Р Е Ш Е Н И Е
№ 460/2.3.2021г.
гр. Пловдив, 02 март 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 03,02,2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В. К. , като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2497 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят - С.Р.К., ЕГН **********,*** чрез адв. К. оспорва
разпореждане от 30,09,2020г. за налагане
на принудителна административна мярка – преместване на паркирано превозно
средство без знанието на неговия собственик. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на процесното разпореждане.
Моли се да се отмени разпореждане от
30.09.2020 г. за прилагане на ПАМ по отношение на автомобил, марка „Тойота“,
модел „Ярис“ с рег. № *** с упълномощен водач С.Р.К., без знанието на неговия
собственик , като се претендират и съдебни разноски.
Ответник – полицай
в Общинска полиция Пловдив- М.М.наложил ПАМ, чрез адв. Д., счита жалбата за
неоснователна. Претендират
и съдебни разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото
доказателства , че ПАМ е била осъществена
на 30,09,2020г., а жалбата срещу нея е подадена на 02,10,2020г. , директно в ПАС от лице, което има правен
интерес да направи това, поради което същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
На 30,09,2020г. около 12,50ч. в гр.
Пловдив , на бул. Марица, пред № 93, лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № *** с упълномощен водач С.Р.К.
е бил паркиран върху тротоара от южната страна на пътното платно.
Преписката по делото е представена в цялост, ведно с докладна
записка на полицай М. , както и с четири броя снимки на процесното МПС. В
докладната е посочено , като основание за репатриране , че автомобила е бил
репартриран , като паркиран на тротоара
с което създава опасност за другите участници в движението. Същевременно
от жалбата , както и от показанията на разпитания свидетел в с.з. Т. се
установява , че са видели „ паяка“ да се кани да вдигне колата, отишли там и
преустановили репатрирането , като заплатили 30 лева такса . Фискалния бон за
30 лева е приложен на л. 4 по делото.
Представени са / л. 42-57/ становище
, Наредба на Об.съвет Пловдив за реда за спиране , престой и паркиране, Правилник за дейността на
общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ , Заповед № 18ОА2593/6,11,2018г.
на Кмета на Община Пловдив, Заповед № 1215/27,10,2016
г. на Кмета на Община Пловдив и
ежедневна ведомост за 30,09,2020г. в която под № 12 фигурира ответника М..
От правна страна следва да се отбележи следното:
Съдът счита, че в случая спор по
фактите няма. Спора е относно правилното приложение на материалния закон и
дали парирайки по тоя начин върху
тротоара е създадена опасност за другите участници в движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.5 ЗДвП е възможно преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик,
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
В този случай лицата по чл. 168
уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на Министерството на вътрешните работи
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с
които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван
предметния им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана
в нормата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол,
определени от кметовете на общините могат да преместят неправилно паркирано пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях.
В хода на делото беше доказано
/чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
Съгласно практиката на ВАС , съдът
при постановяване на решението си следва да е надлежно доказана
опасността от правонарушение, която трябва да бъде реална и конкретна, т.е. съществуваща,
налична, а не абстрактна и предполагаема.
Съдът обсъди отразеното в жалбата , в
докладната на полицай М. , както и показанията на св. Т. от които се установява
по безспорен начин , че процесното МПС , марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № ***
на 30,09,2020г. е било паркирано на тротоара в гр. Пловдив , на бул.
Марица, пред № 93 по начин който пречи
на преминаването на пешеходците и създава опасност при преминаването им около така паркираното
МПС.
Жалбоподателя и свидетеля твърдят, че липсва опасност за преминаващите МПС, но не
коментират опасностите за пешеходците. Видно от приложените снимки се
установява че автомобила е бил паркиран „централно“ върху тротоара , като отстрани до двата
бордюра има около 20—30 сантиметра. При това положение категорично следва да се
приеме , че не може да премине непосредствено до автомобила пешеходец или майка
с дете, евент. и с детска количка без да слезне от тротоара , върху пътното
платно и по тоя начин излагайки се на
опасност от преминаващите по платното автомобили.
Няма спор , че за „конкретния ден
всички паркоместа в района били заети“, поради което жалбоподателят е бил принуден да спре на тротоара срещу
бул.”Марица” № 93.
Горното обстоятелство –липсата на
свободно паркомясто не освобождава водача от задължението да спазва нормите на
ЗДв.П , респ. да не паркира върху тротоар, пречейки на пешеходците да
преминават върху него .
За пълнота на изложението следва да
се посочи , че в настоящия случай репатриращия екип , конкретно полицай М. е
имал правната възможност да наложи глоба с фиш , до 50лева , приемайки че е
налице маловажен случай на нарушение по ЗДП , както и че водача на л.а. е бил
известен и на местото на нарушението.
В случая, водача е заплатил 30лева и
репатрирането е било преустановено.
В настоящото производство съдът
установи , че процесната ПАМ е наложена от материално компетентен орган, въз
основа на приложените по делото доказателства и конкретно ежедневна ведомост за
30,09,2020г. в която под № 12 фигурира ответника полицай М..
В настоящия случай по безспорен начин
се установи, че жалбоподателят е паркирал автомобила си „централно“ върху тротоара , като отстрани до двата
бордюра има около 20—30 сантиметра, поради което не може да премине покрай
колата пешеходец или майка с дете, евент. и с детска количка без да слезне от
тротоара , върху пътното платно и
излагайки се на опасност от преминаващите по платното автомобили.
Съдът намира, че ответникът доказа по
несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна
административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на
пълното насрещно доказване твърдението на ответника, както и не беше доказано
твърдяното в жалбата.
Предвид изхода на спора на ответника разноски не се присъждат , тъй като липсват доказателства за направени такива,
поради което съдът намира, че оспорената мярка е законосъобразна, а жалбата
като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.К., ЕГН **********,*** срещу разпореждане от 30,09,2020г. за налагане на принудителна
административна мярка – преместване на паркирано превозно средство, марка
„Тойота“, с рег. № *** на тротоара в гр.
Пловдив , на бул. Марица, пред № 93.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :