№ 1541
19.08.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав
На деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с. ДИАНА
АСЕНИКОВА
Секретар: -Прокурор: -
като разгледа
докладваното от съдия Белева
частно
гражданско дело №1164 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран с възражение по чл.
423, ал. 1, т. 1 ГПК, подадено от Р.И.Р., ЕГН:**********, чрез адв.Жулиета
Димитрова, съдебен адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ул.“Лев Толстой“№ 13
срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№1834/25.05.2018г. , издадена по ч.гр.д. № 3744 за 2018
г. на PC-Бургас в
полза на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********.
Сочи се, че заповедта не е била надлежно връчена на
длъжника.
Р. узнал на 10.05.2019г. за образуваното изпълнително
дело № 234/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 в КЧСИ, както и за
издадената заповед чрез връчване на съобщение по изпълнителното дело. Твърди,
че всички документи в заповедното производство били връчвани на адрес в
гр.Бургас, ж.к.‘Изгрев“, бл.183, ет.2, ап.12, който адрес обаче не бил негов
постоянен такъв, нито настоящ. Считано от 15.12.2017г. постоянният му адрес бил
в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.75, вх.1, ет.7, ап.42. Иска се възражението да
бъде прието, а изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№3744/18г. по описа на РС- гр.Бургас да бъде спряно. Представени са
доказателства.
Ответната страна „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, чрез
адв.Мая Великова е представила становище, с което възражението по чл. 423 ГПК е
оспорено като неоснователно. Моли възражението да се отхвърли
като неоснователно и недоказано.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията
на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност въз основа
на приложимите нормативни разпоредби, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото няма твърдения и доказателства длъжникът да
е узнал за заповедта преди посочената във възражението дата- 10.05.2019г. и тъй
като възражението е подадено на 16.05.2019г., то следва да се приеме, че срокът
по чл.423, ал.1 ГПК е спазен. Ето защо съдът намира, че възражението е
допустимо и следва да го разгледа по същество.
Производството по ч.гр.д.№3744/2018 г. по описа на
Бургаския районен
съд е образувано по заявление на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез пълномощника адв. Мая Великова, с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Р.И.Р., ЕГН:**********, с адрес *** за сумата
от 2313,80 лв., представляваща събрани и невнесени застрахователни премии по
сключени чрез негово посредничество застрахователни договори за периода
01.10.2017г.- 21.11.2017г., в нарушение на чл.6 от Договор за застрахователно
агентство NL-00008154 от 04.10.2017г., както
и за законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сумата от
195 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата от 48 лв. -
държавна такса.
Бургаският районен съд е издал заповед №1834 от
25.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2313,80
лв., дължима на основание Договор за застрахователно агентство NL-00008154 от 04.10.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 242
лв. – съдебно-деловодни разноски.
От съдебните книжа и доказателствата по делото се
установява, че съобщение за издадената заповед е било изпратено на посочения в
заявлението по чл.410 ГПК адрес на длъжника, а именно гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“,
бл.183, ет.2, ап.12. Видно от разписката, върната по делото, на гърба й е
отбелязано, че по сведения на С.Д. – настоящ собственик на апартамента,
жилището е продадено. Залепено било уведомление на входната врата с
отбелязване, че пощенска кутия липсва.
При извършена служебна справка от страна на районния съд
е установено, че длъжникът Р.И.Р. е с постоянен и настоящ адрес ***. Това е и
адресът, който е посочен като адрес на жалбоподателя и в самото възражение по
чл. 423 ГПК, както и в приложения препис от личната карта на Р.. Съобщение за издадената заповед е изпратено и
на този адрес, като видно от разписката на гърба, същото е върната по делото, с
отбелязване от връчителя, че е посетил адреса три пъти: на 10.07.2018г., на
19.07.2018г. и на 09.08.2018г. с уточнение, че лицето не е открито и не се
отзовава на оставените съобщения, като на 09.08.2018г. съответно е залепено
уведомление вдясно на входната врата.
Районният съд е извършил и служебна справка в
Национална агенция за приходите за актуално състояние на трудовите договори, от
която е установено, че Р.И.Р. има сключен трудов договор с „Инкозметикс“АД, с
адрес: с.Казичене, област София, ул.“Серафим Стоев“ 28. По разпореждане на
съдията-докладчик, е извършено връчване по месторабота на адреса на
работодателя, посочен в справката от НАП. Съобщението е получено на
30.08.2018г. от А.К.– счетоводител.
На 25.09.2018 г. въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение е издаден изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, посочени в
заповедта.
При така установената фактическа обстановка Бургаският
окръжен съд приема, че процедурата по връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК е спазена стриктно от първоинстанционният съд. Не отговаря на истината
оплакването, че всички книжа по делото пред заповедния съд са изпращани на
адреса, посочен в заявлението по чл.410 ГПК, а не на адреса в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“,
бл.75, вх.1, ет.7, ап.42. След като длъжникът не е бил открит на посочения в
заявлението по чл.410 ГПК адрес, в съответствие със задълженията си по чл.47,
ал.3 ГПК съдът е извършил справка за адресната регистрация и е издирил актуалния
постоянен и настоящ адрес на длъжника, при което констатирал, че същите не
съвпадат с посочения по делото. В съответствие с изискванията на закона
съобщението за издадената заповед е изпратено на актуалния адрес на длъжника, а
именно в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.75, вх.1, ет.7, ап.42. Адресът е посетен
три пъти в интервал от поне седмица между всяко посещение и отново /както при
връчването на предходния му адрес/ било залепено уведомление по чл.47, ал.2 ГПК, на което същия не се е отзовал. Освен това обаче съдът служебно е
установил и местоработата на длъжника, при което е разпоредил и връчване чрез
работодателя, което е осъществено в съответствие с изискванията на чл.47, ал.3,
изр.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд
приема, че първоинстанционният съд е приложил законосъобразно релевантните
разпоредби на ГПК относно връчване на съобщения, като заповедта е връчена надлежно
по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 ГПК- т.е. в съответствие с изискванията на
чл.47, ал.3 ГПК. Ето защо възражението е неоснователно и не следва да бъде
прието.
Поради неприемането на възражението по чл.423 ГПК
неоснователно се явява и искането за спиране изпълнението на заповедта по
чл.410 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2019704040023
на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 в КЧСИ, поради което същото следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК,
подадено от Р.И.Р., ЕГН:**********, чрез адв.Жулиета Димитрова, съдебен адрес за
кореспонденция: гр.Сливен, ул. “Лев Толстой“ № 13 срещу заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1834/25.05.2018г., издадена по ч.гр.д.
№ 3744 за 2018 г. на PC Бургас.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.И.Р., ЕГН **********, чрез
адв.Жулиета Димитрова, съдебен адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ул. “Лев
Толстой“ № 13 за спиране изпълнението на заповед №1834/ 25.05.2018 г., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
3744/2018 г. по описа на РС Бургас, чрез спиране на изпълнението по изп.дело №
2019704040023 на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 в КЧСИ.
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.