Определение по дело №1164/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1541
Дата: 19 август 2019 г. (в сила от 19 август 2019 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20192100501164
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      1541                                                 19.08.2019 г.                                                                                    Град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав

На деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ДАНИЕЛА МИХОВА        

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                 2.мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА

Секретар: -Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело №1164 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Бургаският окръжен съд е сезиран с възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, подадено от Р.И.Р., ЕГН:**********, чрез адв.Жулиета Димитрова, съдебен адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ул.“Лев Толстой“№ 13 срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1834/25.05.2018г. , издадена по ч.гр.д. № 3744 за 2018 г. на PC-Бургас в полза на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********.

Сочи се, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника.

Р. узнал на 10.05.2019г. за образуваното изпълнително дело № 234/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 в КЧСИ, както и за издадената заповед чрез връчване на съобщение по изпълнителното дело. Твърди, че всички документи в заповедното производство били връчвани на адрес в гр.Бургас, ж.к.‘Изгрев“, бл.183, ет.2, ап.12, който адрес обаче не бил негов постоянен такъв, нито настоящ. Считано от 15.12.2017г. постоянният му адрес бил в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.75, вх.1, ет.7, ап.42. Иска се възражението да бъде прието, а изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3744/18г. по описа на РС- гр.Бургас да бъде спряно. Представени са доказателства.

Ответната страна „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв.Мая Великова е представила становище, с което възражението по чл. 423 ГПК е оспорено като неоснователно. Моли възражението да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и  събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност въз основа на приложимите нормативни разпоредби, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма твърдения и доказателства длъжникът да е узнал за заповедта преди посочената във възражението дата- 10.05.2019г. и тъй като възражението е подадено на 16.05.2019г., то следва да се приеме, че срокът по чл.423, ал.1 ГПК е спазен. Ето защо съдът намира, че възражението е допустимо и следва да го разгледа по същество.

Производството по ч.гр.д.№3744/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по заявление на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,  чрез пълномощника адв. Мая Великова, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.И.Р., ЕГН:**********, с адрес *** за сумата от 2313,80 лв., представляваща събрани и невнесени застрахователни премии по сключени чрез негово посредничество застрахователни договори за периода 01.10.2017г.- 21.11.2017г., в нарушение на чл.6 от Договор за застрахователно агентство NL-00008154 от 04.10.2017г., както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сумата от 195 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата от 48 лв. - държавна такса.

Бургаският районен съд е издал заповед №1834 от 25.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2313,80 лв., дължима на основание Договор за застрахователно агентство NL-00008154 от 04.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 242 лв. – съдебно-деловодни разноски.

От съдебните книжа и доказателствата по делото се установява, че съобщение за издадената заповед е било изпратено на посочения в заявлението по чл.410 ГПК адрес на длъжника, а именно гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.183, ет.2, ап.12. Видно от разписката, върната по делото, на гърба й е отбелязано, че по сведения на С.Д. – настоящ собственик на апартамента, жилището е продадено. Залепено било уведомление на входната врата с отбелязване, че пощенска кутия липсва.

При извършена служебна справка от страна на районния съд е установено, че длъжникът Р.И.Р. е с постоянен и настоящ адрес ***. Това е и адресът, който е посочен като адрес на жалбоподателя и в самото възражение по чл. 423 ГПК, както и в приложения препис от личната карта на Р..  Съобщение за издадената заповед е изпратено и на този адрес, като видно от разписката на гърба, същото е върната по делото, с отбелязване от връчителя, че е посетил адреса три пъти: на 10.07.2018г., на 19.07.2018г. и на 09.08.2018г. с уточнение, че лицето не е открито и не се отзовава на оставените съобщения, като на 09.08.2018г. съответно е залепено уведомление вдясно на входната врата.

Районният съд е извършил и служебна справка в Национална агенция за приходите за актуално състояние на трудовите договори, от която е установено, че Р.И.Р. има сключен трудов договор с „Инкозметикс“АД, с адрес: с.Казичене, област София, ул.“Серафим Стоев“ 28. По разпореждане на съдията-докладчик, е извършено връчване по месторабота на адреса на работодателя, посочен в справката от НАП. Съобщението е получено на 30.08.2018г. от А.К.– счетоводител.

На 25.09.2018 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, посочени в заповедта.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че процедурата по връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК е спазена стриктно от първоинстанционният съд. Не отговаря на истината оплакването, че всички книжа по делото пред заповедния съд са изпращани на адреса, посочен в заявлението по чл.410 ГПК, а не на адреса в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.75, вх.1, ет.7, ап.42. След като длъжникът не е бил открит на посочения в заявлението по чл.410 ГПК адрес, в съответствие със задълженията си по чл.47, ал.3 ГПК съдът е извършил справка за адресната регистрация и е издирил актуалния постоянен и настоящ адрес на длъжника, при което констатирал, че същите не съвпадат с посочения по делото. В съответствие с изискванията на закона съобщението за издадената заповед е изпратено на актуалния адрес на длъжника, а именно в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.75, вх.1, ет.7, ап.42. Адресът е посетен три пъти в интервал от поне седмица между всяко посещение и отново /както при връчването на предходния му адрес/ било залепено уведомление по чл.47, ал.2 ГПК, на което същия не се е отзовал. Освен това обаче съдът служебно е установил и местоработата на длъжника, при което е разпоредил и връчване чрез работодателя, което е осъществено в съответствие с изискванията на чл.47, ал.3, изр.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд приема, че първоинстанционният съд е приложил законосъобразно релевантните разпоредби на ГПК относно връчване на съобщения, като заповедта е връчена надлежно по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 ГПК- т.е. в съответствие с изискванията на чл.47, ал.3 ГПК. Ето защо възражението е неоснователно и не следва да бъде прието.

Поради неприемането на възражението по чл.423 ГПК неоснователно се явява и искането за спиране изпълнението на заповедта по чл.410 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2019704040023 на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 в КЧСИ, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

                                              О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено от Р.И.Р., ЕГН:**********, чрез адв.Жулиета Димитрова, съдебен адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ул. “Лев Толстой“ № 13 срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1834/25.05.2018г., издадена по ч.гр.д. № 3744 за 2018 г. на PC Бургас. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.И.Р., ЕГН **********, чрез адв.Жулиета Димитрова, съдебен адрес за кореспонденция: гр.Сливен, ул. “Лев Толстой“ № 13 за спиране изпълнението на заповед №1834/ 25.05.2018 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3744/2018 г. по описа на РС Бургас, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 2019704040023 на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 в КЧСИ.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                        2.