№ 65
гр. Велико Търново, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500172 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, във връзка с 274, ал. 1, точка 2 и чл.
278 от ГПК.
С Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. № 622/2021 година на Окръжен съд
Русе е отменено Разпределение № 297/13.01.2021 година на суми, постъпили от публична
продан на недвижими имоти по изпълнително дело № 20198330400721 по описа на частен
съдебен изпълнител В. М., с район на действие – Окръжен съд Русе, и е изготвено
разпределение на сумата 148 279.40 лева от проведените публични продажби на недвижими
имоти, в което подробно са описани участниците в разпределението и размера на
вземанията; реда за удовлетворяване на вземанията съобразно чл. 136 от Закона за
задълженията и договорите; сумите за получаване в общ размер; посочено е, че обявеният за
купувач Д. С. Н. в качеството си на взискател на основание чл. 495 от ГПК следва в
двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да заплати сумата 142 312.50 лева.
В законния срок е постъпила жалба от адвокат С.Н. – пълномощник на Г. Д. Г.,
против Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. № 622/2021 година на Окръжен съд Русе.
В жалбата се излага, че при установена незаконосъобразност на изготвеното от съдебния
изпълнител разпределение съдът следва да го отмени и да върне делото на съдебния
изпълнител за извършване на ново разпределение при съобразяване на дадените
задължителни указания. Сочат се съдебни актове. Според процесуалния представител на
1
жалбоподателя дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси, не представляват
разноски, сторени от взискател, които да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка 1
от Закона за задълженията и договорите (изброяват се съдебни актове, в което е изразено
становище в този смисъл). Изтъква се, че извършеното от Окръжен съд Русе разпределение
е незаконосъобразно – съдът приема за дължими незаплатени такси на частния съдебен
изпълнител в размер на 9 233.40 лева за ползващи се с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка
1 от Закона за задълженията и договорите. Частният съдебен изпълнител е задължен да
събира авансово таксата за всяко изпълнително действие, поискано от взискателя (чл. 80, във
връзка с чл. 78, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители). Разпоредбата на чл. 79, ал.
2 от ГПК не дава право на съдебния изпълнител да удържа дължимите според него такси
при изготвяне на разпределението. Частният съдебен изпълнител е длъжен да изготви
сметка за дължимите такси на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители. В чл. 79 от Закона за частните съдебни изпълнители е уреден реда, по който
съдебният изпълнител има право да събере неплатените такси. Незаплатените такси в
размер на 103.28 лева и 40.71 лева не могат да са част от разпределението.
Направено е искане да се отменят Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. №
622/2021 година на Окръжен съд Русе, Разпределение № 297/13.01.2021 година по
изпълнително дело № 20198330400721 на частен съдебен изпълнител В. М. и делото да се
върне на последния за изготвяне на ново разпределение съобразно указанията на съда в
решението.
Депозиран е отговор на жалбата от „Юробанк България“ АД, с който я оспорва.
Не са постъпили отговори на жалбата от останалите участници в производството.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частна жалба.
Производството по изпълнително дело № 20198330400721 по описа на частен
съдебен изпълнител В. М., с район на действие – Окръжен съд Русе, е образувано по молба
на „Юробанк България“ АД против „Ланд електрик“ ЕООД и Г.Д. Д.. В полза на „Юробанк
България“ АД са издадени Заповед № 1520/27.05.2019 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
3093/2019 година на Районен съд Русе за дължими при условията на солидарност суми от
„Ланд електрик“ ЕООД и Г.Д. Д..
По изпълнителното дело е изготвено Разпределение № 297/13.01.2021 година на
сумата 148 279.40 лева от публичната продан на недвижими имоти. В него са посочени
участниците в разпределението, размера на техните вземания; реда за удовлетворяване на
2
вземанията по чл. 136 от Закона за задълженията и договорите; сумите за получаване. На
основание чл. 495 от ГПК е определена сумата, която обявеният за купувач Д. С. Н. в
качеството си на взистател следва да заплати – 142 507.89 лева.
Въз основа на Жалба с вх. № 01798/25.01.2021 година, депозирана от адвокат
С.Н. – представител на Г. Д. Г., против Разпределение № 297/13.01.2021 година по
изпълнително дело № 20198330400721 по описа на частен съдебен изпълнител В. М., с
район на действие – Окръжен съд Русе, е образувано в. гр. д. № 622/2021 година на Окръжен
съд Русе.
С Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. № 622/2021 година на Окръжен съд
Русе е отменено Разпределение № 297/13.01.2021 година на суми, постъпили от публична
продан на недвижими имоти по изпълнително дело № 20198330400721 по описа на частен
съдебен изпълнител В. М., с район на действие – Окръжен съд Русе, и е изготвено
разпределение на сумата 148 279.40 лева от проведените публични продажби на недвижими
имоти, в което подробно са описани участниците в разпределението и размера на
вземанията; реда за удовлетворяване на вземанията съобразно чл. 136 от Закона за
задълженията и договорите; сумите за получаване в общ размер; посочено е, че обявеният за
купувач Д. С. Н. в качеството си на взискател на основание чл. 495 от ГПК следва в
двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да заплати сумата 142 312.50 лева.
Първостепенният съд въз основа на изслушано заключение на вещо лице е формирал извод,
че размерите на вземанията на всеки един от взискателите са правилно определени като са
взети предвид направените погашения. Сумата за изплащане на взискателя Д. С. Н. –
5 771.51 лева, е получена след приспадане от сумата 6 410.97 лева на таксата по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители – 639.46 лева
(оставащата сума за хирографарните кредитори – 7 571.72 лева, не е достатъчна за
покриване на главницата по задълженията и разноските за тях, поради което на основание
чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се удовлетворяват разноските за
събиране на главницата, дължими от взискателя авансово). При удовлетворяване на
вземанията от първи ред разноските по изпълнително дело № 20198330400721 по описа на
частен съдебен изпълнител В. М. следва да бъдат 254.10 лева, а не както е отразено в
разпределението – 302.10 лева (частният съдебен изпълнител е начислил неправилно два
пъти разноски за връчване на книжа). При удовлетворяване на вземанията от трети ред,
обезпечени със залог или ипотека, каквото е това на „Юробанк България“ АД (получените
суми са от публична продан на ипотекирани в полза на банката имоти), частният съдебен
изпълнител е допуснал техническа грешка при изчисляване на дължимата такса по чл. 26
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители – същата е в
размер на 6 517.68 лева, а не 6 724.94 лева. За неоснователно е счетено оплакването за
лишаване на жалбоподателя от възможност да прецени дали разноските са реално
извършени. Съдебният изпълнител се произнася по дължимостта на разноските с протокола
за всяко извършено действие, но липса задължение да ги обобщи в окончателен акт.
Длъжникът може да обжалва всеки един акт на съдебния изпълнител за разноските.
3
Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. № 622/2021 година на Окръжен съд
Русе е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 460 от ГПК при условие, че събраната по изпълнителното дело сума
е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение.
По аргумент от чл. 463, ал. 1, във връзка с чл. 278, ал. 2 от ГПК в производството
по обжалване на изготвено от съдебен изпълнител разпределение окръжният съд след като
упражни контрол и счете акта за незаконосъобразен, сам следва да реши въпроса по жалбата
– да изготви ново разпределение на съответната сума. Направеното от окръжния съд
разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител. При отмяна на разпределение
на съдебен изпълнител съдът е длъжен да реши спора по същество – да постанови решение
(диспозитив) за законосъобразното разпределение на сумите, събрани в хода на
принудителното изпълнение, за разлика от правомощията на съда в хипотезите по чл. 435 от
ГПК, при които при отмяна на незаконосъобразно действие на съдебен изпълнител същото
следва да се извърши повторно от него.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е визирано, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени (чл. 79, ал. 1 от
ГПК).
При условие, че взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният
съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато длъжникът
отговоря за същата. В хипотезата, при която длъжникът не отговаря за тази такса, частният
съдебен изпълнител може да претендира плащането от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК, независимо от размера на таксата (в този смисъл точка 11 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 година на Върховен касационен съд по тълкувателно дело № 2/2013 година
на ОСГТК).
Разноските по изпълнението по правило са за сметка на длъжника. В случая не се
твърди, а и няма данни да е налице някое от изключенията, изброени в чл. 79, ал. 1 от ГПК.
Незаплатените авансово такси от първоначалния взискател във връзка със съответния
изпълнителен способ се дължат на частния съдебен изпълнител и се ползват с привилегията
по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията и договорите. В чл. 136 от Закона за
задълженията и договорите е регламентирано право на предпочтително удовлетворение на
вземанията, а не на кредиторите. В изготвеното от Окръжен съд Русе разпределение
правилно е посочено, че с привилегията по чл. 136, ал. 1, точка 1 от Закона за задълженията
и договорите се ползва вземането на частния съдебен изпълнител за сумата 254.10 лева –
разноски за изготвяне и предявяване на разпределението по изпълнително дело №
20198330400721.
4
Останалите такси, посочени в разпределението: 8 979.30 лева (9 233.40 лева –
254.10 лева) по изпълнително дело № 20198330400721; 103.28 лева по изпълнително дело №
20188330400795; 40.71 лева по изпълнително дело № 20188330400792, са такива по точка 26
от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Съобразно чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. При
частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира
част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва
да е равна на изчислената върху общо събраната сума. От таксата за изпълнение на парично
вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя,
надвишаващи една десета от вземането. Пропорционалната такса по точка 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители не се дължи авансово, а
се събира от длъжника като процент от събраната в изпълнителното производство по
съответния изпълнителен способ сума.
При изготвяне на разпределението от състава на Окръжен съд Русе са спазени
привилегиите по чл. 136 от Закона за задълженията и договорите.
По изложените съображения, съдът смята, че разпределението, обективирано в
Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. № 622/2021 година на Окръжен съд Русе, е
законосъобразно.
Изводите на състава на Апелативен съд Велико Търново съвпадат с тези на
първостепенния съд. Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. № 622/2021 година на
Окръжен съд Русе, с което е отменено Разпределение № 297/13.01.2021 година на суми,
постъпили от публична продан на недвижими имоти по изпълнително дело №
20198330400721 по описа на частен съдебен изпълнител В. М., с район на действие –
Окръжен съд Русе, и е изготвено разпределение на сумата 148 279.40 лева от проведените
публични продажби на недвижими имоти, в което подробно са описани участниците в
разпределението и размера на вземанията; реда за удовлетворяване на вземанията съобразно
чл. 136 от Закона за задълженията и договорите; сумите за получаване в общ размер;
посочено е, че обявеният за купувач Д. С. Н. в качеството си на взискател на основание чл.
495 от ГПК следва в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да заплати
сумата 142 312.50 лева, е правилно и подлежи на потвърждаване. Доводите на
жалбоподателя за неправилност на атакувания съдебен акт са неоснователни.
Въз основа на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/4.01.2022 година по в. гр. д. № 622/2021 година
на Окръжен съд Русе, с което е отменено Разпределение № 297/13.01.2021 година на суми,
постъпили от публична продан на недвижими имоти по изпълнително дело №
5
20198330400721 по описа на частен съдебен изпълнител В. М., с район на действие –
Окръжен съд Русе, и е изготвено разпределение на сумата 148 279.40 лева от проведените
публични продажби на недвижими имоти, в което подробно са описани участниците в
разпределението и размера на вземанията; реда за удовлетворяване на вземанията съобразно
чл. 136 от Закона за задълженията и договорите; сумите за получаване в общ размер;
посочено е, че обявеният за купувач Д. С. Н. в качеството си на взискател на основание чл.
495 от ГПК следва в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да заплати
сумата 142 312.50 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6