С решение № 203 от 12.12.2007 г., постановено по гр.д.№ 1079/2007 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „Випекс” ООД гр.Кърджали да заплати на Димитър Петров Попов от гр.Кърджали, сумата в размер на 19.61 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 24.04.2007 г. до 16.05.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част и за разликата от пълния предявен размер от 180 лева, както и в частта за мораторни лихви от 100 лева, е отхвърлил като неоснователен. С решението си съдът е осъдил „Випекс” ООД гр.Кърджали да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 15 лева и разноски по делото в размер на 36 лева, а Димитър Петров Попов е осъдил да заплати на „Випекс” ООД гр.Кърджали разноски в размер на 100 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Димитър Петров Попов, който го обжалва в срок в отхвърлителната му част. Счита, че в обжалваната част решението на районния съд е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че районният съд не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалното правило на чл.188 от ГПК. Необосновано и в нарушение на материалния закон съдът постановил своето решение при неправилен извод за отхвърляне на иска в пълния му размер. Излага съображения, че е претендирал неизплатено трудово възнаграждение за периода от 24.04.2007 г. до 15.05.2007 г., за който период бил работил по трудов договор, а изплатеното му трудово възнаграждение от 106.50 лева било за периода от 03.04.2007 г. до 24.04.2007 г., който бил отработил добросъвестно при ответника – работодател, но не съществувал сключен писмен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ трудовото правоотношение на въззивника било възникнало от 03.04.2007 г., независимо, че липсвал сключен писмен договор. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да реши спора по същество като уважи изцяло предявения иск. Моли съда да възложи в тежест на ответника направените разноски. Въззиваемият – “Випекс” ООД гр.Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва въззивната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като претендира и направените по делото разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първоинстанционния съд са били предявени от Димитър Петров Попов срещу „Випекс” ООД гр.Кърджали, при условията на обективно съединение, иск по чл.128 от КТ за сумата 180 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 24.04.2007 г. до 15.05.2007 г. и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 100 лева- обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, за периода от 15.05.2007 г. до 26.09.2007 г. От представеното пред първоинстанционния съд заверено копие от трудов договор № 13 се установява, че същият е бил сключен между страните по делото на 24.04.2007 г. за срок от един месец. Съгласно цитирания договор Димитър Петров Попов е приел да изпълнява длъжността „охрана” срещу уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 180 лева. По делото е представена и справка на НАП – ТД Кърджали от 24.04.2007 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ с придружително писмо от 24.04.2007 г., видно от която „Випекс” ООД гр.Кърджали е изпратил уведомление до териториалната дирекция на НАП в гр. Кърджали за сключения с Димитър Петров Попов трудов договор. От представеното по делото като доказателство заверено копие от разходен касов ордер от 08.05.2007 г. се установява, че въззиваемият „Випекс” ООД гр. Кърджали е изплатил на въззивника Димитър Попов сумата в размер на 106.50 лева, за която е посочено, че представлява „авансово изплатено трудово възнаграждение м. 05.05.2007 г. – 23./не се чете/. Пред първата инстанция е била назначена съдебно – счÕтоводна експертиза, която дава заключение, че за периода, през който ищеца е бил на работа във „Випекс” е начислено чисто възнаграждение в размер на 126.11 лева, от което възнаграждение са изплатени 106.50 лева, като дължимия остатък е 19.61 лева. От назначената пред въззивната инстанция съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема от съда, се установява, че за периода от 24.04.2007 г. до 15.05.2007 г. за отработените 16 дни на Димитър Петров Попов е начислено чисто трудово възнаграждение в размер на 126.11 лева, от които с РКО от 08.05.2007 г. са изплатени 106.50 лева, като остава за изплащане сумата от 19.11 лева. При тези доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка настоящият състав намира, че предявения иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода от 24.04.2007 г. до 15.05.2007 г., е основателен до размера от 19.11 лева, установен от цитираната по – горе съдебно – счетоводна експертиза, като в останалата си част за разликата от този размер до претендирания размер от 180 лева искът е недоказан и като такъв – неоснователен. От горецитираните доказателства – трудов договор № 13/24.04.2007 г. и справка от 24.04.2007 г. на НАП – ТД Кърджали се установи, че между страните по делото е бил сключен трудов договор за срок от един месец, съгласно който въззивникът Димитър Петров Попов е приел да изпълнява длъжността „охрана” срещу уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 180 лева. От РКО от 08.05.2007 г. и назначените по делото съдебно – счетоводни експертизи се установи, че за периода от 24.04.2007 г. до 15.05.2007 г. за отработените 16 дни на Димитър Петров Попов е начислено чисто трудово възнаграждение в размер на 126.11 лева, от които с цитирания РКО от 08.05.2007 г. са изплатени 106.50 лева, като неизплатена е останала сумата от 19.11 лева. В тази връзка по делото липсват каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца /въззивник в настоящото производство/, че изплатената с РКО от 08.05.2007 г. сума в размер на 106.50 лева представлява дължимо му трудово възнаграждение за предходен период, а именно- за периода от 03.04.2007 г. до 24.04.2007 г. Напротив, в самия РКО от 08.05.2007 г. изрично е посочено, че се касае за авансово изплащане на трудово възнаграждение. Впрочем, освен че по делото липсват доказателства за положен от въззивника труд по трудов договор за предходен период, то такива твърдения не са наведени и в исковата молба, а се излагат от ищеца в хода на делото. Ето защо като е приел, че иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 24.04.2007 г. до 15.05.2007 г. в останалата си част и за разликата от 19.61 лева до пълния му предявен размер от 180 лева, е неоснователен, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част. Що се касае до иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, за периода от 15.05.2007 г. до 26.09.2007 г., то от назначената пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 15.05.2007 г. до 26.09.2007 г. мораторната лихва върху неизплатената сума от 19.11 лева е в размер на 0.99 лева. С оглед изложеното следва да се отмени решението на районния съд в часттта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение /иск за мораторни лихви – както е приел районния съд/, за разликата от 99.01 лева до 100 лева – или за сумата от 0.99 лева, като се осъди въззиваемият да заплати на въззивника сумата от 0.99 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по трудов договор № 13 от 24.04.2007 г., за периода от 15.05.2007 г. до 26.09.2007 г. В останалата част, за разликата от 0.99 лева до пълния предявен размер от 100 лева, решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъди въззиваемият да заплати по сметка на въззивния съд държавна такса върху уважения размер на иска за мораторни лихви в размер на 15 лева, както и направените разноски за експертиза в размер на 30 лева. Следва също така, с оглед изхода на делото и по компенсация, да се осъди въззивника да заплати на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски в размер на 99.40 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 203 от 12.12.2007 г., постановено по гр.д.№ 1079/ 2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Димитър Петров Попов срещу „Випекс” ООД гр.Кърджали иск за мораторни лихви, ЗА РАЗЛИКАТА от 99.01 лева до 100 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА “Випекс” ООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул. ”Металург” 7, Булстат ********* да заплати на Димитър Петров Попов от гр. Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.23, вх.А, ет.6, ап.18, с ЕГН ********** сумата от 0.99 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по трудов договор № 13 от 24.04.2007 г., за периода от 15.05.2007 г. до 26.09.2007 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА “Випекс” ООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул. ”Металург” 7, Булстат ********* да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 15 лева, както и разноски по делото в размер на 30 лева. ОСЪЖДА Димитър Петров Попов от гр. Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.23, вх.А, ет.6, ап.18, с ЕГН ********** да заплати на “Випекс” ООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул. ”Металург” 7, Булстат *********, разноски по делото в размер на 99.40 лева. Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |