Р Е Ш Е Н И Е
№…………., гр.Провадия
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд 4-ти състав, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Катя Савова
при участието на секретаря Мариана Ангелова,
като разгледа АНД №118 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на М.С.А. с ЕГН:**********
*** чрез адв.Бр.Б.,*** против заповед за задържане на лице
№324зз-96/12.05.2020г. издадена от А.М.-***.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната
заповед за задържане, поради нейната неправилност и незаконосъобразност, като
се твърди, че е издадена в нарушение на закона.
В съдебно заседание жалбоподателя не се
явява. Не се явява и неговият процесуален представител.
В писмено становище излага, че поддържа
жалбата на посочените основания, като моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът по жалбата А.М. *** също не се
явява в съдебно заседание, като не изразява становище по жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите по
делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган
по смисъла на чл.
53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Предвидената от закона форма е спазена, така
както предвижда нормата на чл.
74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на
адресата й.
Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата
на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното
лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице по ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта
срещу подпис.
Заповедта е мотивирана, като в нея са
изложени фактическите и правни основания за издаването й.
Тя е издадена на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа с оглед извършено
престъпление по чл.330 от НК по ДП №100/2020г. по описа на РУ Провадия.
Нормата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дава право на полицейските органи да задържат лица
в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в закона.
По правна си същност задържането под стража
на основание чл.
72, ал. 1, т. 1вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, засягащо правната
сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние, като целта на закона е чрез
задържането, като превантивна мярка да се предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване.
Предвид на това възможността на органите на
МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.
Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на
оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението,
което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна
квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител
на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на
задържането по реда на чл. 72
от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се
извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Достатъчно е да е налице подозрение относно
извършено от лицето престъпление за да се предприеме задържане на лицето за
срок от 24 часа, като в настоящия случай безспорно такова подозрение е било
налице , предвид на обстоятелството, че е било образувано и ДП с оглед
извършено престъпление наказуемо по чл.330 от НК.
Не е необходимо подробно и изчерпателно
описание на всички данни относно деянието, като е достатъчно засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т. е.
да е разбирало по повод на какво е формирано подозрението срещу него - в
случая с оглед извършено престъпление по чл.330 от НК.
В настоящия
в случая посочените предпоставки, посочени по горе за издаване на заповедта са налице, като
съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие със
закона, като възраженията изложени в
жалбата са неоснователни.
Прилагането на принудителната административна
мярка е съобразено и с целта на закона, а именно - да се даде възможност на органите на МВР и
прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление, като налагането
на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24
часа" в случая е оправдано, с оглед налични данни за възможност лицето да
е извършило престъпление наказуемо по чл.330 от НК, за което е образувано и ДП
№100/2020г. по описа на РУ Провадия.
Настоящият състав намира, че в случая не е
налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.
С оглед
принципа по чл.
6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел,
като налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок
от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице данни, че задържането
е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода.
С оглед горното настоящият състав намира, че
в конкретния случай издадената заповед за задържане е правилна и законосъобразна,
поради което и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.С.А. с ЕГН:********** ***
против заповед за задържане на лице №324зз-96/12.05.2020 г. издадена от А.Д.М. ***,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: