражденията са правени до месец септември 2006 г. за А.К. и до
месец август 2006 г. за Р.К.. Само това обстоятелство ясно сочи за наличието и
на други плащания, с което подсъдимият е бил длъжен да се съобрази.
В хода на съдебното производство бяха извършени
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи от вещото лице С.А.
със задачи да бъдат определени начислените такси и разноски от ЧСИ Т.М. по ИД №
***, включително и таксите за пазене на всички възбранени имоти (л. 204-208 и
л. 463-469). Съдът не даде вяра на заключенията на тези експертизи, тъй като
направените изводи са изведени въз основа на непълни доказателства - към този момент към доказателствения
материал по делото не беше приобщен служебният архив на ЧСИ Т.М., предаден за
съхранение на ЧСИ Я.Б.. Част от този архив е Дневникът за извършените действия,
който съгласно чл. 9 от Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на
частните съдебни изпълнители на Министерството на правосъдието трябва да
осигурява информация за номер и дата на действието, начислени такси и
допълнителни разноски по изпълнителните дела, извършените изпълнителни и други
действия по изпълнителните дела, постъпилите суми от взискатели и длъжници,
извършени плащания по изпълнителните дела.
Наред с това от материалите по ИД № ***
се установява, че на 10.08.2007 г. за пазач на възбранените имоти бил назначен
взискателят (л. 77). Последният не е посочил направени от него разходи за
пазене на недвижимите имоти. Според показанията на свид. Н.К., работел при ЧСИ
Т.М. като призовкар, по искане на взискателя свидетелят почти всяка сутрин
минавал да прави огледи на имотите (л. 194 от съд.производство). По делото не е
приложено такова искане, нещо повече – пред съда свид. И.Ч. заяви: „Не съм
искал К. да прави оглед, охрана, наблюдение и за това не съм плащал пари.“ (л.
378, гърба). В тази насока следва да бъде отбелязано още, че твърдяната от свид.
К. негова допълнителна дейност била извършвана от началото на 2009 г. до края
на същата година, тоест след погасяване на задължението от страна на длъжниците
по изпълнителното дело. Затова и предвид липсата на разходо-оправдателни
документи за извършени плащания, съдът прие, че за периода от 1.06.2007 г. до
1.11.2008 г. длъжниците не са дължали таксата по т. 25 ТТРЗЧСИ за пазене на
описаните недвижими имоти в размер на 18360.00 лв. с ДДС.
След внасянето на 1.11.2008 г. на сумата в размер на 238035.00 лв. за
погасяване на задължението си по ИД 34/2007 г. от страна на длъжника А.К., от тези
парични средства с банков превод или в брой от касата на ЧСИ М. били извършени
плащания към различни получатели, които се явявали кредитори на свид. И.Ч.в качеството му на физическо
лице, а те са следните:
1.
Свид.
Ч. взел в заем от свид. Т.Д.Н. сумата от 12000.00 лв., за която на 3.04.2007 г.
издал два записа на заповед без протест – единия за сумата от 50000 лв., а
другия за сумата от 7000.00 лв. И.Ч. не изпълнил паричните си задължения,
поради което по ч.гр.д.№ 1582/2007 г. и ч.гр.д.№ 1583/2007 г. Бургаският
районен съд издал на 4.09.2007 г. изпълнителни листове за сумите по записите на
заповед, ведно със законната лихва, считано от 3.09.2007 г. до окончателното им
изплащане, както и съдебноделоводни разноски в общ размер на 240 лв. По молба на кредитора Т.Н. въз основа на
представените от него два изпълнителни листа, на 29.09.2007 г. било образувано
ИД № *** г. по описа на ЧСИ Т.М.. На 23.10.2007 г. подсъди-мият издал
удостоверение на взискателя Н. за присъединяване по други изпълнителни
производства.
Молба за присъединяване по ИД № *** на този взискател няма, а и за да
може да бъде присъединен взискател съгласно чл. 456, ал. 1 ГПК е необходимо да
има идентичност на длъжника по двете дела. В случая тази хипотеза не е била
налице, но въпреки това, по молба на процесуалния представител на взискателя по
ИД № *** (л.258 от ИД № 34/07г.), с постановление от 5.12.2008 г. подс. М.
удържал суми по ИД № *** в размер на 15662.82 лв. за удовлетворяване вземането
на Т.Н. по ИД № ***
На 8.12.2008 г. подсъдимият изплатил чрез платежно нареждане сумата в
размер на 6946.70 лв. на свид. Л.К.Н., съпруга на взискателя Т.Н., която сума
била 50% от задължението на длъжника И.Ч. по ИД № *** Банковият превод бил
извършен на базата на постановление на ЧСИ Т.М. от същата дата. Остатъкът от
задължението на И.Ч. към взискателя Н. – сумата от 6946.70 лв. била изплатена на 16.07.2009 г. чрез банков
превод от специалната банкова сметка ***.М..
По ИД № *** не постъпили никакви суми от длъжника И.Ч.. За да погаси
задължението му, подсъдимият използвал внесените на 1.11.2008 г. парични
средства по ИД № ***, за което не е имал никакво основание.
Посочените фактически положения се установяват от показанията на
свидетелите Л.Н., Т.Н., И.Ч., от приложените по ИД № *** изпълнителни листове,
постановление за разпределение на суми и 2 бр. преводни нареждания, както и от
постановление от 5.12.2008 г. за удържане на суми по ИД № ***, приложено между
л. 335 и л. 336 от ИД № ***
2.
Свид.
И.Ч. дължал на свид. С.С. сумата от 30000.00 лв. Последният се познавал с
подсъдимия, когото уведомил за паричното задължение на И.Ч.. Подсъдимият му
казал, че „може да оправи работата и да му върне парите“ (цит.показания на Ч. -
л. 143 гърба от съд.производство). На 7.01.2009 г. свидетелите С.С., синът му С.С.
и И.Ч. се срещнали в кантората на ЧСИ Т.М.. По настояване на подсъдимия на
срещата присъствал и адв. Н. К.. С РКО от същата дата подсъдимият изплатил на
свид. С.С. сумата от 30000.00 лв. Разходният касов ордер бил подписан от
подсъдимия и от свид. С., като същият е без номер, в него не е отбелязано по
кое изпълнително дело е издадено, нито е посочено основанието, на което сумата
била изплатена (л. 381 от ИД № 34/2007
г.).
Освен сумата от 30000.00 лв., подсъдимият изплатил в брой на свид. С.С.С.
още 6000.00 лв. – на 22.06.2009 г. чрез РКО сумата от 3000.00 лв. и на
29.06.2009 г. чрез РКО № 91 парична сума в размер на 3000.00 лв. И в двата
разходни касови ордера било отбелязано, че сумите се заплащат за „допълнителни
разноски по ИД ***“ (л. 378 и л. 379 от ИД № ***). Паричните средства по тези
РКО били изтеглени на 22.06.2009 г. и на 29.06.2009 г. от специалната банкова
сметка ***.М. от свид. С.К..
3.
На
9.01.2009 г. с РКО подс. М. изплатил в брой на Н.К.(починал по-късно) сумата от
30000.00 лв. Ордерът е без номер, в него не е посочено основанието за плащането
на сумата, както и по кое изпълнително дело се издава. Отбелязано е само, че Н.К.
е получил парите като „юридически консултант“ (л.380 от ИД № ***). Част от тези
парични средства – сумата от 20000.00 лв. била предадена на свид. Ч., с която
последният изплатил част от свое задължение към свид. А.П.. Останалата част от
парите била разделена между подсъдимия и Н.К.. Свид. Ч. не е познавал Н.К. и не
е искал правни консултации и услуги от него.
В обясненията си подсъдимият М.
заявява, че двата РКО за сумите от 30000.00 лв. е издал по изпълнителното дело,
по което са приложени, тоест по ИД № *** (л.952 гърба от съд.производство). По
отношение на платените на Н.К. парични средства подсъдимият заявява: „Сигурен
съм, че тази сума е от масата пари, постъпила от ***.“ (л. 1141 гърба).
Видно от заключението на
съдебно-икономическата експертиза изплатените на С.С. и Н.К.суми по 30000.00
лв. са обвързани с изтеглените на 14.11.2008 г. от свид. Я.Т. (служителка в
кантората на ЧСИ Т.М.) парични средства в размер на 60000.00 лв. от специалната
банкова сметка ***.
4. На 17.02.2009 г. свидетелите И.Ч. и
адв. В.Ж. посетили кантората на ЧСИ Т.М.. Адв. Ж. бил упълномощен от свид. Ч. да
го защитава по в.н.о.х.д. по описа на Бургаския окръжен съд, по което И.Ч. бил
подсъдим. Свидетелят нямал парични средства за заплащане на адвокатското
възнаграждение и затова помолил подс. М. да изплати дължимата сума. За целта И.Ч.
попълнил молба вх. № 00134/17.02.2009 г., с която в качеството си на „взискател
– ликвидатор на СД “Х.“ изискал от ЧСИ
Т.М. да му изплати „/2000/ две хиляди лева за адвокатска услуга – хонорар“
(л.341 от ИД № 34/2007 г.). Към молбата бил приложен Договор за правна защита и
съдействие от 17.02.2009 г. със страни И.Н.Ч. и адвокат В.Я.Ж., с основание и
предмет: „оказване на правна защита и съдействие по ВНОХД № /2009 г.“ Договореното възнаграждение било в
размер на 800 лв. (л. 340 от ИД № 34/2007 г.). Наличието на посочения документ
ясно илюстрира знанието на подсъдимия, че адвокатският хонорар не се дължи от
дружеството – взискател в изпълнителното производство. Несъмнено подсъдимият е
знаел и че свид. Ж. не е имал никакво участие в ИД № *** Въпреки това по
нареждане на подс. М. с РКО № 79 от 17.02.2009 г. на адв. В.Ж. била заплатена
сумата от 2000.00 лв. Като основание за плащането било посочено „адвокатски
хонорар по ИД № ***“ (оригиналният документ е приложен между л. 340 и л. 341 от
ИД № 34/2007 г., негово копие – т. 3, л. 102 от ДП). РКО бил издаден на името
на свид. В.Ж. и подписан от него, тъй като свид. Ч. му обяснил, че „ЧСИ М.
изплаща суми на кредитори на Ч. и затова на него пари не са му давани“ (цит.
показания на свид. Ж., дадени на ДП, т.3, л.138 гърба, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК – л. 154 гърба от съд. производство).
Получената сума надвишавала договорения адвокатски хонорар с 1200.00 лв., които
свид. Ж. предал на И.Ч..
Свид. И.Ч. дължал на адв. В.Ж.
заплащане на адвокатски хонорар за участието му като защитник и при
първоинстан-ционното разглеждане на същото наказателно дело. Тъй като не
разполагал с парични средства, Ч. разговарял с подс. М., по чието разпореждане
на 18.05.2009 г. с РКО № 86 била заплатена на адв. Ж. сумата от 2400.00 лв. В
разходния касов ордер като основание за плащането било посочено „допълнителни
разноски по ИД 34/07 г.“ (л.373 от ИД № 34/2007 г.).
Изплатените на свид. В.Ж. чрез РКО
парични средства в брой от касата на ЧСИ Т.М. били изтеглени от специалната му
банкова сметка ***о от подсъди-мия
лице, както следва: на 17.02.2009 г. от посочената банкова сметка ***. С.К.
изтеглила 5000.00 лв.; на 18.05.2009 г. същата служителка от кантората на ЧСИ М.
изтеглила сумата от 2400.00 лв. (спр. съдебно-икономическа експертиза – л. 942
от съд.производство).
5.
Друг кредитор на свид. И.Ч. била свид. А.П.. В началото на м. август 2009 г. в
телефонен разговор с подсъдимия свид. Ч. го уведомил за задължението си към П.
и му казал да ѝ даде сумата от 2000.00 лв. На 6.08.2009 г. свидетелката
отишла в кантората на ЧСИ Т.М.. По негово нареждане с РКО № 108 била заплатена
на А.П. сумата от 2000.00 лв. Като основание за плащането било посочено
„допълнителни разноски по ИД № ***“ (л.382 от ИД № 34/2007 г.). Паричните
средства по този РКО били част от
изтеглената на 5.08.2009 г. сума в размер на 3000.00 лв. от
упълномощеното от подсъдимия лице С.К. (спр.показания на свидетелите Ч., П., К.,
заключение на съдебно-икономическа експертиза - л.942 от съд. производство).
Освен посочените по-горе плащания, на
23.12.2008 г. подсъдимият изплатил с РКО на процесуалния представител на
взискателя по ИД № 34/2007 г. адв. М.Г. сумата от 6077.00 лв. с посочено
основание „съгласно дог. за пр. помощ с И. Ч. –ликвидатор „Х.“ СД“ (л. 299 от
ИД № ***). Видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие,
договореното възнаграждение на адв. Г. било в размер на 6070.00 лв. Посочената
сума вече ѝ била платена на 19.09.2007 г. с РКО № 110 и РКО № 111 (л.141
и 142). Според показанията на свид. М.Г. вторият хонорар бил „възнаградителен
хонорар, допълнителен към първия“ (спр. показания на свидетелката – л.156 от
съд.производство). За него не бил сключен договор със свид. И.Ч., поради което
впоследствие адв. Г. възстановила сумата от 6077.00 лв. на подсъдимия. Тази
сума била част от внесените на 1.11.2008 г. парични средства от длъжника К.,
като по делото няма доказателства същата да е била изплатена на взискателя по
процесното изпълнително дело.
На 18.08.2009 г. подс. М. превел от
специалната си банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД
сумата от 23000.00 лв. по банковата сметка на „К.“ ЕООД гр.София в банка
„УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ***. Като основание за банковия превод било
посочено „плащане доп. р-ски ИД ***“. Посоченото обстоятелство е установено от
банковото извлечение от специалната сметка на ЧСИ Т.М.в „Банка ДСК“ ЕАД- т. 1,
л. 130 от ДП). За това плащане „К.“ ЕООД издало фактура № 2311/18.08.2009 г. за
продажба на лек автомобил Мерцедес С400 с рег. № ***, собственост на
дружеството (т. 3, л. 135 и 136 от ДП). В обясненията си подсъдимият заявява,
че по съвпадение, а не умишлено бил посочил в документа ИД № *** Съдът не
кредитира тези обяснения, като прие, че са наивни и нелогични, имайки предвид,
че в работата си подсъдимият е проявявал комбинативност, обиграност и
пресметливост, видно от проследяването на всички негови предходни и последващи
действия. Всички негови качества, проявени като стил на работата му, не биха
позволили допускането на такова „съвпадение“.
Общата стойност на всички посочени
по-горе плащания възлизала на 115370.40 лв., от които 78477.00 лв. били
изплатени в брой от касата на ЧСИ М..
Съдът назначи допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, която е изследвала и анализирала изпълнителните
дела от архива на ЧСИ Т.М., приети и съхранявани от ЧСИ Я.Б., рег.№ *** в
регистъра на КЧСИ, съгласно приемо-предавателен протокол от 5.06.2012 г. (л.
337-352 от съд.производство). Експертизата, извършена от вещото лице Т.С., е
анализирала и банковите операции по специалната банкова сметка *** Т.М. IBAN: *** „Банка ДСК“ ЕАД и
тяхното отразяване в досието на всяко едно от обследваните изпълнителни дела
(л. 997-1021). От изследваните 58 броя изпълнителни дела експертизата
установила, че 23 броя от тях се явяват като преходни към 1.11.2008 г., тоест
за тези дела имало движение на парични средства преди датата, на която били
внесени сумите за погасяване на задължението по ИД № ***
Общият размер на паричните средства по
партидите на т.нар. преходни дела към 1.11.2008 г. възлизала на 114271.49 лв.,
от които 110538.49 лв. били преведени от длъжниците по специалната банкова
сметка, ***.00 лв. били внесени с ПКО в брой в касата на ЧСИ Т.М..
Експертизата е установила, че към
31.10.2008 г. наличността по специалната банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД възлизала на 36935.75 лв., което
салдо било резултат от следните суми:
сумата от 15000.00 лв., преведена на 24.10.2008 г. по ИД № 82/2007 г. и
преведените суми на 31.10.2008 г. като задатък по ИД № 34/2007 г. от Д.К.в
размер на 2950.00 лв., от С.С.в размер на 7400.00 лв. и от С.С.в размер на
11100.00 лв. – всичко в размер на 36450.00 лв. Поради несъстоялата се публична
продан по ИД № 34/2007 г., на 5.11.2008 г. били възстановени внесените от С.С.
и С.С. суми в общ размер на 18500.00 лв. (спр. платежни нареждания- л. 265-267
от ИД № ***). Сумата по ИД № *** в размер на 15000.00лв. била разпределена с
Постановление от 14.11.2008 г. на ЧСИ Т.М., а дължимите суми били изплатени на
взискателя по това дело на 4.12.2008 г.
Съпоставяйки общата стойност по салдата за
преходните изпълнителни дела към 1.11.2008 г. (113719.49 лв.) с действителната
наличност по специалната банкова сметка ***.10.2008 г. (36935.75 лв.),
експертизата е стигнала до заключението, че към тази дата ЧСИ Т.М. имал дефицит
на финансови средства в специалната си банкова сметка *** 31.10.2008 г. в
размер на 76783.74 лв.
След 1.11.2008 г. подсъдимият извършил
разпределение на парични средства по 12 от преходните изпълнителни дела с
последващо изплащане на суми от специалната банкова сметка ***, адвокатски
възнаграждения, вещи лица, такси и разноски за ЧСИ и 20% ДДС. Извършените
плащания по тези дела са както следва:
1. ИД № 24/2006 г. по описа на ЧСИ Т.М.
било образувано по изпълнителен лист № 202/28.08.2006 г., издаден по н.о.х.д.№
62/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с длъжник П. Д. Г. и взискател Ф.Е.Х. (Каизм).
На 9.09.2008 г. с РКО № 123 длъжникът П. Д.
Г. внесъл в брой в касата на ЧСИ Т.М. сума в размер на 2000.00 лв (л.64).
Сумата не постъпила в специалната банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД. На 30.10.2008 г. по тази банкова сметка ***тва в размер на
900.00 лв. Към 31.10.2008 г. салдото в специалната банкова сметка ***. За да я преведе по банковата сметка на
процесуалния представител на взискателя по ИД № *** Ф.Е.К. , подсъдимият
използвал паричния ресурс по специалната си банкова сметка ***.11.2008 г. по ИД
№ *** от А.К., което направил с преводно нареждане от 6.01.2009 г.
2. ИД № *** било образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист от Бургаския районен съд по гр.д. № 4126/2004 г., с
решение по което ЗКПУ „Л.“ с. Л. било осъдено да заплати на Я.И.Ч. сумата от
1578.00 лв., дължима за неизплатено обезщетение за временна нетрудоспособност,
трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
За удовлетворяване на вземанията на
взискателя на 2.07.2007 г. ЧСИ М. наложил запор на движимо имущество пшеница
„по количество не по-малко от 30 т.“. С Разпореждане от 22.08.2007 г.
подсъдимият предал на „А.“ ЕООД гр. К. 95 тона зърно, собственост на длъжника
ЗКПУ „Л.“ с. Л., за продажба на запорираното движимо имущество. На 16.10.2007
г. „А.“ ЕООД превело по банковата сметка на ЧСИ Т.М. BG58STSA93000012241028 при „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 47267.25 лв.,
като за основание на превода било посочено „съгл. определение 279/250907 по частно
гд 511/2007 БОС“. Тази сума била отразена като получена сума в досието на ИД № ***,
но по нея подсъдимият не извършил разпределение към взискателя по това
изпълнително дело.
На 18.06.2008 г. с банков превод ЧСИ М.
изплатил на физическото лице Ж.Я.С. сума в размер на 23631.62 лв. с основание
на преводното нареждане „извършено плащане по ч.гр.д.№ 511/ 07г. БОС и ИД № ***“(л.
114 от ИД № ***)
Към 19.06.2008 г. остатъкът на паричните
средства по ИД № ***бил 23635.63 лв., но тези средства към посочената дата не били
налични по банковата сметка на ЧСИ Т.М. BG58STSA93000012241028
при
„Банка ДСК“ ЕАД, тъй като салдото на специалната банкова сметка ***.77 лв.
На 4.11.2008 г. с банков превод
подсъдимият изплатил на физическото лице П.Т.К. сумата от 23500 лв. с основание
на преводното нареждане „извършено плащане по ИД № ***“ ( л. 201- 202 от ИД № ***).
За да извърши плащането, подс. М. използвал постъпилите на 3.11.2008 г. по
специалната си банкова сметка *** А.К. по ИД № *** г. Към 4.11.2009 г.
остатъкът от разчета по ИД № *** бил в размер на 135.63 лв.
3. ИД № *** било образувано от ЧСИ Т.М.
въз основа на изпълнителни листове от 21.11.2006 г., издадени от Районен съд -
гр. Враца по гр.д.№ 1236/2005 г., с постановено решение по което ЕТ „Т.“ бил
осъден да заплати на П.К.Т. чрез настойника му Б.Д.К. от гр. Враца сумата от
12392.75 лв., представляваща стойност на неплатен дървен материал, договорена
между страните неустойка и лихви за забавено плащане.
Постъпленията на сумите от длъжника и изплащанията на задълженията към взискателя
били извършвани само чрез банкови преводи по банкова сметка ***.М. BG58STSA93000012241028 при „Банка ДСК“ ЕАД. Към 30.07.2008
г. по тази сметка постъпили от длъжника парични средства в общ размер на
20500.00 лв. До 31.10.2008 г. подсъдимият не извършил разпределение на тази
сума, като към посочената дата неразпределената сума не била включена в салдото
на специалната банкова сметка *** М.. За да я изплати на взискателя Б.К. на 26.03.2009
г., подсъдимият използвал постъпилите по специалната си банкова сметка ***,
внесени от А.К. по ИД № *** Към 4.11.2009 г. не е имало суми за разпределение
по ИД № ***
4. ИД № *** по описа на ЧСИ Т.М. било
образувано на основание представен изпълнителен лист от 4.04.2007 г., издаден
от Бургаския районен съд по ч.гр.д.№ 708/2007 г., с определение по което И.П.Т.
бил осъден да заплати на Т.Н.Д. сумата от 850.00 лв. Експертизата е установила,
че до 31.10.2008 г. по специалната банкова сметка *** М. длъжникът по ИД
25/2007 г. превеждал парични средства в общ размер на 1130 лв. Разпределение на
тези средства не е било извършено, като към 31.10.2008 г. посочената сума не е
била включена в салдото на специалната банкова сметка.
През периода 1.11.2008 г. – 4.11.2009
г. длъжникът И.Т. внесъл парични средства в общ размер на 360.00 лв. На
6.01.2009 г. подсъдимият превел сумата от 1130 лв. по банковата сметка на
взискателя, като към 4.11.2009 г. остатъкът от разчета по ИД № *** бил в размер
на 360 лв.
5. ИД № *** по описа на ЧСИ Т.М.
било образувано на основание представен изпълнителен лист от 12.04.2007
г., издаден от Бургаския районен съд по н.о.х.д.№ 6/2007г., с постановена
присъда по което Т.Д. Й. бил осъден да заплати на ЕТ „Х.“ сумата от 2489.00
лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление имуществени вреди.
До 31.10.2008 г. по специалната банкова сметка ***.М. длъжникът по
изпълни-телното дело превел сумата от 5000.00 лв. Към посочената дата
подсъдимият не извършил разпределение на получените парични средства, като към
същата дата салдото в специалната му банкова сметка ***. На 26.05.2009 г. подс.
М. превел по банковата сметка на взискателя сумата от 4870.27 лв. Преводното
нареждане, приложено по ИД *** е за посочената сума, но според обвинението
изплатената на взискателя сума е в размер на 4794.13 лв.
6. ИД № *** било образувано от ЧСИ Т.М. въз основа на изпълнителен лист
от 31.05.2007 г., издаден от Районен съд - гр.Карлово по ч.гр.д.№ 92/2007 г., с
постановено определение по което Н.М.М. от гр. Несебър бил осъден да заплати на
Д.И.И. в качеството ѝ на управител и представляваща „Р.“ ООД гр. К.
сумата от 7528.33 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2007 г. до
окончателното плащане на сумата.
Постъпленията
на сумите от длъжника и изплащанията на задълженията към взискателя по
изпълнителното дело било извършвано само чрез банкови преводи по специалната
банкова сметка *** Т.М.. Към 31.10.2008 г. по тази сметка постъпили парични
средства в общ размер на 8310.00 лв. и за част от тази сума в размер на 6234.00
лв. било извършено разпределение чрез издадени от подсъдимия постановле-ния от
5.11.2007 г. и 18.02.2008 г.
Към
31.10.2008 г. неразпределените парични средства по ИД № възлизали на 2076.00 лв., като към тази дата
салдото по специал-ната банкова сметка *** М. не включвало посочената сума.
С
преводно нареждане от 6.11.2008 г. длъжникът внесъл сумата от 3539.21 лв., а с
Постановление на подсъдимия на 27.11.2008 г. било извършено разпределение на
сума в размер на 5615.21 лв., представляваща сбор от сумите 3539.21 лв. и
2076.00 лв. С преводно нареждане от 8.01.2009 г. подсъдимият превел на
взискателя по ИД № ***сумата от 5093.90 лв., за изплащането на част от която в
размер на 2076.00 лв. използвал паричния ресурс по специалната си банкова
сметка *** А.К. на 1.11.2008 г. по ИД №***
7. ИД № *** било образувано въз основа на изпълнителен лист от
24.09.2007 г., издаден от БРС по ч.гр.д.№ 1672/2007 г., с определение по което З.М.Р.
от с. О. бил осъден да заплати на А.А.С. сумата от 1419.84 лв.
До
31.10.2008 г. длъжникът З.Р. внесъл в брой в касата на ЧСИ М. с 6 броя приходни
касови ордери сума в общ размер на 1733.00 лв. (по делото са приложени само ПКО
№ 222/19.11.2007 г. за сумата от 577.00 лв. и ПКО № 239/18.12.2007 г. за сумата
от 390.00 лв., а на гърба на изпълнителния лист са отразени постъпили плащания
с още 4 броя ПКО №№ 29/15.02.2008 г., 52/18.03.2008 г., 69/15.04.2008 г. и
81/15.05.2008 г.). На 9.07.2008 г. чрез вносна бележка длъжникът внесъл по
специалната банкова сметка ***.80 лв. с основание за внасянето „окончателно
погасяне дълг ИД № ***“ Внесените в брой 1733.00 лв. в касата на ЧСИ М. не били
преведени от него в специалната банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД. Към 31.10.2008 г. салдото на тази сметка не включвало и
внесената чрез вносна бележка сума от 225.80 лв. На 13.11.2008 г. подсъдимият
превел на взискателя сумата от 1958.80 лв., за което използвал внесените от А.К.
парични средства по ИД № ***
8. *** било образувано на
основание изпълнителен лист от 6.02.2008 г., издаден от БРС въз основа на
решение по в.гр.д.№ 348/2005 г. на Бургаски окръжен съд, с което Р.К., Г.К. и А.К.
били осъдени да заплатят на СД „Х.“ /в ликвидация/ чрез ликвидатора И.Н.Ч.
сумата от 1010.00 лв., представляваща направени по делото разноски в двете
инстанции.
До
31.10.2008 г. длъжниците внесли чрез преводни нареждания по специалната банкова
сметка *** Т.М. обща сума в размер на 865.84 лв. През периода 1.11.2008 г.-
4.11.2009 г. длъжниците не внесли други суми. Посочената сума не била част от действителната наличност
по специалната банкова сметка ***.10.2008 г., поради което подсъдимият използвал
паричните средства, внесени от А.К. на 1.11.2008 г. по ИД № ***г., за да я
преведе на 23.06.2009 г. по банковата сметка на процесуалния представител на
взискателя – адв. М.П.Г..
9. ИД № *** било образувано на
25.03.2008 г. срещу длъжника С. И. С., който бил осъден по н.о.х.д. № 460/98г.
по описа на БРС да заплати на М.Д.М. сумата от 3000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
27.05.1996 г.
Експертизата
е установила, че до 31.10.2008 г. длъжникът внесъл чрез преводни нареждания по
специалната банкова сметка *** Т.М. обща
сума в размер на 500.00 лв. През периода от 1.11.2008 г. до 10.04.2009 г.
длъжникът внесъл с преводни нареждания по същата сметка обща сума в размер на
600.00 лв. На 23.06.2009 г. подсъдимият превел от специалната си банкова сметка
***.00 лв. по сметка на взискателя, като посочил основание за превода „ИД № ***“
Част от преведената сума в размер на 500.00 лв. не е била включена в салдото на
специалната банкова сметка ***.10.2008 г., поради което тази част е изплатена с
парите, внесени от А.К. по ИД № *** на 1.11.2008 г.
10. ИД № *** било образувано на 27.03.2008 г. въз основа на изпълнителен
лист от 18.02.2008 г., издаден от БРС по гр.д. № 2509/2007 г., с решение по
което ЕТ“Т.“ бил осъден да заплати на „М.“ ЕООД с. Я. сумата от 5635.25 лв.,
представляваща неплатената част от задължението за закупени стоки, ведно със
законната лихва, считано от 25.09.2007 г., както и сумата от 725.55 лв.,
представля-ващи разноски по делото.
До
31.10.2008 г. длъжникът внесъл само чрез преводни нареждания по специалната
банкова сметка *** Т.М. обща сума в размер на 1900.00 лв. С преводни нареждания
от 28.11.2008 г. и 6.01.2009 г. длъжникът внесъл по същата сметка сумата от
800.00 лв.
На
13.01.2009 г. подсъдимият превел по банковата сметка на взискателя с платежно
нареждане сумата от 1910.08 лв. с посочено основание за превода „Частично
плащане по ИД № *** (л. 42-43 от ИД № 16/08г.). На същата дата подсъдимият
превел по банковата сметка на процесуалния представител на взискателя сумата от
400.00 лв. с основание на превода „Адв. хонорар по ИД № ***“ (л. 44-45 от ИД №
16/08г.). За ЧСИ била разпределена сумата от 389.92 лв., представляваща
разноски и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ.
Към
31.10.2008 г. внесената от длъжника по ИД № *** сума в размер на 1900.00 лв. не
била част от наличността по специалната банкова сметка *** М.. За да изплати на
взискателя сумата от 1910.08 лв., подсъдимият използвал част (1900.00 лв.) от
паричните средства, внесени от А.К. суми по ИД № ***
11. ИД № *** било образувано въз основа на изпълнителен лист от
9.07.2008 г., издаден от БРС по гр.д. № 174/2007 г., с решение по което Г. Т.Г.
от с. Т. бил осъден да заплати на А. Н. А., в качеството му на председател на
Ликвидационната комисия на „В.“ с. Г., сумата от 4800.00 лв., представляваща
дължима наемна цена по договор и обезщете-ние за ползване на вещите, предмет на
договора, както и сумата от 420 лв., представляваща направени по делото
разноски.
С
вносна бележка от 8.10.2008 г. длъжникът Г. Г. внесъл по специалната банкова
сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД на ЧСИ Т.М. сумата от 3500.00 лв. До
31.10.2008 г. подсъди-мият не извършил разпределение на тази сума. Към
посочената дата сумата от 3500.00 лв. не била включена в салдото по специалната
банкова сметка.
***.01.2009
г. длъжникът превел по специалната банкова сметка ***.00 лв., а на 28.01.2009
г. – сумата от 1200.00 лв. На 6.02.2009 г. подсъдимият превел с платежно
нареждане по банковата сметка на процесуалния представител на взискателя ВЗК“В.“сумата
от 5855.95 лв., от които 300.00 лв. представляващи адвокатски хонорар, а
5555.95 лв. - „частично разпределение по ИД № 26/08 г.“. За ЧСИ била
разпределена сумата от 741.85 лв., представляваща разноски и пропорционални
такси по ТТРЗЧСИ. За да изплати на
взискателя сумата от 5555.95 лв., подсъдимият използвал 3500.00 лв. от
внесените на 1.11.2007 г. от А.К. парични средства по ИД № ***
12. ИД № *** било образувано въз основа на изпълнителен лист от
12.08.2007 г., издаден от Районен съд - гр. Средец по гр.д.№ 179/2005 г., с
което К.И.Т. от гр. Средец била осъдена да заплати на Т.Д.Т. сумата от 310.00
лв., представляваща разноски по делото.
До
31.10.2008 г. длъжникът внесъл чрез преводни нареждания по специалната банкова
сметка *** в общ размер на 550.00 лв. До посочената дата подсъдимият не
извършил разпределение на сумата, като с платежно нареждане от 9.12.2008 г.
превел същата по банкова сметка ***.
Общата
сума, която подсъдимият М. изплатил по посочените по-горе 12 изпълнителни дела,
използвайки парични средства по специалната си банкова сметка ***.11.2008 г. по
ИД № ***, възлизала на 64174.77 лв.
Експертизата
е установила, че през периода 1.11.2008 г. - 4.11.2009 г. длъжниците по четири
изпълнителни дела внесли в брой в касата на ЧСИ Т.М. чрез приходни касови
ордери суми, които подсъдимият не превел в специалната си банкова сметка, *** в
този размер изплатил с платежни нареждания към банковите сметки на взискателите
от наличните парични средства по тази сметка. Получените и изплатени суми били
по следните изпълнителни дела:
1.
ИД
№ *** било образувано срещу длъжника Г. Г. П., която била осъдена да заплати на
взискателя Е. Г. К. сумата от 1627.00 лв. Към 31.10.2008 г. по банковата сметка
на ЧСИ Т.М. постъпила от длъжника сума в общ размер на 1405.76 лв., които
подсъдимият разпределил с постановления от 3.07.2007 г., 13.12.2007 г. и
7.07.2008 г. Неразпределе-ните парични средства възлизали на 145.76 лв.
С ПКО № 42 от 11.05.2009 г. длъжникът
внесъл в брой в касата на ЧСИ М. сумата от 315.47 лв. Подсъдимият не я превел
по специалната си банкова сметка, ***атил с платежно нареждане от 12.05.2009 г.
към банковата сметка на взискателя сумата от 398.80 лв., включваща невнесената
сума от 315.47 лв.
2.
По
ИД № *** длъжникът Т.Д. Й. внесъл на 21.01.2009 г. в брой в касата на ЧСИ М.
сумата от 775.65 лв., която подсъдимият не превел в специалната си банкова
сметка. *** в този размер той изплатил на 25.05.2009 г. с платежно нареждане
към банковата сметка на взискателя ЕТ „Х.“ от паричните средства по специалната
си банкова сметка.
3. По ИД № *** длъжникът Г. Т. Г. внесъл в брой в касата на ЧСИ М.
сумата от 2073.52 лв. Посочената сума не била преведена в специалната банкова
сметка ***, но с наличните пари по нея подс. М. превел дължимата сума на
6.02.2009 г. по банковата сметка на взискателя А.А., председател на Ликвидационната
комисия на ВЗК „В.“.
4. ИД № *** с длъжник А.Д.П.Г. и взискател П.С. К.. С платежни
нареждания от 24.03.2009 г. и 21.10.2009 г. по специалната банкова сметка *** М.
длъжникът превел сума в размер на 1200.00 лв. С приходни касови ордери №
34/24.04.2009 г., № 59/28.05.2009 г., № 69/30.06.2009 г. и № 80/7.08.2009 г.
длъжникът внесъл в брой в касата на ЧСИ М. сумата в общ размер на 4000 лв.
(номерата на ПКО, датите на издаването им и внесените суми са отразени на гърба
на изпълнителния лист). Внесените в брой с приходните касови ордери суми в общ
размер на 4000.00 лв. подсъдимият не внесъл по своята специална банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД, а от наличните парични
средства по тази сметка изплатил дължимите към взискателя суми с преводни
нареждания от 9.06.2009 г., 19.08.2009 г. и 22.10.2009 г. (л. 67, л. 70 и л.73
от ИД № 13/2009 г.).
Общият
размер на внесените в брой в касата на ЧСИ М. от длъжниците по ИД № ***, ИД № ***,
ИД № *** и ИД № *** суми възлизал на 7164.64 лв. Посочената сума не била
депозирана в специалната банкова сметка ***.
Експертизата
е установила, че ЧСИ Т.М. е използвал финансовите средства от внесените суми
след 1.11.2008 г. по ИД № *** и за да плати сума в размер на 6038.90 лв. на
взискателя по ИД № *** Длъжникът по това изпълнително дело „О.“ АД бил осъден
да заплати на „Ч.“ сумата от 55644.00 лв. Длъжникът внесъл с две преводни
нареждания на 10.01.2009 г. по специалната банкова сметка *** Т.М. *** към
„Банка ДСК“ ЕАД сумата от 58569.00 лв., а на 21.01.2009 г. и 11.02.2009 г.
внесъл парични средства в общ размер 22091.85 лв. по банковата сметка ***
към „Банка ДСК“ ЕАД, по която се превеждали такси и разноски по дадено
изпълни-телно дело, както и паричните средства за извършени допълнителни
дейности от ЧСИ Т.М. по чл. 18 ЗЧСИ. С платежно нареждане от 6.02.2009 г. с
посочено основание в документа „неправилно внесени суми от длъжници“
подсъдимият извършил банков превод от банковата сметка за такси и разноски в
специалната банкова сметка ***.00 лв. С две платежни нареждания от 29.01.2009
г. и 19.02.2009 г. подсъдимият изплатил към взискателя дължимата сума от
74107.90 лв. Изплатената сума била по-голяма с 6038.90 лв. от преведените от
длъжника по ИД № *** парични средства в специалната банкова сметка (***.00 лв.)
и банковия трансфер (9500.00 лв.). За да изплати паричната сума в размер на
6038.90 лв., подсъдимият използвал внесените пари от А.К.. Според разясненията
на вещото лице в съдебно заседание сумата от 6038.90 лв. е била преведена с
платежното нареждане от 29.01.2009 г., когато било направено основното
изплащане – сумата от 72037.90 лв. с
посочено основание „главница, съдебни разноски, ф-ра и лихви по ИД № ***“.
Второто плащане – на 19.02.2009 г. било за сумата от 2178.00 лв. и било
свързано с направени допълнителни разходи.
С
Постановление от 4.11.2009 г. подсъдимият прекратил ИД № *** на основание чл.
433, ал. 1, т.6 ГПК. До този момент единствената сума, която той изплатил на
взискателя по делото СД „***“ в ликвидация била сумата от 7093.00 лв. (РКО №
104 от 3.09.2007г.).
При
среща на свид. Ч. с подсъдимия, последният заявил, че „сметката е изчерпана“
(цит.показания на свидетеля- л.144, гърба съд.производство). Тогава с молба от
26.11.2009 г. свид. И.Ч. поискал ИД №*** да бъде прехвърлено на ЧСИ Т.К. (л.
448), което подсъдимият отказал да направи.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.К., И.Ч., Т.К.,
М.К., В.Ж., Д.К., М.Г., Л.Н., Т.Н., С.С., С.С., А.П., Я.Т., Т.У., Г.М., от
заключенията на извършените съдебно-счетоводни и съдебно-икономи-чески
експертизи от вещите лица Т.Л. и Т.С., от приложените по досъдебното
производство банкови извлечения, платежни нареждания, вносни бележки, приходни
и разходни касови ордери, от материалите по ИД № *** по описа на ЧСИ Т.М. и по
посочените по-горе изпълнителни дела, приложени в оригинал към настоящото дело,
дневник за извършените действия на ЧСИ М., заверени преписи на ИД № *** по
описа на СИС при БРС и ИД № 177/2006 г. по описа на ЧСИ Г.П.М.. По делото бяха
извършени съдебно-икономически експертизи от вещото лице Х.П.Х., чиито
заключения съдът не кредитира, тъй като същите са основани единствено на
извлеченията от банковата сметка на ЧСИ М., без да се вземе предвид останалия
доказателствен материал по делото, още повече че към този момент по делото не
беше приобщен служебният архив на ЧСИ Т.М., предаден за съхранение на ЧСИ Я.Б..
Според
защитника плащанията, чрез които са били погасени задъл-женията на физическото
лице И.Ч., са били осъществени от ЧСИ Т.М. въз основа на разпореждания на свид.
Ч., поради което тези плащания не били неправомерни. Писмените искания не се
съдържали в кориците на ИД № 34/2007 г., но делото било непълно, тъй като
липсвали страници от него. Самият Ч. не отричал, че е изготвил такива искания,
а при тяхното наличие частният съдебен изпълнител нямал право да осъществява
контрол за законосъобразност на разпорежданията на Ч.в качеството му на
ликвидатор на СД „Х.“. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия.
Съдът
намира възражението за неоснователно. Вярно е, че според номерацията на
материалите по ИД № *** от него липсват
40 листа – на л. 86 е приложена операционна бележка от 22.08.2007 г., а върху
следващия лист (сметка по чл. 79 от ЗЧСИ) е поставен номер 126. Съдът намира,
че в случая номерирането не е било коректно, което следва от последователното датиране на издаваните
документи – на л. 85 е приложено Постановление за възлагане на недвижим имот,
заведено с изх.№ 00791 от 29.08.2007 г., а на л. 127 е удостоверение с изх.№
00792 от същата дата. От съществено значение е и обстоятелството, че длъжникът А.К.
е внесъл сумите за погасяване на задължението на 1.11.2008 г., за което писмено
е уведомил подсъдимия с молба рег.№ 00766/3.11.2008 г., намираща се на л. 259
от ИД №*** Внасянето на паричните суми от длъжника по делото е станало повече
от една година след издаването на приложената на л. 126 Сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, поради което няма как да се приеме, че дори и да е имало липсващи
листове, то те са били именно твърдените от подсъдимия писмени искания от
взискателя за извършване на плащания. Още повече че на 3.09.2007 г. с РКО № 104
подсъдимият е изплатил на взискателя сумата от 7093.00 лв., разпределена след
постъпилата сума в размер на 23020.00 лв. по изпълнителното дело от А.Р.Р.и
свид. Ч. е могъл сам да се разпорежда с нея (л. 131).
По
ИД № *** е приложена само една писмена молба от И.Ч., с която в качеството си
на „взискател – ликвидатор на СД “Х.“
той изискал от ЧСИ Т.М. да му изплати „/2000/ две хиляди лева за адвокатска
услуга – хонорар“ (л.341). Плащането във основа на това искане беше обсъдено от
съда във връзка с погасяването на задължението на свид. Ч. към свид. В. Ж..
Действително плащанията към свидетелите Т.Н. и С.С. са били извършени от
подсъдимия със съгласието на свид. Ч., а плащането към Н. К. и свид. А.П. - по
молба на последния. Съгласието или молбата на И.Ч. да бъдат погасени негови
лични задължения обаче не са давали основание на подсъдимия да извърши
плащанията. В тази връзка не може да бъде споделено твърдението на подсъдимия,
че взискателят СД „Х.“ не е юридическо лице, а е физическо лице и че „И.Ч.
и съдружникът му заедно със събирателното дружество, са едно цяло и се
припокриват.“ Съгласно чл. 63 ал. 3 вр. чл. 64, ал. 1, т. 1 вр. чл. 76 и сл. от
Търговския закон, събирател-ните дружества са юридически лица, чиито съдружници
отговарят солидарно и неограничено, а съгласно чл.269 от същия закон
ликвидаторът представлява дружеството в ликвидация. В случая И.Ч. е правил
изявления от свое име като физическо лице, а не от името на дружеството, което
е представлявал. Тези негови изявления не могат да бъдат основание за подс. М. да
погасява личните задължения на ликвидатора, защото подсъдимият е бил обвързан
от субективните предели на изпълнителния лист и е бил длъжен да изплаща парични
средства единствено на взискателя по изпълнителното дело СД „Х.“.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на защитника, че когато парите постъпвали по специалната банкова
сметка ***, те се деперсонифицирали. В този смисъл са и обясненията на
подсъдимия, който заявява, че не е имал задължението да прави разграничение
каква част от парите по тази банкова сметка ***, какви пари са на взискателите,
постъпили от длъжници по друго дело.
Всички постъпили от длъжниците суми по
специалната банкова сметка ***но основание в издадените вносни бележки. След
постъпването им по сметката на подсъдимия длъжниците не могат да се разпореждат
с тях. Това е в правомощията единствено на подсъдимия, като разпореждането не
може да бъде произволно и избирателно, тъй като частният съдебен изпълнител е
длъжен да се разпореди в полза на конкретния взискател по конкретното
изпълнително дело, по което са постъпили конкретните суми.
Във връзка с горното подсъдимият М.
оспорва заключението на вещото лице Т.С. с вх.№ 4037/17.03.2017 г., като
твърди, че вещото лице не е било в състояние и не е било възможно към настоящия
момент да извърши анализ с какви средства, постъпили от кое задължено лице, са
изплащали суми на съответното правоимащо лице, в това число сумите, платени от
длъжниците в брой в касата.
Съдът не може да се съгласи с
посочените твърдения. Вещото лице Т.С. е с висше образование, специалност
„Организация и проектиране на обработката на икономическата информация“, с
близо 30-годишен трудов стаж по специалността, притежаващ сертификат – експерт
по съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, поради което неговата
компетентност и професионализъм не подлежат на съмнение. Наред с това в
експертизата много ясно и подробно е посочено по какъв начин са били формирани
изводите и заключението. При наличието на банковите извлечения и на материалите
по изпълнителните дела в архива на ЧСИ М. вещото лице е установило какво е било
салдото по специалната банкова сметка ***.10.2008 г.- деня преди внасянето на
парите за погасяване на задължението по ИД № 34/2007 г. Към този момент по
сметката на подсъдимия е имало дефицит на финансови средства в размер на
76783.74 лв. – сума, постъпила по т.нар. преходни дела, но неразпределена от
подсъдимия и неизплатена на взискателите по тези дела. Като се има предвид
заявеното от вещото лице обстоятелство, че по образуваните след 1.11.2008 г.
изпълнителни дела постъпилите суми са били изплатени на взискателите по тях, то
се налага категоричен извод, че дължимите суми по преходните дела са били
изплатени с внесените по ИД № *** парични средства.
Що се отнася до обясненията на
подсъдимия, че е издал постановление за разпределение на постъпилите суми по ИД
№ ***, то същите са недостоверни. По делото няма приложен такъв акт, нито
съобщения до страните за изготвянето му, въпреки изрично направените искания за
разпределение на сумите (вж. молба вх.№ 00870/10.12.2008 г. от адв. М.Г. - л.
326 и молба вх.№ 00847/26.06.2009 г. от А. К.- л. 383 от ИД № 34/2007 г.). С
обяснението за липсата и на тези документи с липсващи по делото страници
подсъдимият цели единствено да оправдае неправомерното си поредение.
С оглед на изложените съображения,
съдът намери обвинението срещу подсъдимия М. за доказано по несъмнен начин,
поради което го призна за виновен.
С деянията си
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал.1 НК. В качеството
си на ч.с.и. той е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б“б“ НК.
През периода от 4.11.2008 г. до 22.10.2009 г. в ***, при условията на
продължавано престъпление подсъдимият присвоил чужди пари, връчени му по реда
на чл.455, ал. 1 ГПК в това му качество да ги пази и управлява, в общ размер на
192748.71 лв. Същият се разпоредил с чуждите пари като със свои, изплащайки на
различни физически и юридически лица паричните средства, без да има правно
основание за това – в брой от касата си изплатил на С.С., Н. К., В.Ж., А.П. и М.Г.
обща сума в размер на 78477.00 лв., а останалата част от парите превел от
специалната си баннкова сметка на Л.Н., Т.Н., Ф.Е.Х., П.Т.К., представляващ и управляващ
„А.“ ООД, Б.Д.К., Т.Н.Д., ЕТ „Х.Т.“, „Р.“ ООД – К., представлявано от
управителя Д.И.И., на А.А.С., адв. М.П.Г., представляваща СД „Х.- Ч. и С.“ в
ликвидация, на М.Д.М., „М.“ ЕООД, представля-вано от М.Д., „В.“, Т.Д.Т., Е., ЕТ
„Х.“, А.А.- председател на ликвидационната комисия на „В.“, П.С. К., РКС „Ч.“ Б.
и К.“ ЕООД. Част от присвоените пари в размер на 8630.01 лв. принадлежали на
длъжника по ИД № *** А.К. и представлявали надвнесена сума по изпълнителното
дело, а останалата част в размер на 184118.70 лв. – на ощетеното юридическо
лице СД „Х.“ в ликвидация.
От субективна страна престъплението е
осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият М. е имал ясни представи какви са
субективните предели на изпълнителния лист, бил е запознат с решение от
12.06.2006 г. по ч.гр.д.№ 136/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд
(цитирано по-горе), знаел е, че нито един от кредиторите на И.Ч.в качеството му
на физическо лице не е могъл да бъде присъединен кредитор по ИД № *** и въпреки
това е погасил задълженията му с паричните средства на взискателя СД „Х.“ в
ликвидация. Наред с това подсъдимият много добре е знаел за финансовия дефицит
на салдото по специалната си банкова сметка ***, когато свид. Ч. поискал да му
бъде изплатена цялата сума, подсъдимият зявил, че „сега има проблеми и когато
се оправи, тогава ще разговаряме“ (цит. показания на свидетеля - л. 376, гърба от
съд.производство).
Размерът на присвоените суми –
192748.71 лв. е надхвърлял повече от 800 пъти установената минимална работна
заплата в страната към момента на извършване на инкриминираните деяния (240.00
лв.). Този размер значително надвишава необходимия за наличието на признака
„особено големи размери“. Наред с това случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93, т.8 НК. Крупната сума,
предмет на престъплението, обуславя изключително високата степен на обществена
опасност на деянията и дееца. С престъпното си поведение подс. М. не само е
причинил имуществени вреди в твърде висок размер на пострадалия К. и ощетеното
юридическо лице СД „Х.“, но и е накърнил доверието в дейността на частните
съдебни изпълнители, която е с висока и специфична обществена значимост. В
своята дейност той е проявил не само безскрупулност, но и е създал преднамерен
хаос, като не е водил касова книга за дневните финансови отчети, нито
хронологична справка за сч.сметка 501 Каса в лева или друга счетоводна
документация, която да отразява движението на паричните средства в брой в
кантората му. По този начин е създавал условия за присвояване на парични
средства и за прикриване на престъп-ната си дейност. Твърде показателно в тази
насока е и обстоятелството, че подсъдимият е укрил изпълнителното дело, което е
било изискано от КЧСИ и министъра на правосъдието (т. 3, л. 78-86 от ДП и л.
457 от ИД № 34/2007 г.).
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази следното: Степента на обществена опасност на
извършеното е много висока, предвид продължителния период на осъществената
престъпна дейност и броя на деянията извън тези, необходими за наличието на
про-дължавано престъпление по чл. 26 НК. Това от своя страна подчертава упорито
проявения от подсъдимия престъпен умисъл и чувството му за безнаказаност.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете необремененото съдебно минало на дееца, влошеното му здравословно
състояние (вж. епикриза - л. 1168), както и обстоятелството, че подсъдимият сам
полага грижи за малолетното си дете (вж. съдебен протокол от 13.07.2009 г. по
в.гр.д. № 140/2009 г.- л.898 и удостоверение за раждане - л. 904). Наред с това
съдът съобрази, че инициатор на някои от престъпните посегателства е бил свид. Ч.,
който именно се е облагодетелствал с не малка част от присвоената сума.
Посочените смекчаващи обстоятелства
съдът прецени като много-бройни. Тяхното наличие налага извод, че и най-лекото,
предвидено в чл. 203, ал. 1 НК наказание се явява несъразмерно тежко. Затова
съдът опреде-ли наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като прие, че
наказание лишаване от свобода за срок от седем години напълно съответства на
степента на обществена опасност на извършеното престъп-ление и неговия автор.
Същевременно съдът прецени обстоятелството, че от осъществяването на
престъплението е изминал твърде дълъг период от време, като продължителността
на наказателното производство не се дължи на поведението на подсъдимия.
Нарушаването на изискването на чл.6, § 1 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в
разумен срок следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо
обстоятелство, което само по себе си налага намаляване на наказанието като
полагаща се компенсация за подсъдимия. С оглед на това съдът редуцира дължимото
на дееца наказание лишаване от свобода от седем години на пет години. Така
опре-деленото наказание подсъдимият следва да изтърпи при първоначален „общ“
режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Наред с наказанието лишаване от
свобода, съдът на основание чл. 203, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т.6 и т. 7 НК
лиши подсъдимия М. от правото да заема длъжността „държавен съдебен
изпълнител“, както и от правото да упражнява професията „ч.с.и.“ за срок от
седем години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на
посочения срок съдът взе предвид укоримостта на извършените инкрими-нирани
деяния и въздействието им върху обществото.
Съдът не наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото наказание конфискация, тъй като подсъдимият не
притежава налично имущество, което да бъде предмет на това наказание.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за
направените по делото разноски, които на
основание чл. 189, ал. 3 НК възложи на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
Съдия: