№ 9686
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110136115 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 17460/23.06.2021 г. на „. .” АД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, представлявана от изпълнителните
директори . и . Генов, със съдебен адрес: гр. София, ул. Стефан Караджа № 10, чрез П.П.,
против Б. Х. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. ., бл. 171, ет. 5, ап. 27, действащ чрез
особения представител адвокат Д.В., съдебен адрес: гр. София, бул.Княгиня Мария Луиза №
16, ет. 4, ап. 32, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
следните осъдителни искове: иск по чл. 432, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за сумата от 8000 лв., представляваща редовно падежирала главница по договор за
кредит овърдрафт от 03.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 1015,08 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.11.2019 г. до 02.10.2020 г., лихва за забава в размер на
506.65 лв. за периода от 03.10.2020 г. до 20.05.2021 г., за част от които суми е отхвърлено
предявено заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 29612/2021 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен валиден договор за кредит
овърдрафт от 03.10.2019 г. за сумата от 8000 лв. и краен падеж за погасяване 12 месеца,
считано от датата на усвояването му. Твърди, че .та е изпълнила задължението си и кредитът
е бил усвоен изцяло от ответника, който обаче не е изпълнил задължението си да внася
договорените погасителни вноски. Плащанията били преустановени от месец ноември 2019
г. и непогасени били 11 броя вноски. Целият договор е станал изцяло изискуем на
1
03.10.2020 г., когато е настъпил крайният падеж по договора. Сочи, че не са настъпили
условия овърдрафтът да бъде автоматично подновен, съгласно Общите условия към
договора. Поради неизпълнение, със заявление по чл. 417 от ГПК .та поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което заявление било отхвърлено. Моли съда да
уважи исковата молба. Претендират се разноски по делото, включително и по заповедното
такова.
Ответната страна представя в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба чрез
процесуалния представител, назначен от съда по делото. Оспорва исковата претенция. Сочи,
че неправилно ищецът е посочил краен падеж по договора, тъй като съгласно т. 13 от
Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт на ищеца, погасява се само и
единствено ползваната част от договорения кредит овърдрафт, а не уговорения по т. 1 от
договора кредитен лимит. Твърди, че ищецът не е предал сумата от 8000 лв. на ответника
нито частично, нито изцяло и че тя не е получена от ответника, поради което ответникът
няма задължение да внася договорените погасителни вноски. Счита, че представения
погасителен план и ГПР е в противоречие с процесния договор, тъй като той не
представлява договор за кредит, а за кредит овърдрафт, което е различна услуга и е в
противоречие със ЗКИ, ЗПК и другите относими нормативни актове. Твърди, че ответникът
е погасил ползваната част от кредита. Счита, че неоснователно е искането за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 506.65 лв., тъй като такова не е договорено. За
неоснователно счита и искането за разноски, извършени в заповедното производство, тъй
като заявлението е било отхвърлено от съда. Счита също така, че ищецът е начислявал
повече от два пъти една и съща такса за периода 03.10.2019 г. до 17.06.2021 г., която такса
не била предвидена в Приложение №3 Такси по кредити. Твърди, че ищецът е събирал извън
договора суми за животозастраховане, общо застраховане, пакетно обслужване, плащане по
заем, лихва овърдрафт, „дължима такса“, лихва преустановено ползване, дебит мемо пост,
каквито плащания не са договорени с процесния договор и са недължими. Оспорва
представените писмени доказателства, в това число и извлечение за две разплащателни
сметки за периода 03.10.2019 г. до 17.06.2021 г. и извлечение от счетоводните книги,
погасителен план и ГПР. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) сключването между страните на описания в исковата молба договор за
кредит овърдрафт и конкретните уговорени клаузи по същия между страните; 2) размера на
предоставените суми от ищеца на ответника и усвояването им от последния; 3)
настъпването на изискуемостта на всички претендирани вземания и техния размер, както и
всички останали положителни факти и твърдения, на които основава иска си.
Видно от представеното по делото копие на Договор за кредит овърдрафт от 03.10.2019
г., неоспорен от ответника, сключен между ищеца, в качеството му на кредитор и
2
ответника, в качеството му на кредитополучател, страните са договорили отпускането на
кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 8 000 лева. Кредитът е предоставен
за ползване за срок от 12 месеца, като срокът изтича на 03.10.2020 година. Страните са
уговорили възнаградителна лихва, дължима на 5-то число на месеца, начислена върху
ползваната част от разрешения овърдрафт, чийто размер е уговорен при променлив лихвен
процент, като към дата на сключване на договора е в размер на 15,20 %, а промяната му се
извършва по реда и сроковете, посочени в общите условия.
По делото е изслушано и прието заключението на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
представено, от което се установява, че сумата в размер на 8 000 лева е усвоена от ответника
на 5 тегления на банкомат на 04.10.2019 г. Вещото лице дава заключение, че дължимата
непогасена възнаградителна лихва по договора за овърдрафт за периода от 03.10.2019 г. до
23.06.2021 г. е в размер на 1 015,08 лева, като видно от представената таблица, такава е
начислявана до 05.10.2020 г. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител,
че не са взети предвид извършените погасявания от ответника, като вещо лице е посочило,
че са погасени месечни вноски в размер на 200,96 лева, съответно на 05.11.2019 г. и на
05.12.2019 г. Начислените и непогасени месечни вноски в раз0мер на 310,40 лева, които
вещото лице е посочило като отговор на задача №2 се отнасят за периода от 05.01.2020 г. –
до 05.03.2020 г., т. е. не покриват целият срок на договора, поради което и възраженията на
ответника в тази посока са неоснователни.
Видно от приетото заключение, за периода от 06.10.2020 г. – датата на настъпване на
изискуемостта до 23.06.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, дължимото
непогасено обезщетение за забава е в размер на 579,99 лева.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и при липсата на представени от страна
на ответника доказателства за погасяване на задължението му по процесния договор за
овърдрафт от 03.10.2019 г., съдът намира, че искът се явява основателен и доказан до
размера от 8 000 лв., представляващ незаплатена главница по кредита, сумата от 1015,08 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2019 г. до 02.10.2020 г., както и лихва
за забава в размер на 506,65 лв. за периода от 03.10.2020 г. до 20.05.2021 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 190,43
лева, за особен представител – 907 лева, както и за депозит за вещо лице – 400 лева. Ищецът
е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8
ГПК определя в размер на 150 лева.
Ищецът е претендирал и заплащане на разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 29612/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК е отхвърлено като неоснователно, поради това, че длъжникът
няма настоящ адрес на територията на страната, като съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК,
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, заявителят има възможност по реда
на ал. 3 да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнася дължимата
3
държавна такса. Ето защо, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
общ размер на 193.43 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така, общият размер на разноските, които следва
да се присъдят на ищеца за двете производства възлиза на 1887.86 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Х. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. ., бл. 171, ет. 5, ап. 27, действащ чрез
особения представител адвокат Д.В., съдебен адрес: гр. София, бул.Княгиня Мария Луиза №
16, ет. 4, ап. 32 да заплати на „. .” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Московска № 19, представлявана от изпълнителните директори . и . Генов, със съдебен
адрес: гр. София, ул. Стефан Караджа № 10, чрез П.П., по исковете с правно основание чл.
432, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 8000 лв. (осем
хиляди лева), представляваща непогасена главница по договор за кредит овърдрафт от
03.10.2019 г., ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
1015,08 лв. (хиляда и петнадесет лева и осем стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 05.11.2019 г. до 02.10.2020 г., както и лихва за забава в размер на 506,65 лв. за
периода от 03.10.2020 г. до 20.05.2021 г.
ОСЪЖДА Б. Х. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. ., бл. 171, ет. 5, ап. 27, действащ чрез
особения представител адвокат Д.В., съдебен адрес: гр. София, бул.Княгиня Мария Луиза №
16, ет. 4, ап. 32 да заплати на „. .” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Московска № 19, представлявана от изпълнителните директори . и . Генов, със съдебен
адрес: гр. София, ул. Стефан Караджа № 10, чрез П.П. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 1887.86 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки) за разноски по исковото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис от
същото, пред СГС, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4